И така, дойде времето за последната ми "статия" за Spirit of Burgas 2012. Видях статистиката за посещенията на сайта и мога да обявя, че предните две "публикации" за фестивала са били прочетени от 10 човека. Благодаря на Митко, Слави, Андрей, Стела и шестимата непознати. Искам да ви призная, че стигнах до тук (цели три дълги "статии") благодарение на вас и вашата подкрепа. Обичам ви и дължа всичко на вас и вашата любов. Сега, след като прочетете последната дума на тази последна "статия" трябва да влезете във форума и да напишете по няколко много настоятелни мнение в стил "искаме още .... искаме още ....." и аз ще се върна утре и ще ви напиша още една обобщаваща "публикация", в която ще вложа целия си гений и писателско-музикално-критичен професионализъм. Правя всичко за вас.
Винаги досега Спирита е имал един по-специален ден, който изпъква от останалите. Все си мислех, че този път няма да се получи така. The Prodigy минаха, а за неделята оставаха хедлайнери, които хич не ми вдъхваха доверие. Искам да кажа още в началото, че макар да имам някаква съвсем бегла представа какво представляват, през живота си никога не съм си пускал песен на Korn и в бъдеще също едва ли някога ще пусна да ги слушам вкъщи. Chase & Status ги разучих горе-долу предварително и реших, че изобщо няма да ги гледам.
Влязох все пак по светло в неделя, видях последната песен на Gentleman, когато маняка слезе да пее в публиката. Имаше доста народ на главната сцена. Може би 3-4 хиляди. Сравнено с предните вечери чувствително повече за толкова ранен етап от вечерта. Тръгнах да обикалям наоколо. Мотах се. Видях, че на главната нещо почна да святка и да трещи но изобщо не обърнах внимание. Пих малко бира и се чудех къде да се задържа. В крайна сметка реших да мина да видя какво става на главната сцена.
Половин час по-късно, след като Chase & Status бяха свършили, малко замаян тръгнах на някъде и изобщо в главата ми беше празно. Даже сега не се сещам къде съм ходил, но по едно време вървях и си мислех, че това определено беше най-великата част от този Спирит и едно от най-добрите изяви на сцената изобщо в историята на фестивала. Публиката беше огромна - около 7-8 хиляди, сцената беше светлина и движение, музиката беше неустоимо завладяваща а хората бяха тотално омагьосани. Всички до един. Да, първо като се приближих към сцената мислех да погледам отстрани, но след 2 минути вече разбутвах народа и се промъквах напред. Просто не бях подготвен, че може толкова силно да ме хване и да откаже да ме пусне докато не вляза напълно в синхрон със скачащата тълпа. Наистина велико и трудноописуемо. Мамка му. Как можах да изпусна половината.
Korn са може би най-впечатляващата група, която съм гледал на живо. Поне така си мисля в момента. Изпълнението им беше ... не знам .... много близко до перфектно. Всичко им се получи страхотно. Излъчването им беше изключително силно. Музиката, гласът и движението бяха страхотно впечатляващи. Цялостно им въздействие върху мен беше като хипноза. Сигурно съм зяпал с отворена уста през голяма част от изпълнението им. Самата сцена с барабаните стърчащи като средновековен замък, стойката за микрофона като жезъл на магьосник, страшния гологлав китарист и лудия мятащ палките на 20 метра във въздуха барабанист. Държанието на музикантите, без глупави диалози с публиката, всяко движение изчистено, ярко и на място. Музиката, която имаше такава мощ, че мяташе тълпата в която посока реши и страхотния глас. Не знам кои са истински Korn и кои са електронно-измислени, нямам представа колко е велик титулярният им басист и какъв е заместника, не ми пука колко е оригинален съставът им от снощи. Вече казах, че вероятно няма да си пусна никога да ги слушам в къщи, но ако мога да гледам Korn 100 пъти на живо 100 пъти няма да пропусна. Невероятно изживяване.
Тази вечер най-малката сцена беше много луда. Минах да я видя в началото и на нея свиреха 5-6 човека (групата Смут и мизерия в Източна Румелия) пред 10-15 фена. Втория път като минах оттам вече на сцената освен първоначалните лица се бяха прибавили още няколко, а публиката беше около 30. В края на вечерта на BraZZoBraZZie сцената на Spirit of Burgas 2012 имаше сигурно над 15 музиканти, които даваха всичко от себе си с огромен кеф пред 100 страхотно въодушевени зрители. Имаше нещо от сорта на .... 3 комплекта барабани, 2 китари, 1 виолончело, 1 брой някакъв клавишен инструмент, 5 тромпета, 6 саксофона, 4 тромбона и едно по-голямо може би туба. Май станаха повечко, но ... нещо подобно. Настроението беше много, много на ниво и феновете не искаха да оставят музикантите да си тръгнат.
Рок сцената в този ден беше много нещастна. Дори мисля да обявя рок сцената за най-неуспешната на целия фестивал. Винаги с най-малко хора, като изключим Контрол и Светльо. Мега хедлайнерите им от The Jim Jones revenue в неделя преди Korn свириха пред 50 човека. Четох по разни сайтове как специалистите определят групата като невероятна и дори "най-добрата на фестивала". Не разбирам много и не мога да говоря какви музиканти са, но на мен ми изглеждаха малко като някакви клоуни които правят спряла музика. Съжалявам. Явно рок сцената са следващите издания трябва да си избира групи с малко по-малко невероятни музиканти, защото публиката явно показа, че не харесва чак такава перфектност.
Крайните изводи за това издание на фестивала. Много е трудно да сравняваш брой на публиката с предни издания, когато официалните информации са толкова измислени, разположението във фестивала е различно и спомените са изкривени. Все пак мисля, че тази година беше поставен рекорд по посещаемост. Две силно посетени вечери никога е нямало. За Korn пред главната сцена по мое мнение отново имаше над 10 000 зрители. Като гледах площта с разпилени боклуци след като тълпата се разпръсна вероятно бройката е малко по-малка от тази на The Prodigy, но пак достатъчно внушителна. Не знам кога най-сетне ще имаме сериозни и достоверни данни за продадени билети. Вероятно никога. На Solar сцената последната вечер не видях нищо различно от предната. Само хората бяха по-малко. Тази сцена определено беше големия проблем на Spirit of Burgas 2012. Идеята за сцена с електронна музика в такъв формат е супер. Наистина ми харесва, но само ако е интегрирана част от фестивала. Убеден съм, че организаторите осъзнаха това много добре. Тази година освен споменатите вече изключения, проблеми на входовете липсваха. Последната вечер влизах заедно с многото народ, малко преди 21 часа и на входовете се чакаше не повече от минута-две. Баровете бяха много и опашки нямаше никъде в никакъв момент. Вечният проблем от предните години с ниските екрани на главната сцена беше изчистен и този път всичко беше супер в това отношение.
Все пак мисля, че тази година фестивала направи крачка напред. Показа, че може да бъде силен всяка една вечер и че определено коригира проблемите от предните издания. Работата по рекламата също явно е на ниво след като тази година имаше повече чужденци. А и българските фенове се увеличават. Предполагам, че на много хиляди фестивалното усещане ще им липсва точно като на мен. Нищо, остава само една година до следващите невероятни три августовски дни. Нека винаги да има Спирит и Бургас.
ден първи, ден втори
Spirit of Burgas 2012 - ден трети
|