Завърнали се младежи: Александра Димитрова

burgas1.org продължава да търси и представя завърнали се младежи. Александра Димитрова е на 25 години и е завършила специалност графичен дизайн и фотография в АМТИИ Пловдив. От около година е в екипа на рекламна агенция "Мотив" като графичен дизайнер. Занимава се и с фотография, предимно за удоволствие. В Бургас е, защото за момента намира всичко, от което има нужда тук. В професионалното си развитие обожава това, че е намерила място и среда, в които има пълна творческа свобода. Харесва изключително много младите и инициативни хора, които все повече се завръщат в града, както и множеството разнообразни инициативи. Не харесва това, че за голяма част от ентусиазираните завърнали се се оказва много трудно да прокарат идеите си и да осъществят желанията си в областа свързана с техните интереси. Не харесва бюрокрацията, но смята, че това е проблем на цялата страна. Не се възприема точно като човек на изкуството, а по-скоро като дизайнер, със силно естетическо чувство, уважаващ всички красиви неща. Може да се каже - ценител. Това което прави е пряко свързано с рекламата и се гради основно на идея, креативност и принципи в графичния дизайн, така че не може да го нарече изкуство.

Как бихте описали себе си?

За себе си мога да кажа, че в живота си до момента съм се занимавала само с неща, които ми доставят удоволствие и силно ме интригуват. Ако ежедневието ми е изпълнено слюбов и удовлетворение от това което правя, съм готова да давам всичко от себе си като време и енергия и внимание. Обичам да пътувам, да се срещам и да общувам с всякакъв вид активни хора. Това ме зарежда изключително.

С какво успя да се пребори желанието Ви за завръщане, за да се изпълни? Всъщност желание ли предизвика това завръщане или някакво стечение на обстоятелствата?

При мен не е имало изобщо борба, изцяло личен избор. Професията, която за момента съм си избрала е много благодатна в този случай. Практически навсякъде имаш възможност за развитие при изявено желание.... Затова реших, че какво по-хубаво има от това да се завърнеш в родния град.

Разкажете за това, което определяте като свой най-голям успех в живота до момента.

Не знам точно кой е най-големият ми успех. Всеки път, когато премина през някакъв труден момент от живота си го чувствам като най-големият си успех, така че това е относителна величина.

Ако хванете златната рибка, изпълняваща градски желания, кои ще са трите неща, които ще си пожелаете за Бургас?

На първо място - истински велоалеи навсякъде, както и удобен достъп за гражданите до общински колела. Повече социални инициативи и ограмотяване на гражданите относно правата и задълженията им. Иска ми се хората да са по отворени за различното и по любопитни към непознатото.

Как бихте описали типичния бургазлия?

Енергичен, позитивен, със собствено мнение.

Кой е най-големият проблем, с който Бургас трябва да се справи?

За мен най големият проблем е в една част от младите хора, които се отнасят с апатия и незаинтересованост към всичко около тях и към самите тях. Това ме плаши истински.

Ако съществува идеалният град, кои биха били първите три негови най-важни качества?

В идеалния град хората с идеи и желание за развитие би трябвало безпрепятствено да ги реализират и да бъдат толерирани. Хората живеещи в идеалния град трябва да бъдат спокойни за елементарните битови нужди, отпочинали и усмихнати. В идеалния град няма бездомници и безпризорни животни.

Смятате ли, че европейските принципи и стремежи за мобилност и свободно движение на хората си противоречат със сякаш поостарелите ценности на родолюбието? Има ли смисъл думата "патриотизъм" в съвременния свят, когато границите стават все по-размити, а идеята за общо европейско благо се поставя над тясно националните интереси?

Свободното движение и мобилността не би трябвало да са в разрез с родолюбието. Във всяка европейска държава хората до някаква степен са националисти. Важно е да се съхрани националната идентичност, което обаче не бива да пречи да бъдеш част от съвременния свят.