Бургас културна столица на вселената

- петък 27 декември 2013 от ji преглед на авторите в Бургас > Култура
Преди няколко месеца в онлайн изданието на вестник Капитал се появи интересен материал, анализиращ резултати на Евробарометър от проучване на общественото мнение поръчано от Европейската комисия и проведено през 2012 година в 79 европейски града. Сред проучваните градове бяха Бургас и София. Темата на анкетата е „Качество на живот в европейските градове”. Тук няма да отделяме много редове за да коментираме резултатите, според които бургазлии са по-доволни от града си сравнено със софиянци. Един от въпросите в проучването е интересен за нашия анализ. Той е за удовлетвореността на гражданите от наличието на обекти на културата в града, като концертни зали, театри, музеи, библиотеки. Според отговорите, бургазлии се нареждат в долната половина на класирането на всички участващи градове, но не са близо до дъното и са по-щастливи с културните си обекти от гражданите на София, Рим, Брага, Неапол, Атина. 67% от бургазлии са доволни от положението в момента, а 14% са без мнение. Eдва 19% изпитват неудовлетворение и смятат, че по въпроса трябва да се работи. Само няколко часа след публикуването на анализа в Капитал, всички бургаски онлайн медии вече бяха изкопирали дословно статията, като дори някой бяха използвали същото заглавие. Не съм сигурен дали дори 19% от творящите в местните издания са се замисляли, че има и по-качествени начини за правене на журналистика от тукашните традиционни копи-пейст обичаи. Бургаска културна действителност.......

Какво всъщност значи „културна столица на Европа“? Дефинициите за „култура“ са безброй. Една от тях определя културата като състояние на човека и общността в тяхното взаимодействие и единство. Според друга анкета, отново по поръчка на Европейската комисия от 2007 година, европейските граждани асоциират думата „култура“ с изкуство, традиции, езици, обичаи, образование, наука, начин на живот, цивилизации, история, музеи, спорт, пътуване, забавление, вярвания. Макар най-често думата да се използва за обобщаване на проявите на различни видове изкуство, на местни традиции или на набор от ценности, всъщност културата включва всички аспекти на живота ни. Една футболна среща между Нефтохимик и Барселона би трябвало да се оценява в не по-малка степен като културно събитие сравнено с концерт на най-великия музикант на вселената. Спортът, както и музиката със сигурност са част от културата на този град.

С какво претендираме, че заслужаваме да бъдем културна столица?

Бургас беше кандидат за културна столица на Европа през 2019 година. Когато кметът Димитър Николов внесе тържествено необходимите документи за кандидатстване, той обяви, че всички бургазлии желаят и заслужават градът им да представя България защото Бургас е „модерен и активен, авангарден“. Честно казано дори извън културната тематика не мога да се сетя някоя сфера, в която бургазлии да могат да бъдат определени като кой знае колко активни, или поне ценящи авангардното. Наистина ли Бургас може да претендира, че е център на богата, цветна и стойностна културна среда, че да се отличава и да заслужава признание? Дори задаването на такъв въпрос звучи несериозно. Отговорът естествено е „Не“. Единственият град в България, който може да заяви високо ниво в това отношение е София. 95% от културния живот на страната се случват в София. Наистина ли бургазлии искат градът им да се пребори за титлата културна столица? Много от жителите знаят за инициативата „Бургас - културна столица на Европа“ и със сигурност ако питате който и да е от тях дали подкрепя идеята отговорът ще е положителен. За съжаление реалната съпричастност и изобщо по-сериозна заинтересованост липсват почти напълно. На теория градът иска да бъде културна столица, но ако се налага да се полагат и някакви усилия Бургас направо се е отказал.

