Бургас 2020

- сряда 29 май 2013 от ji преглед на авторите в Бургас > Анализи
Повода за написването на този текст бяха широкорекламираните от Община Бургас намерения на индийската IT компания Съдърланд да разкрие тук офис с 200 работни места. Страхотна новина, която бързо обиколи целия град и донесе позитивен, свеж полъх в позастоялата атмосфера на бургаските обяви за работа. Всъщност това, което ме накара да седна да пиша е не хубавата новина, а това, което последва един месец след обявяването и.

Сигурно вече звучи банално да повтаряме мнението, че през последните години градът ни се променя сериозно и става по-хубав и привлекателен за посетители. Все пак усещането, че Бургас изобщо не е най-доброто място за живеене в тази страна несъмнено остава. Вероятно за много народ това пък твърдение е дразнещо, ненужно негативно или хейтърско. Според мен с увеличаването на успехите на града притесненията за бъдещето изобщо не намаляват. Проблемите с липсата на достатъчно възможности за сериозна професионална реализация и качествено образование сякаш се задълбочават все повече. Най-ужасното в тази ситуация е ясната и планирана перспектива градът да затъва все повече в посредственост и загуба на качествени хора. В следващите редове ще пробвам да обясня от къде идват тези големи страхове за бъдещето на Бургас.

Бургас 2020

На тази интернет страница имаме традицията да анализираме пазара на труда използвайки публикуваните обяви в може би най-големия български сайт за търсене и предлагане на работа – jobs.bg. Спорно е доколко представителна може да бъде такава извадка, но според мен тя е не по-лоша от която и да е друга статистика за трудовия пазар в страната, включително и от официалните данни, които далеч не отразяват пълната картинка. Тенденциите от диаграмата по-горе показват общо взето успоредното движение на броя предлагани работни места за градовете, според мащаба на населените места, като това, което се откроява са големите скокове на Варна. Странното в графиката е точно момента с традиционното сезонно търсене на работна ръка в морските градове. В бургаски регион се намира огромният процент от легловата база в туризма и би било логично най-голямо търсене на работници за сезона да има в Бургас, независимо от по-малкото му население спрямо Варна и Пловдив. Според Националния статистически институт (НСИ) през 2012 година в област Бургас е имало 608 места за настаняване със 117 607 легла. За област Варна числата са 340/57 917, а за област Добрич – 128/29 069. При всички положения в бургаски регион, в туризма през лятото работят повече хора отколкото по цялото северно черноморие. Обратно на логиката на тези данни, в момента (11 май), в разгара на набирането на сезонни работници, в jobs.bg има публикувани 2,5 пъти повече обяви за Варна спрямо Бургас. Това вероятно означава първо, че във Варна по принцип има много повече бизнес, че за много от работните места в туризма около Бургас се търсят хора извън бургаска област и дори, че варненските фирми имат сериозен дял в туристическия пазар по южното черноморие. Определено стряскащо предположение. Излиза, че колкото и да се напъваме, пак нещата тук при нас се движат от Варна. Бизнес и административното и върховенство над Бургас дори се засилва. Увеличението на обявите за работа за Варна спрямо миналото лято е с 33%, докато за Бургас е с 23% и това изглежда като индикация за увеличаване на предимството на Варна. Друга интересна статистика е тази за процента на обяви за постоянна работа за ръководни постове или специалисти/експерти спрямо общия брой обяви в различните градове. Таблицата показва тези отношения според обявите в jobs.bg на 11.05.2013, както и броя активни в момента обяви за инженерни позиции.

Брой
обяви/град

София

Пловдив

Варна

Бургас

Стара
Загора

Русе

%
ръководни/експерти

40,00%

26,00%

20,00%

16,00%

27,00%

22,00%

Брой
инженерни

939

87

95

17

18

11



Колкото и повърхностно и несериозно да е това изследване то сякаш потвърждава усещането, че в Бургас се търсят основно нискоквалифицирани кадри за нископлатени професии. В това отношение изоставаме дори от по-малки и уж по-слабо развити градове от нас. Естествено това води до загуба на много от таланта, амбицията, ентусиазма, фантазията, класата и изобщо от цвета на Бургас в посока Варна, София или чужбина. Информацията до тук показа какво се търси на бургаския пазар на труда. Другата страна на въпроса е какъв е потенциалът на трудовия капитал на града.

