Spirit of Burgas 2015 - ден 2 - Let me entertain you

- вторник 18 август 2015 от ji преглед на авторите в Бургас > Места и събития
Вярно е, че доста се забавих с този текст, а Spirit of Burgas 2015 приключи преди цели 10 дни, но пък ако прочетете всичко тук внимателно, проследите всички препратки и разгледате всички снимки, нищо чудно да откарате почти до началото на следващия Спирит, което ще бъде след някакви си 355 дни. След разказа за първия ден на фестивала получих някой критики за лаконичност и липса на детайлност. ОК, това тук ще бъде по-дълго, за да ви даде възможност да убиете малко повече от скучното ви работно време и ще разказва за - статистическите данни (традиционно); за атмосферата на плажа; за двете млади български рок групи, които свириха на Главната сцена; за останалите изпълнители, които успях да слушам поне за малко; за хедлайнерите на втората вечер; за посещаемостта и рекордите. Плануваният край ще бъде с някакви опити за цялостен анализ на ситуацията. Всяка от предвидените части ще бъде на отделна страница, така че да трябва да натиснете бутон "NEXT" и да отчетете още едно посещение, ако искате да прочетете по-нататък. Това ще увеличи общия ни брой посещения многократно и рекламодателите ни ще бъдат щастливи.

Както винаги, началото е с броя прочитания на текста за първата вечер. Сега се сещам за предната събота и как точно преди да отстъпят Главната сцена на Kasabian момчетата от Hayes & Y обясняваха на многохилядната публика, че предния път когато били свирили в Бургас броят на зрителите бил почти колкото броя на музикантите на сцената и ако нещата вървят в същата прогресия, не могат да си представят какво ще бъде следващия път когато отново свирят в града. До момента страницата с публикацията Spirit of Burgas 2015: Рестарт е била посетена 741 пъти. Във Фейсбук нещата също изглеждат супер - 8 споделяния и няколко десетки харесвания. След като нашият разказ за първата вечер на предния Спирит през 2013 за няколко дни след публикуването си беше прочетен от 20-тина човека, на нас също така ни е трудно да си представим какво ще се случи през 2016, ако прогресът ни е в същия порядък, както тази година. Рекламодателите ни би трябвало да са все по-щастливи и щедри, а ние започваме да смятаме приходите и да планираме собствена сцена на Spirit of Burgas 2016. Очаквайте скоро анкета кои групи бихте желали да поканим.

В събота, 7 август на Централния плаж в Бургас се дишаше много по-леко. Във въздуха липсваше лепкавото очакване за някакво мега събитие, нямаше го напрежението да не изпуснеш някакви много специални секунди от грандиозното шоу и после само да четеш по сайтовете, да си гризеш ноктите от яд и изобщо да съжаляваш цял живот. Във втория ден атмосферата беше доста по-свежа, а тълпата по-ефирна и жизнена. Златните заграждения пред Главната сцена, макар и не напълно премахнати, стояха широко отворени обявявайки: "Всички тук сте равни, всеки има право да получи по равно с останалите музика, настроение, емоции, пот, пясък и сценични светлини. Добре дошли на истински музикален фестивал, отпуснете се и му позволете да ви забавлява." В ранните часове двете сцени бяха в скромна битка за вниманието на рехавата публика, а хората се мотаеха съвсем айляшки между Главната и На тъмно. Някъде съвсем в началото на вечерта ми стана ясно, че времето ми за някакви внимателни наблюдения и записки по фестивала е приключило, че вече ме е хванало фестивалното течение и няма смисъл да му се противя. Просто наистина трябва да го оставя да ме забавлява. Вечерта се разви главоломно.

