"Международно летище Караваджо" се намира край град Бергамо, североизточно от Милано, в полите на Алпите. То е четвъртото най-натоварено летище в Италия с обслужени малко под 9 милиона пътника през 2013 година. Единственият му терминал е подобен на новия на бургаското летище, но това не му пречи през него да преминават повече пътници, отколкото през всички български летища взети заедно. Пред самия изход за пристигащите пътници има малка автогара, а встрани от нея, на 30 метра е автобусната спирка на градския транспорт. На нея има автомат за билети. Железопътна връзка липсва. Автобусите към центъра на Бергамо са на няколко минути, както и тези до центъра на Милано, който се намира на 45 километра. Летище по-отдалечено от големия град и използвано основно от нискотарифни полети. Повечето от самолетите, които се виждат са на Rayanair.
Бергамо е 120 хиляден град. Автобусите от летището стигат за 10-тина минути до централната железопътна гара в центъра на града. Цената на билета в градския транспорт е 1,5 евро. В понеделник сутрин на големия площад пред гарата са паркирани много моторчета и това не е никаква изненада. Известно е, че в Италия скутерчетата са супер популярни. Вероятно хората са дошли до гарата с моторчето си и са се качили на влака за да отидат на работа. По-изненадващ е големият брой велосипеди наоколо. Хората масово се придвижват на колела. Точно срещу гарата има и стоянка на системата за велосипеди под наем. От автогарата тръгва широка улица, в края на която се вижда надвисналия над над Бергамо хълм на стария горен град Citta alta. По тази голяма централна улица има достатъчно място и пространство на тротоарите е обозначено със знаци като споделено между пешеходци и велосипедисти. От гарата до стените на стария град се стига бързо. Можеш да се качиш на симпатичното влакче-лифт и от подножието на хълма да стигнеш горе, между старите сгради на стария Бергамо за 1,25 евро. Супер тесните улички са като тунели с надвесените над тях високи и масивни сгради. Съвсем изненадващ е начинът, по който са паркирани автомобилите тук. Пречещи и дори съвсем под знаците за забранено спиране. Дори с препречващите коли, мястото е красиво и интересно. Пред старата катедрала има площад, достатъчно широк, за да успее слънцето да го огрее над високите сгради около него. От обграждащите хълма стени се разкрива гледка към целия град. Под тях пешеходната зона на Бергамо е малка, но хубава. Само на няколко пресечки встрани от нея, можеш да се разходиш по улички пълни с чернокожи и азиатци продаващи на тротоара всякакви джунджурийки или стоящи на групички и гледащи лошо.
Гарата в Бергамо в момента е в ремонт. Просторният площад пред нея с паркираните моторчета явно също е нов. На сателитните снимки на Google на неговото място се вижда кръгово автомобилно кръстовище. Административно населението на Бергамо е два пъти по-малко от това на Бургас, но регионът е доста гъсто населен. Според Wikipedia, заедно с околностите му, градът има население около 500 000. Учудващо централната гара е много малка и дори след ремонта няма да стане нещо повече от бургаската гара. В момента в нея има 3 каси и няколко автомати за билети разположени около тях. В ранния следобед на понеделник опашката от чакащи излиза извън вратата на малкия гаров салон и за да си купиш билет отнема около 20 минути. Оказа се, че цените на билетите до Милано Чентрале на касата и от автоматите са едни и същи, но пред автоматите няма почти никой, а на опашката са се наредили 100 човека. Билетите от Бергамо до Милано са без дата и час и се валидират на гаровия перон с малки жълти машинки. След като си валидирал билета имаш 1 час за да го използваш и да се качиш на някой от влаковете в твоята посока. Повечето влакове, които стоят по пероните са с двуетажни вагони, не особено нови, с много тесни седалки, но чисти и приветливи. Кондукторът дупчи билетите със същата дупкалка като в българските влакове. Пътят от Бергамо до Централната гара на Милано е около час.
Днес информацията, която ни заобикаля ни дава възможност да имаме представа за почти всичко съществуващо на този свят и познато на човека. Ако живееш в Бургас и си прекарал известно време в София си усетил разликите в мащабите. Знаеш, че съществуват градове много пъти по-големи от София и си се опитвал да си ги представиш. Знаеш какво е метрополис и мегаполис. Запознат си на теория. Дори да си бил в някой от големите световни градове е много вероятно все още да не си почувствал истински това, което се крие зад "мега". Наистина колкото и да си подготвен теоретично, не си застраховат от учудване и възхита. Около административно 1,3 милионният Милано всъщност има издигнат един огромен единен град с население около 8 милиона. Градовете, градчетата и селцата отдавна са се слели и образуват цялостна урбанизирана територия, с която човешкото въображение може да види доста зор преди да успее да си представи. Влакът от Бергамо пътува около час и усещането е, че в нито един момент не излизаш от града. Ако си решил да се качиш на директните автобуси от летище Бергамо до Милано нещата изглеждат подобно. Точно пред летището минава магистрала с три ленти в едната посока, след нея автобусът се прехвърля на друга магистрала преди да се отклони и да хване трета магистрала с четири ленти в едната посока и непрекъснат натоварен трафик от големи камиони и автомобили. Тези магистрали минават буквално над центровете на някога отделните градчета, през огромни индустриални зони, големи логистични центрове, покрити с наредени един върху друг контейнери, жилищни зони със спокойни улички и така сякаш безкрай. Метрополният регион на Милано е най-големият в Италия. Той е и третият най-голям в Европейския съюз след Лондон и Париж и също така с четвъртата най-голяма икономика. И всичко това е доста относително защото различните източници слагат границите на различни места и в крайна сметка никой няма категорична дефиниция къде започва и къде завършва това чудовищно, грандиозно струпване на цивилизация.
