Екипът на студио "МОТО" за новия Културен дом на нефтохимика, архитектурните конкурси и Бургас.

Архитектурните конкурси не се случват често в Бургас. След като преди година инвеститорите на жилищно-ваканционния комплекс Форос организираха конкурс за концепция за обемно-устройствено решение на планираната нова урбанизирана зона в квартал Крайморие, сега и Община Бургас реши да проведе конкурс за бъдещото обновяване на Културния дом на Нефтохимика на площад Тройката. Бяха събрани 7 предложения. Първите три места в класирането бяха заети от бургаски участници. За победител в конкурса беше обявен проектът на студио "МОТО", а второто място си разделиха „Инвиктос архитекс“ и „Декор Дизайн“. Останалите участвали са варненското студио "Дизарх" и още трима участника пожелали да останат анонимни. Ние изпратихме няколко въпроса до спечелилия екип. Публикуваният по-долу текст е екипния отговор от арх. Десислава Стоянова-Иванова, арх. Габриела Илиева-Нунева и арх. Мариана Сърбова.

- Във вашия проект за Културния дом на нефтохимика фасадата изглежда много различно. Какво всъщност липсва в архитектурния облик на Бургас?

- Нашето мнение е, че основно липсва приемственост, истинско разбиране за достойнствата на средата и съответното изразено в архитектурен и културен смисъл отношение към нея. Има много стойностни архитектурни примери, които следва да се запазят и да са нещо, с което трябва да се съобразяваме. Но Старият Бургас изисква наистина опазване, а не реплики. Той, разбира се, не противоречи на съжителството със съвременна архитектура. Според нас тя трябва да е по-отворена, достъпна, гъвкава и съобразяваща се. Да предлага адекватни пространства зад фасадите. Бихме искали да виждаме повече иновативни решения – като идеи, подход, материали, технологии – като цяло едновременно повече мярка (която да свързва елементите от средата в хармония) и смелост (която да преодолее сравнително консервативните нагласи сред обществото). Това е въпрос на интелигентен диалог между архитекти, инвеститори, клиенти, публика, администрация и т.н. В нашия проект има няколко основни посоки, които считаме за важни, не просто фасадата. Но започвайки от нея – да, тя е различна от тази в момента, като представлява нов ажурен слой пред старата фасада. Така има едно препращане към стария облик на сградата, този, който се е установил в момента. Сградата е с много правилна форма, която е обусловена от времето, в което е строена, от пространството, в което е разположена. В момента това пространство се променя, появяват се нови обеми, които е трудно да пренебрегнем, някак се измества центъра на тежестта. Искахме да реагираме по някакъв начин на това – да вземем предвид тези промени, да настроим сградата на НХК към тази нова рамка. Затова новата фасада е толкова динамична и търсеща комуникация с новите си съседи. Друг основен момент в проекта, на който много държим, е отварянето на сградата към прилежащото й пространство – вътрешният двор вече няма да е вътрешен, а достъпен и видим. Ще бъде едно от основните активни пространства в новия културен център. Искахме да получим и подобни други отворени интериорни пространства, които да преливат едно в друго, да показват какво се случва в тях, да са много функционални и динамични. И да отворим възможност за използване и на нови пространства на покривно ниво.

- Колко далеч е Бургас от съвременните архитектурни тенденции, ако изобщо съществуват такива? Необходимо ли е да опитваме да достигнем нечии чужди постижения или има преки пътища, които да ни отведат в челото?

- За нас архитектурата не е просто състезание, а по-скоро стремеж за една по-добра, адекватна, интересна и съвременна среда. Архитектурата има образователен ефект. Тя режисира условия за живот и общуване между хората. В този смисъл световната тенденцията, която ние подкрепяме, е архитектурата да е изведена от съответната среда и да е насочена към хората, мислена за хората. Това я прави устойчива според нас, ако приемем, че устойчивост е една от ключовите думи днес. Бихме добавили и локалност като характеристика, която считаме за положителна. Локалност не като ограниченост, а като логичност и привързаност към определена среда – идейно, материално или по друг начин. В последните доста години няма примери за големи обществени сгради, строени в Бургас, очевидна е нуждата от нови и най-вече съвременни като визия и съдържание пространства. В Бургас има сякаш някаква инертност – нещата идват по-късно, надяваме се някои стереотипи все повече да се разрушават. В момента едновременно тече и предстои доста мащабна промяна и обновление на различни части от града и ни е много интересно какъв облик и атмосфера ще оформят всички тези нови сгради и пространства. До какви социални ефекти ще доведат, как ще повлияят на обществото в по-дългосрочен план, какви нови тенденции ще възпитат.

- През последните години в Бургас се изгради много по отношение на обществени сгради и пространства, но архитектурните конкурси сякаш до момента бяха пренебрегвани като начин за събиране и оценяване на идеи. Дори нашите потребители във форума често коментират, че за да се реализират повече качествени проекти са нужни повече конкурси вместо обществени поръчки. Наистина ли архитектурните конкурси гарантират по-добър резултат?

- Не са абсолютна панацея, разбира се, но определено са един от най-добрите измислени начини да се достигне до по-добри архитектурни идеи. Това е основна практика по света. Но успехът на един конкурс зависи много от това как се организира – като задание, като условия за участие, като привличане на повече участници, за да има възможност за по-широк и качествен избор. Имаме много какво да учим в това отношение, нямаме голяма практика до момента по много причини. Особено важна е и прозрачността на конкурсите. От друга страна, за да се постигнат добри резултати трябва да се подобри и отношението на участващите – с повече доверие и хъс... И така – гаранции няма, но те са начинът за събиране на повече идеи и самата мисъл, че има избор между идеи, а не цена и срок, дава някаква гаранция, че е по-добре конкурс отколкото просто обществена поръчка. Конкуренцията на идеи в общия случай води до по-добри резултати.

- Домът на нефтохимика е сграда с културно предназначение. Наблизо са и сградите на ДНА, Операта, Театър Адриана Будевска. Това са много седалки в зали за представления. Можем да добавим и новото Казино, бъдещата реконструкция на Немската баолница, строителството на новата арт галерия срещу часовника, новата Флора. В обществото сякаш преобладава и желанието на мястото на дупката на Тройката също да бъде построена сграда за култура. Всъщност в количествения недостиг на пространство ли е големият ни проблем в културно отношение?

- Не само количествения, но и качествения. Всичко това е предпоставка. Добрата база дава по-добри условия за развитие в която и да е област, това важи и за областта на културата. Но в Бургас липсват все още достатъчно като брой и качество съвременни културни пространства. А също и независими такива. Те биха били предпоставка за по-богат културен афиш, за развитие и стимулиране на културна индустрия в града, биха имали образователен ефект и в дългосрочен план сме сигурни, че би имало и много положителен цялостен ефект върху обществото. Но е въпрос и на културен мениджмънт, не само на сгради. Важно е да живеем в крак с времето, с широко отворени очи, да имаме възможности да видим, опитаме и да решим за себе си какво харесваме и какво не.


участвалите проекти: