Идеята за сравнение между България и Сърбия ми се стори много добра защото двете страни изглеждат доста близки не само географски. Историческите и културни сходства са много и това ме накара да си помисля, че някакво сравнително съревнование би било оспорвано и смислено. Населението на двете държави също е почти еднакво и чисто икономически нещата изглеждат подобни. Ако ще сравняваме как изглеждат българските и сръбските градове и как живеят хората в тях, вероятно е добра идея да кажем първо колко богати са двете държави. Следват няколко реда статистики.
На теория България е по-развита икономически от Сърбия. Според Евростат, Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на България за 2012 година е в размер на 49% от средния такъв за Европейския съюз, докато при Сърбия тази стойност е 43%. Според дефинициите за БВП на Wikipedia, това означава, че в България се произвежда повече, по-качествена и по-скъпо струваща продукция. Обнадеждаващ старт на претеглянето на икономическите показатели. Безработицата при нас също е доста по-ниска от сръбската – 12,6% сравнено с 22,4%. За сметка на това заплащането на труда в Сърбия е по-високо и индекса на цените там също надвишава с малко този в България. Излиза, че въпреки по-слабата си икономика сърбите получават повече пари от нас и тези данни още повече затвърждават усещането, че ние сме най-големите мизерници на света. Че работим за жълти стотинки и че причината за бедността ни не е само в слабото ни икономическо развитие, след като дори такива, които работят по-малко и по некачествено от нас в крайна сметка са по-високо платени. Съвсем логично е да си помисли човек, че при по-слабата сръбска икономика и бюджета на държавата и общините е по-малък и възможностите за инвестиции на публични средства в Сърбия са много ограничени. При нас поне нещата стоят точно така. Ние не можем нито да реконструираме улици и площади, нито да обновяваме градски транспорт, нито да строим велоалеи и да правим системи за колела под наем без да получим пари за това от Европейския съюз. Би трябвало сърбите, които не са членове на съюза, да са доста по-зле поне в това отношение.
Нови Сад е втория по големина град в Сърбия и се намира само на 100-тина километра от Белград, нагоре по течението на Дунав. Градът е столица на автономната сръбска провинция Войводина. Населението му е около 250 000 жители. Може да бъде сравняван с Бургас освен по размера си и по петролната рафинерия, амбициите да бъде туристически център, провеждането на най-големия музикален фестивал в страната, пристанището, плажа, велосипедите. Нови Сад е кандидат за Европейска столица на културата през 2020 година. Историята на града е интересна. От древни времена там е съществувала крепост, построена на хълма над един завой на Дунав. Тя била център на търговията в региона. В края на 17ти век православните сърби не били допускани до крепостта Петроварадин, която по това време е била току що преминала от османско в хабсбургско владение. Затова те се принудили да построят свое селище на отсрещния бряг на реката. Днес Нови Сад и Петроварадин са самостоятелни градове, които са разделени само от Варадинския мост над Дунава. До град Петроварадин е залепен още един град – Сремска Каменица и всъщност въпреки административното разделяне те реално са квартали съвсем близки до центъра на Нови Сад. С тях населението му става около 280 000, а жителите на цялата община са 340 000. Интересно в демографско отношение е увеличението на населението с цели 60 000 (над 30%) през последните 9 години.
Нови Сад носи западно усещане. В голяма част от историята си той е бил под австрийско и унгарско и по-малко под османско влияние и това се чувства не само в старата част на града. В центъра сградите са много красиви и поддържани, но също така и със запазена цялост на някогашния вид на улиците. Голямата католическа катедрала, която се извисява над централния площад сякаш излъчва ред, чистота и култивираност, които обикновено тук при нас определяме като „западни“. Пешеходната зона, също както и в Белград е съвсем къса. Тя започва почти от площада с катедралата и завършва с малко, но много красиво паркче край реката до Варадинския мост. От другата страна на Дунав е Петроварадинската крепост. В нефестивални дни тя е музей и парк, но в началото на юли за всички в града и изобщо в цялата страна тя е просто Exit. Рекламната фраза на фестивала „Аз съм Exit” е колкото кратка толкова и точна, истинска и красноречива. Наистина всяка година за няколко дни Нови Сад и Сърбия се превръщат в Exit. Самият фестивал ще бъде тема на следващата част от сръбско-българския сблъсък.
