Мизерия завинаги

- неделя 21 октомври 2012 от ji преглед на авторите в Бургас > Анализи
Бургас е най-добрия град за живеене в България. Не според някаква малоумна класация, а според повечето небургазлии с които разговарям и чета по интернет форумите. Всички са възхитени как за 5 години градът се преобрази и в момента е даван за пример не само от предизборно настроени политици. Вече определено се усеща и промяна на самочувствието на бургазлии. Хората са малко по-малко недоволни и една идея по-щастливи да живеят точно в този град и точно сега. С добрата работа на общинската администрация се вдигат и очакванията на гражданите. Бургазлии вече не се задоволяват с дребни и половинчати промени а искат нещата да се случват с високо качество и голям мащаб. Вероятно е нормално всички тези повишени критерии на хората да пораждат и по-голяма амбиция в общината да отговори адекватно на очакванията. За съжаление обаче, въпреки тенденциите за промяна в съзнанието за отговорност на жителите на Бургас, все още хората не могат да проумеят, че плащането на данъците не е единственото им задължение към този обществен договор за съжителство и справедливо разпределяне на общите блага наречен община. Все още настроенията и разбиранията на гражданите са заключени в някакви безумни окови на изкривена логика и асоциален егоизъм.

Вече няколко пъти сме умували на този сайт за качеството на живот, което предлага градската среда в различните райони на Бургас. Макар че проблемите до голяма степен са общи за града ни, все пак спецификата на отделните зони съществува. Всички бургазлии прекарват свободното си време основно в района на централната пешеходна зона и единствения поддържан истински парк в града - Морската градина. Не е много ясно дали факта, че това е района, за който се полагат най-много грижи от общината привлича хората след края на работния ден или обратно - популярността му е мотивирала администрацията да влага най-много средства там, където хората обичат да почиват и да се разхождат. Все пак резултата от всичко това е огромния контраст във вложените средства за благоустрояване между центъра на Бургас, който заема около 1/10 от урбанизираната площ в общината и всички останали райони на града. Нормално е жилищата в централна градска част да бъдат най-търсени и цените на имотите най-високи. Всеки в Бургас иска да живее в центъра. Според данни на общината във Възраждане и ЦГЧ на площ от 120 хектара живеят толкова хора колкото на цялата площ от 460 хектара на Меден Рудник. Да живееш в центъра е не само удобно, но и изключително престижно. Повечето заможни хора в града живеят точно в тук. Не по-малко отчетливо е и настроението сред бизнес средите в града, че е особено важно офисите на компаниите да бъдат разположени някъде в същия този толкова атрактивен за живеене център. Естествено 99% от сградите в района са жилищни и в момента целия бургаски бизнес се е разположил по апартаменти и партерни помещения в жилищни сгради. Нещата са така от много много години. Далеч преди да започне бургаската "промяна".

Днес, ако човек седне и постави обективно нещата на кантара на логиката би трябвало да погледне на ситуацията по съвсем друг начин. Колкото и близо да е до Морската градина в центъра сградите и автомобили на живеещите и работещите са толкова много, че трудно можеш да си поемеш въздух. На повечето места, където беше въведена синя зона идиотщината на безумното паркиране вече не е проблем, но това се отрази на районите около зоната за платено паркиране. Възраждане не е синя зона и няма и да бъде. Там нормалното придвижване пеша, с велосипед, с детска или с инвалидна количка е немислимо. Центърът на Бургас е единствения район, където местата в детските градини не достигат и родителите са принудени да ползват услугите на училищни заведения в Славейков или дори Меден Рудник. Повечето от улиците са в ужасно състояние и един от основните фактори това да е така, е че инфраструктурата не е пригодена за такова натоварване. Тесните пътни платна в този район сега са принудени да поемат едновременно сериозния трафик не само на леките автомобили на живеещите, но и на по-тежките коли обслужващи бизнеса и в същото време заедно с тротоарите са и напълно свободни паркоместа достъпни по законите на джунглата. Ако ти не прецакаш съседа дой ще прецака теб.

