Когато нещата стигнат до този познат момент, някакви такива фрази като "мила родна картинка" и "българска работа" са винаги много на място и никога не звучат банално. Музикалната сфера е типичен пример за нашенската посредственост. Естествено, всички сме наясно, че всичко музикално тук се случват "по български" - неумело и глупаво организирано, с минимален интерес от страна на хората, пред слаба и долнопробна публика, на грозни и мръсни места с гнусни тоалетни и селска обстановка. У нас на световните звезди, които събират десетки хиляди на концерти в западна Европа, им се налага да свирят в зали и клубове защото не можем да продадем достатъчно билети за да понапълним дори на половина малките си стадиончета. Непрекъснато се случва отпадането на групи или промени в организацията а навременното информиране на зрителите е някаква съвсем рядка и изключителна привилегия. Модата с музикалните фестивали на открито също достигна до нас, но ние си знаем, че имаме много път да извървим докато достигнем истинските класни европейски фестивали. Всеки, който е бил на Spirit Of Burgas знае колко недостатъчен е единствения вход, колко е мръсна не само зоната на фестивала но и парка около нея, как липсва достатъчно достъпна информация. Нормалните възпитани хора са наясно и предвидливо избягват Морската градина пълна с пияни и дрогирани, с палатки по градинките и боклуци около тях, с цигания на сергиите със скара, пушеци и миризми наоколо, със силна ужасна, дивашка музика свирена от неизвестни и слаби изпълнители. Всичко това кара да се червят малкото истински културни и европейски извисени българи. Чудно как така и не успяхме да се научим поне малко от западните, не чак толкова далечни страни, в които всички сме ходили, на истинска култура, организация, чистота и добро възпитание.
Вероятно нещата не са чак толкова черни и не всичко ни е чак ужасно зле, но определено на запад си е коренно различно. Това го знаят и малките деца без дори да са стъпвали по-далеч от моловете в София. В Европа се правят огромни музикални фестивали, пълни с големи групи, с прекрасна организация, атмосфера и невероятна публика. И срещу нас да бягат няма как да ги стигнем скоро. Sziget е точно такова събитие и дори българските проблеми с билетите не могат да преборят усещането, че отивайки на фестивал в Унгария ще станеш част от музикално събитие от съвсем друга класа и величина. Събитие, на което не само се възхищава целия континент, но и го издига на най-високата стълбичка на фестивалния подиум. Sziget спечели наградата Най-добър голям фестивал в Европа за 2011та година на European Festivals Awards.
Теоретично.
Будапеща е страхотен град. Страхотен за разглеждане, за изучаване на заведения, за тестване на манджи и питиета, за събиране на емоции от културни събития, за мотаене и почивка сред зеленина. Сигурно е глупаво да се каже, че Дунава минава точно през центъра на града. По-скоро центъра на Будапеща е разположен около голямата река. Почти срещу емблематичната, величествена сграда на унгарския парламент, която се издига на брега, по средата на реката започва голям остров. Той се простира на север и продълговатата му територия е превърната в красив парк. Острият горен ъгъл на Маргит сигет почти се докосва до също толкова остър нос-начало на още един не по-малък остров - Обуда сигет. Той също е парк. Поне през нефестивалния сезон на годината. В началото на всеки август от 20 години насам, за една седмица голяма част от площта му се превръща от парк във фестивал и по нея газят, лежат, скачат, пълзят, бягат или седят стотици хиляди човешки тела. Sziget е един от най-големите фестивали в Европа. Капацитетът на фестивалната зона е 70 000 души, а посещаемостта за последните 10-тина години не е паднала под 350 000 (средно по 50 000 за всеки от седемте дни). Не са много големите събития от този тип в света, които са в сърцето на голям и интересен град. Повечето мащабни фестивали се организират някъде в полето край малки селца. Това прави Sziget още по-привлекателен. През последните години първите два дни от фестивала са наричани "ден -1" и "ден 0". Те са посветени основно на унгарската музика и освен че предлагат по-бедна програма, вероятно събират по-малко хора за сметка на останалите 5 дни. Ако сложим тук началото на сравненията можем да кажем, че общо взето Sziget е Spirit Of Burgas по десет. Територията