Spirit Of Burgas срещу Exit (сблъсък - част 3)

- сряда 21 август 2013 от ji преглед на авторите в Бургас > Бургазлии в чужбина
Това е третата и последна част на сблъсъка между България и Сърбия. След като Белград разгроми напълно София и Нови Сад също доста убедително надделя над Бургас вероятно изглежда предопределен и двубоят между скромния музикален фестивал Spirit Of Burgas и знаменития Exit. Спирита е малък регионален фестивал, а Exit е световноизвестен и всепризнато на най-високо ниво. За тези, на които не им се четат 10 00 000 реда ще кажа още сега, че за съжаление крайният резултат от този сблъсък наистина е в полза на Exit. Преди тазгодишното тотално разочароващо издание на Spirit Of Burgas, бях претеглил нещата на базата на предните години и крайният победител трябваше да бъде Спирита. За съжаление само два дни бяха достатъчни на нашия фестивал за да се свлече драстично в класирането. Сега ни предстои една година на молитви Спирита да не изпадне в по-долни дивизии, да не бъде обединен с другите бургаски фестивали под името примерно „Бургас, морето и небето“ или да не бъде реализирана някаква друга „блестяща“ идея в полза на бургаския културен живот.

След като вече съм виждал един-два от големите световни музикални фестивали и след като почти непрекъснато чувствам отношението на болшинството бургазлии към Спирита ще опиша за пореден път какво е моето мнение за случващото. Ще го направя с една история от влака Белград – София. Влакът пътува доста часове и в големите вагони без купета човек се наслушва на разговори на най-различни езици. В нашето пътуване имаше доста сърби, много най-разнообразни европейци и няколко американеца. Май само ние говорехме на български. Поне така си мислехме 2 часа след тръгването. Тогава на седалките зад нас седнаха няколко сръбски младежи и съвсем неочаквано ги заговори жената седяща от другата страна на пътеката. Оказа се че е българка от София, която няколко месеца е била в Сърбия за да гледа внучето. Явно ние като българи не и бяхме интересни, но сърбите я заинтригуваха и тя започна да ги разпитва къде отиват и с каква цел. Младежите просто бяха решили да прекарат няколко дни в София за да видят нещо различно и интересно и да се позабавляват. Последва нещо толкова изненадващо че доста се зачудих дали да не се намеся все пак. Жената започна да обяснява на младежите как в София още на гарата със сигурност ще бъдат ограбени, как ако не познават никой после е почти гарантирано, че ще се объркат и ще бъдат нападнати още на първия ъгъл на първата улица. Беше им разяснено, че ако имат намерение да опознават нощния живот в София имат късмет че са срещнали правилния човек, който да ги светне, че след като се стъмни в София е по-добре да си седят в хотела и да заключат добре вратата. Че ако излязат по тъмно почти сигурно ще им се случи нещо много лошо. Така и не разбрах дали тази жена си вярваше наистина или просто се забавляваше за чужда сметка. Сякаш звучеше убедено. И аз не съм фен на София но чак пък толкова...... Наистина не можах да схвана. Защо?

На подобни събития като Exit голямата мания е, че човек влиза в тълпата и смуче от нейната енергия. Толкова силно излъчване на настроение, на въодушевление, на щастлива възбуда няма как да те заобиколи. Всичко това обаче се плаща с лишаване от индивидуалност. Ако си се настанил във фестивалния къмпинг заедно с хиляди други фенове значи напълно си се разделил с напъните да се проявяваш като личност. Просто за една седмица губиш всякаква идентичност. Никой си. Песъчинка на плажа. Даже контактите между хората там са не на основата на някаква изявена индивидуалност, а по-скоро въпрос на случайност. Дали ще си ти или някой друг от хилядите. Това има терапевтично действие. Спираш да се напъваш да си някакъв, различен, нещо си, да се изявяваш. Просто се потапяш в морето и ставаш капка, която е люшкана от вълните. Релаксиращо е.