Опитите града ни малко насила да бъде провъзгласен за голямо културно средище не стартират с тази кампания на кандидатурата за културна столица на Европа. Едно от много малкото големи културни събития провеждащи се извън София е фестивала Spirit Of Burgas. Той наистина изстрелва Бургас в орбитата на градовете от най-високо културно ниво. Спирита е съвременна култура от най-висока класа. В Бургас идват най-големите имена в съвременната музика и това се случва планувано и ежегодно. За съжаление фестивалът е на сто милиона километра от духа на Бургас. Бургазлии, които го посещават са вероятно под 1% от населението на града. Spirit Of Burgas се случва въпреки жителите на Бургас, а не заради техния дух, жажда за култура или положени усилия...... В Бургас се провежда и едно от значимите национални авангардни културни събития - фестивалa за физически и визуален театър „Ерата на Водолея“. Той представя подбор измежду най-интересните български представления в този жанр. Тази година постановките, които могат да бъдат определени като нетрадиционни и новаторски се играха при свободен вход и почти нулев интерес от страна на „модерната“, „активна“ и подкрепяща културния живот бургаска общественост......... Последният ми спомен от библиотеките в града е от преди няколко години и е свързан с шока да установя, че в Бургас няма обществена библиотека, която да притежава „Война и мир“ на Толстой....... Тази есен в Бургас, както и в няколко други града в страната се проведе нощ на учените. Прекрасното като идея събитие се състоя в сградата на етнографския музей. Бяха направени няколко научни презентации, които успяха да привлекат 15тина човека публика. В едно от „научните“ представянията на биологична тематика беше обяснено, че електрическата змиорка произвеждала около 300 волта ток. Не си заслужава да си губя времето за да проверявам в кой клас на основното образование се учат електрическите величини и техните измервателни единици. За такова твърдение вероятно в 5ти клас пишат двойка. Бургаска научна реалност........

Бургазлии очевидно в момента не се вълнуват нито от големите комерсиални събития представящи най-популярните творци в света, нито от нетрадиционни форми на изкуство. След като имаме този опит на реализирани, установени и доказали се проекти, който въпреки всичко не се приемат в този град, какъв можем да очакваме, че ще бъде ефектът от спечелването на състезанието за културна столица на Европа? Явно бургазлии са щастливи с това ниво на културата в града или поне резултатите от проучванията говорят така. Анкетата, която цитирахме в началото на този текст всъщност представя не качеството на културната инфраструктура в градовете, а нуждата от култура на гражданите им. Естествено, че позицията в класирането на Бургас преди Рим по удовлетвореност на жителите от културните обекти може да има само едно тълкувание - бургазлии са много далеч от римляни по жажда за култура и културната им мизерия ги устройва напълно. Защо изобщо да се напъваме след като явно това е тема, която не вълнува хората?

Защо ни е да ставаме културна столица на Европа?

Каква може да бъде мотивацията който и да е град да поставя основите на развитието си в областта на културата върху спечелването на една титла? Малко странно, Бургас няма общинска стратегия за културно развитие, но има подготвена кандидатура за столица на културата. Ползите за града, който ще бъде провъзгласен за културна столица на Европа през 2019 година несъмнено ще са големи, но те не са свързани с някакви сериозни директни финансови приходи от европейско финансиране. Градът победител печели единствено 1 милион евро награда. Големите позитиви са от рекламата, евентуалното национално обединение за подкрепа, спонсорския интерес, повечето възможности за международни контакти. Градовете са ангажирани да осигурят сами финансиране и да гарантират подкрепата за кандидатурата си. Примерно, според анализите в бургаската кандидатура, градът разчиташе на местно, национално и спонсорско финансиране с общ размер 24 милиона лева. За Пловдив, който продължава надпреварата тази сума е 14 милиона. Тези средства разделени по години са съвсем близки до редовните разходи за култура на градовете и без участие в културни съревнования. Това изглежда малко смешно на фона на плановете на италианските градове кандидати. Например Перуджа, който е един от италианските финалисти ще разчита на финансиране в размер на 470 милиона лева от държавата, местните институции и спонсори, което е в пъти повече от нормалния им бюджет за култура.

Всъщност, дори и да съберем много пари, да организираме високооценени от критиците събития и да доведем велики артисти в рамките на една или пет години, всичко това ще мине и ще замине без ефект, ако не успее да въздейства успешно, дълбоко и трайно на хората. Изглежда сякаш най-голямата полза от спечелването на това съревнование всъщност би била вълната на ентусиазъм и гордост сред гражданите. Една вълна, която би имала сила да понесе на гребена си много от бургазлии и при силна и адекватна стратегия от организатори, творци и градски ръководители това може да бъде силата, която да събуди духовете и да накара хората да се заинтересуват от нещо, което в момента им е безинтересно.

Коя е културната столица на вселената?