на фестивала не обхваща целия остров, но това не пречи разстоянието по дължината на зоната да е повече от километър и половина. В един Sziget могат да влязат десетина Spirit-а. Макар основните сцени на острова да са 4, реално сцени с големината на нашата "На тъмно" има сигурно над 10. Фестивалната територия е пълна с барове-сцени, които предлагат пийване и собствена музикална програма. Къмпингите с палатки са няколко в различните краища на острова и дори са разделени по нации. Местата за хапване са десетки и с най-различни видове храна. Всичко това като предварителна информация, която човек може да открие в интернет. Друго, което трябва да проучиш преди да тръгнеш към остров Обуда, са вариантите за транспорт, начините на плащането във фестивала, разрешените и забранени предмети за внасяне...... До Sziget може да се стигне с ..... 1. Ферибот. Ежедневно след 2 часа на обяд от центъра на Будапеща тръгва кораб, който вози пътници до острова. Цената е 900 форинта (6 лева) или безплатно ако си си купил Sziget CityPass! карта, с която градския транспорт ти е безплатен и която ти дава намаления в музеи, зоологическа градина, таксита и разни други подобни. Фериботът се движи до 2 през нощта на всеки 30 минути. Вариант 2 - влак. До остров Обуда не стига метро. За да стигнеш по релси трябва да хванеш един от будапещенските зелени квартални влакове. Началната му спирка е на моста, който пресича реката при южния край на Маргит острова - на отсрещния бряг на реката срещу сградата на парламента. Фестивалният остров е съвсем близо до петата спирка на влака. Влакът върви денонощно в дните на фестивала. Друг вариант (3) е да хванеш автобус, който спира малко по-далеч но пак пътят е в рамките на няколко минути ходене пеша. Има и вариант 4 и той е да стигнеш до някъде с градския транспорт и после да продължиш пеша примерно покрай реката. Придвижването с личен автомобил не е препоръчително. След като влезеш във фестивала ще ти се наложи да плащаш. Системата за разплащане е с електронни карти. На каса внасяш пари в брой или с кредитна карта и получаваш Sziget Metapay Festivalcard карта за плащане. Навсякъде където можеш да си пазариш има електронни устройства за разплащане с тази карта. Вариант за плащане в брой няма. Ако имаш останали пари в картата, които няма да харчиш можеш да си ги получиш обратно на касите. Във фестивала е разрешено внасянето на бутилки до 2,5 литра с неалкохолни питиета, две кутии цигари и малки количества храна. Внасянето на алкохол е забранено. Всякакви опасни предмети естествено също са забранени. Ако си подготвен теоретично до това ниво може да се каже че си готов да ходиш на фестивал. Време е да пристъпиш към практика.
Практическо прилагане на вариант 4 за придвижване.
Трамваят минава по моста между двата острова и спира на отсрещния бряг. Спирката на влака се вижда на 50 метра. Слиза голяма тълпа. Всички явно са за фестивала. На 200 метра се вижда малко мостче, което свързва брега с остров Обуда. Е защо тогава народът отива да чака влак за една спирка, като може и да стигне пеша. Майната им. Съвсем наблизо е. Пет минути по нещо като много много тесен тротоар като за половин човек покрай реката и стигаш до мостчето. Само дето се оказва, че то е някакво VIP мостче и не е за обикновената фестивална публика. Вероятно и тротоарът не е точно тротоар. Налага се да повървиш още 20 минути по него за да стигнеш до друго малко по-голямо мостче, от където вече явно се влиза нормално. Виждат се много хора. Ура. Най-сетне на входа на най-добрия фестивал в Европа. Вълнението е голямо. Само дето ...... Оказва се, че никой дори не си е и помислял, че може да има и пристигнали пеша. Всичко около входовете на фестивала е оградено и пак се налага да вървиш. Да се промъкваш покрай оградата, която оформя нещо като тесен коридор за да търсиш пролука в нея. Само ако си вътре в оградения коридор можеш да стигнеш до входовете, а коридора си минава през улиците, завива си, явно съвсем целенасочено изграден в някаква посока. Става ясно, че ако не си дошъл с влака и не си слязъл точно на определената спирка нямаш шанс да влезеш директно във фестивала. Ах ..... Почваш да се изнервяш. Някакво такова съвсем не европейско изнервяне. Стигаш до спирката на влака и там вече можеш да влезеш в правия път на музикалните маняци.
Практическо прилагане на вариант 2 за транспорт до фестивала.