Къмпингът на Exit тази година се намираше в центъра на Нови Сад, на една поляна край тренировъчните игрища до най-големия стадион в града. От другата страна на улицата имаше жилищни блокове, а на 200 метра се намираше най-големия мол. За първи път се настанявах във фестивален къмпинг и се изненадах колко културно беше всичко. Рецепция с официална регистрация, голяма палатка с предлагани услуги „зареждане на мобилен телефон“ и „съхранение на вещи“, гише „изгубено и намерено“, магазин за Exit дрехи, няколко бара, няколко будки с различни видове храна, палатка с масажни столове, две зони с маси и пейки, достатъчно тоалетни, мивки и портативни бани. Чистотата на достатъчно високо ниво. Никой на никого не пречи, доколкото това е възможно при положение, че от съседа ти те делят 1 метър и две найлонови стени на палатки. Дори барът със силна музика и почти денонощно танцуващи и пийващи хора затихваше към 3-4 часа, когато започваше да се прибира народът от отминалата фестивална вечер, така че можеше да се спи спокойно докато слънцето не напече и не вдигне температурата в палатката до 35 градуса. Тактиката ни беше след това да се преместим да почиваме на плажа, който беше на 10 минути пеша. Зареждането на батерия на мобилно устройство в къмпинга струваше 1,70 лева. Оставяш си телефона и зарядното и след няколко часа си ги вземаш. Съхранението на багаж независимо от теглото, размера и времето струваше 80 стотинки. Наливната бира беше 2 лева. Извън къмпинга, наоколо имаше голям избор от ресторантчета, кафенета, магазини, от които можеше да си пазариш хапване и пийване ако тези в къмпинга не те кефят. Дори ако химическите тоалетни не те устройват тоалетните в мола са на 2 минути.

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Голямата забележителност на Нови Сад е крепостта Петроварадин, около която преди повече от 400 години е възникнал сегашният град. Тя, подобно на Белградската крепост е превърната в парк и музей. Големият чар на Exit пък е в това, че фестивалът се провежда точно в крепостта. Мястото е надвиснало над реката. Варадинският мост над Дунав свързва Петроварадин с центъра на Нови Сад. Разстоянието е съвсем малко. Преминаваш по моста, извървяваш 500 метра по старата улица със стари къщи със стръмни покриви, завиваш вдясно, нагоре по павираната улица водеща към върха на хълма и скоро си пред стените на крепостта. На входа на фестивала преминаваш първо през начална бърза проверка, която спира само хората с по-обемист багаж, след това през коридорите за проверка на гривните, 10тина на брой и накрая през по-сериозна проверка на 5-6 пропусквателни пункта-маси. За бързото и безпроблемно влизане във фестивалната зона много помага това, че проверката на билетите и поставянето на гривните се извършва през целия ден на една полянка още долу в подножието на хълма. Повечето хора с петневни билети си взеха гривните много преди началото на първия фестивален ден. Гривните са с баркод и на входа на фестивала се сканират от проверяващите. Става много бързо.

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013

Всъщност Exit 2013 имаше още един вход откъм малките улички на градчето Петроварадин, но той беше много слабо използван. След като влезеш в крепостта през главния вход попадаш на нещо като малък площад. На юг е ниската и широка част на крепостта с поляната на Главната сцена и зад нея Денс арената – сцената за електронна музика. На север се качваш към зоната с повечето от останалите по-малки сцени и върха на крепостта. Насреща е зоната за хапване. Ако искаш да придобиеш точна представа за разположението на нещата трябва да дойдеш по светло, когато фестивалната зона е почти празна. Поляната на Главната сцена на Exit е малка, с растящи по нея тук-таме дървета и много тясна. За тазгодишното издание на фестивала на 20 метра пред сцената имаше изградена платформа с видеокамери, зад тях кулата за озвучаване и до нея още една платформа с някаква странна инсталация. Общо взето положението е такова, че само хората най-отпред виждат какво се случва на сцената. За компенсация от двете и страни са разположени наистина огромни екрани, които всеки от всякъде може да вижда. Зад Главната сцена може да се стигне както ако преминеш цялата тясна поляна, така и ако заобиколиш по една пътечка отстрани. В пространството зад сцената има барове, различни будки за цигари, храна и други подобни и няколко съвсем малки сцени. Jack Daniels имаха две сцени-зони с някакъв по-специален достъп. Така и не разбрах дали трябваше да платиш допълнително за да влезеш там или нещо друго. От това малко по-широко пространство зад Главната сцена за да стигнеш до Денс арената тръгваш да катериш едни баири. Тази сцена е най-странната която съм виждал. Всъщност се качваш най-горе на крепостната стена. От там сцената за електронна музика се вижда точно под теб, долу на има-няма 20-25 метра. Все едно гледаш от покрива на 6-етажна сграда. Сцената е разположена в един от по-широките ровове на крепостта между каменни стени. Мястото за публиката е в коридор на ляво и дясно от самата сцена, а над крепостната стена отсреща има нещо като неголяма тераса. За да слезеш долу се спускаш по стълби разположени от двете страни на този коридор. Те са направени от метална конструкция-скеле и не е препоръчително да се заглеждаш много през дупките в тях защото виждаш как си стъпил на 25- метрова кула от клечки за зъби. Честно казано при първите няколко слизания и качвания по тези стълби краката ми малко трепереха. Денс арената на Exit е легендарна със своето разположение и атмосфера, но моите първи впечатления от нея не бяха много положителни. Стори ми се малко плашеща и опасна.