В Нови Сад реката е осъзнато богатство. Покрай нея, както и в Белград има страхотна алея с обособено велосипедно трасе и страхотна червена пътека за бягане с тартанова настилка. Около тях има много зеленина, пейки и игрища за спорт. В западната част на тази пешеходна зона, под Моста на свободата се намира най-страхотния речен плаж на света. Името му е Щранд. Всъщност Щранд е не само плаж, но и парк, място за спорт и комплекс със заведения. Достъпът до зоната е платен, но билета струва само 80 стотинки и за тях получаваш супер яка, свежа, зелена ливада с на рядко засадени дръвчета, по която се излежават на хавлиите си плажуващи, според това дали предпочитат да се пекат на слънце или да си почиват на сянка. Има поне двадесетина ресторантчета, кафенета и барове с разнообразни възможности за хапване, пийване и слушане на музика. Има игрища за тенис, баскетбол и волейбол и канута под наем. Има широка пясъчна ивица с прекрасен жълт пясък явно донесен от някой морски плаж, има спасители и маркирана част от реката разрешена за къпане. Наливната бира е около 2 лева, а 100 грама нещо като дунавска цаца е на някаква подобна цена.
В частта където крайбрежната пешеходна зона навлиза в историческия център на града някога е имало кей. И сега там могат да спират кораби, но функциите му в днешно време са по-скоро свързани със седене, клатене на краката над мътната речна вода и пийване на биричка. Поне така изглеждат нещата във фестивалните новосадски вечери. Зоната се изпълва със стотици хора, които разговарят, мотаят се наоколо, пийват, смеят се и гледат сменящите се цветове на светлините на Варадинския мост. От моста, през Дунавския парк, по централната пешеходна улица до площада са само 10тина минути пеша. Една от малките тесни улички встрани от катедралата е пълна от единия до другия си край със заведения, барчета, високи и ниски маси, различни цветове и много музика. Вълнуващо и приятно място.
В Нови Сад има три големи моста над Дунава. До единия от тях в момента се изгражда ново съоръжение, което явно трябва да смени стария железопътен мост на града. В инфраструктурно отношение столицата на Войводина е планирана и развита много далновидно. Най-изненадващото за мен беше вида на новосадските улици. Повечето от тях са супер широки, с няколко платна в едната посока, с много място за пешеходци и всички с изградени сравнително нови еднопосочни велоалеи от двете страни на пътя. Така изглеждат не само един-два основни булеварда, а буквално, ако се движиш в града всяка трета пресечка е улица с размери каквито в Бургас просто няма. Всичко това очевидно е планирано и строено с последователност и в перспектива. Дори в центъра, където е проектирано и изграждано вероятно преди 100 години нещата са същите. Нови Сад е доста чист и културен. Почти не видях неправилно и препречващо паркирали. Все пак и тук пешеходците малко се чудят преди да тръгнат по пешеходна пътека и автомобилите често не се съобразяват с тях. Почти всички големи улици имат маркирана буслента за градския транспорт, но на кръстовищата тази лента се превръща в обща за всички завиващи на дясно. Неудобна ми се видя идеята за организация на движението, при която десния завой на всички светофари е винаги зелен. Това би трябвало да осигури бързото изнасяне на завиващите автомобили от лентата на автобусите. Реално обаче нещата не се получават много добре. Завиващите все пак трябва да внимават с многото пресичащи, както и с насрещния трафик. Резултатът е, че се стига до момента, в които участниците в движението не са много сигурни кой трябва да тръгне и кой да изчака. Това определено забавя градските автобуси. Не знам дали има смисъл да споменавам, че целият център на Нови Сад е зона за платено паркиране. В цяла Европа това е почти задължителна практика. Много положително впечатление правят и подземните контейнери са отпадъци.
