Повод за този "разговор" с архитект Бурулянов е шестото поредно издание на Архимория - изложба на архитектурни проекти на бургаски архитекти. Всъщност думата в кавички от предното изречение е такава, защото цялото говорене между нас премина по електронната поща. Архимория се провежда за първи път през 2007 година като наследник на “Бургаския архитектурен салон” - ежегодна архитектурна изложба, организирана от САБ (Съюз на Архитектите в България) - Дружество Бургас. По традиция тя е част от културните празници, посветени на Никулден. Тази година архитект Бурулянов е част от екипа от млади архитекти, който начело с арх.Владимир Милков се занимава с организацията на събитието.
"Архимория се организира и е инициатива на Бургаското дружество на Съюза на Архитектите и Камарата на Архитектите в България. Тя е една от малкото изложби на градски архитектурни колегии в страната. С нея целим да инспирираме младите колеги, а въобще и по-зрелите, да покажат свършеното през календарната година. Няма ограничения в таблата когато има спонсори както тази година, когато ни помогнаха Masterhaus, Ytong, Wienerberger и Baumit. Няма състезателен елемент, а наградите са поощрителни. Такива примерно получават всички дипломанти без изключение, защото труда положен, за да се стане архитект според нас е огромен. А и искаме да насочим младите в правилна посока. Аз самият съм на 28, така че под младите имам предвид завършващите гимназия и чудещи се към кое поле за изява да поемат. Архимория се излага горе-долу на същото място - или по продължение на Богориди от часовника или както тази година от часовника по Александровска от няколко години. Разбира се изложбата няма само за цел да набира нови кадри към архитектурната професия, а и колегите да се запознаят с работата на другите и да черпят идеи, да си сверят часовника, да се запознаят помежду си дори."
Според архитект Бурулянов Бургаската колегия е една от най-сплотените и дори във времената на криза разликата между поколенията в нея е лесно преодолима на базата на общите виждания за града. Пример за отношенията сред архитектите в Бургас може да се даде от преди 2-3 седмици, когато архитектурното бюро, което се занимава с преработката на проекта за площад Тройката е поканило всички бургаски архитекти за професионално обсъждане. Това според архитект Бурулянов говори, че в името на общата идея и визия на града за следващите години и дори десетилетия, колегите му са склонни да бъдат единни и да се вслушват в съветите един на друг. Разбира се от там нататък за всяко нещо, нещата поема и общината и подема своите собствени обществени обсъждания, които трябва да прави по закон.
"Обратно към Архимория. Наградите, както казах, са символични и представляват грамоти и разбира се признанието на другите колеги, че не сме си губили времето през годината. Те нямат финансово изражение и не ни помагат да се нахраним с друго освен с малко повече самочувствие занапред. Казвам това, защото докато сме редили изложбата съм чувал от минувачи - "ето ги архитектите, гледай пак какви проекти, сигурно ядат големите кюфтета, взимат големите пари" :) В интерес на истината в последните години не е така. Все повече проекти, както сте видели ако сте разгледали изложбата, са конкурсни. Дори и да се спечели конкурс е дълъг процес докато наистина се вземе решение да се реализира и още повече време за да се финансира и построи. Тази година са изложени 38 проекта на 63 табла. На последно място но на първо по значение е момента, в който нашите съграждани се информират за предстоящите проекти, обществени поръчки и конкурсни проекти, с които бургаските архитекти са се занимавали и ще се занимават и занапред. Това е една инициатива, която има информативна функция преди всичко и както се казва е малка, но от сърце. Имайки предвид, че бургаската колегия наброява около 180 човека, изложените автори са малък процент от това, което е цялото, но пак повтарям времената са трудни за проектиране дори и в град, в който разрешенията за строителство са повече в сравнение с другите градове. И все пак, мисля че имаме 10тина табла повече от предната година, което си е успех. Пожелаваме си да порастваме с малко всяка година."
Тази година в Архимория участват дипломните работи на млади бургаски архитекти, както и реконструкции на знакови сгради в Бургас и страната. Сред предложенията личат конкурсни предложения за стадион в Ирак, метростанция в София, пешеходна зона на град Сливен, терминал и морска гара на пристанище Бургас, както и проекти за реконструкция и модернизация на рибарско пристанище в Черноморец и параклис посветен на героите от Балканските войни. Изложен е и богат набор от жилищни, еднофамилни и многофамилни сгради, предложения за ефектни мебели и елементи на градската среда. Инсталацията ще остане в пространството до часовника до 19ти декември, когато със символична церемония ще бъдат наградени отличените в различните категории. Разговорът с архитект Бурулянов продължава и отвъд Архимория към по-общи теми като работата на архитектите в днешни дни и към усещането да бъдеш бургаски архитект.
"Що се отнася до проектите правени за конкурсни цели, практиката на повечето студиа, е че работата се разделя до известна степен на две - едната част е практическата насоченост и реалният доход - жилищни сгради и еднофамилни къщи, а другата е тази на големите конкурси, които са по-трудни за логистична организация дори в самото архитектурно бюро, но при евентуална победа, носят повече удовлетворение от работата, по-живописни решения и по-нестандартни форми. Така да се каже, позволяваме си да помечтаем ... на работа. Но тази част смея да твърдя е и по-интересна за масовия зрител на тази изложба, независимо за коя точка на света се отнася."
"Питан съм хиляди пъти дали съм нормален и от какъв зор се прибирам след 8 години или 1/3 от живота си прекарана в чужбина. Pодителите ми също са архитекти и искам да продължа една семейна традиция, която се надявам и децата ми да наследят. На второ място диапазона от възможности тук е огромен. Мога спокойно да твърдя, че никога не съм си тръгвал от тук духом, просто разстоянието малко отвори кръгозора ми. Трето, смятам че в България има място за млади и амбициозни хора, и затова аз и съпругата ми се върнахме от чужбина, за да променим нещо отвътре. Мразя фразата, че от положението в България има само един изход - Терминал 2. Това са глупости. Има и работа, има и възможности, има и отрицателни страни, но и много положителни. За мен лично, смятам да продължа да опитвам. Четвърто и може би последното, за което в момента се сещам, е прозаичната мисъл, че камъкът си тежи на мястото. Обичам професията си, обичам и града си. Не съм живял в София, не смятам и да го правя. Имам сантиментална връзка с Варна, бил съм по цял свят, но има някаква сбъркана романтика и тя се намира на координати 42,5 N и 27,5 E. Няма по-сладко от това да успееш вкъщи и наистина се надявам един ден да мога да кажа, че съм го направил."