Бургас няма да бъде културна столица на Европа. Поне не и според европейските институции. Решението на журито, колкото и разочароващо да е за всички нас би трябвало да подейства отрезвяващо на града ни, да ни накара да се замислим къде сме, на къде вървим, какво ни липсва и да ни амбицира повече. Нещата в Бургас наистина се случват много интензивно в последните години, но вероятно имаме нужда от моменти, в които да спрем, да се огледаме трезво наоколо и да си вземем поуките за да продължим по-успешно.

Както е трудно да се дефинира еднозначно думата „култура“ така е трудно и да бъдат премерени и оценени количеството, стойността, нивото или качество на културата в който и да е град. Важната заявка на Бургас с кандидатурата му за европейска столица на културата е не комичното биене в гърдите колко много славна култура има в града ни и колко са културни гражданите. Истинската апликационна форма е тази на твърдо заявеното желание за развитие в културно отношение и наличието на свежи идеи. Ангажираността и амбицията на Община Бургас, няколко местни неправителствени организации и хора работещи в тази сфера са очевидни. Първата стъпка вече е направена. В Бургас има някакви хора, които мислят начини как да променят ситуацията в положителна посока. Подготовката на кандидатурата ни за столица на културата може да бъде началото на изготвянето на общинска културна стратегия. Нещо, което беше вече заявено като ангажимент на общинската администрация. Документ, който ясно да формулира проблемите и да определя мерки за преодоляването им. Отпадането на града ни от надпреварата би трябвало да бъде повод за преосмисляне на приоритетите и осъзнаването на нуждата от изграждане на още по-голяма и най-важното по-широка коалиция, която да успее да избистри нещата по-успешно. Съвсем очевидно е, че една от големите битки трябва да бъде за интереса и съпричастността на гражданите. Това беше и единия от двата основни критерия за оценка на кандидатурите за европейска столица на културата. Богатият културен живот на града и разширяването в пъти на активната културна среда са неща, които са ни необходими не за да се хвалим пред света, че сме попаднали под прожекторите на една спечелена кандидатура. Това е пътя градът ни да бъде по-добър и отговарящ на всички наши вътрешни потребности. Защо ни е да бъдем културна столица на вселената ако не сме себе си?

Вероятно културният живот в Бургас може да бъде ако не вселенски значим, то поне съществен и важен в нашия собствен градски свят изпълнен с наши си вълнения и потребности. Едва ли някой би оспорил, че в центъра на всичко това трябва да бъдат поставени хората. Обикновените хора, които в момента са толкова заинтересовани от културата и нейните проблемите в Бургас, колкото от наличието на вода на Марс. Вероятно можем да имаме много идеи, инициативи, прояви. Наистина имаме нужда от повече такива. Страхотно е те да са модерни, иновативни, качествени по някакви стандарти. Супер би било ако може нещата да се случват като в София или дори като в Рим, но за да струва всичко това нещо повече от няколко жълти стотинки по сегашните културни валутни котировки, то трябва да има своите потребители. Трябва ни нещо, което да въздейства, ако не днес, то поне утре. Да привлича и вдъхновява точно нас и по нашия начин, актуално в нашия свят, а не да бъде направено по някакъв чужд модел за нечий чужд вкус. Дори ако говорим за най-великите, оригинални и значими автори или инициативи. Може и да успеем да произведем продукт, който на друго място или в друго време да струва много, но ако тук и сега не може да събуди вълнение значи цената му не е висока. Тук изобщо не става въпрос за гмуркане в дълбоките води на качеството, естетиката или високите научни постижения. По-скоро важното е какви са реалните културни потребности на обществото в този момент на развитието му. Без да мога да твърдя със сигурност, силно предполагам, че за 6 години световен музикален фестивал Spirit Of Burgas така и в града не беше направено нито едно сериозно проучване как се приема събитието и каква е причината бургазлии да го бойкотират. Поне по начина на провеждане на последните издания изглежда явно, че организацията и нуждите на хората се движат в съвсем различни посоки. Същото може да се каже и за почти всяка малка културна инициатива, която уж опитва да изкара хората от черупките им а най-често изобщо не достига до тях. Дори ако целта е пробуждане на нови духовни нужди и издигане на духовността, то това може да стане само стъпка по стъпка. Вероятно с цената на компромиси. Първата крачка сякаш трябва да бъде в съсредоточаване на усилията към привличане на хората, осъзнаване на нуждите и вкусовете им, създаване на културна среда, която да ги държи заинтересовани и да отговаря на техните потребности.