Мисля, че тук моментът е подходящ, за да кажа, че нямам никакви претенции, че разбирам много и че виждането ми и усещането за нещата са някакви кой знае колко значещи. Моята музикална оценка не струва колкото музикална награда на NME или покана за хедлайнерско участие на Гластънбъри. Това го казвам, защото след малко смятам да коментирам кой колко е велик в музиката, коя е най-добрата група на живо във Вселената и коя най-успешната за 21ви земен век. Това ще бъде няколко абзаца по-долу. Сега за България и връзката и музиката. Едва ли някой ще спори, че българската музика е супер спряла. Спряла е не защото нямаме някакви качествени музиканти, а по-скоро проблемът е, че българските разбирания за музика и музикални вкусове са спрели някъде в средата на 80те години и това супер ясно се вижда по бройките по концертите. Нашите мега концерти са с музиканти, които последно са били актуални някъде по времето, когато драмата в магазините беше дали да си купиш кафява или зелена бутилка Бургаско. За новите идоли на европейската сцена ние даже не сме чували. При нас едни и същи български звезди си правят едни и същи редовни концертни обиколки всяка година и ако си човек, който от време на време ходи на концерт, всички по-интересни музиканти вече си ги гледал поне по 200 пъти, а приятни изненади почти липсват. Нямам нищо против Лили Иванова и нейните фенове, просто ми се иска българската музикална среда (музиканти, публика, продуценти, издатели, организатори на събития) да беше способна да ражда и ново, различно, съвременно, качествено, адекватно. Българските музикални фенове са много затворени в своята си музикалност и желанието за откриване на нови неща им е съвсем неприсъщо. Голям проблем за нашите фестивални напъни тук е практиката 80% от уж фестивалната публика да идва половин час преди началото на хедлайнера и да си тръгва 10 минути след края на изпълнението му. Просто сякаш при нас я няма тази нужда от музика, тази музикална любознателност, жажда за музикално непознато и интересно, които съвсем осезаемо са част примерно от сръбската, че дори и румънската култура.

В първия ден на фестивала в Гластънбъри през 2014 година (когато Кasabian бяха хедлайнери там) една от големите сцени беше открита в 11 на обяд с необявено в програмата шоу на групата Kaiser Chiefs. Тайните концерти са една от големите мании на Гластънбъри и всяка година хиляди фенове обикалят трескаво поляните и калните пътеки само за да опитат да хванат някое необявено появяване на голям изпълнител, а букмейкърите приемат залози кой ще бъде този изпълнител. Нещо такова бяха замислили и организаторите на Spirit of Burgas за втората вечер на фестивала, само дето при тях "голям изпълнител" беше сменено от "група, която никой не е чувал". Това, което в програмата предварително беше обявено като "main stage opening" в последния момент се превърна в "Jin Monic" и младежите от групата с това име се появиха в 18:00 на огромната Главна сцена, пристъпвайки от крак на крак от притеснение пред 26 техни фена и 22 члена на българския фенклуб на Kasabian, които просто бяха дошли отрано за да са най-отпред. От няколко месеца на българската рок сцена има раздвижване и то не е някакво такова случайно, а е плод на усилията на хора с опит в музикалната индустрия. То сякаш е предизвикано от нещо като полъх на промяна в цялата система. Homeovoxmusic е музикален инди лейбъл (каквото и да значи това) създаден миналата година от Георги Георгиев от Остава. След като се появи Homeovoxmusic, внезапно се оказа, че качествени, млади, интересни, съвременно звучащи и амбициозни музиканти в България изобщо не липсват. Просто някой трябва да ги намери и да им подаде ръка, за да им помогне да се качат на сцената, от която да бъдат забелязани. Jeremy? са група, която напоследък се опитва да скача високо, а като добавим към нея и момчетата на Homeovoxmusic - Hayes & Y, Bears And Hunters и Jin Monic нещата стават много вълнуващи. Предната събота на Главната сцена на най-големия български музикален форум - Spirit of Burgas свириха две много млади, много притеснени, но и много вдъхновени, вълнуващи и качествени групи. Вероятно по-голямата част от многохилядната публика тази вечер не беше чувала никога за Jin Monic и Hayes & Y, но със сигурност и двете групи вече са доста по-познати. Добре дошли на истински музикален фестивал - място където младите музиканти се изявяват на сцена и пред публика с размери, за каквито до момента само са си мечтали. Събитие, което представя на феновете нови, масово непознати, но интересни музиканти. Най-якото беше това, че на тази огромна сцена, на която предния ден беше пял Роби Уилямс и двете групи не само се чувстваха сравнително комфортно след първоначалното притеснение, но и наистина изглеждаха и звучаха много на място. Съвсем лесно ми е да си представя как тези момчета свирят на някоя от големите сцени на Гластънбъри и всички, които ги гледаха в събота на плажа в Бургас се хвалят на децата си как са сред откривателите им присъствали на първата им голяма изява.

