Бургаското образование има нужда от специални грижи.

- четвъртък 03 ноември 2016 от ji преглед на авторите в Бургас > Анализи
Бургаското образование има нужда от специални грижи.

Преди няколко дни официалният сайт на Бургаския свободен университет съобщи, че комисията „Сократ“ към Европейската бизнес асамблея в Оксфорд, Великобритания, е номинирала БСУ за „Най-добър регионален университет“ заради "неговата безупречна репутация, динамичен растеж и устойчиви научни постижения, както и заради високото ниво на завършилите студенти". Президентът на БСУ проф. д-р Петко Чобанов е номиниран за „Най-добър мениджър на годината“. Според процедурата, номинацията се получава след заявление за участие, а церемонията по обявяване на наградите ще се проведе през декември. Тази радостна новина за академичен Бургас остана сякаш малко недооценена и по улиците и кафенетата темата не беше от най-популярните за обсъждане. Всъщност и двата бургаски университета сякаш винаги са малко загърбени в опитите градът ни да се рекламира и най-често изобщо не присъстват в брошурите представящи големите бургаски достойнства и красоти. Това изобщо не е случайно.

Понякога, когато публикуваме текстове тук се чудим "Има ли изобщо кой да го прочете?". Темата за нивото на образователните унституции в Бургас определено не е от най-интригуващите. Нашето впечатление е, че масово хората оценяват ниско двата ни университета, а проблемите на бургаското висше образование не вълнуват почти никой. Все пак има някаква маса от оспорващи, готови да доказват и най-често доказателствата са за тезата "Може да сме зле, ама и другите не са цвете за мирисане". Целта на написаното тук е не толкова да изследва някакви непознати дълбини, а по-скоро да напомни за тема, която смятаме за супер важна, но оставаща забравена. Според нас нивото на образованието е един от основните фактори за бъдещото развитие на града ни и региона изобщо и има нужда от специално внимание. Най-важното сред всички достойнства на един качествен университет е атрактивността му. Реномираните висши учебни заведения имат силата да привличат способни, будни и амбициозни хора от цялата страна и от чужбина. Освен ефекта върху демографията, пазара на труда, икономиката, това оказва и огромно влияние върху културната среда - определящ фактор за облика на съвременните градове. Бургас никога не е бил някакъв значим университетски център, но сякаш и особено желание положението да бъде променено липсва.

Нивото на студентите завършили БСУ може и да е оценено високо от Европейската бизнес асамблея, но според една друга оценка - тази на държавната рейтингова класация на висшите училища в България, БСУ е на последните места по този показател. Изобщо бургаските университети са на дъното по почти всички класации и професионални направление според рейтинговата система. Тя оценява множество критерии разделени в шест групи (учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социално-битови и административни услуги, престиж, реализация и връзка с пазара на труда), за да сравнява качеството на обучението в различните професионални направления в университетите. Бургаското присъствие е трагично. Една от емблематичните специалности в БСУ - право е оценена слабо в рейтинговата система и Бургаският свободен университет е на последното 7-мо място сред всички университети, в които се изучава тази специалност. Подобно е положението и с някогашния химико-технологически институт и днешен Университет "Професор д-р Асен Златаров". От 5 университета в България, в които се учат химически науки, бургаският "Професор д-р Асен Златаров" е на предпоследното 4-то място. В направление "електротехника, електроника и автоматика" "Асен Златаров" е на 9-то място от 10 участника, а направлението туризъм е класирано на 10-то място от 12 участника, като преди бургаския университет са учебни заведения като Аграрен университет - Пловдив, Международно висше бизнес училище - Ботевград и Висше училище по мениджмънт - Добрич.

Бургаското образование има нужда от специални грижи.

Бургаското образование има нужда от специални грижи.


Дори ако пренебрегнем тези данни и си представим, че тази класация е нереална и изготвена без задълбочено изследване, все пак можем да проверим университетите ни по традиционния наш метод - с анкета във Фейсбук. Питането ни към учениците в Бургас от 11 и 12 клас показа, че на бургаските университети се гледа като последен и най-нежелан вариант за следване. Едва 2,6% от анкетираните биха учили в Бургас по първо свое желание и само 10,5% изобщо имат намерение да кандидатстват в бургаски университет. Или с други думи, Бургас ще продължи да се бори да бъде сред най-развитите български градове, губейки ежегодно около 95% от своя младежки талант, амбиция и способности и без почти никакви шансове да привлече такива от страната. Тази битка е много неравностойна.

При нормални обстоятелства тези данни би трябвало да доведат до сериозно реформи в двете институции. Според Капитал през академичната 2015/2016 година държавата е одобрила над 75 000 места в университетите, а приетите са по-малко от 60 000. В такава среда явно конкуренцията занапред ще бъде огромна и според финансовия министър Владислав Горанов има дори опасност от фалити на университети. Картинката на трудното бъдеще се допълва и от последните промени в Закона за висшето образование, според които държавното финансиране постепенно ще зависи все по-силно от данните на рейтинговата система и университетите класирани в дъното ще получават по-малко държавни пари.

Бургаското образование има нужда от специални грижи.

Бургаското образование има нужда от специални грижи.

Бургаското образование има нужда от специални грижи.
Всъщност гимназиалното образование също не е повод за голяма гордост, поне според резултатите на учениците. Според оценките от матури по български език и литература в средните училища в страната, бургаските гимназии са доста под челните места. През 2015 година Природоматематическа гимназия "Акад. Никола Обрешков" е била на 17-та позиция, като най-добре представилото се бургаско училище. На матури 2016 Гимназия с преподаване на немски език "Гьоте" е най-високо класираното бургаско училище на 25-то място. По-напред в класацията са училища от София, Пловдив, Варна, Ловеч, Велико Търново, Стара Загора, Добрич, Габрово, Русе, Пазарджик.

Има ли някакъв шанс за по-различно академично бъдеще за Бургас? Всякакви мечти в това отношение минават през големи промени в начина на ръководене на двата ни университета и нови личности, за които идеята "университетски Бургас" е кауза. Автономията на висшите учебни заведения освен положителни страни има и свойството да превръща университетите в някакви черни кутии, вътрешните процеси в които остават загадка за обществото. Възможностите за влияние са ограничени и това в нашия случай не е обнадеждаващо. Община Бургас полага някакви усилия в тази посока и търси начини да въздейства, но без да има много лостове за това. През тази академична година общината ще подпомага финансово студентите в компютърните специалности в бургаските университети. Общинските стипендии са опит да бъде привлечен IT бизнеса в града, след като присъствието му в Бургас в момента е много рехаво. Една от причините, според наше проучване от миналата година, е точно липсата на достатъчно квалифицирани кадри. Това всъщност изглежда малко странно. Община Бургас да плаща с парите на данъкоплатците, за да насочва в развитието им университети, които сякаш нямат амбиции да вдигат нивото си и с това да подпомага най-бързо развиващия се и конкурентен бизнес у нас, който се държи като пърхаща с мигли принцеса, чакаща някой друг да и свърши трудната работа.