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Северната част на Exit няма толкова широки пространства и представлява лабиринт от стени, ровове, мостчета и тунели на различни нива. Между всичко това са разположени останалите сцени. Минаваш върху стената, а вляво под теб има сцена долу в рова, после по мостче, през тунелче и се качваш на горното ниво, където успоредно на тази първа сцена в по-високия ров се намира друга сцена. Двете са на 20 метра една от друга, но са разделени от висока крепостна стена и едната е малко по-високо разположена от другата. Постепенно с изкачването достигаш до върха на крепостта, където има няколко големи сгради. На площада пред тях е Фюжън сцената - третата най-голяма на фестивала. Ранните часове на тази сцена ми бяха най-приятните на фестивала. Хубава музика и адекватна публика. Встрани е зоната за изкуство, дебати и почивка - „State of Exit”. Всичко това е интересно разположено, вълнуващо и супер готино. Зад сградите на върха на крепостта има тераси, от които се вижда целият Нови Сад и реката. Такова е положението в началните часове на фестивалните вечери. По-късно картинката се променя доста.

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Exit, точно както Spirit Of Burgas се пълни малко преди началото на хедлайнерите за вечерта. До към 10 часа фестивалната зона е спокойна и сравнително празна. Във втората вечер на Exit 2013 на Главната сцена пя Снуп Дог, а на Денс арената звездата на вечерта беше Фатбой Слим. По останалите сцени бяха непознати за мен изпълнители. Когато Снуп Дог излезе, Главната сцена беше претъпкана. Вероятно 80% от хората изобщо не видяха самата сцена. Едно че десетки препятствия пречат на тълпата, освен това поляната е толкова тясна, че публиката се проточва чак до площадчето на главния вход. От 150 метра изобщо не е удобно да гледаш между дърветата. Заради тясното пространство пред сцената движението на хората в публиката е супер неприятно. Особено ако си малко по-назад, просто забравяш да се радваш на музиката спокойно. Потокът от ръчкащи те и настъпващи минаващи хора е буквално непрекъснат и няма как да се скриеш от него. Само ако си съвсем отпред нещата са по-добре. След края на Снуп Дог народа се юрна по останалите сцени. Фатбой Слим трябваше да излезе след два часа. Мога да твърдя много уверено, че на Exit след края на хедлайнера наистина става доста неприятно. Макар на картата зоната на фестивала да изглежда толкова голяма, реално с тесните пътечки, мостове, тунели и издигащи се стени използваната площ е многократно по-малка. В тази теснотия, когато големият народ тръгне да обикаля става страшно. Буквално няма място, където да можеш да седнеш на земята да починеш. Като видиш хиляда човека да се натискат на някакъв смешен парапет под който има 10 метров ров и зад тях по тясната пътечка е пълна блъсканица и не може да се мине нормалната мисъл е „колко ще издържи този парапет преди да се изсипят всички в дупката?“. Дори малко по-голямата площ пред Фюжън сцената се оказваше неприятно претъпкана с народ, който не спира да те бута, ръчка и настъпва за да мине и да отиде кой знае къде. Само за да се измъкнеш от тази тълпа отнемаше наистина много време. Никога не съм имал пристъпи на клаустрофобия, но на Exit 2013 и това ми се случи доста пъти. Непрекъснато се оказваш сред огромна тълпа, а коридорчето, по което единствено можеш да излезеш също е претъпкано и народа се тъпче и натиска. Определено мисля, че за това пространство на фестивала капацитетът е прекалено завишен и с толкова много народ става неприятно.