В тази част трябва да разкажа за останалите музиканти на двете сцени в двата дни. В събота след Jin Monic пред На тъмно сцената имаше 20-тина човека, а вокалистката на групата, която се изявяваше обяви официално, че името им е Фънкараунд и се похвали, че са от Варна. Те изглеждаха като ... като малка клубна банда качена на по-голяма сцена. Междувременно преди Hayes & Y на Главната сцена се беше появила още една българска група - Bobo & The Gang. За тях изявата на Главната сцена на Спирита не е ново преживяване. През 2012 те отново бяха на тази сцена преди Busta Rhymes. Якото на Бобо е, че прави рап с китари и барабани на живо. Музиката му звучи добре, интересна е, но ... Рап музиката в България все още не е стигнала до своя ренесанс. Наистина има много нови рап звезди, но встрани от тинейджърската популярност и елементарно-запомнящите се ученически жаргонни фрази в текстовете съвременния български рап няма достатъчно оригиналност, вдъхновение, дълбочина, и нещата, които се правят сега едва ли някой ще помни след година или две. През това време на На тъмно се качиха реге маняците Rebelities, които ми се сториха доста свестни и интересни. След като няколко пъти превключвах рап-реге-рап реших, че искам да гледам първите няколко песни на следващата група на На тъмно - Северозападняците, преди да отида на Главната сцена и да се посветя окончателно на Hayes & Y и Kasabian. Северозападняците са много готини, в онзи много популярен напоследък стил музика определян като ска/рок/фолк с мотиви на традиционна балканска музика. Два дни по-рано босненците Dubioza Kolektiv бяха събрали наистина много народ на своя концерт на един плаж след Созопол, а Северозападняците много приличат на тях. Пред сцената имаше доста хора и всички се забавляваха. Останалите групи за деня на На тъмно сцената бяха по-малко атрактивни за мен, просто защото бяха добре познати и вече присъствали на фестивала. Харесвам много и П.И.Ф. и Ревю, но съм ги гледал по 100 пъти всяка и нямам време за тях на фестивал, където опциите са поне няколко. Традицията след края на хедлайнера на голямата сцена по другите сцени да започват популярни групи и да събират много от народа е жива. Ревю не за първи път на този фестивал успяват да хванат и да задържат настроението, но и тази вечер, за пореден път въпросът за толкова тясната българска музикална сцена си стоеше мрачно надвиснал над публиката и музикантите. Дори последната група на На тъмно беше една македонска реге бандата, която е свирила и преди на Спирита. На само две сцени ... чак толкова ли няма кой?

Малко обратно-хронологично и малко насила ще опитам да кажа нещо и за първия ден. Не знам как да опиша по-добре Главната сцена от петък, освен с това, че малко преди да публикувам този текст се сетих, че Milow и Kwabs също пяха на този фестивал. Или са ми били прекалено невзрачни, или вълнението преди Роби ми е попречило да ги оценя по достойнство. В петък на На тъмно сцената гледах по малко от две групи, които си приличаха - българите Toy Letters и румънците Basska. След Роби огромната част от народа се изнесе от фестивала в търсене на обхват за мобилните си телефони, за да може да сподели във Фейсбук преживяното и румънците поеха нещата на На тъмно сцената в опит да заинтригуват оставащите. Получи им се доста успешно. Публика им се кефеше много на всичко, което правеха. Всъщност първия ден го завърших точно на Главната сцена с DJ сета на Stereo MCs, който беше супер - успокояващо-изсмукващ последните сили в замяна на искрено забавление. Rob B беше същински шаман на сцената и обикаляйки в такт, със заклинанията си предаваше много настроение и усмивки. Това беше краят на ден първи.