Това, което се нарича "град Милано" е всъщност сърцето на цялата тази огромномащабна агломерация. Центърът на града е плетеница от сравнително тесни улички с тесни тротоари и големи масивни сгради над тях. Всяка пресечка е една единствена голяма сграда с една огромна врата и вътрешен двор. Зеленина по улиците съвсем липсва, но внушителните, красиви фасади, запазили оригинални си вид правят обстановката стилна и вълнуваща. Липсата на шарени рекламни облицовки на сградите със заведения и магазини дават на улиците хомогенен вид и не дразни възприятията. Милано е описван като място, където няма кой знае какво да се види в сравнение в Рим, Венеция или Флоренция. Всъщност Милано предлага на традиционните туристи достатъчно на брой популярни, типични туристически места. Огромната катедрала с широкия площад пред нея, старата и много внушителна търговска сграда "Галерия на Виктор Емануил", дворецът Сфорца с прекрасно паркче и езерце, Арката на мира, манастирът Санта Мария деле Грацие с Тайната вечеря на Леонардо, Миланската скала и паметникът на Леонардо да Винчи или районът Брера. Ако ти трябват паметници, прекрасни и внушителни стари сгради, музеи, галерии или места за пазаруване можеш да прекараш повече от седмица в Милано без да си видял всичко. Ако искаш да видиш и модерните бизнес зони със стъклени небостъргачи, големите паркове в периферията на града, околните градчета, езерата в подножието на Алпите и да се докоснеш до планината ще трябва да отделиш наистина доста време.
Общественият транспорт в Милано се базира на четирите линии на метрото. Регионалните влакове, трамваите, автобусите и тролейбусите допълват картинката. Изобщо железопътният транспорт е силно развит. В центъра на Милано има няколко много големи гари, които са почти на пешеходно разстояние една от друга. Периферията на града пък е истинска плетеница от магистрали. Изобщо мобилността на милионите живеещи в околността е осигурена. Всичко това е така организирано и подредено, че дори да стъпваш за първи път в града няма да имаш никакви проблеми с ориентирането. В момента, в който се зачудиш на къде трябва да тръгнеш, независимо дали в метростанцията, на магистралата, по улиците или в някоя гара е достатъчно само да вдигнеш глава и почти сигурно ще видиш учтива табела да ти сочи с ясна стрелка в твоята посока. Естествено не всичко е перфектно. Колкото и странно да звучи, Бургас може да се сравни с Милано по уличното движение. В центъра на града нещата изглеждат почти като в Бургас. Освен че автомобилното движение не е кой знае колко натоварено за толкова голям град, паркирането по тротоарите, в забранени зони на аварийни светлини или дори върху пешеходните пътеки е масово. Пешеходците определено не са спокойни по миланските улици и съвсем не всеки автомобил спира на пешеходната пътека за да даде предимство. Дори от време на време можеш да видиш как автомобилите преминават след като светофарът от доста време свети червено за тях. Паркирането определено е проблем в центъра на Милано, но фактът, че малките коли, моторчетата и велосипедите са мнозинство по улиците помага тротоарите да не са тотално запушени от спрени автомобили.
Центърът на Милано определено е неприветлив за велосипедисти. Няма велоалеи, няма велосветофари, паркираните коли пречат, няма място за колоездачите. Въпреки това Милано упорито е много велосипеден град. Хората карат супер много колела. Единствените удобства за тях са многото велосипедни стоянки и системата за велосипеди под наем. Ако човек сравни велосипедите, които се карат в Милано и в Бургас може да се обърка, че Бургас е 10 пъти по-богатия и проспериращ град. По улиците в Милано се движат евтини, олющени, раздрънкани, стари колела и въпреки това те са заключени по стоянките с огромни катинари и дебели вериги тежащи по няколко килограма. Явно и кражбите не са рядкост. Велосипеда можеш да качиш в градския транспорт и в регионалните влакове и това е означено със знаци по превозните средства. Колелата под наем са учудващо популярни. Станциите за наемане на велосипеди са някъде между 200 и 300 на брой. Буквално зад всеки пети ъгъл има стоянка за колела. Често се случва на някой от тях да липсват налични колела. Камиончета с наредени върху тях велосипеди ходят из града и запълват по-често използваните станции. Системата е автоматизирана и само с няколко щракания по клавиатурата на автоматите можеш да си вземеш велосипед. Първият половин час е безплатен. Ако изчакаш 10 минути след като върнеш велосипеда си, можеш да вземеш ново колело и пак 30 минути да караш без такса. Ако планираш добре маршрута си и от време на време спираш за да се поразтъпчеш и разгледаш наоколо, можеш да караш колело без да платиш и едно евро.