На следващия ден хващаш метрото до първата подземна спирка на влака и се качваш на зелените вагони. Пътува доста народ с теб. След 5 спирки всички се изсипват на тесния перон и тръгват през оградения коридор към входовете на фестивала. Коридора има още един ръкав от който влизат пристигналите от автобусната спирка. Не са много. Явно е, че огромният процент от хората пристига с влак, минава по тесния коридор и влиза. Сигурно входовете са много. Все пак 70 000 минават през тях всеки ден. В дясно има голям пункт за отдаване на велосипеди под наем. Амммм .... Оказва се, че входът е един с 3-4 гишета за проверка. Добре че влакът не може да докара повече от няколкостотин наведнъж. Даваш билета и получаваш гривна на гишето. Друго симпатично момиче ти я слага на ръката и пита с усмивка "така добре ли е?". Оказва се, че всичкият народ минава по мост широк 4-5 метра, някога железопътен, с релси по средата, и друг вариант да влезеш просто няма. Човек може да се сети как организаторите на Спирита обясняваха, че капацитета на нашия фестивал е ограничен до 15 000 заради съображения за сигурност. Ако се случи нещо хората трябва да могат да се евакуират. Е ......... Не знам как се евакуират 70 000 през мост, по който могат да вървят максимум четири човека един до друг. Хм. На другия край на моста те чакат 6-7 опънати походни маси и следва проверка на багажа. Проверката се състои в поопипване на раницата ти без да я отварят. Вече си вътре, част от едно от най-страхотните музикални събития на континента. Успял си да вкараш литър и половина вода без даже да я погледнат и си мислиш колко е жалко, че не си забравил по грешка в раницата 2 литра бира и 3-4 сандвича.
Практически фестивални занятия.
Още на първите метри след входа виждаш и познаваш фургон за електронните карти, с които трябва да пазариш. Даваш банкнота и получаваш карта и касова бележка. Работа за 10 секунди. Първите впечатления са леко зашеметяващи. В ляво от входа тълпата минава по нещо като широка горска пътечка и излиза на алея с много народ. Трудно е да се разминеш с идващите насреща. Алеята започва с банкомат и продължава до където ти стига погледа със сергии, наредени от двете страни. На битака в Димитровград си. Още в началото виждаш място за информация, а определено ти трябва програма за фестивала. Оказва се, че програма на английски няма, а тази на унгарски представлява книжка със 136 страници, с много странична информация и с размер, който няма как да събереш в какъвто и да е джоб. Супер неудобно. Поне от липса на храна няма как да се оплачеш. Има всякакъв вид - индийска, китайска, арабска. От всякъде се носят миризми и пушек. Продават някакви сандвичи направени от цял хляб. Има огромни казани с нещо като лютеница и други с готвено месо. Има скари с печено свинско. Има шатри с игри и работилници. Някакви хора правят глинени съдове и фигури. Някакви маняци играят нещо като дама. Малко в страни се вижда караоке сценичка, на която пеят някакви ентусиасти. Човек с оранжева жилетка събира малкото боклуци наоколо. Европейска работа. Още нищо не си видял.
Според сайта на фестивала няма как да усетиш Sziget напълно ако не прекараш тази седмица на палатка във фестивалната зона. Вярно е. Площта е огромна. Сергиите, шатрите, будките, баровете, малките сцени са толкова много, че ти трябват поне 7 дни за да ги видиш всички. Има толкова работилници, места за игра и всякакви забавления, че нямаш никакъв шанс да пробваш всичко. Има големи и малки дървени люлки за двама или за много хора. Има настолни игри. Има зони с магазинчета за дрехи, сувенири и всякакви джунджурийки. Има няколко крана издигащи хора за бънджи скокове. Има и кранове, които вдигат кабинки, от които можеш да позяпаш всичко това от високо. Има супер много хора и всички усмихнати и готини. Настроението и духа са супер. Истински фестивални. Охрана не се вижда никъде. Всякакво плащане става изключително лесно с картата. Навсякъде има малки стоящи, зелени устройства, които в момента на поръчката изписват сумата, която дължиш. Достатъчно е само да доближиш картата си за да изписукат като сигнал, че вече си платил и да покажат каква сума ти остава за харчене. Наливната бира е 4 лева. Дюнера струва 7 лева.
