Новата спортна зала и общинската философия за инвестиции между качеството и компромисите

- петък 28 март 2014 от ji преглед на авторите в Бургас > Инвестиции
Напоследък темите, които коментираме тук са основно свързани със стартирани обществени поръчки от Община Бургас. В последните няколко месеца активността е особено голяма. Няколко са поръчките по проекта за Интегриран градски транспорт, започна и проектирането на ремонтите, предвидени по ИПГВР. Една от много интересните теми е тази за изграждането на нова голяма спортна зала на някогашния терен на Дивизията в ж.к. Изгрев. Вече коментирахме идеята преди време, но сега тя стана особено актуална след като в началото на годината държавата реши да подкрепи проекта с 5 милиона лева от националния бюджет. Въпреки предвидения бюджет на проекта от 38 милиона лева, тези едва 5 милиона бяха достатъчни на Община Бургас за да стартира обществена поръчка за инженеринг (проектиране и изграждане) на Арена Бургас. В общината изпитват опасения, че Бургас ще изостане сериозно ако не стартира такъв проект, след като Варна има голяма зала, София също построи модерно съоръжение, а подобни такива в момента се изграждат в Пловдив и Русе. Идеята е бургаската зала да бъде уникална с условията, които ще предлага за провеждане на състезания по лека атлетика. Никоя друга спортна зала не може да се похвали с това и този коз би трябвало да даде по-големи шансове за държавно финансиране на проекта. Строителството с чисто общински средства изглежда невероятно, имайки предвид минималните възможности на общинския бюджет.

Основен момент в обявената поръчка е условието да бъде предвидена поетапна реализация, обосновано от липсата на гарантирано финансиране. Целта на поръчката е да бъде проектирана и изградена спортна зала, предлагаща всичко необходимо за провеждане на международни състезания по лека атлетика. Освен това залата трябва да бъде пригодна за провеждане и на волейболни, баскетболни, хандбални състезания и конгреси, конференции и концерти. Трябва да бъдат предвидени транспортното обслужване, места за паркиране и външни "буферни" пространства за масово събиране на хора преди спортни и други събития. Изискването за капацитета на залата е тя да събира минимум 6500 зрители. В заданието е спомената и опцията за подвижни трибуни и специално предвидено място за изграждане на сцена. В залата трябва да има също фоайе с кафенета, бюфети, магазини и гардероби, медиен център, тренировъчен блок с допълнителна зала за тренировки. Специално е обърнато внимание на изискванията за композиционно-естетическите качества, функционалното зониране, архитектурния образ и акустиката. Предвидената стойност на целия проект е 38 000 000 лв. с ДДС.

Докато вероятно много бургазлии вече са споделили новината във Фейсбук горди и щастливи, предполагам има и граждани, които се чудят дали този мащабен проект все пак има някакви реални шансове да възпроизведе нещо качествено и на ниво. Наблюдавайки усилията на общината през последните години, много лесно на човек може да му хрумне, че много от нещата се случват на принципа "по-добре нещо горе-долу, отколкото съвсем нищо". В случая с този проект това мото звучи абсурдно. Още с избраното име на спортната зала - "Арена Бургас" нещата изглеждат като опит за имитация. Може да бъде разбрано копирането от София на името "синя зона" за зоната с платено паркиране в Бургас и това уеднаквяване вероятно помага на хората от цялата страна да разбират за какво става въпрос. В случая с нашата спортна зала обаче дори самите условия на обществената поръчка насочват към даване на предимство за уникалността и разпознаваемостта на проекта. Това няма как да се случи с копиране на името от това на новата спортна зала в София. В момента в Бургас имаме две стари спортни зали, които подслоняват мъжкия волейбол и женския баскетбол. Двата най-силни бургаски спортни клуба играят там срещите си пред рехава публика по трибуните и при символична цена на билетите. Ако ще хвърляме едни 40 милиона за нещо горе-долу, по-добре да си спестим усилията. Можем да си караме и така. Нещата са приемливи при слабия интерес. Ако ще правим нещо ново то трябва да е толкова добро, че да събуди ентусиазъм и да доведе хората в залата. Бургас има потенциал да пълни голяма спортна зала, но за да се реализира той, новото съоръжение трябва да бъде много добре планирано на базата на сериозни изследвания и анализи. Беглото проучване на последните няколко зали, в които се е провеждало европейско първенство по лека атлетика показва, че това са или огромни и скъпи съоръжения с истински действаща многофункционалност, или по-евтини зали само за атлетика, които много трудно могат да се ползват за нещо друго. Особеното на залите за атлетика е, че теренът трябва да бъде с огромни размери, за да може да се изгради лекоатлетическа писта. Затова и трибуните са отдалечени. Ако в такава зала се играе волейбол или баскетбол е абсолютно необходимо трибуните да могат да бъдат сериозно преместени и да се доближат до игралното поле. За да се постигне това са нужни скъпи съоръжения. Не случайно атлетическите зали са рядкост дори в много по-богати от нас страни. Състезанията по лека атлетика се провеждат няколко пъти в годината и би било изключително несериозно ако новата ни зала не дава най-добрите възможни условия и за тези спортове, които присъстват ежеседмично в спортния календар на града. Дори всичко това да бъде вместено в рамките на заложения бюджет, все пак залата според мен би била необоснована инвестиция ако не предлага и функционалност на базата на ежедневно ползване. Наличието на заведения, различни по капацитет конферентни зали, търговски и дори офис площи трябва да бъдат сериозен фактор в оценяването на предлаганите проекти. И всичко това също толкова задължително трябва да бъде измислено според съвременните архитектурни тенденции, красиво, модерно, потенциално емблематично, нещо което се забелязва и помни. Това вероятно са условията за да се получи резултат, който да привлича хората, да се използва ежедневно, да бъде икономически издържано, наистина полезно и да се превърне в една от гордостите на града ни. Защото на всички ни е ясно, че това ще бъде спортната ни зала за много десетилетия напред. Друга със сигурност скоро няма да строим.

Положителното в обявената обществена поръчка е ограничаването на значимостта на предлаганата цена до 30% от общата оценка. Това е сигнал, че има желание да се получи качествен резултат. Останалите 70% са разпределени в оценките на устройствена концепция и идейното решение, организацията на изпълнение на инженеринга и срок за проектиране и съгласуване. Специално е споменато, че включването на подвижни трибуни ще бъдат оценявано високо. Въпросът естествено е е дали парите, които така или иначе не са осигурени в момента, ще стигнат и до колко склонни са от общинската администрация да правят компромиси за сметка на качеството на проекта.

------------------------------

Зала Lluis Puig във Валенсия (Испания), където се провежда европейско първенство по лека атлетика през 1998 (6500 места).

Зала Atakоy Athletics Arena в Истанбул (7450 места), домакин на световно първенство по лека атлетика през 2012. Построена е през 2012 и струва около 20 милиона лева. Залата е част от голям спортен комплекс, като състезанията по останалите видове спорт в зала се провеждат в съседната зала Sinan Erdem Dome (16 000 зрители)

Снимки от строителството на Atakоy Athletics Arena.