Summer Chaos 2015

- четвъртък 18 юни 2015 от ji преглед на авторите в Бургас > Места и събития
1. за изкуството

Има сто милиона дефиниции за изкуство. От 5000 години някакви много мъдри хора се опитват да обясняват как изкуство е човешка активност, която цели красота и разпръсква доброта, носи послания, предава идеи. Натрупала се е някаква сериозна по размери купчина с отговори на въпросите изясняващи смисъла. Как се мери качествено изкуството? Колко струват всичката стилистична издържаност, цялата дълбочина и размах на концепцията, обществено отговорният подход на автора, хуманността, етичността? Кое е възвишено и кое пошло? Качествено ли е ако е престорено, фалшиво? Кое е истинско? А ако е ужасяващо, гнусно или злобно?

Всъщност има ли някакво значение всичко това? Единственото несъмнено е, че изкуството е преносител на масови емоции. Най-идейната и оригинална творба е нищо, ако не може да въздейства. Най-голямата сътворена глупост е велика, ако успява да те накара да се развълнуваш в някаква посока. Целият свят е убеден, че Достоевски и Микеланджело Буонароти са велики творци, въпреки че голям процент от населението на планетата никога не се е докосвало до творбите им. Вероятно хората, които биха пробвали да оспорят стойностите на творчеството им се броят на пръстите на едната ръка. Времето ли е най-смисленият измерител на цената на изкуството? Защо да поставиш Металика до Бах, Banksy до Сандро Ботичели или Стругацки до Балзак звучи като светотатство?

Във вторник на стадиона не свири Рахманинов и не пя Елвис Пресли. Въпреки това, няколкото часа с музика на живо там могат да бъдат описани най-кратко като кристално чисто изкуство. Изкуство в най-висша форма. Когато на сцената са се качили истински творци - хора които създават концентрирана емоция и я излъчват с огромна сила, когато тази енергия се разлива и попива в огромна човешка тълпа, действаща почти еднакво силно на всички, тогава формата, посланието, етиката и концепцията остават зад последните редове публика. Тогава всичката музикология остава някъде забравена в бекстейджа, а ежедневното наоколо "аз не слушам такава музика" изглежда празно, лишено от смисъл. Истинското изкуство може да въздейства масово, въпреки всичките жанрови, идейни или концептуални огради, в които критиците и тесногръдите обикновено опитват да го вкарат.

2. за музикалните фестивали

Каква е дефиницията на музикален фестивал? Какво различава фестивала от концерт? По-долу са отговорите на няколко музикални фена от стадиона:

Вели Желева
Концертът се ограничава до група или няколко, но малко на брой групи, които са съсредоточени в определен стил, фестивалът е нещо пищно, нещо голямо, незабравимо и различно. Съвкупност от стилове и различни групи. Фестивалът се стреми да обедини хората в едно цяло и да им покаже, че не трябва да се затварят в калъфа на "фен на една единствена група".


Екатерина Джутева
Според мен, за да се нарече едно музикално събитие фестивал, то трябва да е с продължителност поне 2-3 дни. Трябва да се организира на площ различна от стадион - плажната ивица, пространство извън града. Да има много повече групи, както и повече подгряващи от България и чужбина. Summer Chaos лично за мен беше най-добро музикално събитие за Бургас от години насам, откакто Spirit of Burgas вече не е това, което беше.


Георги Владимиров
При фестивала, винаги има участие на повече от една група, като всяка от тях си има пълноразмерно участие, докато при концерта имаме една група и няколко подгряващи.


Емил Тодоров
Моята гледна точка е, че фестивалът, независимо от минусите си е вид отпразнуване (на английски - "celebration" ми идва най-добре) на определен стил, култура или соц. движение, чрез групи, които го представляват. От друга страна концертът е същото нещо, но в умален вариант фокусиран върху един изпълнител, което е малко или много концертът на Godsmack.


Таня Банева
Има тълковен речник, за мен важното е да се отпуснеш и наслаждаваш.


Валентин Алагенов
В днешно време под фестивал се разбира събитието да не се ограничи в рамките на няколко часа от един ден. Лично за мен това, което беше Summer Chaos, е просто концерт, включващ повече от 1 група(както 99% от концертите). От друга страна едно събитие, за да стане фестивал значи, че да кажем целият град се вълнува от това нещо, то поставя града като туристическа дестинация, носи приходи и ангажира голямо внимание, ресурси, градски площи.


Най-страхотните музикални фестивали са културни събития далеч отвъд музиката. Различни съпътстващи немузикални събития, просторна фестивална площ и едновременни, различни възможности за забавление, свободно мотаене на посетителите-участници, избор как да прекарваш времето си - пред голямата сцена със скачащата тълпа, на тихите места за хапване, играещ някакви игри или седящ пред малката спокойна сцена. Всичко това е характерно за най-популярните музикални фестивали по света. Много от феновете ходят по фестивали просто, за да се потопят в атмосферата, за да откриват нови групи и музиканти, за да се запознават с интересни хора, а не задължително заради любимата си банда. Билетите за големите фестивали се разпродават преди още да бъде обявен дори един изпълнител. На повечето наши музикални събития с етикет "фестивал" това специално фестивално усещане липсва. Няма как да си заграден в малка зона с ограничен достъп и да имаш фестивална свобода. Тук в Бургас знаем, че България е жадна за фестивалното чувство и тенденциите и малкото истински фестивали да бъдат свивани и орязвани от своята фестивалност е малко плашеща.

3. за Бургас

След обявяването на събитието Summer Chaos 2015, от запад тръгна едно такова приглушено мрънкане - "защо пък чак в Бургас". Тук, в града, такъв въпрос не стоеше. Бургас вече е приел ролята си на голяма музикална сцена като съвсем нормална. Градът вече е част от световната музикална карта и натрупаните до момента точки вероятно ни дават предимство при организирането на всяко ново подобно събитие, при идването на всеки следващ голям световен изпълнител в България. "Къде се случват тези неща в тази страна? Ами в Бургас." Не са много градовете с подобни, неголеми за Европа мащаби, които могат да се похвалят с подобна музикална история, но Бургас вече има самочувствие и увереност в силите си. Само преди 5-6 години, след подобно събитие, в града дни наред щяха да се въртят провинциални въпроси от типа "Колко ли публика имаше? Дали не беше прекалено малко защото сме малък и скромен град?", "Ама дали звездите се чувстваха добре тук?". Бургас успя да прескочи тези глупости. Разбира се, не малкото бургазлии, които бяхме на стадиона във вторник си даваме сметка, че музикалната публика в града все още не е толкова голяма и адекватна, колкото би трябвало да бъде, но постепенно, може би малко на инат, Бургас наистина се превръща в музикална столица и поне на мен ми се струва, че това му отива.


Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015

Summer Chaos 2015