Парковете в центъра на Милано не са много. Няколкото градинки плюс едно или две по-големи зелени пространства със сигурност не са достатъчни на хората. Честно казано мога да си представя как жителите на Милано биха ни завидели ако знаят за големия парк в центъра на нашия град. Това още веднъж, за стотен път издига морската ни градина към позицията на единствената истинска, сътворена от хората ценност на града ни. Извън централните райони на Милано има няколко големи и поддържани парка. Близо до последната станция в посока запад на зелената линия на метрото се намира едно от най-големите зелени пространства. След като излезеш от метростанцията, за 15тина минути пеша можеш да стигнеш до Parco delle Cave. Усещането в него е, че все пак сякаш е по-малък от нашата Морска градина. Сериозна част от площта му е заета от 4 големи езера. Това на пръв поглед е супер. Едното от тях е заобиколено от зелени ливади и на рядко растящи дървета. Има малка платформа и явно риба във водата, защото наоколо са застанали доста хора с хвърлени въдици. Неприятното е, че останалите три езера са обградени с ограда и достъпът до тях е ограничен. Това всъщност прави достъпната част на големия парк съвсем не толкова просторна. Необичайната за нас липса на асфалтирани алеи всъщност прави парка по-хубав и те кара да се чувстваш наистина сред природата, но пък напълно липсва осветление. Паркът е обграден от жилищни зони. В тази част те са с високи блокове и паркинги между тях.
Тук ще прескочим по-подробните разкази за новата бизнес зона с небостъргачи в центъра на Милано наречен Porta Nuova, за Световното изложение през 2015, за което ще бъде построен нещо като малък град в архитектурна надпревара за почти всеки павилион в него. Ще пропуснем и толкова внушителният, но стар и неприветлив стадион Сан Сиро. Огромният бизнес-жилищен-парков проект City Life също ще мине само със споменаване. Краят на разказа за Милано ще бъде посветен на хората живеещи в този град. Няма как да имаш някаква сериозна представа какви са миланците ако си бил само няколко дни в града им. Все пак прави впечатление, че хората по улиците и в градския транспорт са основно млади и красиви. В Милано живеят много хора с тъмен цвят на кожата и азиатски черти, което вероятно е типично за днешните европейски градове със силна икономика. Вероятно единственото по-сериозно впечатление от хората на Милано получихме в музея на катедралата. Там в момента гостува изложба на Густав Климт. Тя, заедно с гостуващите изложби на Кандински и Писаро са вероятно най-рекламираните неща в града. Плакатите и билбордовете са по улиците, в метрото, навсякъде. Месец след откриването на изложбата на Климт, пред нея все още има опашка и най-шокиращото за българин е, че повечето от желаещите да я видят са не просто млади хора, а хлапета на ученическа възраст. Не мога да си представя какво трябва да се промени в България и колко време би било нужно, за да видим опашка от младежи пред каквато и да е изложба на живопис.
---------------------------------------------------------
Самолетни билети София-Бергамо-София Wizz air - 80 лв.
Билет за градския транспорт на Бергамо - 3лв.
Пица и бира в ресторантче в центъра на Бергамо - 28 лв.
Билет за влак Бергамо-Централна гара Милано - 11лв.
4 нощувки в хостел на 30 минути пеша от Централна гара Милано- 120 лв.
Чай в кварталното кафене - 3 лв. (x 2)
Еднодневен билет за градския транспорт на Милано- 9 лв. (х 3)
Пица (паста) и бира в квартално ресторантче в Милано - 15 лв. (х 2)
Паста за вкъщи от квартално ресторантче в Милано - 9 лв.
Голяма пица за вкъщи - 20 лв.
Продукти за сандвичи - хляб, маскарпоне и колбас от квартален магазин в Милано - 12 лв. (х 2)
Италианска бира от квартален магазин в Милано - 2,60 лв. (х 10)
Еднодневна регистрация за използване на системата за велосипеди под наем - 5лв.
Билет за изложба на Густав Климт - 22 лв.
Билет са Тайната вечеря на Леонардо да Винчи - 18 лв.
Билет за автобус Централна гара Милано-Летище Бергамо - 10 лв.
-439 лв.
галерии:
Бергамо
Милано - транспорт
Милано - квартали
Милано - паркове
Милано - Porta Nuova
Милано - туристически
Милано - вело
Милано - улици
Милано - разни