През последните години доста от улиците в центъра бяха ремонтирани. Изградиха се на ново уличните платна и тротоарите. В дните след откриването им пътищата изглеждаха супер и караха кварталите да светят в нова, уютна чистота. Естествено приказката не продължи дълго. Няма и как. Макар че се усеща някакъв лек стремеж на хората да пазят новото, достатъчно голям брой граждани явно не разбират, че ако сами не се грижат за собствената си среда са обречени вечно да газят в кал, счупени плочки и мръсотия. Да живеят във вечната мизерия на собствената си глупост. Преди две седмици беше завършен участъка от улица Стамболийски до Борисовата градинка. Само ден след откриването на новите тротоари по тях бяха качени товарни микробуси и леки автомобили. Любим прийом по основно ремонтираната Александър Велики е да се паркира съвсем спокойно заемайки целия тротоар пред гаражите в партерите на сградите сякаш щом има гараж е изконно право да се спира пред него. Хората искрено вярват, че щом имат имот в центъра някой трябва съвсем безплатно да им осигури от някъде място за паркиране и когато това не се случва смятат за свое право да спират където и както си поискат. Престижният и удобен център изглежда обречен на простотия, разруха и грозотия. Неизбежно е майките да бутат количките си по уличните платна между преминаващи автомобили, децата да нямат пространство за игра, новите тротоари да бъдат разрушени и улиците разбити. За мен е несъмнено, че всички положителни страни на живота в центъра се компрометират тотално от нервите, мизерията и грозотията които властват там.

Алтернативите са коментирани многократно и са достатъчно познати. Големи паркинги в центъра има няколко, но никой не е готов да плаща за паркомясто или да паркира на повече от 20 метра от дома. Табелата за свободни места в търговския център Трия винаги показва около 20 и в същото време само на 100 метра по Александър Велики колите са качени и заемат целия тротоар. Въвеждането на синя зона във Възраждане също е вариант за позитивна промяна. Най-малкото в районите със синя зона общината има сили да не допуска да се руши новопостроеното. Вече беше спомената тук идеята данъците върху бизнес имотите в центъра да бъдат увеличени неколкократно, така че бизнеса най-сетне да се сети да се изнесе във висококачествени офис сгради, които да предлагат нормални условия. Бизнес центъра Кондоско под Метро все още стои празен години след завършването му, а съседния проект за голяма офис сграда е замразен и стърчи грозен заради незаинтересоваността на компаниите към такъв тип имоти. А всъщност офисите в удобни сгради предлагащи високи офис стандарти би трябвало да носят престиж и успех на фирмите. Да, наистина мизерията на Меден Рудник не е вариант за хората, а в Славейков и Изгрев строителството трябва да бъде прекратено веднъж завинаги за да не се получи същата картинка. Все пак Бургас вече има достатъчно жилищни зони които предлагат свестни условия. Жилищното строителство в Сарафово и в момента бележи ръст и там имоти се предлагат на цени далеч по-ниски от тези във Възраждане. Ветрен, макар да има голям потенциал, все още не е достатъчно популярен вариант за спокоен живот далеч от шум и блъсканица. Новият квартал Ъгъла на пръв поглед изглежда привлекателен за инвеститорите и гражданите но закостенелите разбирания лесно могат да опровергаят логичното мислене. Всичко това са варианти, върху които се замислят много малък процент от хората. Липсата на такива настроения и интерес е и един от факторите градът ни да се презастрои в необратими размери вместо да се разрасне и озелени. От друга страна общината също вече трябва да насочи усилия към благоустройство на големите жилищни райони, където възможностите за усвояване на нови територии съществуват. Много усилия трябва да се хвърлят в Меден Рудник за да се промени имиджа му на най-ужасното място в града. Просто защото там има място и за нови сгради и за зеленина и за улици и за паркоместа. Изграждането на голям и атрактивен парк в района е особено необходимо за да накара хората, които така или иначе живеят там да се чувстват добре и да имат възможности да прекарват свободното си време в квартала а не целия град да се изсипва ежедневно в единствения свестен парк, който за някой е на 10-тина километра от дома. Изобщо общината трябва занапред да преосмисли приоритетите си за развитието на градската среда и да погледне много по-серизоно към по-отдалечените от прекрасната ни централна пешеходна зона райони.

Снимките са от напълно ремонтираните улици Места, Копривщица, Александър Велики, Цар Калоян, Стамболийски

нови улици нови улици

нови улици нови улици

нови улици нови улици

нови улици нови улици