Spirit of Burgas 2012 - ден втори

Преди няколко седмици, съвсем в срок, подадохме по електронната поща заявка за акредитация за burgas1.org за фестивала Spirit of Burgas 2012. Една от точките във формата, която трябваше да попълня, беше за връзка към публикации на сайта посветени на фестивала. За съжаление успях да дам само една такава (вероятно затова дори не получихме изобщо отговор). Сега смятам да наваксам, за да имаме някакви шансове следващата година. През втората вечер на фестивала успях да гледам поне по 2 песни на 10-тина групи и сега ще седна да напиша по една "статия" по минимум 265 думи за всяка от тях, за да натрупаме бройка.

Ако си от Бургас, началото на втория ден на Спирита е по улиците на града с броенето колко хора имат цветни гривни на ръцете и как точно изглеждат тези хора. Голямата мания да вървиш гордо изпъчен между народа и да слушаш наоколо разговорите. Как се чудят от къде могат да си купят бира, как да стигнат до незнам си коя улица на която е хотела им, как търсят колата си, която са паркирали до незнам си каква сграда и сега не се знае на къде е това. Вървиш си бавно с мазната леко иронична усмивка ... "Маняк аз живея тук .... не ме занимавай .... Спирита на мен ми е като за теб кварталното кафенце". Яката раута лице.

Всеки знаеше, че втория ден на фестивала ще има много народ. В 18:30 на главната сцена Panican Whyasker вече се стараеха много пред 100 полузаспали, суперподранили фестивални маняци. Румънците от Sensor се изявяваха пред 146 почти разсънили се музикални фена, от които 96 бяха с цветно-боядисани коси и фланелки на The Prodigy и се бяха залепили за оградата пред сцената без изобщо да обръщат внимание на това което става на нея. Точно предния ден си мислех как този фестивал трябва да започва в 3 следобед, за да има време човек за всичко. Явно тукашните фестивални традиции повеляват друго. На фестивал се влиза малко преди да излезе хедлайнера за вечерта и се излиза веднага след хедлайнера, когато тълпата се разпръсне достатъчно, за да можеш да се измъкнеш. Във втория ден на Спирита, до края на изпълнението на Sum41, което приключи в 22:30 по сцените из фестивалната зона имаше по моя преценка към 5-6 хиляди човека. По време на концерта на The Prodigy публиката беше може би над 10 000. Половината от тях влязоха за The Prodigy и си излязоха след тях. Фестивална ми ти работа ..... Все пак бирата на Спирита е 3 лева.

В този ден успях да гледам поне по малко от повечето групи. Най-рано след главната сцена започнаха някакви руски шано-маняци на рок сцената. Липсват изобщо в програмата. Те свиреха пред 20-тина техни сънародници, които изглеждаха като семейни приятели на вокалиста. Музиката им беше много сериозно-твърда. Пеенето беше в стил рев на едър африкански хищник. Напълно в контраст с този стил певеца беше облечен особено шикозно. Прилични панталони и лъскава черна риза, разкопчана най-горе. Странна работа. Двете най-вълнуващи групи за вечерта свириха рано и едновременно. Когато гледаш музика на живо манията е, че можеш да усетиш музикантите като живи същества. Има някой изпълнители, които на някой сцени се вълнуват особено. Лесно можеш да познаеш кога хората са щастливи, че са по това време на това място и правят това, което обичат и с много желание. Изобщо бях пропуснал да проуча групата Sensor преди фестивала. Уж били румънци. Тези маняци излязоха на главната сцена след Panican Whyasker. Публика им беше една шепа хора, като тези които изобщо ги слушаха може би се брояха на пръстите на двете ръце. Румънците бяха толкова радостни, че са на тази сцена, че изобщо не им пукаше дали някой ги вижда и чува. Музиката им е супер готина. Съвременна и интересна. Електронна музика с готин женски глас. На сцената бяха двама, които особено енергично свиреха на некви ударни инструменти - барабани и метални варели, един кийбордист и маняшка вокалистка с дълга червена и лъскава рокля. Тук facebook.com/SensorBand са пуснали някакви техни усещания за фестивала и има готина музика. След тях хванах последните няколко песни на Ogi23 на На тъмно сцената и съжалих много, че съм ги изпуснал. Супер леки маняци, които звучаха страхотно и пред тях сериозна по размер тълпа пееше и танцуваше. Невероятна атмосфера за толкова ранен час. Пълен контраст с главната сцена. Публиката беше определено повече. Оттук нататък следваха няколко минавания през рок сцената за по 2-3 песни. Да, нали се оплаквах, че няма български групи които да са непознати. Всички групи на рок сцената ми бяха непознати и ще си останат такива. Това което видях от Redound (ако програмата е вярна) беше, че имаха на сцената двама души без инструмент и само с микрофони, на които и двамата ревяха много грозно. На Тъмно сцената пак беше супер и X Тeam определено бяха достатъчно добри, за да задържат доста хора отпред. Накефих им се защото наистина музиката им е на ниво и я изпълняват на ниво и не се вземат прекалено на сериозно. Пък и са Wu-Tang фенове и съвсем невинни имитатори. След тях се появиха DJ Станчо, Мишо Шамара, Конса и некви други такива(R&B Records Vs. Sniper Records), хората пред сцената се увеличиха супер много, но след 20 минути повечето народ си беше тръгнал. Нещо не им се получи. Като минах за малко и чух че пеят нещо в смисъл "стига сте говорили за коли и жени .. дръжте се естествено" ми стана смешно и се махнах. На другата малка сцена, на която не мога да напиша името без да го объркам, през цялото време вървеше някаква готина музичка. Имаше едно русо момиче от чужбина, което пееше приятно някакъв джаз. После видях, че се казва Leah Kline и работи с български музиканти. Някакъв латиноамериканец пя с групата от предната вечер Tumbaito. Постоянната публика от 50-100 човека на тази сцена се кефеше и някакви лица танцуваха салса. Малко ми стана жално, когато тъмнокожия певец на име Frankie Morales съвсем искрено се възмути от това, че съседната рок сцена и носещите се от там ревове смущават музикалната медитация на латино фенове и изпълнители. По едно време пред тази сцена се появиха 20-тина пластмасови стола и хората насядаха явно измъчвани от правостоящия си статус. На главната сцена Sum 41 бяха ок. Публиката им беше около 3-4 хиляди и общо взето не скучаеше. Макар че и забавлението не беше кой знае колко голямо. След тях за 30 минути хората във фестивала се увеличиха двойно преди да започнат хедлайнерите на вечерта.