Главната сцена на Sziget се намира горе-долу по средата на острова в края на най-голямата поляна. Размера и е нещо от сорта на размера на сцената на Спирита. Голямата разлика е в екраните. От двете страни на Sziget Pop-Rock Main Stage има наистина огромни, високи екрани и още един такъв има на гърба на озвучителната кула. Между сцената и кулата има тесен заграден коридор, през който не може да се минава. Просто пространството пред сцената до кулата е разделено на две. Над главите на хората пак от същата тази кула до същата тази сцена са опънати маркучи, от които пръска мокра мъгла. Система за охлаждане на публиката. В хладни дни, като повечето от Sziget 2012, усещането не е приятно. Поляната на главната сцена свършва с ред сергии за скара, дървени масички с пейки и огромно "виенско колело" кръстено Sziget eye, пред което непрекъснато има опашка от желаещи да се качат. Сигурно от горе гледката е внушителна. Поляната не е малка. Капацитетът на сцената е 50 000 зрители. Когато се събира толкова народ със сигурност поне 2/3 изобщо не виждат музикантите. Кулата е доста голяма и пречи, разстоянието е голямо..... Така че екраните са супер и никой не може да се оплаче, че не вижда какво се случва. На някаква площ пред сцената има наредени нещо като гумени плочки защипващи се една към друга. Много добре измислено, но за съжаление достатъчно само за мястото пред самите музиканти. Назад такава настилка няма и поляната и изобщо цялата фестивална зона са покрити с дебел слой прахоляк, който под краката на скачащите, танцуващи и ходещи хора се превръща в сив облак над целия фестивал. Sziget 2012 е фестивал на прахоляка. Всичко наоколо, като започнеш от хората и завършиш с пластмасовите прибори за храна е покрито с прах. На сутринта след всяка фестивална вечер от носа ти в банята излизат такива чернилки, че няма много за чудене какво ли става в дробовете ти. Публиката пред главната сцена не е нещо изключително. Дори сравнена със средностатистическа публика на голям концерт в България може да се каже, че зрителите на Sziget са не особено емоционални и отдадени на това, което се случва на сцената. Макар и огромна, тълпата по-назад от първите редове не е особено заинтересована и дори по-задните редици са насядали или налягали без да си дават зор да следят какво точно се случва. Супер странно е да видиш как по време на изпълнението на хедлайнерите за вечерта голяма част от публиката си седи спокойно по земята на надуваеми дюшеци или на сгъваеми рибарски столчета и си говори, хапва и пийва. Оставаш с убеждението, че много от хората са тук единствено заради атмосферата, а музиката хич изобщо не им е важна. Автомобили минават през тълпата на главната сцена по време на концерта на хедлайнерите. Коли минаващи през зрителите .... Пфффф .... Тазгодишният Sziget е юбилеен 20ти и се очаква поканените групи да бъдат много специални. Всъщност ако човек се загледа в лайнъпа на фестивала ще открие, че имената на групите не изглеждат кой-знае колко по-впечатляващo от тези на Спирита тази година. И тук Korn бяха големите хедлайнери на едната вечер, и тук Sum41 подгряваха хедлайнера на друга вечер (Snoop Dogg). Това изобщо не попречи броят на посетителите на фестивала за поредна година да бъдат близо до пълния капацитет. Официално продадените билети са 379 000. В западна Европа билетите за фестивалите се изкупуват преди да бъде обявен дори един изпълнител. В голямата си част публиката на фестивала на остров Обуда е съставена от пришълци. Унгарците на Sziget със сигурност са по-малко от половината от фестивалните посетители. За това е малко смешно когато някой групи излизат и опитват да зарадват тълпата с някакви заучени фрази на унгарски. Маняци, няма нужда да се правите на готини. Така или иначе унгарци в публиката почти няма.
Теоретично, хипотетично, фантастично и дървено философстване.
Според информация в интернет Будапеща се посещава всяка година от 2,7 милиона туристи. Ако 45 000 от тях пристигат за Sziget това прави 1,5% от целия туристически поток. Колкото и странно да звучи през Бургас минават не чак толкова по-малко чуждестранни туристи. На летището в последните години кацат вече по над 1 милион човека. Много украинци, руснаци и румънци идват с автомобили. Ако 1,5% от всички тях решат да отидат на Spirit Of Burgas всяка година фестивалът ще има едно 20 000 посетители само от чужбина, което е на светлинни години от сегашната символична чуждестранна посещаемост. Едно съвсем неумело, предполагащо разсъждение може да те отведе в посока на актуалната напоследък тема за видовете туризъм. Будапеща привлича с огромната си култура - архитектура, изобразително изкуство, музика. С музеите, паметниците, парковете. Такива туристи вероятно е доста по-лесно да усетят привлекателната сила на едно сериозно и мащабно съвременно културно събитие като музикален фестивал на открито с модерна музика. Бургас привлича със слънчеви лъчи, пясък и евтина водка. Туристите тук са малко по-далеч от културата изобщо и със сигурност е по-голям зор да ги убедиш, че си заслужава да платят за билет на фестивал вместо да си купят бутилка алкохол и след като го изпият да влязат в някоя дискотека. И това три дни подред.
Фестивална практика.
