Денят ми започна криво, но нищо не предполагаше, че ще се стигне до тази ситуация. Всеки има проблеми и неразбирателства на работното си място, но когато го напусне се отдава на почивка и спокойствие. Всеки има свой начин да се отпусне и да отмори след дългия и натоварен работен ден, а и в четвъртък, човек си мечтае вече за почивните дни, за да се наспи, да лентяйства, да отиде на плаж, на пикник, да се види с приятели на по бира без да бърза.
И така, след като си изплаках болката и след приключване на работния ден и за половинката ми, си прибрахме домочадието от дядовата градина и решихме да го заведем на басейн. Чудесен начин да го изморим, за да може по-лесно да го приспим вечерта. И понеже е лято (а заради „чистотата” на пясъка по плажа не ни харесва да се търкаляме там), решихме да го заведем в плувния комплекс „Флора”. Запътихме се натам и след 20 минути (заради скоростта ни на движение) пристигнахме. Тъй като не бях в настроение за мокрене, реших да не влизам, а просто да изчакам да се наиграят, седейки на еднa седалка отстрани на малкия басейн. Платихме си таксата и влязохме в басейна според изискванията – с чехли, очила, без надуваеми предмети и с бански (за дете на 2,5 години, което е свикнало да се къпе голичко, това си беше живо изпитание). Седнах на мястото, което си бях харесала и започнах да наблюдавам как се забавлява детето ми. След около 20-30 мин., посинял и треперещ, татко му го изкара от водата и отиде да го изсуши и преоблече. Искаше да направи няколко дължини в големия басейн. След не повече от 15 минути бяхме готови да си тръгнем. Докато чакахме да се изкъпе и преоблече, с малкия отидохме в преддверието на басейна. Според правилника всеки трябва да има джапанки, с които да влиза и излиза от басейна. Две момченца в опита си да се направят на интересни, бяха решили да сложат по една джапанка от един чифт, като единият беше взел лявата, другият дясната. В преддверието бяха седнали три жени – едната работеше на касата, втората беше медицинската работничка, а третата-хигиенистката (поне според мен, това бяха длъжностите на втората и третата). Опитаха се да направят забележка на момчетата, но нещо хич не им се получи, а момчетата от своя страна отговориха доста подигравателно. В това време детето ми обикаляше, заигра се с всякакви неща, докато в един момент не му се стори много интересно да си пъхне ръчичката между един плакат и прозореца, на който беше залепен и започна да маха и да си гледа ръката от външната страна на прозореца. Бях се разсеяла за миг и изпуснах този толкова ключов момент. В следващата секунда срещу мен скочиха трите възрастни жени с крясъци и викове, че детето ми искало да скъса „скъпоценния плакат”! В първия момент щом го видях му се скарах и му извадих ръчичката, но жените не спираха да крещят срещу мен: „Каква майка сте вие?” При тази реплика вече не издържах! Кои бяха те да ме съдят? Какво очакват от дете на 2 години? Та на него всичко му е интересно и забавно! То пипа на всякъде и по този начин опознава света около себе си! Следвайки примера на групата, аз също се развиках! Как можеше един плакат да е по-важен от едно дете?! Все още не проумявам защо момчетата, нарушили вътрешния правилник на комплекса се разминаха с едно жалко мрънкане, а аз отнесох 5 минути крясъци и упреци за един нищо и никакъв плакат! Не стига това, ами се оказа, че не заслужавам и уважение, защото медицинската работничка (пак казвам, че това е според мен) започна да ми говори на „ти”, при което това още повече ме извади от кожата ми! Аз към клиент на това място и само заради това служителят трябва да се отнася с уважение. Само че аз не бях достойна за това, защото съм позволила на детето си да се опита да скъса така „ценната хартийка”. След размяна на викове за капак бях изгонена с репликата: „Махай се от тук, отивай ей там да чакаш!”.