Историята за Съдърланд е такава. Появата им в Бургас вероятно беше плод на големите усилия на Община Бургас все пак да докара чуждестранни инвеститори в града. Първата информация за намеренията им дойде след среща на представители на компанията с кмета Димитър Николов. Съдърланд е аутсорсинг компания с централа в Ню Йорк и офиси в много страни по света. От 2008 година имат офис в София и явно искат да се разрастват в България. Макар наистина да работи в сферата на информационните технологии Съдърланд не произвежда някакъв високотехнологичен продукт, а е използвана от големи компании в бранша като външна фирма за обслужване на клиентите им. Плановете им за Бургас бяха за изграждане на колцентър. Намеренията за проучване на града и работната ръка в региона бяха конкретизирани единствено с изискванe за владеене на чужди езици. Кандидатите за работа освен със задължителния английски трябваше да се справят добре и с още един език. На пръв поглед нищо кой знае колко сложно. Не става въпрос за някаква специална квалификация, университетско образование в определена сфера или особено специфични знания и умения. Просто се търсеха хора, които да говорят два езика. Последва публикуването на обяви за работа в интернет и представяне на Съдърланд в университетите в града и на няколко трудови борси организирани в Бургас. Условията, които предлагаха от компанията бяха за сравнително високо заплащане и гъвкаво работно време. След тази начална акция нещата сякаш съвсем затихнаха. В момента в jobs.bg вече няма активни обяви на Съдърланд за Бургас, а само за София. Официална информация липсва напълно. Ако, както изглежда в момента, анализите им са установили липсата на достатъчно квалифицирани кадри в града за целите на компанията и от Съдърланд се откажат от бургаското разширение, краят на тази история би бил ужасяващ. Наистина би било шокиращо градът ни да бъде заклеймен като място, което няма човешки потенциал за работа и развитие дори на компании изискващи съвсем основни познания от служителите си.

Смятам че проблемът е реален и едва ли някой би оспорил съществуването му. Бургас явно не разполага с достатъчно качествени кадри за да може да се нарече перспективен град за бизнес и инвестиции. Логично е предположението, че основата на това е в количеството и качеството на образованието, което предлагат училищата и университетите в града. Таблицата по-долу показва броя висши учебни заведения и броя студенти по градове. Тя приблизително пропорционално отразява предишната таблица с процентното търсене на образовани кадри спрямо общия брой обяви за работа. Бургас отново е на дъното по брой студенти на глава от населението. Количеството всъщност вероятно има по-малко отношение към проблема. В Бургас годишно завършват над 1500 висшисти. Качеството на образованието е един от големите въпроси, който стои пред цялата страна. Висшето образование е тотално обезценено и в повечето от учебните заведения е само въпрос на формалност да получиш диплома, която всеки знае, че няма нищо общо с гаранцията за придобити знания и умения. Конкретно за бургаските университети картинката е дори още по-неприятна. И двата университета в града имат имиджа на места, където учат такива студенти, които нямат амбиции да добият сериозни знания или тези, които не са успели да се вредят в някой свестен университет в София, Варна или в краен случай Свищов или Пловдив. Със сигурност нивото на университетите ни не надскача средната българска образователна посредственост и ясно показва, че качеството на материалната база сякаш е по-маловажния фактор в сравнение със системата на обучение, изискванията към студентите, нивото на преподавателите и изобщо политиката на учебното заведение. Всеизвестно е, че реалността в момента е такава, че всеки който има пари да си плаща таксите ще завърши университет без значение дали е научил нещо или не. Смятам, че да опитвам да говоря изобщо за някаква реална научна дейност в бургаските университети е безпредметно. Дори звучи малко смешно.



София

Пловдив

Варна

Бургас

Стара
Загора

Русе

Брой
университети

20

5

5

2

1

1

Брой
студенти

103 704

33 591

34 887

8 888

5 677

9 089

Процент
от населението

8%

8%

9%

4%

4%

5%



Естествено, че всичко това е отдавна известно и съвсем нормално са предвидени мерки на високо ниво за реформиране и развитие. Предполагам, че много може да се направи за по-ефективните методики на преподаване и оценяване в учебните заведения, но тази тема няма да бъде разгледана в този текст. Смятам, че голямата промяна в сферата изобщо, трябва да дойде с волята в България зад институцията университет да стои истинска наука. Това което се случва в момента е много далеч от реална, съвременна научна и изследователска дейност. Дори при положение, че в страната нещата са трагични в това отношение, в Бургас ситуацията е два пъти по-зле.