Другите по-важни сцени на Sziget са A38, Arena и OTP Bank World Music Party Main Stage (това е името на една сцена). И тук както на Спирита сцените са спонсорирани и организирани не само от самия фестивал. Примерно A38 е плаващо по Дунава заведение-кораб, на което гостуват различни известни музиканти. Сцената кръстена на този кораб и сцената с име Arena са всъщност еднакви многовърхи палатки. Размерът им не е особено голям. Събират може би по около 5 000 зрители и са разположени на по-малки полянки на острова, заобиколени от хълмчета и дървета. Предполагам, това че са палатки помага да не се смесват звуците, макар че всъщност сцените са доста отдалечени една от друга. Проблемът при тях е, че са оградени с прегради и макар да имат много и големи отвори за влизане и излизане реално за да се вмъкнеш или измъкнеш трябва да минеш през определените тесни входове и изходи. На картата на фестивала няма отбелязано къде е входа и може да ти се случи при първото ти посещение да се провираш между дървета и сергии, обикаляйки докато се изнервиш, преди да видиш от къде се влиза. Не знам какво друго може да накара организаторите да поставят такива глупави ограничения и да създадат допълнителни проблеми на хората освен поставените датчиците за броене на влезлите и излезли зрители на входовете и изходите на тези сцени. Явно е важно да знаят и са готови да ограждат и дразнят народа само и само да знаят колко хора са влезли в палатките-сцени.
Много изненадващо и странно е това, че палатките на къмпингуващите на Sziget всъщност са разположени навсякъде из фестивала. Няма точно и стриктно спазвано място оградено само за тях. Те са между сцените, баровете, сергиите, навсякъде. Всички покрити със слой прах и повечето заринати с купчини боклуци. Тук-таме се виждат стърчащи от входовете крака на спящи фестивални маняци или простори с дрехи. Това определено прави огромната фестивална територия да изглежда не много просторна, а по-скоро наблъскана и тясна за народа. Не мога в момента да се сетя за начин, по който организаторите да могат да предотвратят някой да влезе на фестивала с еднодневен билет за първия ден и цяла седмица да спи в някоя палатка, да хапва и да пийва вътре във фестивала и така да изкара целия Sziget. При тези мащаби и с палатки разположени произволно това ми се струва лесно осъществимо.
OTP Bank World Music Party Main Stage е с размера на рок сцената на Спирита и е разположена, колкото и странно да звучи, на полянка между дърветата на острова. Зад не голямата равна площ за зрителите пред нея се издига малко, но стръмно хълмче, от което гледката е супер. Можеш да танцуваш пред сцената и като се измориш да се излегнеш на хълмчето и с бира в ръка да гледаш, слушаш и почиваш. Едно от най-готините места на фестивала. Групите на тази сцена са не особено известни, но според отзивите на огромен процент от по-подробно проследили фестивала хора тя е дори по-интересна от Pop-Rock Main Stage. В интернет форумите почти единодушно руската група Leningrad беше обявена за най-добрата група на Sziget 2012. Тук в България знаем много добре, че антонимът на "интелект" е "чалга". Това обаче в Унгария все още не е избистрено и вероятно за това на втората по големина World Music сцена на най-добрия европейски фестивал можеш да видиш да свири румънски цигански оркестър. Не, не става въпрос за нещо по-излъскано и култивирано. Чист мазен кючек изпълняван от типични комлушки музиканти. Нещо, което би предизвикало спонтанно повръщане при всеки културен и интелигентен българин. Много тъжно обаче на Sziget публиката, явно лишена от всякакви "ценни" предразсъдъци, се радва искрено на тази "упадъчна" "просташка" музика. Хората танцуват и се забавляват от сърце без да осъзнават колко "грозно" и "селско" е всичко това. Европейска ми ти работа .........
Малко тъжна е и констатацията, след като си видял най-доброто в Европа за последната година, че фразите "българска работа" и "европейска работа" всъщност често се препокриват. Събитията от музикалния ни живот сравнени с най-популярните и харесвани такива на континента всъщност се оказват съвсем не чак толкова слаби и неуредени. Spirit Of Burgas спокойно може да се сравнява по атмосфера и организация със Sziget и единственото, което ги отличава драстично е мащабът. Тъжното е, че когато усетиш нещата по този начин губиш вярата, че някъде там на запад всичко е по-светло, прекрасно и велико и винаги когато ти писне да се занимаваш можеш да отидеш и да живееш някъде в "белите страни" спокойно и щастливо. След като стигнеш до хрумването, че все пак не всичко там е толкова светло и не всичко тук е толкова ужасно не ти остава друго освен да запретнеш ръкави и да започнеш да се бориш сам за своето настояще. Хамалска работа .......
Галерия със снимки от 10.08
Галерия със снимки от 12.08
Много от снимките са на Тодор Петков
