София Рокс

До момента не съм писал тук по-официално за музика и музикални събития не защото не се интересувам. Напротив, мисля че мога да се нарека средно-запален музикален фен. Също така предполагам, че на много от хората посещаващи сайта темата им е интересна. Просто нямам самочувствие че разбирам. Дори имам някаква твърда увереност, че изобщо не разбирам от музика и за това малко ме е срам да споделям пред хора вероятно изключително неправилните си впечатления. Днес, понеже съм в отпуск и имам много време, все пак реших да пиша за софийския рок фестивал, който се проведе през уикенда, но много ще внимавам навсякъде да бъде "аз мисля че" а не "това е така". Естествено всичко е с цел сравнение със Спирита.

Sofia Rocks 2012 беше с два фестивални дни - събота и неделя и се проведе на националния стадион "Васил Левски". Групите, които трябваше да участват бяха обявени достатъчно рано. В началото на февруари хедлайнерите за двете вечери бяха известни и билетите вече бяха в продажба. Цените бяха различни според разположението на публиката - зона на терена пред сцената (най-скъпи билети - 120 лева), зона на терена (по-назад за 90 лева) и няколко зони разпределени по трибуните с цени между 100 и 60 лева. Най-евтините билети бяха тези от по-задните сектори на трибуните спрямо сцената. Неприятен момент в това толкова прекрасно начало за Sofia Rocks 2012 беше малко подлия според мен от страна на организаторите отказ да пуснат билети само за единия ден от събитието. Мисля че двете вечери имаха достатъчно сериозни стилови различия и беше много вероятно много от феновете на Trivium да не харесват изобщо Iggy или Guns N'Roses. И обратно - много от хората, които искаха да гледат Guns определено не бяха фенове на Godsmack или Clawfinger. Все пак всичко стартира добре, народът беше щастлив че ще види "супер бандата на 90-те" както си спомням че някъде бях чел като млад, в началото на онова десетилетие, да наричат Guns N'Roses. Първият проблем дойде с отпадането от фестивала на Godsmack след прекратяването на турнето на групата и отказа на организаторите да връщат пари за билети. Наистина много неприятно за доста народ тръгнал на този фестивал основно заради тази група. Все пак в последния момент организаторите обявиха, че всеки с билет може да вкара безплатно един приятел за първия ден като компенсация. Ако трябва да започнем сравненията със Спирита, освен еднодневните билети, при отпадането на един от изпълнителите на Spirit of Burgas 2010 (дори не ставаше въпрос за хедлайнер за вечерта) феновете му можеха да върнат закупените билети. Определено много по-човешко и сериозно отношение. Както и да е. Стигам до 7ми юли че и без това започна да става досадно дълго.