Разбирам, че всеки има за какво да се изнервя на работното си място. Всеки ден човек се среща с всякакви странни хора, които не искат да проумеят едно или друго нещо. Всичко се натрупва и за доброто психическо здраве на човека, трябва да се изкара по някакъв начин. Не смятам обаче, че трябва да изливаме цялата си агресия и раздразнителност върху хората, които срещаме, най-малко на работното си място. Ако го направим, рушим имиджа и наклепваме името на институцията, в която работим. А когато става дума за общинско предприятие – това си е направо пагубно!
Мястото е прекрасно, децата се забавляват, възрастните спортуват, всичко е направено с мисъл и в услуга на хората, но когато отношението на персона работещ там е такова, всичко губи смисъл! Едва ли повече ще стъпя там или поне няма да е скоро! Но за мен зад красотата на мястото се крие една грозна картинка на криви, неучтиви лелки и спасителки, които крещят мързейки ги да станат от местата си (за тях няма да разказвам, защото просто не искам да ви натоварвам още). Разочарованието ми е пълно и едва ли в момента има някой, които може да ме опровергае. Единственото, което се надявам е това да не се случва повече.
Реших да се напиша оплакване, на управителя на комплекса, който в последствие се оказа, че е уведомен за случката и не вярва, че служителките му са постъпили по този начин, защото ги познавал отдавна и били възпитани хора. Получих предложение да се срещна с него и да поговорим. Смятам да го сторя, въпреки че според мен е безсмислено. Все пак обаче аз ще си защитавам позицията, защото това което се случи не е илюзия, а действителна ситуация, в която аз като човек и майка бях грубо обидена.
Това е писмото, което написах до г-н Костадинов, управителят на комплекса:
До г-н Таню Костадинов,
Управител
На плувен комплекс „Флора“
Гр. Бургас
Оплакване
от Василена Бисерова Минчева
Уважаеми г-н Костадинов ,
На 28.06.2012г. в 18:30 часа, заедно с 2-годишното ми дете и съпруга ми посетихме плувен комплекс „Флора“, разположен в Морската градина в гр. Бургас, който е под Ваше ръководство. Спазихме всички вътрешни правила при ползване на съоръжението и към 19:30 часа напуснахме комплекса. Докато аз и 2-годишното ми дете изчаквахме в преддверието на комплекса съпругът ми да се преоблече, детето беше заинтригувано от отвора, който се образуваше между стъклото на вратата и плакат, който беше залепен там. Понеже разстоянието беше достатъчно голямо, детето си мушна ръчичката там и започна да маха, докато я наблюдава от другата страна на стъклото. Не го забелязах, защото се бях замислила. В този момент трите госпожи, които седяха в преддверието скочиха срещу мен с викове, че детето иска да скъса плаката и с обвинения, цитирам: „Вие сте майка, как може такова нещо?!“ Веднага реагирах и извадих ръчичката на детето си и му се скарах, но жените продължиха да ми крещят и да ме упрекват, като една от тях (според мен беше здравната служителка) започна да се държи неуважително и да ми говори на „ти“. Мисля, че само заради факта, че съм клиент в този комплекс имам право на уважение. След като отговорих, че не ме познава и няма право да ми говори на „ти“, тя директно ни изгони от комплекса с думите, цитирам: „Махай се от тук, отивай ей там да чакаш!“ .
Преди тази случка имаше две момчета, които нарушаваха вътрешния правилник на комплекса и реакцията към тях беше мрънкане, на което момчетата отговориха с присмех. Не мога да си обясня, защо аз бях нападната по този начин и в последствие изгонена! Смятам, че имаше и други много по-цивилизовани начини да ми се покаже, че детето ми прави нещо нередно. Да не говорим, че хора, които не ме познават и ме виждат за първи път в живота си, нямат право да ме съдят за това каква майка съм! Считам, че след това писмо ще обърнете внимание на служителите си (на госпожите, за които говорих по-горе, както и на спасителките, които ми направиха много лошо впечатление с виковете насочени към децата и с това, че почти през целия ни престой не станаха от столовете си и не спряха да си говорят, вместо да следят за безопасността на децата) да се отнасят с необходимото уважение към посетителите.
29.06.2012г. С уважение
Гр. Бургас В. Минчева
Нещо хубаво, зад което се крие нещо грозно!
|
