През последните няколко столетия, най-проспериращите региони на планетата са си едни и същи. Западна Европа и САЩ са мечтан еталон за целия свят. Човешката цивилизация върви напред, дърпана от европейската и американска наука, образование, медицина, култура, технологии, идеи. Естествено е тези места на планетата да имат най-силно влияние върху света и да предлагат най-добър вариант на съществуване за човешки същества. Нормално е те да са най-желани места за установяване и живеене. Там се живее най-добре. През последните десетилетия възможностите за свободно придвижване се разширяват непрекъснато. Все по-лесно става да си събереш багажа и да се изнесеш нанякъде, където същите тези твои си качества ще бъдат оценени по-високо и заслужено и ще получиш шанс да покажеш талантите си, които у дома нямат почва за реализация. Красивото лице на глобализацията непрекъснато ни се усмихва чаровно от мониторите, високоговорителите, рекламните билбордове, печатните страници и ни обяснява как мястото, езикът, културата, климатът са все по-маловажни и всеки човек може да бъде какъвто си поиска на което си поиска място. Глобалните ценности, които прелитат хиляди километри за части от секундата на крилата на заобикалящия ни поток от информация, неизбежно разбутват досегашните ни разбирания за живота и се наместват между тях в главите ни. Неизбежни са и конфликтите. Националните чувства нямат място в глобалния свят. Значението на същите тези парчета земя, език, култура, обща история, значението на родното, за което в миналото националните ни герои са жертвали живота си днес е поизбутано назад от общите ни глобални интереси и приоритети.
Бургас никога няма да бъде Женева или Лондон. Стремежът към лесно постигане на по-добър живот е част от всички нас и заедно с любопитството винаги е бил двигателят на развитието на човечеството. Днес цялата човешка цивилизация прелива в миграция от малкото и незначителното към голямото и значимото. От по-бедното към по-богатото. От оцеляващото към проспериращото. Защо им е на способните бургазлии да постигат нещо в Бургас, след като могат да заминат и да направят наистина големи неща в по-благоприятна среда. София, Мюнхен или Чикаго винаги ще бъдат вампири за Бургас, като изпиват най-свежата и хранителна наша кръв. Точно както Бургас изсмуква Ямбол и Сливен. Единственото нещо, което може да се противопостави на мечтата на всички нас да живеем в Ню Йорк, да ходим на театър на Бродуей, на работа в Мидтаун, да се мотаем в Сентрал парк, да ходим на баскетбол и концерти в Медисън Скуеър Гардън е някаква евентуална привързаност към родното. Усещане, което вече рядко се отглежда в децата от родителите им. В днешния свят то не е нужно.
Москва е най-големият град в Европа. Различните източници преброяват населението на московската агломерация някъде между 16 и 20 милиона души, което е повече от 10% от населението на огромната руска държава. Това грандиозно съсредоточаване в страна, която е на едно от последните места по гъстота на населението със сигурност създава огромни дисбаланси на територията на Русия. Москва привлича неудържимо и обезкървява всичко далеч около себе си. Всъщност, колкото и изненадващо да звучи, Русия е страната с най-голям брой приходящи емигранти след САЩ. Вероятно голяма част от този миграционен ръст от 1,1 милиона, който Световната банка е изчислила за Русия през последните 5 години се е насочил точно към Москва.
Това наше изследване на Москва стартира съвсем изненадващо, без подготовка и без набелязани цели. Следващите описания са нехронологичен разказ за два последователни дни мотаене в столицата на Русия, след закъснял полет и принудително чакане на следващия. Два контрастни зимни дни на слънце и силен снеговалеж. Изследването започва от московското летище Домодедово, което се оказа съвсем непроменено през последните почти три години. Голямата зала на единствения терминал си е все така голяма и пълна с народ и все така успешно справяща се със задачата да бъде удобна и лесна за ползване, въпреки че от предния път трафикът през летището се е увеличил с някакви си 10 милиона пътника за година и за 2014 се равнява на около 33 милиона обслужени човека. Разширението на летището все така си върви без да е приключило. Аероекспресът все още е единствената железопътна връзка на Летище Домодедово със системата на обществен транспорт на Москва и все така билетът за него струва 320 рубли, ако си го купиш от автомат на перона. Разликата е, че в началото на 2015 година това се равнява само на 8,5 лева вместо 15 лева през 2012.
Осем лева и петдесет стотинки не е висока цена за транспорт до летището на голям европейски град, но обезценяването на рублата е направило нещата дори още по-поносими за хора получаващи българско заплащане. Съвсем наблизо, пред вход 3 на Летище Домодедово има автобусна спирка, от която през 5 минути тръгва автобус номер 308. Няма как да се объркаш или загубиш. На това летище всичко е лесно и ясно. Автобусът пътува до московския жилищен район Орехово-Борисово. Цената на билета е 100 рубли (2,3 лв.), а времето за пътуване по магистралата е около 20 минути.
