Ако след пристигането си в града си тръгнал с припряната тълпа да обикаляш и обикаляш, да снимаш хиляди кадри, да четеш стотици редове с особено важна и интересна информация, много е вероятно след няколко дни, принуден от умора да спреш и да седнеш на някоя пейка. Да усетиш че вече нищо не те впечатлява и интересува. Мислиш си че краката ти тежат 100 кила и че в главата ти е каша от гледки, звуци и нова информация. Мислиш че в този момент дори пред теб да изникне най-голямата египетска пирамида това няма да те развълнува особено. Всичко туристически "интересно" и "красиво" и "уникално" ти е втръснало до погнуса. Ако тогава се вдигнеш и хванеш някоя от дългите линии на метрото до последната спирка и тръгнеш да бродиш из скучните и невзрачни жилищни райони на Будапеща ще усетиш нещата по съвсем друг начин. Сякаш си попаднал на място на хиляди километри далеч. Тук тълпи и викове няма. Всичко е залято от някакво прекрасно ободряващо спокойствие и зеленина. В пълен контраст с тоталното игнориране на туристите в центъра на града тук, в собствената им среда, хората на Будапеща гледат учудено и дори сърдито човек с фотоапарат и раница. Предполагам разбираемо. Едва ли имат желание цялата лудница на туристическия поток да започне да се точи и пред вратите на домовете им. За щастие тук внушителни сгради с невероятни фасади подходящи за фейсбук снимки пред тях няма. Няма големи паметници, уникални мостове или замъци. Голяма част от жилищните квартали са в стил малки къщички с малък двор и много зеленина. На улицата спрелите коли са на 15 метра една от друга точно пред къщата на собственика им. Някой от оградите са високи и с бодлива тел на най-горните редове на телената мрежа. Явно все пак кварталите не са чак толкова сигурни. Някой от къщите са красиви и с перфектни малки ливади пред тях в двора. Можеш да видиш и такива със съвсем малко лозе в градината. Спокойствието е малко стряскащо след хаоса и шума на туристическите части на града. Ако не знаеш че си само на 3-4 километра от една от най-големите туристически тълпи в света може да решиш че си попаднал в някое унгарско селце. Подобни райони обаче съвсем не определят еднозначно стила на кварталите на Будапеща. Много зони в града имат вид на нашите комунистически панелни комплекси. Или поне доста приличат на тях на пръв поглед. Вторият поглед обаче веднага те кара да разбереш, че всъщност приликата е далечна. Високите блокове изглеждат нови, красиви и чисти. Няма ги цветните петна на частичното саниране или остъклените тераси. Доста от сградите дори се ремонтират и в момента и придобиват изключително приятен и ведър вид. Мястото около тях е покрито със зеленина и спокойствие. Паркингите са достатъчни за всички и спрели в градинките или върху тротоарите можеш да видиш изключително рядко. Между блоковете има много заградени детски площадки, площи за свободно пуснати кучета, детски градини, градинки с цветя. Зелените площи макар и не чак толкова хубави колкото в централните паркове и тук-таме с разпръснати боклуци по тях, определено са поддържани. Бурени и високи треволяци липсват напълно. Всичко явно се коси и макар и пооредяла и пожълтяла на места тревата е красива и приятна за разходка. Супер странно е спокойствието, което цари и тук. Някак си човек не може да направи асоциация с нашите панелни комплекси и лудницата в тях с малоумното паркиране, барачките и гаражите, хаоса и грозните изоставени поляни. А уж всичко е същото. При нас блоковете не са кой знае колко по-нагъсто, зелените площи не са по-малки, хората и колите едва ли са повече. Пълна загадка как при тях същите квартали могат да изглеждат толкова подредени и приятни.
