Влязох във фестивала през входа за главната сцена. Както всяка година, отново има уж много входове по алеята от Казиното към Приморец, но в крайна сметка всички хора се събират и всичкият народ слиза по широките 5 метра стълби пред бар Нептун. Продължавам да не схващам какъв е проблемът да има поне още един вход. В този ден влизането, някъде след седем часа, беше безпроблемно и бързо. Нямаше никакви хора пред входовете. Съвсем разбираемо. Пред главната сцена се виждаха около 200 човека. Оттук нататък времето сериозно ускори ход и нещата започнаха да се случват като на сън. Не съм много сигурен за хронологическата последователност. Докато премина по алеята с по-малките сцени, зоните за забавления и шатрите на всякакви рекламиращи, вече бях забравил всякакви планове да изследвам и да правя анализи. Spirit of Burgas има един много сериозен проблем. Във фестивала часовете минават за секунди. Само няколко минути след влизането ми вече седях в таксито, което ме караше към къщи, а часовникът ми показваше 3 без 15. Сега като разглеждам нещата, които съм нахвърлял наоколо, виждам че съм получил карта за мобилен интернет от Vivacom (ползвам я в момента да пусна това на сайта), презерватив Durex, две напечатани програми на фестивала, балони ДСК директ и черна силиконова гривна "NISSAN at SPIRIT OF BURGAS 2012". Гледах част от Ms. Dynamite, изпълненията на Tinie Tempah и Bursa Rhymes, съвсем за кратко минавах покрай двете по-малки сцени, гледах малко от Силует, видях последните две песни на "хедлайнерите" на рок сцената - Остава и постоях малко пред Solar сцената. Почти нищо от 30-тината изпълнители за вечерта. Много ми е чудно как се пишат тези статии, описващи всички изпълнения във фестивалните вечери, и то от един човек.
В началото на вечерта фестивалът беше празен. В осем часа, когато слънцето започна да се скрива, хората с журналистически или VIP пропуски и участниците бяха сигурно повече от половината от всички във фестивалната зона. Българските хип-хоп маняци на главната сцена пееха пред 100 - 200 човека. Всичко свързано с посещаемостта за тази първа вечер предполагам може да се обясни с делничния ден и вероятното пътуване към Бургас на много от хората след работа. Всъщност всички предварителни притеснения, че няма да има хора, че няма да е готино, че фестивала умира .... Всичко това вече се беше изпарило. Цветни и интересни хора наоколо, ведри усмивки на красиви момичета, бира, пясък, музика. Не, нищо от това не може да обясни специалното фестивално Спирит усещане. Просто някакво опиянение, което те хваща още с първото стъпало на стълбите пред Нептун. Почти вълшебно чувство, че си в някакъв друг свят. Силует свиреха пред 50 човека на рок сцената но бяха щастливи. Когато Ms. Dynamite излезе на главната сцена още не беше мръкнало съвсем (сега като гледам програмата явно е закъсняла). Публиката беше около 2000 човека. Усещането беше, че каквото и да се случи атмосферата няма как да е друга освен страхотна. Просто хората, които посещават този фестивал носят тази атмосферата в себе си и никакви външни фактори не могат да променят нещата. А може и да е обратното. Това събитие е толкова пропито с настроение, че никой не може да устои независимо дали е зрител или изпълнител. Спомням си сега публиката на София Рокс. Взискателна и претенциозна. На ниво, но прекалено зависеща от нещата които се случват около нея. На Спирита хората и сцените, джагите, механичните бикове за обяздване и рекламните шатри са толкова слънчеви, ведри и искрено щастливи, че няма как да избягаш от твоите собствени усмивки и да не се чувстваш страхотно независимо дали музиката наоколо изобщо ти допада. Плановете ми да анализирам хладнокръвно нещата завършиха със скачане и пеене с Busta Rhymes.
