За Европейския съюз като плацебо и защо Русия е най-великата страна в света.

- събота 17 декември 2016 от ji преглед на авторите в Бургас > Анализи
В последните няколко месеца на предизборни кампании по повърхността на планетата Земята, поне едно нещо стана ясно на всички. Русия е най-великата страна в света. Всички предизборни битки водят към Москва. В България сякаш всички въпроси и теми на предизборните диспути бяха просто обиколен път и подготовка за достигане до основния и най-съществен въпрос - "Ти сега за Русия ли си или против Русия?". Дори имаше цели кампании на кандидати базирани на тезата "Ако не гласувате за мен, ще дойде някой проруски и тогава земята ще се продъни". На нас Русия ни е близо, но в Америка също това беше една от основните теми и кандидатите многократно бяха питани за Русия и Украйна, за Русия и Сирия и просто за Русия. Руската федерация е 12та в света по БВП (Индия е 7ма), 9та по население (Китай е първи), 5та по големина на армията си (Турция е 9та) и притежава ядрено оръжие (както и Индия и Китай, а в Турция е базирано американско ядрено оръжие). Агресивната външна политика на Русия е притеснителна, а присъединяването на Крим погазва всички международни правила, но това не е уникален случай. По света има много конфликти, които протичат в разрив с международното право. Израел и Косово са малка част от примерите (и двете близки наши приятели). Какво прави толкова важна Русия, една не чак толкова значима страна, според числата показващи статистически влиянието и по света? Не е ли достатъчно агресивна съседната на нас Турция, със своята армия водеща в момента нерегламентирани военни действия на територията на съседни държави? Не е ли това достатъчно погазващо международното право и стряскащо за нас, за да бъде център на вниманието в България, а не да стои в сянка, като някаква съвсем незначителна тема?

Един от дефектите на българското членство в Европейския съюз е точно използването на общоевропейските мантри за бягане от политическа отговорност. Откакто е член на ЕС, България няма външна политика и българските политици повтарят това, което се говори по върховете в големите европейски държави, а там Русия е по-интересна тема от Турция. Това е само един от аспектите. Вероятният ни отказ от кандидатурата ни за членство в Съвета за сигурност на ООН през 2018-2019 е поредната демонстрация на най-високо ниво, че България не желае да взема решения и няма интереси за защитаване. Големите надежди на българите при влизането в евросъюза като пълноправен член бяха свързани с просперитета, законността, свободата. Много разчитахме на европейските правила, които трябваше да вкарат в правия път не само политиците ни, но и цялото ни общество. 10 години след присъединяването ни всички тези приоритети изглеждат безвъзвратно загубени. По-долу сме подредили графики, илюстриращи социалното и икономическо развитие на България сравнено с няколко различни по ориентираността и принадлежността си страни.



Онзи ден заместник председателят на водещата партия в управляващата коалиция предаде позицията на нашите европейски партньори относно евентуалните предсрочни избори у нас. Думите му бяха: "От тази гледна точка оценките, които са дадени от разговорите, които е имал премиерът двустранно и с канцлера Меркел и други европейски лидери, си задават въпроса защо при положение, че финансовите и икономическите показатели са едни от най-добрите в ЕС, вървим към предсрочни избори." Въпреки "очевадното" ни лидерство в цяла купчина "прекрасни" показатели, по-долу сме синтезирали няколко по-незначителни данни, които обясняват нещата до голяма степен. Дано Меркел не чете този сайт, за да не остане шокирана от това, че България не е чак такъв лидер, какъвто тя вижда в представите си. Откакто сме в Европейския съюз, съдебната ни система е под наблюдение и периодични доклади ни показват къде изоставаме и в каква посока трябва да вървим. Това е европейската помощ за прогреса ни в тази област. За съжаление от 2007 година насам вместо да изплуваме, потъваме. Според американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", съдебната ни система е все по-зависима и зле работеща. Останалите показатели също вървят надолу - свобода на медиите, избирателен процес, корупция. Всички тези данни не са нещо ново и често се появяват в медийни публикации, но не рядко стойността им се омаловажава или журналистическото им и политическо тълкуване ги преобръща на 180 градуса. Всъщност страната ни изглежда като изоставаща в почти всички важни аспекти. Откакто сме в Евросъюза, упорито вървим към Африка по отношение на нивото ни на демокрацията. Анализите на "Фрийдъм хаус" се потвърждават от данните на Асоциация „Прозрачност без граници“ и базираната в Париж неправителствена "Репортери без граници". Почти няма показател, по който да можем да се похвалим, че напредваме през последните 10 евросъюзни наши години. Икономиката ни расте с толкова, колкото и тази на Македония или Босна и Херцеговина, които са далеч от членство в Евросъюза. Статистическите данни показват, че членството ни не ни прави много по-успешни икономически от беларусите, които всъщност членуват в Евроазийския съюз. Всичката ни активност в еврочленството не ни е докарва някакъв кой знае колко по-добър живот или спокоен бит и е много вероятно, дори ако не бяхме приети в ЕС през 2007 година, да сме на същото дередже.