The Prodigy са много голяма група. Това е несъмнено. Първото нещо, което ме кара да вляза радостен в този концерт е, че две години след като са били тук, на плажа, те пак събират супер много хора. Според мен някъде между 10 и 15 хиляди. Много внушителна беше гледката как малко преди 23:00 хората започнаха да се стичат към главната сцена. Мисля, че народът не беше чак толкова много колкото на предното им участие, но все пак наистина сериозна тълпа. Манията е, че все пак при нас нещата не са "никога не са идвали дай да отида". Заформя се някаква музикална-концерто-фестивална култура. Хората вече са готови да си дадат парите не само за най-любимото и никога невиждано, но и за нещо, което може да не е единствено и неповторимо но е познато-готино и им гарантира силни и приятни преживявания. Четох вече няколко отзиви за този концерт и съвсем убедено мога да им противореча. Емоцията снощи сред публиката не беше като тази от преди 2 години. Ако изключим предните редици, по-назад нямаше чак толкова скачане и определено малко мудно хората отговаряха на контакта на изпълнителите с тях. Това, което правят двамата маняци на сцената е да скачат напред-назад с микрофон в ръка, да крещят към публиката, да повтарят "ол май факин Продиджи файтърс". Ако знам, че сред хората има извънземни, определено тези двамата ще са първите ми предположения за пришълци под прикритие. Всъщност какво ти прикритие.... Да, второто им появяване на Спирита беше отново впечатляващо и успешно, но не чак толкова вълнуващо. Знаехме какво да очакваме. Включително и с клякането по средата на Smack my bitch up.

Както вече казах, след The Prodigy половината хора си тръгнаха. Сигурно е обяснимо. Пред сцената е било много изтощително. Аз минах покрай Рут и Southwick, Контрол бяха събрали доста хора, на другата малка сцена имаше някакви реге маняци, на главната сцена се появи Skiller. Всички изброени готини и приятни преди предвкусвания край на вечерта. Тръгнах за втори път към Солар зоната. Този път минах по-бързо и без проблеми. Там имаше около 3000 човека. Определено очаквах повече. Солара с тази негова ограда определено е отцепен от общия Спирит-дух. Всичко там е прекалено стерилно. Хората са стилни и изглеждащи еднакво. Няма го шареното разнообразие и усещането за простор. Човека зад пулта предполагам беше някой от двамата хедлайнери за вечерта защото вече беше 2 часа и те би трябвало да са започнали от половин час. Сцената е оформена така, че на мен ми изглежда като някакъв пастор качен на олтара високо над вярващите за да праща някакви проповеди без думи. Публиката беше в добро настроение и се забавляваше, но спокойно и определено далеч от някакви екзалтирани състояния на върхова емоция. Сигурно по-късно настроението се повишава. Не знам. Тръгнах си след половин час.

Извън фестивала, в 3 часа през нощта из морската градина има наредени будки за храна и напитки, продават се фланелки и сувенири. Около Казиното пейките и градинките са пълни с хора разговарящи тихо и пийващи биричка. По Богориди е странно. Насядалите по всяка възможна маса на затворените заведения или на всяко съществуващо стъпало хора хапват, пийват, лежат неудобно и почиват, а бърборенето им контрастира с пълната тишина зад улицата и създава усещането че си с група туристи в музей или храм. Всичко това продължава по цялата улици и нагоре по Александровска. Пак си вървя доволно-спокойно и иронично усмихнато. "Сори маняци ама аз се прибирам в къщи да полегна малко в собственото си удобно легло".

Определено вечерта беше много силна за фестивала. Публика общо със Солара беше може би над 15 000. С очакваната силна вечер и днес нещата отиват към рекорден общ брой зрители за Spirit of Burgas, което би разбило всички критики към организацията. Според мен тази година се усеща по-сериозно чуждестранно присъствие, което също прави нещата да изглеждат оптимистично.

(снимки от тази вечер след ден-два)