Мартин Павлов за демокрацията, гражданското общество и обществените инициативи.

Мартин Павлов е по професия софтуер инженер на свободна практика, член на СНЦ Хамалогика и СНЦ Институт за регионални стратегии. От няколко месеца заедно с Живко Бъклев обсъждат възможността за стартиране на гражданска инициатива, предлагаща решение на наболял общински проблем и от около две седмици тя вече е факт. Заедно с Грет Костадинова създават Гражданска Инициатива за изменение и допълнение Общинската наредба за провеждане на обществени обсъждания в Община Бургас. Вече имат събрани нужните подписи, за да бъде тя входирана в Общински съвет Бургас и предстои провеждане на Обществено обсъждане, което да покаже доколко предложените изменения се възприемат от заинтересованите граждани и какви други инициативи биха ги вълнували. Обсъждането ще се проведе в петък, 13 март, от 18:30 в офиса на сдружение "Хамалогика" на ул. Александровска 50.

Наближават избори. Има ли някаква партийна връзка във Вашата инициатива?

Членовете от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление, на които се уповава нашата инициатива съвсем ясно описват нормата за формиране на граждански инициативи. Изискването тя да бъде учредена от поне 50 пълнолетни граждани с право на глас и адресна регистрация в Общината, към която е насочена инициативата, дават възможност за широка представителност на хора с различни убеждения и по този начин отхвърлят възможността този инструмент да бъде употребен за партийни нужди.

Аз лично имам собствени убеждения и партийна принадлежност, която винаги съм отстоявал и обосновавал, но в дадения случай тя е от маловажно значение и не бива да служи за пречупване на реалните проблеми, които се опитваме да решим. Убеден съм, че множеството граждани, поставили подписа си под нашите искания също имат своите политически убеждения и гледни точки. Важното е, че всички ние, чрез дадените ни от закона средства, заставаме единно зад желанието да подобрим работата на Община Бургас.

Вие организирате в петък обществено обсъждане на идеята. Какво очаквате от него?

Когато преди повече от месец взехме решение да работим в посока промяна Наредбата за обществени обсъждания в Община Бургас, заедно с останалите хора, с които учредихме гражданската инициатива, проучихме текущата наредба и набелязахме конкретни искания. Вече имаме работен вариант на докладната записка, която ще входираме в Общински съвет Бургас, но тя е плод само на нашите мисли и виждания.

Смятам, че по време на Общественото обсъждане в петък /13.03.2015/ от 18:30 ще постигнем по-голяма яснота в исканията си, ще успеем да ги структурираме подобаващо, така че да имат реална полза за по-широк кръг от хора. Надявам се да се получи ползотворна дискусия, която да прерасне в последващи граждански инициативи. Гражданите трябва да отстояват правата си, но и да спазват задълженията си. Всеки един от нас има задължението да се грижи за пространството, което обитава и да носи принадена стойност за общественото развитие.

Какво смятате, че ще спечели Бургас, ако предложенията Ви бъдат приети?

Ползата ще е двустранна. Гражданите ще получат възможността да влияят директно върху бъдещото развитие на града и информацията ще достига до тях още по-бързо и лесно. Общината от своя страна ще спечели от различните гледни точки, споделените експертни мнения и ще придобие по-ясна представа за нуждите на гражданите. Смятам, че подобно разпределение на отговорностите би накарало хората да почустват принадлежността си към града ни още по-тясна и това да засили тяхното желание да се подпомагат местната власт до колкото това е възможно.

Какво всъщност означава думата "демокрация" днес в България и в Бургас?

Въпреки, че България е една от най-старите запазили се до днес държави в Европа, на ниво демокрация обществото ни е сравнимо с едва прохождащо дете. Правим плахи стъпки, все още не смеем да се изправим гордо, от време на време се спъваме, но се учим и вече наближаваме юношеска възраст. Както вече няколко пъти споменах, демокрацията е отговорност, тя не е равносилна на анархията. Свободното изразяване на мнение не трябва да е равносилно с хуленето. Правото на глас не трябва да се разбира като наказание или избор на по-малкото зло. Правото на лична свобода и неприкосновеност, не трябва да се разбира като безнаказаност на собствените действия. Със същата сила, но с противоположен знак, тези права и задължения трябва да бъдат четени и разбирани от държавните служители на всички нива. Демокрацията се гради от хората и за хората в най-широкия смисъл на това понятие и ние всички сме с еднакви права и задължения!

Какви според Вас са най-големите проблеми на гражданското общество в България?

Често си задавам този и подобни въпроси. Иска ми се да бъдем по-позитивно настроени спрямо един друг и да напредваме в развитието си заедно като общество. Преди седмица празнувахме 127 години от Освобождението на България. 3-ти март трябва да е повод за празник и радост, че нашата родина все още съществува на световната карта, че имаме собствен жив език, че сме оставили следи в световната история. Моето впечатление за този ден бе, че обществото бе разделено на няколко лагера, които не могат да съжителстват не само под един покрив, но дори и на една и съща територия. Струва ми се, че липсата на обединителен елемент и бъдеща цел е голям проблем за всяко модерно общество. Най-после е редно държавните стратегии за развитие на културата и образованието да обърнат внимание на тези проблеми и да започнат стриктно да работят в посока изграждане на здравословно самочувствие и морални устои у най-младите.

Само неудобните часове на провеждане ли са причина за малкия брой участващи граждани в публичните обсъждания в Бургас?

Това е едната страна на проблема. Липсата на предварително споделена информация, напредналата фаза, в която се обсъждат проектите и предложенията, слабата чуваемост на гражданските препоръки и забележки води до морална дестркуция. Дистанцията между граждани и централна и местна власт трябва да се скъси. Хората е нужно да осъзнаят, че в административните сгради работят служители, които са претоварени от документация и бюрократични механизми, но в крайна сметка изпълняват задълженията си спрямо тях. Споделянето на отговорност, общото желание за прогрес и бързото разпространение на информация биха помогнали най-силно при включването на повече граждани в обществените обсъждания.