Ако искаш да стигнеш още по-далеч от центъра на града трябва да хванеш транспорт различен от метрото. Трите метролинии на Будапеща покриват туристическата централна част и навлизат в близките до центъра квартали. Метростанциите в Будапеща не са чак толкова лесно откриваеми и добре означени както примерно във Виена. Определено като цяло табелите и означенията в унгарската столица са не толкова удобни и лесно различими но ги има и като положиш малко усилия все пак намираш това което ти трябва. И тук линиите на метрото са в различни цветове. Първата линия на метрото е жълта и е втората най-стара в света след лондонското метро. Tя се движи съвсем плитко под земята и правят впечатление чувствително по-близко една до друга разположените спирки в сравнение с останалите две линии. Червената линия М2 е най-дълбоката и слизането и качването с ескалаторите на станциите и е малко стряскащо. Трите линии се пресичат само в една точка - централния площад Деак. В момента се строи четвърта линия на метрото. Билетите за градския транспорт в Будапеща са едни за цялата мрежа независимо дали ползвате метро, трамвай, автобус, тролейбус или влак. Цената е малко над 2 лева като се предлагат и изгодни карти за няколко дни или карта от 10 билета. Проверката в метрото става на входа на метростанциите, където има автомати за билети и карти и машинки за дупчене на билети. Минаваш, пъхаш си билета, чува се избръмчаване и си вадиш билета продупчен и с печат с някакви цифри и час. След това минаваш покрай чичковците, които така или иначе са те видели че си дупчиш билета и влизаш в станцията. Ако си с карта я показваш. Влаковете на метрото не са особено нови и красиви. Във всички тях се обявяват спирките по говорителите, а в някой има и електронни табла с тази функция, които показват и възможностите за връзка с други линии от градския транспорт от конкретната метростанция. Влаковете на линия М1 изглеждат древни - съвсем малки с малки жълти вагони. Наскоро тази линия е включени в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. В края на линиите на метрото започват линиите на кварталните влакове на Будапеща. При тях всичко е подобно само дето се движат над земята. Те реално удължават метрото до крайните жилищни райони. Мрежата от автобусни линии е огромна. Прави впечатление, че голяма част от автобусите които се движат, са от онези стари грозни Икаруси или малко по-нови от същата марка. Линиите с нови автобуси са много малко. Номерата на автобусните линии си имат свое значение. Например тези, които са от 900 до 999 са нощните автобуси на Будапеща. Ако на някоя автобусна спирка няма чакащи и никой в автобуса не е натиснал бутон, заявявайки че иска да слиза шофьора изобщо не спира. Трамвайните линии също са голям брой и също повечето от машините, които ги обслужват са стари и не особено приветливи. Има и линии с нови, красиви и интересни трамваи но изобщо не са много. Трамваите с номера 4 и 6, които правят кръг около центъра на Будапеща и са много удобни за обикаляне по забележителностите, са нови, лъскави и модерни. Те са супер дълги и съставени от няколко модула. Вида на спирките по улиците не се различава кой знае колко от този в Бургас, като в центъра на Будапеща на много места явно поради липса на пространство на автобусните спирки липсват заслони.
Едно от малкото неща, които можеш да кажеш за жителите на Будапеща след 6 дни в града е това, че те използват масово велосипедите като транспортно средство. В Будапеща се предлагат и велосипедни туристически обиколки, но групите вело-туристи лесно се разпознават и са сравнително малко. Огромният процент на колоездачите по улиците е от местните жители и броят на тези колоездачи е внушителен. В централната зона на града преминаващите по улиците велосипеди са толкова много, че непрекъснато някъде около теб се виждат 4-5 колела чакащи на светофар, минаващи заедно с автомобилите, промъкващи се между пешеходците или пък паркирани по множеството велостоянки в центъра. Велосипедната инфраструктура на Будапеща макар да не е най-добрата в света е на няколко светлинни години от каквато и да е такава в България. Все пак определено условията за велосипедистите тук са доста по-трудни отколкото примерно във Виена. Отделените физически велоалеи са изключително малко. Най-често за колелата е маркирано част от уличното платно, най-в дясно по посоката на движение. Обикновена маркировка, която оказва, че на половин метър от бордюра е лента за велосипеди. Изглежда сякаш унгарците са преценили на кои улици могат да се посвият лентите за автомобили и навсякъде където е възможно са добавили велосипедите като пълноправни превозни средства на пътя със собствена маркировка. Автомобилите принципно спазват велолентите, макар че могат да се видят и коли минаващи или паркирали върху тях. Светофарите за колоездачи също не са особено много. На много места велосипедистите делят пространство с пешеходците и за това има специални знаци, показващи че по алеята могат да се движат и колела. Местата за паркиране са съвсем на често. Стоянките за велосипеди в центъра на града са с еднакъв дизайн.
