Завърнали се младежи: Кристиана Лазарова

Категорията "Завърнали се Младежи" на ежегодните награди "Бург на Годината" се учредява през 2013 година по инициатива на Архитектурно Бюро Декор Дизайн - Архитекти Бурулянови. Тя има за цел да открива, отличава и стимулира младите хора, завършили образованието си или живели извън родния град, които се връщат и допринасят със своите свежи знания и идеи за развитието му. Наградата е насочена към хора, които успяват да променят живота на нашите съграждани и да ги карат да мечтаят. Тя е насочена към хората, на които им пука за този град, за бъдещето му и в процеса на собственото си допринасяне успяват да повлекат със себе си последователи, а в резултат на това Бургас се превръща в по-добър град за живеене.

Кристиана Лазарова е на 25 години. Завръща се от Швеция, където учи музика и педагогика. Завършила е частен колеж. Ръководи Академия за интелигентности "Хауърд Гарднър" , която представя нова за България учебна система, написана от Хауърд Гарднър - професор по когнитивно развитие и педагогика в Харвардския университет.

Как бихте описали себе си?

Себе си бих описала като човек, който се опитва да съчетае правото с артистичната си личност.:) Обичам предизвикателствата. Опитвам се да помагам на хората с каквото мога.

С какво успя да се пребори желанието Ви за завръщане, за да се изпълни? Всъщност желание ли предизвика това завръщане или някакво стечение на обстоятелствата?

Трудно ми беше да се завърна от Швеция. Исках да остана още малко там, за да поработя. Моите родители ми помогнаха да взема правилното решение и се завърнах веднага щом обучението ми приключи. Сега като се замисля, никога не бих се върнала където и да било в чужбина да живея. Животът зад граница е тежък и суров. Само който е бил там знае истината.

Разкажете за това, което определяте като свой най-голям успех в живота до момента.

Най-големият ми успех до момента е Академия за интелигентности "Хауърд Гарднър". Децата са големи хора в малки тела. Когато помогнеш на някой да си повярва, че може да се справи с даден проблем и няма нищо невъзможно - това е най-големият успех. При нас идват деца, на които им е повтаряно, че са слаби ученици, че са двойкаджии и когато тези деца започнат да показват силни знания в училище - това е най-големия ми успех. И истинска радост, разбира се!

Ако хванете златната рибка, изпълняваща градски желания, кои ще са трите неща, които ще си пожелаете за Бургас?

Много интересен въпрос! 1. Първото ми желание би било да ми даде няколко милиона, за да построим частно училище с различно образование от сегашното. 2. На второ място да осъществим проект за детска градина, която да дава на децата правилно личностно насочване. 3.Третото бих го запазила за по-късен етап в живота ми и да е свързан с правото. То е една нова моя страст.

Как бихте описали типичния бургазлия?

Хаха! Аз не мисля, че е нацепен батка с анцунг Адидас. Нищо, че има и доста такива.... Типичния бургазлия бих описала като човек, който работи, но и гледа да си почива. Някои обичат да се развиват, други са по-мързеливи. Имаме всякакви бургазлии. :))

Кой е най-големият проблем, с който Бургас трябва да се справи?

Ниското заплащане. Тук в Бургас се опитваме да изцидим максимално цената, но държим много на качеството. Получава се малък парадокс. Хубавите неща си имат тяхната стойност.

Ако съществува идеалният град, кои биха били първите три негови най-важни качества?

1. Спокоен живот
2. Позитивна атмосфера
3. Положителни хора.

Идеален град няма. Да кажем хубав град се гради от хубави хора. Всичко се свежда до личностите, които живеят там.

Смятате ли, че европейските принципи и стремежи за мобилност и свободно движение на хората си противоречат със сякаш поостарелите ценности на родолюбието? Има ли смисъл думата "патриотизъм" в съвременния свят, когато границите стават все по-размити, а идеята за общо европейско благо се поставя над тясно националните интереси?

Думата патриотизъм има значение за хората, избрали да живеят в страната си. Не разбирам хората, които протестират срещу емигрантите, а в същото време си правят планове да заминат в чужбина. Та хората от страната, в която са, мислят по същия начин за тях." Тези българи са дошли да точат пари от социалните." Или други подобни изказвания. Едновременно обаче с европейските финансирния, трябва да се търпи и европейското придвижване на хора, стоки и капитали, които не се нравят на родолюбците.