След тези няколко изречения на чисти разсъждения и недоказани твърдения, от тук нататък следва по-подробно изследване на съществуващото положение и плановете за промяна на нещата. Ще опитам да обясня какъв е механизмът за планиране на бъдещето на нашия град според това, което успях да проуча и разбера и какви конкретни действия са предвидени в областта на образованието и науката.

Стратегиите за развитие на България, като член на Европейския съюз (ЕС) се основават на плановете и официалните документи на организацията. През 2010 година Европейският съвет (ръководителите на всички страни в ЕС) одобри предложената от Европейската комисия (правителството на ЕС) стратегия за 10-годишно развитие наречена „Европа 2020“. Това е документа на най-високо ниво, който определя насоките за развитие на страните в съюза. Смисълът му е да заявява официално твърдото намерение на европейските лидери какво трябва да представлява Европейският съюз след 7 години. Стратегията съдържа три ключови принципа за развитие:

1. Интелигентен растеж - насърчаване на познанията, иновациите, образованието и цифровото общество
2. Устойчив растеж - по-ефикасно използване на ресурсите при производството, като същевременно увеличим конкурентоспособността
3. Приобщаващ растеж - нарастване на участието в пазара на труда, придобиване на умения и борба с бедността


Освен така дефинираните посоки на движение документът изброява и точно определени цели за достигане, подредени в следните конкретни точки:

Цели на стратегия „Европа 2020“

1. Трудова заетост
-работа за 75% от хората на възраст между 20 и 64 години
2. Научноизследователска и развойна дейност и иновации
-инвестиране на 3% от БВП на ЕС (публичен и частен сектор взети заедно) в научноизследователска и развойна дейност и иновации
3. Климатични промени и енергия
-намаляване на емисиите на парникови газове с 20% (или дори с 30%, ако бъдат изпълнени условията) спрямо 1990г.
-добиване на 20% от енергията от възобновяеми енергийни източници
-увеличаване на енергийната ефективност с 20%
4. Образование
-намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 10%
-поне 40% от 30-34-годишните със завършено висше образование
5. Бедност и социално изключване
-поне 20 милиона по-малко бедни или застрашени от бедност и социално изключване хора


Съвсем не случайно целите в сферата на науката и образованието са основна част от плановете за развитие. Според Европейския съюз, ръстът на икономиката трябва да се базира на иновациите и развойната дейност, както и на високото качество на на човешкия капитал.

Според приетите правила всяка страна трябва да изготви свои собствени стратегически документи за развитие, да ги актуализира и да отчита напредъка ежегодно. Нашата страна има своя програма за развитие наречена „България 2020“. На нея се базират двата документа, които отчитаме пред Европейския Съюз - Конвергентната програма и Националната програма за реформи. Според последната актуализирана Национална програма за реформи националните цели за достигане през 2020 година съответстващи на общоевропейските такива са:

1. Заетост - 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г.
2. Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) - 1,5% от Брутния вътрешен продукт (БВП)
3. Климат/енергетика - 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.
4. Образование - 11% дял на преждевременно напусналите образователната система до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование 36% до 2020 г.
5. Социално включване / борба с бедността - Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души


Значи за да имаме една по-щастлива, богата, успешно развиваща се и неизоставаща държава през 2020 година, трябва да успеем да повишим инвестициите в научна и развойна дейност до 1,5% от БВП и да постигнем цел 36% от младите хора да бъдат с висше образование. Летвата, която си поставя България е чувствително по-ниска от общоевропейската (за Европа целта за НИРД е 3% от БВП, а дялът на висшистите 40%), но в крайна сметка това са по-реалистични стойности имайки предвид изключително слабите ни стартови позиции.

