Цветен Бургас

- четвъртък 08 август 2013 от ji преглед на авторите в Бургас > Места и събития
Кефя се на местните езикови особености. До преди няколко месеца бургаското "въй" не беше част от речника ми, но в един момент реших че трябва да присъства там. Реших, че това е богатство, че отличава хората и показва принадлежност. Заявява бургаска идентичност. Нещо което аз държа да притежавам. Искам да бъда различим, разпознаваем като бургазлия сред тълпата. Искам да бъда някакъв.

Човек е личност заради цветовете си. Всички се появяваме на този свят с еднакво новородено, безцветно съзнание. Оформянето ни като пълноценни човешки същества е процеса, при който всеки от нас добива идентичност. Това се случва в социална среда още от първата ни глътка въздух. Семейството е първата ни обществена група. След раждането ни оформянето на съзнанието започва с определяне на различията между нас. Почти веднага се разделяме на същества в розови и сини пелени. Това стартира идентифицирането на всеки от нас. От тук нататък личностното ни изграждане е процес до смъртта ни. Комбинацията от различните посоки, цветове и форми в съзнанието ни е това, което ни прави индивидуалности. Има много хора, които се самоопределят като българи, но ако в допълнение харесваш класическата музика, обичаш Каспичан, смяташ че честността е избор без алтернатива, обичаш да носиш широки панталони и вярваш в доброто в човека ти си комбинация, която не е чак толкова често срещана. Колкото повече въпроси, симпатии, потребности, разбирания, вярвания вълнуват съзнанието ти, толкова по-малка е вероятността да има друг подобен на теб. Вероятно желанието ни за уникалност е свързано с някакъв естествен стремеж към многообразие придобит от законите на еволюцията. Ярките личности оцветяват света наоколо. Те са двигател на развитието ни и са способни да променят заобикалящата ни среда много по-осезаемо. Силната индивидуалност е напълно съвместима със социалната ни същност. Хората с мнение, с идеи, със свой поглед върху нещата способстват за прогреса на обществата и са високо ценени.

Вероятно ще прозвучи малко странно, но всичко това беше казано с цел да опише по-добре случилото се на един футболен мач изигран преди няколко дни. В петък на стадион Лазур един срещу друг се изправиха двата големи бургаски футболни отбора - Черноморец и Нефтохимик. На трибуните, противно на всички футболни стандарти имаше цели три футболни агитки. Феновете на Черноморец и Нефтохимик си подкрепяха отборите и минутите им на стадиона бяха изпълнени с вълнения. Малко по-различно беше положението с третата агитка - тази на "бургаския футбол". Съвсем не малка по численост, тя беше съставена от хора, които се интересуват от този спорт и които следят изявите на двата бургаски отбора. Труден за анализ е въпросът с пристрастията и емоциите на тези привърженици на привързаността изобщо. Футболът е спорт на противопоставяне. Идеята на играта се основава на съперничеството и доказването на превъзходство. Когато става въпрос за достатъчно дългогодишна вражда, когато исторически двата клуба са силни антагонисти, когато миналото е такова, че възходът на единия почти винаги е бил за сметка на другия и е заплашвал съществуването му, когато нещата са толкова ясно изразено полярни е много трудно да бъде обяснено как изобщо е възможно да събереш двата полюса в едно против всякакви закони на вселената. Имиджът на българския футбол на нискокачествено и висококорумпирано шоу лесно може да обясни доста празните трибуни на стадиона в петък, но съществуването на голяма агитка запалянковци, които подкрепят и двата отбора и местния футбол изобщо е сериозна загадка. Всъщност ако кажем че тези запалянковци всъщност не подкрепят нито един от двата отбора нито пък играта вероятно би било равнозначно. Звучи като да подкрепяш ГЕРБ и БСП едновременно защото си фен на българската политика като цяло и да участваш в митингите еднакво доволен и от двете партии. В петък вечерта емоциите по трибуните бяха наистина много ярки. Имаше безумна радост, силно разочарование, тайна надежда, яд, щастие и гордост. Късно вечерта зеленият Бургас ликуваше, синият Бургас тъжеше, а безцветният Бургас просто си чоплеше остатъка от пакетчето слънчоглед на път за вкъщи. Въпреки присъствието си в центъра на толкова силен водовъртеж от страсти безцветният Бургас не беше усетил почти нищо. Не знам дали безчувствен, безсъдържателен и безсмислен не са синоними на безцветен.

Сигурен съм че няма човек, който да не иска да вижда повече цветове в своя свят. Особено приятни и интересни са собствените цветове. Изборът на цвят е действие на активния човек, който не само попива потока от информация, който го залива, но също го обработва в собственото си съзнание, получава резултата на личната преценка и заема позиция според разбиранията си. Индивида е по-ценен ако освен проследяването на сблъсъка между синьо и зелено е успял да претегли нещата и да реши кой цвят е по-голяма степен в синхрон с неговото съзнание. Така се формира цветно общество независимо дали говорим за политика или футбол. Безцветните са тези, които търпят с безразличие. В последните месеци битката всъщност е за повече цветове сред хората и по-малко сивота. Много по-яко и отговорно е да си зелен или син, пристрастен, със сърце, с интереси, със свое лице. Ако имаш свой си цвят не само придобиваш идентичност, самоопределяш се, ставаш повече личност, печелиш повече и по-силни усещания, но и побутваш в своята правилна посока развитието на света, в който живееш.