Нови Сад е много много велосипеден град. Алеите за колела и велостоянките са навсякъде. Повечето велосипедни пътища са физически обособени, но има и такива, маркирани на пътното платно. Макар и направени с идеята да са еднопосочни от двете страни на пътя, велоалеите всъщност са толкова широки, че се ползват двупосочно. Този размер на велоинфраструктурата не е проблем за големите новосадски улици и място има предостатъчно за всички. Всяко малко по-голямо кръстовище е направено така, че да бъде пресичано с велосипед супер безопасно и бързо. Огромен брой велосипедисти се движат по улиците. Изглежда сякаш всеки четвърти или пети новосадчанин кара колело за да стигне до работа или училище. Това обаче не означава, че градският транспорт е малко използван. Основните обществени транспортни средства тук са автобусите. Някога Нови Сад е имал трамваи, но градът се е отказал от тях в средата на 20ти век. Сега линиите на обществения транспорт са двадесетина. Автобусите са сравнително нови. На всяка спирка има разписания и карта с маршрутите. Цената на единичен билет е около 80 стотинки, а на едноседмичната карта 12 лева. Билетите се продават от шофьора, като качването става само от първата врата. Автобусите наистина са доста пълни и изобщо хората, велосипедите и автомобилите по улиците създават впечатление, че градът е по-голям и оживен от Бургас. Системата за велосипеди под наем в Нови Сад се е развила подобно на бургаската. В началото на всяка от десетината стоянки е имало оператор, който е обслужвал отдаването и приемането на колелата. Преди година всичко е било автоматизирано и сега удобни автомати управляват заключените велосипеди. Те работят с абонаментна карта. Всеки може да зареди своята карта с желаната сума на самия автомат, който приема банкноти. Цената за един час е някъде около 40 стотинки, а за цял ден - 1 лев.
Тук някъде съревнованието на Бургас с Нови Сад започва да става безпредметно. Бургас иска да има поддържани улици с много велоалеи, иска да има масово използван градски транспорт, да ограничи автомобилите в центъра и да ги накара да паркират културно, да има много граждани придвижващи се с велосипеди, да има автоматизирана система за колела под наем, контейнерите за отпадъци да не загрозяват центъра на града, да има голям и известен музикален фестивал, да привлича стотици хиляди туристи с културната си програма. Всички тези неща са реалност в Нови Сад от години. Единственото, за което се сещам че би могло да предизвика някаква завист в хората от Нови Сад е нашето море и големия ни парк в центъра. Вярно е, че техните молове са доста по-малки и не толкова модерни като нашите, но погледнато цялостно възможностите им за пазаруване не са по-лоши. Вярно е, че ние имаме летище, но пък те са на 80 километра от белградското летище, което се развива силно и предлага много изгодни възможности за пътуване. Пълна загадка е как бедната Сърбия без помощ от еврофондовете е успяла да развие градовете си през последните години чак толкова, че да ни изпреварват в почти всяко отношение. Варадиснкият мост е бил разрушен от бомбардировките на НАТО през 1999 година и построен наново веднага след това.
Последният абзац ще бъде за нещата, които не успях да вкарам в текста до тук и които искам да присъстват за да си ги припомням като чета след време. Силно впечатление ми направи големият брой административни сгради в града. Множество важни сръбски компании са с управление базирано в Нови Сад. Например тук се намира високата сграда на централата на най-голямата петролна компания в страната - „Нафтна индустрија Србије“, която е собственик на рафинерията край града. Тази компания притежава и двойно по-голяма рафинерия край Белград, но това не е било причина администрацията да бъде преместена в столицата, както би се случило със сигурност ако страната се казваше България. Новисадската рафинерия е доста по-малка от Нефтохим, но пък и е и много по-трудна за забелязване. Дори след като се опитах специално да стигна до нея, единственото което видях беше горския пояс, който я обгражда. Комини с черни пушеци и гадни миризми не се забелязват изобщо. В Нови Сад също прилагат тактиката с изграждането над някой улични паркинги на второ ниво за паркиране от сглобяема метална конструкция. Жилищните райони на града изглеждат доста прилично, със свежи фасади на сградите, зеленина и нормално спрели автомобили. След като битката Бургас-Нови Сад се оказа безинтересна, може би е добре да спомена за една много сериозна друга битка в Сърбия. Войната между най-популярните бири в страната е зоо сблъсък - Йелен срещу Лъв. Нещо като нашето Загорка срещу Каменица, но по-ожесточено. Така и не разбрах кой има надмощие. Лично за мен по-симпатичната страна беше тази на Йелен. Хората в Сърбия са ..... високи. Сърбия е страната на великаните. Много се накефих на това, че много сърби не само бяха чували за Бургас, но и са идвали в тук. Още на рецепцията при настаняването, когато видяха Бургас реакцията беше широка усмивка с нещо от сорта на „Бил сам тамо ... лепо“. Още няколко сърби похвалиха града, а един младеж каза, че не е чувал точно за Бургас, но през май е бил на студентска екскурзия за няколко дни в Слънчев Бряг и му е харесало..................
галерии:
Нови Сад - център
Нови Сад - градски транспорт
Нови Сад - квартали
Нови Сад - река
Нови Сад - улици
Нови Сад - вело
Нови Сад - разни
Бургас срещу Нови Сад (сблъсък - част 2)
|