Меден Рудник моя любов.

Това е най-скучната любовна история. Завладяващите любовни истории са изпълнени с красота, драматизъм, себеотрицание. Тук няма нищо красиво или драматично. В нормалните любовни истории влюбеният е омагьосан от прекрасните въздействащи достойнства на обекта на своята любов. В Бургас няма кой знае какво прекрасно и въздействащо или интересно. Изобщо да имаш нещо общо с Бургас е дори трудно когато не го обичаш. Ако не си влюбен със сигурност знаеш че градът е некрасив, безцветен, безинтересен. Неизбежно е затъването ти в досада, посредственост и рутина. Как може да обичаш когато влюбването изглежда толкова невъзможно? Проблем на живота с Бургас са интернет, книгите, телевизията. Киното, литературата и фотографията изобщо не помагат. Цялото богатство от информация, усещания, емоции, което ни заобикаля и денонощно ни убеждава какви страхотни места, невероятни хора, велики събития съществуват по света и как всичко това е съвсем лесно достъпно, достижимо и реално. Вероятно собственото ни чувство за малоценност ни кара да търсим нещо глобално значимо, за което да се закачим за да се самоубеждаваме по-успешно, че все пак струваме нещо. Трудно е да се примирим със съжителството си с незначителността и сивотата. Ако си влюбен просто нямаш избор. Тогава думата "примирение" е не на място. Животът ти на далеч е непълноценен, немислим, невъзможен. Ако обичаш, нюансите на сивото стават вълнуващи и придобиват голяма важност. Незначителността става безкрайно интересна и се превръща в източник на най-искрена радост. Когато си влюбен виждаш и усещаш нещата различно и имаш достатъчно време и вдъхновение за да намериш смисъл. Преди време се дразнех на новите сиви плочки по Александровска. Сега знам, че те няма как да бъдат други. Ярките цветове не подхождат на Бургас. Стилът му е изчистен, обикновен, скучен. Суетата и показността са му непонятни. Бургас е сив и ако имаш нужда от други цветове с него трябва да ги търсиш под повърхностния пласт сивота. Трябва да ровиш упорито за да достигнеш до кълбото от дъга и слънчеви лъчи на същността му. Някога се вълнувах много когато хората си тръгваха от Бургас. Ядосвах се, натъжавах се. Исках да доказвам, да убеждавам. Сега знам, че няма как да убедиш в любов. Днес изпращам всички по техния си път с усмивка и съм спокоен, че Бургас няма нужда да бъде обичан. Той просто е тук и това, че е приеман като наказание или награда го вълнува толкова, колкото бурното море се вълнува за малката рибарска лодка.

Бургас не ме обича. Не ми се усмихва. Дори не ме забелязва как тичам след него по пътя, по който върви, потънал в пот с мирис на мазут. Когато става въпрос за истинска любов търсенето на причини е толкова абсурдно колкото е нелепо и да претендираш за взаимност. Любовта може да съществува въпреки. Въпреки цялата сила на трезвото мислене, на нормалния път на логиката. В истинската любов няма себеотрицание. Всичко в нея е себеутвърждаване.

Не може да обичаш Меден Рудник. Не че е невъзможно. Невероятно е. Никой не обича грозното, сивото, скучното, гнусното. Никой не се влюбва в злата мащеха или в тавана в тоалетната. Обичат се красивото, вълнуващото, светлото. Дори да обичаш загадъчното и зловещото не е странно. Можеш да се влюбиш в парка, в супергероя или суперзлодея от 3Д филма в мола, в морето, в красивото момиче с вълшебен глас, в синьото. Мръсно-сив бетон, кал, мръсотия, арогантност, простотия е немислимо да предизвикват възвишени чувстват. Меден Рудник е брутално истински, неподправено груб, но в това няма чар. В него няма декори и бутафорни атракции. Няма и преструвки. Меден Рудник е истинския живот в Бургас, без грим, кокетничене и високи токчета. С Меден Рудник няма какво да правиш. Дори и да има какво да се прави никой не би поискал да прави каквото и да е точно в Меден Рудник. Меден Рудник е мразен. Всеобщо мразена е миризмата на блатото, мизерията, безличната досада. В най-добрия случай Меден Рудник е пренебрегван и подсъзнателно заличаван. Много хора са го изтрили от своя съзнателен образ на Бургас и живеят в някаква своя реалност на въображаема удовлетвореност, където Бургас свършва с надлеза към Комлука. Сигурно животът в измислена вселена е хубав, щастлив, спокоен. Все пак аз предпочитам грозната откровеност. Вярвам че истинските неща са по-силни и ценни. Вярвам в щастието да даваш любов без нуждата да получаваш нещо в замяна. Всъщност няма по-голяма сигурност от спокойствието на безнадеждната любов. Няма тайни очаквания, нерви и притеснения. Няма неяснота.

Обичам Меден Рудник защото е Бургас. С Меден Рудник градът е завършен, цял. Не мога да обичам на части. Никоя от частите не е Бургас. Бургас е единствено пълната съвкупност, цялостното усещане, всички атоми, електрони събрани и оформени точно по този начин. "Обичам устните но мразя очите. Обожавам гърдите но ненавиждам ръцете." Това не е любов а примирение.

Обичам да бъда с Бургас. Да изследвам капилярите на кръвоносната система на улиците му, където животът тече от минало към бъдеще. Да ровя купчините боклук в мръсните ъгли на душата му. Да се потапям в града и да попивам ароматите му. Да крещя безгласно "обичам те" на всеки ъгъл в тъмното спокойствие на нощите. Да пея на връщане от Рояла в любовната серенада на любимите ми песни под всички тъмни прозорци, зад които спокойно спи Бургас. Тогава гледам към тъмното небе и изпращам на ум към висшата сила, която движи всичко това - "благодаря че съществувам тук и сега".