Наистина 6 дни са абсолютно недостатъчни дори за да започне човек изобщо да схваща какво представлява Будапеща. Все пак ще пробвам накратко да напиша още няколко от впечатленията, които смятам за интересни. По улиците на града има вероятно стотици хиляди колчета по продължение на тротоарите. В центъра те са почти навсякъде, но интересното е, че по кварталите също се виждат често и то само в два варианта. Независимо дали е в самия център или в най-крайния жилищен район колчетата изглеждат по един и същ начин. Тези от най-популярните туристически улици, които не са напълно пешеходни са с интересна настилка от плочи, в стил, който тук ползваме само за пешеходните зони, като тротоара и пътното платно са отделени само с подобни колчета. Една от напълно-пешеходните зони е с плочки, които изглеждат точно като бургаските по Александровска. Ресторантите в центъра са супер уютни и приятни и всички имат големи черни дъски извадени отпред с написани с тебешир цените на храната, която предлагат. През цялото време си мислех, че това е само за туристите, но когато видях че и по кварталите нещата са по същия начин, реших че просто е някакъв общобудапещенски стил. По заведенията в центъра човек може да хапне голяма купа гулаш за около 5-6 лева и да пие бира на цена между 2 и 6 лева. Цените в магазините са може би малко по-високи от българските. Целият огромен централен туристически район на Будапеща е зона за платено паркиране. Паркинг-автоматите са навсякъде. Цената за по-голямата част от зоната е около 2 лева на час. Унгарците определено не са най-спазващите правилата шофьори и може да ти се случи да почакаш докато някой все пак спре на пешеходна пътека за да преминеш или да видиш как някой автомобил минава през тротоара за да се престрои в друга лента.
Накрая, понеже тук при нас си говорим за туризъм и за начините да привличаме чужденци, ще спомена за две от атракциите, които все пак посетих като съвсем благонадежден турист. На картата, която можеш да си вземеш безплатно още на летището на Будапеща, ясно се вижда, че зоологическата градина е дълга около 500 метра и широка 200 метра. Пространство, което с много бавна крачка можеш да обиколиш за 30-40 минути. Всъщност ако планираш да отделиш по-малко от 5-6 часа за зоологическата градина ще ти се наложи да бързаш накрая. Без да е сред най-впечатляващите в света напълно реално е да прекараш в нея интересно цял един ден. Това, сложено до плановете на община Бургас да строи зоологическа градина в района на Горно Езерово, би трябвало да накара всички, които имат някакво отношение по въпроса, сериозно да се замислят какво трябва да представлява такъв парк за да предизвика интерес сред руснаците, германците, англичаните и унгарците, които минават през града ни. Още едно сравнение с Бургас и тъжните му опити да привлече туристите с маршрут включващ музеите в града. Музеят за изящни изкуства в Будапеща се намира на известния площад на героите. В музея има постоянна експозиция и няколко временни, които са достъпни с допълнителен билет. Влязох да разгледам постоянните експонати някъде около 10:30 и след като обиколих залите с антично изкуство и разгледах някаква част от по-модерните и ренесансовите картини ми дойде в повече. Погледах си часовника и видях че е станало 13:00. За два часа и половина бях успял набързо да прегледам половината от музея. Не знам как някой, който е бил в подобен музей ще погледне на нашите стаички-псевдо-музеи.
Следва разказ за Sziget......
Галерии:
Будапеща август 2012 - цени
Будапеща август 2012 - квартали
Будапеща август 2012 - музей на изящните изкуства
Будапеща август 2012 - транспорт
Будапеща август 2012 - туристическа
Будапеща август 2012 - улици
Будапеща август 2012 - вело
Будапеща август 2012 - зоологическа градина
Будапеща август 2012 - други