Въпросната втора вечер трябваше да продължи с Фатбой Слим на Денс арената. Половин час преди да излезе той вече бяхме пред сцената и беше почти пълно. Тълпата продължаваше да се сгъстява и решихме да излезем от зоната по стълбите нагоре за да изчакаме малко на спокойствие и после да се върнем. Горе беше лудница и народа се точеше към стълбите до където ти стига погледа. Това че не намерихме спокойно място да седнем да починем е ясно, но като гледах как хиляди и хиляди хора се изсипват в дупката на Денс арената и като си представих как по тези стълби наредени върху клечки за зъби във всеки един момент има 300 човека едновременно малко ми се сви стомаха. По едно време около нас започнаха да минават забързани хора от охраната. Все пак твърдо бях решил да гледам Фатбой слим и малко преди обявения за начален час тръгнахме пак към сцената. Оказа се, че зоната е преградена и охраната не пуска да се стигне до там. Нямаше каквото и да е обяснение. Просто не може да се мине. Тръгнах си не много щастлив, но все пак любопитно развълнуван, че присъствах на толкова внушително, макар и определено плашещо събитие. Няколко дни по-късно прочетох на официалния сайт на фестивала, че според тях това е билaа една от най-посетените вечери в историята на Exit, че е имало над 40 000 човека, а Главната сцена е събрала около 35 000. Беше обяснено, че заради огромната публика достъпът до Денс арената за няколко минути е бил ограничен, но всичко е минало нормално.

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Чуден е въпросът как така Exit е толкова успешен и популярен, а Спирита така и не може да надскочи регионалния си характер. За разлика от унгарския голям фестивал - Sziget, където чужденците са повече от половината посетители, Exit е фестивал на сърбите. Вероятно не малка част от публиката е и от бившите югославски републики, но основният език, който се чува е сръбски. Наистина фестивалът е много популярен в Европа и се посещава от много чужденци, но все пак сърбите са болшинство. Ако човек се загледа в избора на големите имена на сцените едва ли ще открие някакви големи разлики със Spirit Of Burgas. От къде тогава идва разликата? Моята теория е, че просто сърбите са хора, които обичат музиката и изобщо да се забавляват без да правят много сметки. Основният мой довод за доказателство на това твърдение идва точно от лайнъпа на техния фестивал. Вероятно 80% от групите, които гледах бяха местни. На главната сцена големият хедлайнер се подгряваше от сърби, нещо което е немислимо за Спирита. На по-малките сцени чужди изпълнители почти липсваха или дори да имаше не бяха силните и чакани имена за вечерта. Явно в Сърбия има 100 пъти по-голям избор от музиканти и 100 пъти по-развита музикална индустрия изобщо. При 20 сцени на фестивала да можеш да изкараш толкова местни изпълнители е много голяма работа. Няма друго обяснение освен това, че в Сърбия музиката се купува, слуша, гледа и ползва в пъти повече. Като се сети човек за нашите 20 групи на кръст, които всяка година се въртят на Спирита и може да ти стане много тъпо.

В Сърбия са тотално вманиачени на тема Никола Тесла. Главната сцена на Exit се нарича Тесла. Странното съоръжение пред нея, което споменах в началото се оказа някаква инсталация за генериране на високо напрежение, което да произвежда разряди като че хвърля мълнии наоколо. Това беше част от програмата по откриването на фестивала. Голямото шоу беше когато върху този генератор на мълнии се качи жена облечена изцяло в черен костюм и мълниите започнаха да излизат от ръцете и. Така беше отрит Exit R:Evolution 2013. Революционното във фестивала тази година беше добавянето на пети ден към традиционните четири. Освен това за първи път се използваха и безконтактните карти за разплащане. Цените във фестивалната зона бяха съвсем нормални. Наливната бира струваше около 3 лева. Срещнахме доста българи. Не случайно Exit има специален интернет сайт на български. Интересно беше и това, че на третия ден от фестивала около палатките все още се виждаха хора с гривни от къмпинга но без фестивални гривни, което означава, че имат пълен билет но още изобщо не са влизали на самия фестивал.

Това още не е края на серията от сблъсъци между Сърбия и България. Ясно е, че победата с 3-0 е за Сърбия. Остана обаче да бъде добавено визуалното сравнение на площите на двата фестивала, които разгледахме. Понеже този текст се получи прекалено дълъг това ще бъде направено отделно. Дано все пак някой да е успял да стигне чак до края, но дори да няма издържали на мен не ми е чак толкова важно. Държа да го имам описано за да мога аз след време да си го чета и да си спомням по-добре подробностите.

галерия

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013

Exit 2013 Exit 2013