Данни на "Фрийдъм хаус". Степенуване от 1 до 7. Най-високо ниво на демократичен прогрес - 1, Най ниско ниво - 7.

България и ЕС


Кохезионната политика на Европейския съюз е една от основните движещи организацията. Нейната цел е да се намалява икономическите различия между отделните региони. Следващата графика показва заплащането на труда в няколко от страните. Данните са на Евростат. Явно е, че по този показател България не само не настига развитите страни, но дори се отдалечава. В Германия, Швеция, Словения заплащането се увеличава по-бързо отколкото у нас. Дори ако предположим, че проблемът е в нашата държава и погледнем сравнително по-успешната Полша, отново ще видим, че европейски относително бедните поляци нямат никакъв шанс да доближат италианците по заплащане на труда. Повечето икономически показатели показват подобни тенденции. Явно кохезионната политика е неуспешна и не спомага за икономическото сближаване на членките. Богатите стават по-богати, а бедните изостават все повече. Ако не можем да стигнем германците, или французите ни остава единствено да се преселим при тях, при положение, че наистина искаме да постигнем заветната цел да живеем по-добре. Нашата анкета от преди няколко седмици показа, че 36% от бургаските ученици планират да кандидатстват и учат в чужбина. В чужбина работят много български лекари, инженери, специалисти, а бизнесът в България забавя развитието си поради липса на кадри. Загубата на потенциала в човешки ресурс е много силен фактор, дърпащ страната ни надолу. След 2 години санкции и изолация на Русия, според статистиката руснаците са по-богати и щастливи от нас - примерните членове на ЕС. В най-добрия случай развитието ни е със същите темпове като и на останалите държави в региона нечленове на ЕС и това ни оставя пак сред най-бедните и нещастни на континента. Липсата на сериозен напредък във всички сфери е големият проблем, който не могат да схванат не само политиците, но и хилядите хипнотизирани от фенските пристрастия синьо-червено или ляво-дясно. Едва ли има кой знае какво значение дали сме с Америка, Европейския съюз или Русия, след като ставаме по-малко свободни, по-бедни и по-нещастни. Геополитическите теми по първите страници на медиите и в първите думи на политиците правят нещата да изглеждат сякаш се грижим и притесняваме повече за приятелите си и техните проблеми, отколкото за самите нас и нашите съвсем местни и прозаични въпроси за решаване.



Може би вторият по важност въпрос в предизборните студия в България на тези избори беше "Ама вярно ли е, че ще искате преразглеждане на членството ни в НАТО и ЕС?". Обявеното съмнение за членството ни в двете организации се приемаше много драматично от интелектуалци, анализатори, видни политици. Според нас чистата статистика показва, че преразглеждането на начинът, по който членуваме в Европейския съюз е задължителен за всеки следващ ръководен политик в България. Страната ни трябва да търси начини да превърне членството ни в ползи, които в момента не се виждат. България успя да превърне европейските механизми на финансиране в негативен фактор бутащ страната ни надолу. Проблемът с това, че държавата бяга от отговорностите си да инвестира бюджетни средства, разчитайки само на европари вече беше анализиран. Същото се отнася и за огромните средства инвестирани в европейско финансирани проекти със спорна ефективност. Напоследък масово се използва в коментари иронично определението "грантов", като обобщаващо за корупция, безсмислено пилеене и непазарно разпределение на публични средства. Освен всичко това, Евросъюзът изглежда малко като мащеха за нас. Така и не предприе сериозни мерки за да убеди САЩ да премахне визите за българи и румънци, въпреки всички приказки и уверения. Така и не успяхме да се вредим за Шенген, въпреки всички усилия и на 100% изпълнените условия. Ясно е че сме европейци, ама малко втора ръка. Как да приемем присърце някакви общи европейски цели, когато с това "общи" се приравняваме с хора, които получават 10 пъти по-високо възнаграждение от нас и живеят 10 пъти по-добре. Та ние нямаме почти нищо общо с тях. Всички тези графики тук показват, че шансовете ни да се измъкнем от позицията на най-големи бедняци и неудачници не са големи. Да, естествено, че основният проблем е в нас, но средствата, които използва ЕС, за да ни помага са неефективни и явно се нуждаят от реформа, която трябва да бъде инициирана от българските политици, които до момента приемат всичко от Брюксел като някаква висша воля, която само трябва да се изпълнява.