Автобусът спира на обикновена спирка на голямата улица в стил бургаската Стефан Стамболов и това е крайната точка на пътуването му. От двете страни на големия булевард се издигат високи блокове, на единия ъгъл на кръстовището има нещо като автогара, на другия - търговски център. Някъде тук трябва да е метростанцията "Домодедовская". До мола има пазарче с наредени малки сергии и улички между тях. Явно централна, събирателна точка на квартала. Цените са съвсем български. Литър мляко струва 1,5 лв., килограм свинско 8,50 лв. Зад пазарчето започват блоковете. Орехово-Борисово е типичен жилищен квартал в комунистически стил строен през 70-те години на 20ти век. Разликата с бургаския "Изгрев" е, че сградите тук са по-дълги, по-високи, по-огромни. Висящи климатици, остъклени тераси, кръпки на частично саниране по тях няма. Трудно е да разгадаеш какво представляват пространствата наоколо. Всичко е покрито със сняг, но на пръв поглед е подредено, поддържано, нормално. Въпреки огромните блокове наоколо, автомобилите сякаш са доста малко на брой, поне за нашите стандарти. Не се виждат грозно паркирали в градинките. Почти до всеки блок има на вид поддържана детска площадка, градинка с пейки, спортно игрище. Силният снеговалеж и температурата около -5 градуса сякаш не правят никакво впечатление на групата 5-6 годишни дечица в двора на изглеждащата много прилично детска градина. Хлапетата си играят навън с голям ентусиазъм. Зад следващия блок има спортна площадка, явно използвана от някое близко училище. На нея 20-тина ученици със ски правят обиколки в класически стил скибягане. Всичко изглежда съвсем цивилизовано и сякаш по-хубаво и спокойно от нормален български панелен квартал. Червеният площад е само на 25 километра.
Московското метро е ... Огромно. Една от най-дългите и най-натоварените метро системи в света. Дванадесетте линии надхвърлят броя на основните цветове и се налага да ползваш имената им. Метрото е голяма гордост на Москва със своята архитектура, организация и ефективност. Станция "Домодедовская" е бяла и мраморна. Ако човек ползва за първи път московското метро може да се подсмихне снизходително с първите впечатления. Ами че тук няма модерни информационни табла, указващи оставащото време до следващия влак или показващи следващите станции във всяка посока. Няма големи светещи карти на метро линиите. Няма указатели за следваща станция във влаковете. Няма нищо мигащо, електронно, съвременно. Само автоматите за билети и входните автомати показват, че ще ползваш транспортна система от 21ви век. Указателните табели са стари, надписите и стрелките изглеждат сякаш си стоят така от 1985 година, когато са били поставени за първи път на метростанция "Домодедовская". След като смениш 4-5 влака и преминеш през няколко станции се усещаш, че всички табели са съвсем ясни и прости и си вършат работата перфектно. Гласовите съобщения във влака са достатъчни за да се ориентираш нормално. Осъзнаваш, че всъщност нито веднъж не ти се е налагало наистина да чакаш влак. Влаковете в московското метро се движат по 42-44 на час в натоварените периоди от деня, което прави горе-долу по един влак на минута. Системата с безконтактни билети работи много ефективно и е обща за всички превозни средства от обществения транспорт на Москва. Да, московското метро не е най-модерното и лъскаво, но за два дни ни свърши супер работа без каквито и да е чуденки или усилия. Макар Уикипедия да казва, че вторият най-разпространен транспорт в Москва е автобусният, в центъра на града тролеите изглеждат повече. Трамваи по централните улици, които обиколихме изобщо липсват. В тролеите се влиза от първата врата при шофьора и се минава през автомат, валидиращ билета.
Червеният площад вероятно е най-известният градски площад в света. Той се намира на брега на река Москва. На запад е ограден от червените стени на московския Кремъл с високи кули, на изток е голямата красива сграда на ГУМ (Държавния универсален магазин), на север е червеният Държавен исторически музей, а на юг е емблематичната църква Свети Василий Блажени и реката. В началото на февруари 2015 година, Червеният площад е почти наполовина зает от ледена пързалка с дървени къщички наоколо, продаващи разни неща или предлагащи забавления. Ако идваш от юг, преминеш по моста, пресечеш площада по дължина и заобиколиш покрай стената вляво, ще стигнеш пак до реката обиколил Кремъл за по-малко от половин час, с много снимане и без много бързане. Изглежда по това време на годината туристи почти липсват. На обяд в делничен ден улиците са съвсем спокойни. Няма опашки от автомобили или тълпи пешеходци. Реката ти дава възможност за по-просторна гледка, която е доминирана от внушителни сгради, повечето от тях дело на отминалата комунистическа епоха. На запад, в далечината, над стените и кулите на Кремъл се виждат московските небостъргачи. Съвременният вариант на сталинските грандиозни градежи.