През 2011 година процентът на изхарчените пари в България за иновации и наука спрямо БВП е бил 0,57%, което е спад спрямо 0,60% през 2010. Тук става въпрос както за публични инвестиции, така и вложени средства от частните компании. Интересно е, че едва 30% от иновационните инвестиции са частни, а над 2/3 са държавните. Това показва, че извън скромните национални бюджетни разходи за наука в България не се случва почти нищо. Другият показател, който ще проследим е за процента завършили висше образование на възраст между 30 и 34 години. На национално ниво стойността за 2012 година е 26.9%. И двете стойности са далеч по-ниски от средноевропейските. Стойностите за брой научни публикации и патенти средно на глава от населението също ни пращат на дъното в класацията на всички страни от Европейския съюз.

Какви са позициите на Бургас. Градът е сред по-малките университетски центрове, с недобър имидж на нивото на образованието и с много слаба притегателна сила за амбициозни младежи, които търсят истински знания, развитие и реализация. Истината е, че хората пристигат да учат в Бургас заради морето и заради хубавия град но не и заради качественото обучение.

2013 година е времето за голямо планиране и изготвяне на стратегически документи за бъдещето на всякакво ниво. В интернет могат да се намерят междинни варианти както на националните планове за развитие, така и на някой от регионалните такива по райони за планиране, области и общини. Поради липсата на данни на общинско или областно ниво тук ще използваме статистическа информация извадена от проекта за Регионален план за развитие на Югоизточен район за периода 2014-2020 г. Според данните в него Югоизточният район за планиране (ЮИР), включващ областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора, за 2009 година е реализирал инвестиции в наука в размер на 0,18% от своя Брутен вътрешен продукт. Това е стойност стряскащо по-ниска от общата за страната и нарежда региона ни на пред-пред последно място, малко пред Северозападния и Северен централен район. Много притеснително е и разпределението на дяловете. Според статистиката, частните предприятия имат дял 57,8%, държавния сектор – 22,1% и сектора на висшето образование – 20,1%. Това е противоположно на общото за страната, където основен инвеститор е държавата. За нашия регион показателите определено означават, че не частните компании влагат повече за иновации, а със сигурност държавата отделя по-малко за наука отколкото в другите райони. Всъщност статистиката показва, че 82% от всички пари в тази сфера изобщо в страната са изхарчени в София (Югозападен район). Процентът на висшистите в ЮИР на възраст 30-34 години е 24,3, което също е по-ниско от средното за страната. Естествено съпоставимостта за Бургас на всички тези обобщени данни за ЮИР може да бъде оспорена с довода, че останалите области в района за планиране дърпат назад статистическите стойности и всъщност за бургаски регион картинката е много по-добра. Това вероятно е така до известна степен, но определено на българските градове занапред трябва да гледаме в, както е модерно да се казва, интегриран план. Град Бургас не може да избяга от заобикалящата го среда. Самата градска агломерация обхваща територия далеч надхвърляща административните граници на общината. Нормално е Бургас да бъде притегателна точка за регионалната миграция и градовете Сливен и Ямбол определено са източник на голяма част от днешната работна сила в Бургас. Има много доказателства, че притеснителните данни за ЮИР важат в пълна степен за Бургас. Например можем да погледнем едно национално изследване от тази година наречено „Регионална специализация на водещите иновативни дейности“, където данните са разделени за областните центрове. То е систематизирало броя на заетите в иновации разбито по отделни икономически сфери. Според данните там, в Бургас средният процент на заети в иновативни изследвания за всички дейности е 1,53% от общия брой заети в страната. За сравнение в Стара Загора процентът е приблизително същия - 1,45. За Ловеч стойността е 0,56, което макар и доста по-ниско, изобщо не отговаря на степента на значимост на двата областни центъра – Ловеч и Бургас. За Варна стойността е 8,16%, а за Пловдив 10,18%. Според критериите на това проучване, за да се отбележи наличие на иновативен потенциал на определен регион в дадена област той трябва да притежава поне 10% от заетите в иновации в страната за дадената дейност. Условие, на което Бургас не отговаря в нито една сфера.