В събота фестивалът Sofia Rocks 2012 трябваше да започне някъде в ранния следобед с няколко български групи и да завърши с Trivium като хедлайнери заместващи Godsmack. В 7 часа в София все още беше много горещо и около стадиона се мотаеха тълпи облечени в черно хора, доста от тях с дълги коси и разни кожени и метални аксесоари по ръцете. Не знам колко са били влезлите в по-ранен час и колко от тях са оцелели изобщо в жегата. Отвън се продаваше извънфестивално хапване и пийване (включително семки, фъстъци и вестници за сядане :) ). Наливната бира беше 2 лева. Стандартната фестивална система с гривните тук беше в сила но цветовия код беше за зоната, в която е мястото ти. Различното със Спирита беше това, че гривната всеки си получаваше на фургоните-каси след сканиране на баркода на билета (не можеш да вземеш две гривни с един билет). След като вече имаш гривна можеш да влезеш на стадиона, а на входа само ти късат билета. Опашки не видях никъде по входовете. Първият ден, или по-скоро последните три групи на първия ден на мен ми харесаха. Heaven Shall Burn и Trivium са готини маняци, които дрънчат и трещят много мощно а вокалите им реват като животни. Забавно. Двете групи, за мен неукия рапър, ми се сториха много еднакви. Съставени основно от нацепени дългокоси страшни батки с някакви железа и кожи по тях и с вокалисти манекени подстригани и облечени като пионерчета. Групата, която свири между описаните две - Clawfinger за мен бяха като стари приятели след като вече съм ги гледал на Спирита и бързо си припомних стила на вокалиста им, който обича малко да се прави на клоун. Атмосферата в този ден беше наистина супер. На стадиона към 7 часа имаше малко хора но в 9 вече се бяха събрали над 10 000 (според мен). Ако не броим хората без фестивални гривни (тези които бяха вкарани без билет от приятел) предполагам че на този ден е имало около 7 хиляди хора с билети. Усещането за бройката беше като за определено малко повече народ от слабите дни на Спирита през миналата година, макар че имайки предвид голямата площ и многото сцени на Спирита може и усещането да не е точно. Около 50% от хората на София Рокс 2012 бяха облечени с фланелки на Guns N'Roses, 30% бяха с фланелки на Metallica, останалите 10% с разни Judas Priest или AC/DC. 10% като мен нямаха имена на групи по дрехите (срам срам срам). Всички тези хора определено си прекарваха много добре. Всички искрено се наслаждаваха на музиката. Из цялата публика непрекъснато се заформяха задушевни mosh pit-и (термина го научих от един форум с мнения за фестивала ... аз бих го нарекъл "пого" но предполагам е много много неправилно) и изобщо тълпата беше жива, активна и откликваше на всеки жест на изпълнителите. Определено публика на ниво, публика с концертна култура, която знае какво иска и оценява точно това което получава. Напълно сериозно, дори за мен, който никога няма да си пусне подобна музика в къщи атмосферата беше супер, звукът беше супер (бях на терена зад "фронтстейдж" зоната), групите бяха интересни с присъствието си на сцената и времето докато вървяха изпълненията летеше бързо. Тъпо ми стана веднага след като първата група свърши със свиренето. За 5 минути на човек му се изяснява, че думата "фестивал" пред София Рокс изобщо не е на място. Какъв фестивал може да е след като си ограничен в някаква съвсем тясна зона, нямаш къде да мръднеш за да поседнеш и починеш, няма какво да правиш докато пренареждат единствената сцена. След още 5 минути нещата станаха по-зле. Оказа се че всички барове и тоалетни са долу на терена и всеки от трибуните има свободен достъп до тази зона независимо от цвета на гривната си (с билет за 60 лева можеш да влезеш в зоната за 90 лева). След като така или иначе бях дошъл на "фестивала" основно за една група и през цялото време се чувствах прецакан с липсата на еднодневни билети сега ми стана още по-тъпо че съм дал 30 лева повече а получавам по-малко. Все пак донякъде успокояващо беше, че ядът лесно можеше да бъде удавен в бира. На терена имаше дълга редица барове и по-важно и по-добре измислено от всяко издание на Спирита - те се обслужваха от сериозна бройка хора. Опашки дори между изпълненията просто нямаше. Бирата струваше 2,5 лева (разбрах че до към 16:00 са я продавали за 3 лева), а хот-догът - 3 лева. Това беше всичко първия ден. Изводи - сериозна тълпа от сериозно излъгани хора, на които обаче точно в този момент не им пукаше и се забавляваха на високо ниво. Сравнение - предварителната организация с билети, зони и цени - определено пълен провал за софийския псевдо-фестивал. Поне 70% от присъствалите могат спокойно да се чувстват прецакани. Организация на охрана, барове, тоалетни - много добре и без никакви проблеми. Посещаемост и атмосфера - доста народ и сериозна конкуренция дали и тази година Спирита ще е най-голямото ежегодно събитие (според зрители средно на ден ... то всъщност и това в София не е много ясно дали може да се брои за ежегодно след като името му все се мени, формата е различен, някакви сфери се появяват понякога около него) Атмосфера на супер ниво като за концерт но никакъв шанс за особеното фестивално усещане и специфичния аромат на фестивална зона с много сцени и забавления.

Вторият ден започна отново с голямо разочарование за мен. След два дни информационно затъмнение научих, че ден преди началото на "фестивала" организаторите били обявили пускането на еднодневни билети за втория ден и те ще се продават само в неделя. Точно това, което ми трябваше. Естествено отново се почувствах излъган. Веднага се сетих за новината че концерта на Red Hot Chili Peppers се мести от стадион в зала заради слабата предварителна продажба на билети. Спомних си как в медийното съобщение организаторите на това събитие с нескрит укор коментираха нежеланието на българите да купуват предварително билети. Е след това, с което ме зарадваха от София Рокс повече едва ли ще си купя изобщо билет преди деня на събитието. Мрънкайте после пак родни музикални организатори.