На запад от московският Кремъл се намира градски район наречен Хамовники. В тази част на града няма как въздухът да не е изпълнен със славна история. Сградите и улиците наоколо помнят големи личности и големи събития. Днес всичко това изглежда хубаво, спокойно, чисто и ведро. Русия не е Германия и не всичко е като на картичка, но е достатъчно красиво и поддържано за да е много приятно. Зад всеки втори ъгъл те чака малка църква, която изпъква с цвят и блясък. Районът е зона за платено паркиране. Системата за велосипеди под наем не работи през зимата. Там където стара сграда препречва половината тротоар е направена стъклена стена, за да пази пешеходците от пръскащите киша гуми на автомобилите. Котаракът Бегемот на Булгаков е стъпил върху два странни прозореца на фасадата на сграда.
Реката е била много благоразумна да избере това място за да се извива като змия и да дава възможност на не чак толкова голяма площ, центърът на Москва да притежава много километри речен бряг. Само в район Хамовники цели 6 моста пресичат река Москва. Някога водата вероятно се е използвала за защита, а днес за транспорт, за забавление, за почивка и разходка в комбинация с парковете около нея. На отсрещния бряг срещу Хамовники, по протежение на реката се извива голяма зона от зелени пространства. Един до друг са наредени парк Музеон, парк Горки, Нескучната градина и Воробьови хълмове. Всичко това дълго около 8 километра. Паркът около новата Третяковска галерия и паркът Горки са култивирани и изпълнени с алеи, атракции, забавления. По-нататък нещата стават доста гористи. На другия бряг на реката е спортният комплекс Лужники, който в момента е в реконструкция, подготвяща го да приеме световното първенство по футбол през 2018 година. През зимата, скрит под сняг и лед няма как да усетиш и да разбереш парка, но крайбрежната алея е оживена и явно хората не са се отказали от разхождане въпреки зимата.
Музеите в Москва са безброй. Пушкинският музей за изящни изкуства е един от най-големите и известни. Той се намира съвсем до Кремъл, в три сгради разположени една до друга. Освен голяма колекция от европейска средновековна и ренесансова живопис, той представя и експозиции на древноегипетска, старогръцка и древноримска култура. Много интересна е и експозицията от живопис от 19 и 20 век. Ако искате да видите богатата колекция от картини на импресионисти и постимпресионисти трябва да имате предвид, че тя не е изложена в главната сграда на музея, а в една от другите две. В края на работния ден във вторник, Пушкинският музей ни изглежда доста оживен. В гардероба на музея почти не се виждат свободни места за съхранение на връхните дрехи.
Московският международен делови център „Москва Сити“ също е на брега на реката, две извивки по-нагоре по течението от Лужники, на около 4 километра от Червения площад. Построен е на мястото на стара каменна кариера и индустриална зона. Строителството в района е започнало в началото на 21 век и тук вече се издигат шест от десетте най-високи сгради в Европа. Червеният Mercury City Tower в момента е най-високият европейски небостъргач със своите 339 метра, но скоро, след завършването на две нови сгради в Москва ще се нареди след тях, на трето място. Според плановете за „Москва Сити“, това трябва да бъде квартал със сгради комбиниращи бизнес и жилищни функции и места за забавление. Между 250 000 и 300 000 човека се предвижда да посещават мястото ежедневно. Цял един Бургас на площ колкото два пъти парк Изгрев. Освен с автомобилния трети транспортен ринг, бързият транспорт е подсигурен и с две станции на метрото, построени като отклонение на Фильовската линия. Въпреки, че доста от сградите тук вече са завършени, мястото продължава да изглежда като строителна площадка. Няколко големи небостъргача се строят в момента, изграждат се улици и пространства между сградите. Огромната метростанция Въставочная изглежда малко пуста и все още чакаща момента, в който ще започне да работи с пълните си сили. Амбициите на Москва са да направи тук най-големият делови център в света. Съвсем типично за този гигантски град.
Наистина тази Москва, която можеш да видиш за два дни е град на грандиозните мащаби, опитващ да убеди по-скоро сама себе си в някаква битка за доказване на величие. Град правещ човек да изглежда малък и нищожен. В същото време зад стотиците метри височина и купчините медали за първи места в класации, градът все пак изглежда приветлив и дружелюбен. С дребни, красиви и ведри детайли, които са обърнати към хората и могат да те накарат да се чувстваш специален и важен. Но дори в малките улички и крайните квартали човек няма как да се обърка и да помисли, че е в Бургас. Почти е невъзможно да направиш някакво сравнение. Ако погледнеш по-далеч, дори някак си да попаднеш на московска уличка точно копие на бургаската "Гладстон", пак усещането ще бъде много, много различно, знаейки някъде дълбоко в съзнанието си, че в Бургас никога няма да има сграда висока 300 метра, никога няма да бъде изложена картина на Рубенс или Моне, никога няма да има площад, чието име се знае в цял свят. Бургас никога няма да бъде велик и няма да привлича като магнит. А Червеният площад наистина е голям колкото Тройката.
Пълни галерии:
Москва сити
Кремъл и Червеният площад
Жилищен район Орехово-Борисово
Река Москва
Транспорт
Улици
Разни