Публиката пред главната сцена постепенно се увеличи и след края на хедлайнерите вероятно имаше над 5000 човека. Tinie Tempah прави някаква съвременна музика, която е доста далеч от моите разбирания за свестен хип-хоп. Появяването на Busta Rhymes закъсня сериозно. През по-голямата част от изпълнението си той водеше някакви малко скучни разговори с приятеля си Spliff, с когото излезе на сцената. Снощи дори не се замислих за тези, днес изглеждащи малко дразнещо за мен неща. Всички изпълнители на главната сцена бяха супер. Имаше много настроение и публиката не спря да пее и скача. След като хедлайнерите приключиха, на рок сцената Остава все още свиреха и имаха доста публика. Вокалистът им не пропусна да покаже колко са щастливи, че изобщо свирят на Спирита. Нещо което е толкова характерно за всички български групи откакто съществува този фестивал. От километри им личи че не са спали 3 дни от вълнение, че ще излизат на Спирита, независимо че много от тях свирят пред по-малко от 100 човека по малките сцени. След Остава реших да видя какво става в Солар зоната. Естествено трябваше да има някъде вход за нея директно от зоната на Спирита. Входът беше толкова малък, че можеше да минава само по един човек. Отпред се беше събрала тълпа от около 100 души, която чакаше, за да премине. След като почаках 10 минути ми стана ясно, че нещата тук са много много сбъркани. Оказа се, че тук отново проверяват билетите и чантите, въпреки гривните на ръцете на хората. Няколко човека се върнаха бесни, че не ги пускат след като са изхвърлили билета си (така им казали на входа). За да вляза в Солар зоната чаках 20 минути, през които минаха 100 човека?????@!#@ Пълно малоумщина. Пред Солар сцената имаше може би под 3 хиляди човека, а мястото беше тясно и създаваше усещане, че си притиснат. Всичко това се случи 20-тина минути преди 2 часа, когато трябваше да излезе големият хедлайнер за вечерта - Armin van Buuren. Реших да не чакам и да се върна по-късно. Тръгнах да минавам обратно към зоната на Спирита, но естествено изнервената и станала вече груба охрана ме върна. Не можело да се мине от там. Пратиха ме към самостоятелния вход на зоната зад хотел Приморец. Момчетата на този вход също имаха много работа. Имаше доста струпани хора, което основно беше причинено от бавната работа на служителите на входа. Охранителите бяха нервни и заядливи. Казаха ми, че ако ще се връщам нямам право да излизам преди 2 часа??!@@#? Все пак минах през струпалите се хора и излязох навън. Заобиколих хотела и безпроблемно влязох през входа на Спирита. Помотах се на малките сцени, но всички тези простотии бяха убили всякакво желание и настроение. Някъде след 2 тръгнах пак към Солар сцената да видя все пак тоя маняк Армин, но още от рок сцената се виждаше голямата тълпа, която все още чака за да мине през входа и се отказах. Пък и вече ми бяха взели билета при първото минаване и трябваше пак да се разправям. На рок сцената Милена се опитваше да надвика шума от Солар-а. За първи път на Спирита усещам толкова неприятно да се смесва звука от сцените. Всъщност разположението на сцените е малко по-различно от това на картинките. Рок и Солар сцените, явно в последния момент отново пренареждани, са насочени към морето, а не както беше предвидено да са с гръб една към друга. Не е голям проблем след като Солара почва малко преди Рок сцената да приключи. Крайната бройка на публиката, която според мен беше на фестивала първия ден е под 10 000 само за Спирита (общо взето като нормален, слаб Спирит ден от предните години) и може би малко над 10 000 общо. Свиването на фестивалната зона с оградата на Солар-а не се усеща при толкова публика и не е неприятно. Определено първата вечер на Спирита не беше отстъпление от предните издания. Поне не осезаемо, но проблемите със Солар зоната правят по-скоро негативно влиянието на това обединение. Още повече, че доколкото успях да видя, зрителите на тази сцена бяха съвсем не толкова много колкото се говореше, че ще бъдат. Все пак и така това си е същия познат Спирит и каквото и да се случи в бъдеще мисля, че това събитие е прекалено дълбоко влязло под кожата на България, за да допуснем унищожаването му.
галерия със снимки от ден 1
ден втори, ден трети