Оттук нататък следват едни малко идиотки разсъждения, които обаче така или иначе ми се въртят в главата и смятам да ги споделя, за да отегча окончателно всички геройски стигнали дотук. Преди Спирита няколко пъти ми се наложи да отговарям на въпроса "Абе, какъв стил музика свирят тея Касабян?". Ми... Моля специалистите да ми простят светотатството, но музикалните стилове са... тенджера спагети с доматен сос. Освен според звученето, стилът може да се определя и от това, как издаваш музиката си, къде си се родил, за какво пееш, какво пиеш, какви дрехи носиш и каква ти е прическата. Пълна смешка. Гледам сега в Уикипедия и там Късейбиън са определени като инди рок/алтърнатив/нио-сайкъделиа. Нямам идея как да опиша с една дума Джин Моник или Хейз'ън'Уай. Гледам, че Хейз'ън'Уай се смятат за инди банда. Еми супер, за мен са музиканти, правещи сравнително мелодична електрически китарна и барабанна музика. Късейбиън и те са някъде там - между по-твърдото рок звучене и поп музиката. Точно където традиционният български музикален фен няма интереси. Добре че Късейбиън се оказаха най-голямата британска група и най-добрата група на живо, че да привлекат вниманието.

Има един кошмар, който от юли 2013 година насам ми се присънва от време на време. Сънувам, че съм на музикален фестивал на моя си бургаски плаж и гледам световно известна група, която наистина обичам. Невероятно, че ми се случва. На сън осъзнавам, че това няма как да не е сън. Слушам музиката, потапям се в нея и тя ме изпълва, но се оглеждам и виждам, че освен мен, публиката се състои от още 20-30 човека. Изпадам в паника. Ами нали сега музикантите ще видят че няма публика и ще си тръгнат. Предния ден са свирили пред 50 000. Гледам сцената, гледам пясъка, гледам небето. Обикновено се събуждам с вик. Сега си гледам статистиките в last.fm и виждам, че съм слушал по-често Kasabian някъде до 2010 година, когато съм се наситил на първия им албум. След това периодично съм пробвал новите неща, които издават. Моята истина е, че Kasabian са много добра група, която прави музика на едно добро, постоянно ниво, но освен в дебюта им с албума Kasabian, във всичко останало липсва капката специално вдъхновение, което да направи музиката им велика. Дори заглавието на последния им албум изглежда като някакъв не особено успешен опит за оригиналничене. Гледах и слушах малко из медиите преди фестивала и разбрах колко награди имат, колко са популярни, как заедно с Muse и Arctic Monkeys са най-големите британски групи на десетилетието. Естествено меренето в изкуството е пълна идиотщина, но мен не ме е срам да го направя щото ми е любопитно какво ще се получи. В last.fm като музиканти много подобни на Kasabian са показани вече споменатите тук Kaiser Chiefs. Те, както Kasabian и Arctic Monkeys също са британци, като и трите групи са почти на еднаква възраст. В таблицата отдолу има няколко статистически показатели, чиято съпоставка цели да покаже коя група е най-велика на света. Класирането показва, че Kasabian, както и Kaiser Chiefs са несъмнено в А група, но са много далеч от шампионската лига, където играят Arctic Monkeys. Аз наистина харесвам Kasabian и мисля, че в Бургас бяха страхотни. Аз поне се размазах от кеф с тях. Хората около мен в публиката се накефиха също много. След изявата им на няколко пъти чух да се говори наоколо нещо в смисъл "тази вечер беше по-яка от първата". Просто малко ме е яд. Яд ме е за Kaiser Chiefs и ме е яд за Editors, които в моята лична класация са на по-високи позиции. Някой помни ли, че и двете групи са свирили в България? И двете бяха не по-слаби от Kasabian, но публиката им беше една шепа хора. Мамка му..... Защо?