Предполагам, че ако все пак някой е издържал до тук всички цифри и проценти вече съвсем му е писнало, така че ще пробвам да огранича статистиките до минимум. Остана само да опитам да покажа какво ще се случва в Бургас, така че да успеем да се измъкнем от дупката, в която все повече затъваме. За да получим отговор тръгваме от още един стратегически документ - Националната стратегия за научни изследвания 2020. Там в много страници текст се търси отговор на същия въпрос на национално ниво и основните решения сякаш са следните – увеличаване на държавните инвестиции в наука, ефективно използване на европейските фондове, стимулиране на частните компании. Голямо значение се отдава на планирането и за целта е изготвена Национална пътна карта за научна инфраструктура. Документ приет през 2010 година, който дава насоки къде из страната ще се прави наука в бъдеще. Новината за нашия град от тази пътна карта е, че в нея Бургас не фигурира. Например всички морски изследвани е планирано да се извършват във Варна, където се намират Институт по океанология и Институт по рибни ресурси.

Мощен двигател за промяна в сферата на науката и образованието се предвижда да бъде новата оперативна програма след 2014 година наречена Наука и образование за интелигентен растеж. Основни бенефициенти в тази програма обаче ще бъдат учебните заведения и институтите. В Бургас някакви научни структури липсват, а университетите изглеждат тотално незаинтересовани да подобрят нивото си. Вероятно и наличният им капацитет не позволява това. Показателен факт е почти нулевото им участие в международни научни проекти, в каквито повечето големи университети у нас са се включили.

Надеждата за бургаското образование и наука идва, както повечето неща напоследък, от Община Бургас и нейните активни опити да промени тенденциите. През миналата година беше създаден Регионален академичен център на Българската академия на науките (БАН) в Бургас. Друг такъв в България има единствено в Пловдив. Не че БАН е някаква голяма европейска сила в научната дейност и не че са тръгнали да градят нещо в Бургас, но през следващия програмен период БАН ще бъде един от основните бенефициенти по европейските програми за иновации. Това дава шанс да бъдат изготвени проекти с европейско финансиране и в Бургас да се появи най-сетне истинска развойна дейност, градът да дава възможност за реализация на хора, които искат да работят за високи научни постижения, иновации, нови технологии. Изграждането на материална база ще даде шанс и на университетите да променят политиката си и да се насочат към качествено обучение и истинска научна дейност. Също заслуга на Общината е и планираното бъдещо откриването на нови медицински специалности в Университет Асен Златаров, като част от опитите за повишаване на качеството на здравеопазването в града. Вероятно за целта ще бъде довършен изоставеният от години строеж на нов корпус на университета.

В последния абзац ще разкажа за моите фантазии. Представям си голям изследователски център с база за изучаване на електроенергетиката, автоматизацията и нефтопреработката. В Нефтохим в момента работят огромно за мащабите на България количество такива системи и производства и възможностите за въвеждане на иновации са големи и реални. Мащабен научен център изграден на основата на сътрудничество между Община Бургас, Нефтохим Бургас и университетите. В момента във висшите учебни заведения, както и в няколко техникума в града се извършва обучение по изброените специалности, така че тези области така или иначе са развити в Бургас. Нефтохим е най-голямата българска компания и би било логично част от огромните и приходи да отиват за иновации. Всъщност развойната дейност би била от голяма полза за дейността на комбината. Задача на парламент и правителство е да измислят как да стимулират големите компании да инвестират в иновации. Другата посока, в която според мен трябва да се съсредоточи Бургас са морските изследвания. Не е ясно дали действително ще се реализира преместването на администрацията на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в Бургас, но е ясно, че големият брой на хората, които си изкарват прехраната от морето е в бургаски регион. Нормално би било изследването на морето, на замърсяването, на живота в него и откриването на нови пътища човек да се доближи още повече до морските дълбини да се извършва тук. Прекрасен шанс нещата да тръгнат в тази посока дава и проектът за Парк Океанариум, който предвижда сериозна част от него да бъде посветена на учебно-опознавателна дейност. И всичко това отново в полза и със сътрудничеството на бизнеса – туризъм, рибарство, морски култури. Все дейности, които са силата на Бургас, и в които градът и региона са лидери в страната.

Източници:
обяви на Съдърланд в jobs.bg
стратегия "Европа 2020"
статистика за туризма 2012 НСИ
Регионална специализация на водещите иновативни дейности
проекти на регионални планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г
националната стратегия за научни изследвания в Република България
национална пътната карта за научна инфраструктура
проект за оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020