Има една особено характерна черта за българските метал фенове. Повечето от тях смятат, че тяхната музика е единствената истинска музика и това да се интересуват или някой да ги занимава с някакви смешни други стилове им е не само досадно но и дори обидно. Това като предисловие за изявите на Kaiser Chiefs на стадион "Васил Левски" вчера. Прескачам закъснението на всички групи, прескачам Ugly Kid Joe, които не бяха много интересни и прескачам супер готините Within Temptation, които наистина много харесвам и които бяха супер на сцената. Скачам някъде около 21:00 в неделя когато трябваше да излязат британците. По това време на стадиона имаше по-малко хора отколкото на първата вечер. Под 10 000 човека. Това бяха основно металите от първия ден, които носят черни фланелки и кожени гривни, разбират от музика и знаят как да се забавляват на концерт. Изобщо компетентна музикална публика, но публика способна да оцени само нейната си музика. Повечето от тях явно не бяха чували за Kaiser Chiefs (подочуто от разговори на малките опашки за бира) и изобщо нямаха намерение да си правят труда да им обръщат внимание (доста хора бяха насядали по земята дори на първа линия на по-задната зона на терена и явно демонстрираха че такива смешни лигави групи няма да гледат). Няколко пъти чух да се говори с погнуса за някакъв си Indie rock. Някакви маняци (единия с фланелка на Sepultura) до мен не спираха да се подсмихват с явно някаква си тяхна закачка подвиквайки през 5 минути "Руми Руми Руми Румеееее". Всъщност цялата работа със стила на музиката на Kaiser Chiefs - прословутия Indie rock е много смешна. Уж по определение Indie идва от "independent" уж за да покаже че се издава от малки звукозаписни компании (какво общо има музикалния стил с това кой го издава ???). Всъщност най-доброто ставащо за нещо описание на стила намерих в един форум - "It's really kind of like porn - you know it when you see it.". А след това описание човек може спокойно да отдъхне проумял по-добре живота - "And here I thought it was music from Indiana." ....."ya mean it's not from India???"...

Kaiser Chiefs започнаха със скриването на слънцето и просмукания във въздуха на стадиона въпрос "Тея пък какво изобщо правят тук?". След 2 песни вече всички бяха прави и гледаха с интерес. След още 2 песни публиката се сгъсти и започна да диша с изпълнението на сцената. Повечето народ скача и пляска заедно с групата, пя "Ruby" която все пак някой знаеха и накрая даже по-голямата част от хората пяха "Oh my God", която явно чуваха за първи път. След като изпълнителите си тръгнаха от сцената тълпата ги повика обратно в единствения истински "бис" който аз видях през тези два дни, но който така и не се състоя след като сценичните работници показаха че няма време и нещата трябва да се подготвят за Иги. Лекият маняк до мен с фланелката на Sepultura беше въодушевен и извика на приятелите си "Е тези ще си ги сваля". Така мина първото българско появяване на група, която аз като нищо-неразбиращ рапър бих нарекъл голяма, и която явно в България има около нулева фенска маса. Колкото и слабо показателно да е, примерно Kaiser Chiefs в last.fm имат приблизително толкова слушатели колкото Metallica и доста повече от Godsmack.

Всъщност след Kaiser Chiefs аз съм си мислил че нещата се подготвят за Iggy и че има голямо закъснение, защото още от сутринта е било ясно, че изпълнението му отпада и след Kaiser Chiefs ще излизат великите хедлайнери. Естествено на стадиона нямаше никаква информация за това. След 22:00 взе от някъде да приижда още народ. Преди Guns N' Roses да излязат на сцената на стадиона вече имаше над 20 000 човека (по моя преценка). Праволинейните компетентни метали бяха стопени тотално от тълпа лелички и чичковци на моя възраст или по-млади. Музикални любители, които за първи път стъпват на концерт (или втори след Металика в Пловдив ... или Мадона???). Хора които обичат и ценят хубавата музика и редовно (поне веднъж в седмицата) си слушат Guns или Bon Jovi (някой от тях са чували и други големи имена в рока). С няколко думи огромна тълпа от мега спрели лица. Guns N' Roses започнаха да свирят и пеят. Публиката изригна за 10 секунди и после притихна. Не се обади първите 8 песни явно разочарована, че очевидно на сцената няма да редят 3 часа Knockin’ On Heaven’s Door с Don’t Cry. Моето мнение на некомпетентен е, че въпреки огнените ефекти и светлините, представлението на Guns беше слабо. Звукът сякаш специално за мега звездите нещо се скапа, публиката беше тотално умряла и то в синхрон с пълната липса ня какъвто и да е контакт с нея от музикантите (не говоря за някакви разговори или превземки на сцената а просто за поведение, което да накара хората да реагират), а и изобщо изпълнението на Guns N' Roses беше най-досадното от всички, които гледах на така-наречения фестивал в София. Всъщност така и не го догледах. След 45 минути реших че е време да си ходя.

В заключение само ще кажа, че най-красивата жена която видях за два дни беше на сцената. Не знам дали е вече показателно за българките или само за металките.
(първите две снимки са от преди изпълнението на Kaiser Chiefs а третата от мега шоуто на Guns N' Roses :) )