група Kasabian Kaiser Chiefs Arctic Monkeys
първи албум (година) 2004 2005 2006
последен албум (година) 2014 2014 2013
брой слушатели в last.fm 2,3 мил. 2,1 мил. 3,1 мил.
Fantracker в musicmetric.com 900 500 3000
брой награди БРИТ 1 3 7
оценка на последния албум в metacritic.com Metascore 62/100 59/100 81/100
User Score 7,1/10 7,0/10 8,6/10


Помня, че през 2012 година след Spirit of Burgas тогавашните организатори обявиха, че това е било най-успешното издание на фестивала до момента. "Потвърждението" дойде на следващата година - 2013, когато фестивалът беше съкратен от три на два дни и сцените бяха намалени от пет на три. Затова и малко се стреснах, след като на официалната Фейсбук страница на Spirit of Burgas във вечерта на 7 август беше обявено, че е поставен нов рекорд с над 30 000 човека публика. Наистина имаше много народ, но според моето лично мнение хората не бяха повече от предишни масово посетени вечери примерно с хедлайнери Faith No More (14 август 2009г.), Moby (13 август 2011г.), The Prodigy (13 август 2010г.). Още по-странно ми се стори обявеното число за общ брой посетители за двете вечери - 47 000, което означава, че на втората вечер са присъствали някакви си 12 000, което коренно се различава с моето усещане. Според мен, а и според снимките по сайтовете, в събота публиката не беше много по-малобройна.

Истинските фенове на Спирита не са щастливи след тазгодишното издание. През 2015 фестивалът беше най-малко фестивален в историята си. И аз съм ядосан. Или поне бях ядосан до момента, в който в първата вечер видях фестивалния къмпинг и 20-те палатки в него. Естествено, недомислен къмпинг под силното слънце на плажа може да бъде донякъде оправдание, но ако човек се замисли малко по-трезво, нещата не са толкова еднозначни. Болшинството от българите просто си искат едни концерти на едни големи звезди и това е. Трудно се организира фестивал така. Spirit of Burgas вече има не малка маса фенове и може да разчита на подкрепа от хора, които го обичат като цялостно културно събитие, но това определено не е достатъчно. Затова и организацията в тази първа за БЕК година може също да бъде оправдана ... донякъде. Въпросът е какво искат да направят оттук нататък БЕК и Община Бургас. Ако плановете са за устойчиво развитие с дългосрочни перспективи, фестивалността на Спирита трябва да бъде поливана обилно и подхранвана с любов и ентусиазъм. С добре замислена рекламна кампания, силни партньори и адекватни цени възможностите изглеждат големи. Факт е, че фестивалът вече е влязъл под кожата на бургазлии (тази година бургаското присъствие беше осезаемо по-многобройно) и това също разкрива възможности и осигурява една по-спокойна среда за развитие. Пазарът на чуждите туристи почиващи по Черноморието продължава да е неразработена златна мина. Фестивалната зона предлага също множество възможности за интересно разширяване и разнообразяване. Да, къмпингът също може да бъде малко по-нормално разположен и предлагащ поне храна и баня. Надеждите са, че този път обявените рекорди са истински и са направили събитието успешно за организаторите му. Надеждите са, че на базата на този предполагаем успех догодина ще имаме отново един истински фестивален фестивал и цветовете, разнообразието, духът ще бъдат поне такива каквито ги помним от вече поотдалечилите се романтични Спирит години. И да, нека винаги да има Спирит и Бургас.

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015

Spirit of Burgas 2015