Бургаското летище в борба за редовни целогодишни полети.

- сряда 10 май 2017 от ji преглед на авторите в Бургас > Анализи
Преди една година Райънеър обяви откриването на своя база в София. Тогава в интервю за Дневник Дейвид О'Брайън, главен търговски директор на компанията, запитан за амбициите им за Варна и Бургас отговори малко странно агресивно: "Проблемът с бургаското летище е, че е контролирано от частен монопол, който няма истински интерес от развиване на трафика." Днес, година по-късно, бургаското летище все пак прави опити да се измъкне от имиджа на изцяло сезонно летище, обслужващо основно чартърни полети.

Всъщност в началото на 2016 година темата за развитието на летището ни като целогодишно вече беше повдигната. Константин Бачийски, избран за общински съветник през 2015 година като водач на листата на партия „Средна европейска класа“, още в предизборната си програма беше поставил идеята за разкриването на нови целогодишни авиолинии от Бургас като една от важните за града. Не са много предизборните обещания с толкова конкретни цели, а още по-малко са тези, които са смислени, адекватни, ефективни и реално се изпълняват след изборите. В началото на 2016 година общинският съвет на Бургас гласува бюджета на общината и в него бяха предвидени 40 000 лева за стартирането на Фонд за стимулиране на самолетните полети в Югоизточния регион. Ползите за Бургас, които дефинира Бачийски от целогодишните самолетни линии са три:

1. Туризъм през цялата година.
Ясно е, че туризмът е отрасълът, който до голяма степен държи икономическия живот в региона жив. За съжаление активният сезон е кратък. От много години се говори за необходимото удължаване на туристическия сезон, но някакви значими конкретни мерки така и не се предприемат. Редовните целогодишни полети ще дадат възможности не само за традиционния за региона групов организиран туризъм. През последните десетилетия пътуването със самолет в Европа стават все по-евтино и достъпно и огромен брой европейски граждани вече са посетили самостоятелно популярните туристически места. Търсенето на нови и непознати дестинации за тази многомилионна европейска тълпа туристи с раница на гърба се увеличава, а Югоизточна България е точно това. Едва ли много чужденци имат идея какво представлява региона извън Слънчев Бряг.

2. По-високо качество на живот за живеещите в региона.
В 21ви век всеки пътува. Удобният транспорт е важна предпоставка за по-високо качество на живот. Югоизточният район за планиране е с население малко над 1 милион и много от тези хора пътуват за отдих, за бизнес, да посетят роднини в чужбина или да се приберат от чужбина.

3. По-добра дестинация за правени за бизнес.
Нормално е чуждестранните, а и българските инвеститори да предпочитат да влагат парите си на места, до които могат да стигнат бързо и лесно.

Ние ще разгледаме по-подробно полза номер 3, като най-пренебрегвана за сметка на вечно обсъждания като панацея туризъм. В края на първите 10 години от 21ви век полският град Краков преживява бум в привличането на IT бизнес. По същото време и летището на Краков започва период на бурно развитие, след като от 2003 година на него започва да оперира Райънеър. От 2003 досега годишно обслужваните пътници на Летище Краков са се увеличили повече от 8 пъти от 600 000 до почти 5 000 000. В същото време разкритите работни места в IT сектора са нараснали от 2500 до над 40 000. Въпросът кое е причината и кое следствието е почти вечен и не е много ясно дали редовните полети са докарали бизнеса в Краков или бизнесът е поискал и получил повече самолетни линии. Иво Събев е бургазлия, който живее в чужбина от 2008-а година. От 2013 работи в мюнхенския офис на една от най-големите IT компании в света - Cisco. Един от проектите, в които участва е този за развитието на сравнително новия офис на компанията в Краков, който отваря през 2012 година.

"На 1-ви Януари 2008 летях за неизвестната за мен Чехия, където започвах работа в голям европейски интернет доставчик. Първите впечатления от отдела: шеф англичанин, един чешки инженер, една молдовка инженер, един български инженер. Аз бях вторият българин и петият в отдела. Работих там до март 2013-та година, когато напуснах, отделът се състоеше от 1 руски инженер, 1 молдовка инженер, 2-ма чешки инженери, 6-ма български инженери. Ситуацията в другите отдели не беше много различна, румънци, българи, руснаци, англичани, ново-зеландци, японци, португалци, италианци, испанци, холандци, французи. Процентът на местни чешки кадри беше около 10. Имах много познати и сред другите IT компании, отново българи, румънци и т.н. И там процентът местни кадри беше около 10. Покрай празниците, за отпуска, всички говорихме с коя авиокомпания ще си ходим, от къде сме намерили билети навреме. Директен или с едно прекачване полет – и си късметлия. А и всяка IT компания пращаше хора до нашия офис, нали беше централен. Постоянно имаше командировани при нас, или някои от нас бяха командировани някъде в Европа.

Преместих се в Мюнхен през 2013 и бързо се наложи често да пътувам до Краков за обучение на новопостъпилите. Отново полети. И отново процентът местни кадри беше около 10. На сегашната ми длъжност се счита, че не ми се налага често да пътувам по служебни въпроси. Ето защо пътувам само 1-2 пъти месечно. И в Прага и в Краков има местен реномиран технически университет, но те не успяваха да запълнят постоянно разширяващите се офиси на местните IT компании. И всички те нямат повече от 10% от местни кадри. Останалите 90% искат транспорт. Искат да изхарчат парите се на Канарските острови, Коста Рика, Калифорния и др. А пътят до там е най-бърз със самолет. Компаниите желаят да имат бърз и лесен транспорт до техните офиси. Да приемат кандидати за работа от всяка точка на света. Да разчитат че командировките между големите офиси ще са бързи, лесни, удобни и ценово достъпни. Летището в Краков, от малко и неугледно, с един терминал и 5 изхода за отвеждане, сега е с два терминала и повече от 20 изхода. От 100 кв.м площ за изходи, сега са 2000 и повече. И не смогва.

При първото ми посещение на офиса ни в Краков, забелязах голяма плоча до входа - "Този офис е изграден благодарение на спомоществователство на Полското правителство и програмата на Европейския съюз за развитие на регионите." Оказва се, че развитието на Краков е започнало от летището, нямат бърза автобусна линия, трамваите са все още от времето на социализма, но благодарение на привлечените компании, отворените работни места, регионът сега може да си позволи подобряване на градската транспортна инфраструктура от данъците които взима от всички тези работни места."

Работни места в IT индустрията в Краков

Редовни полети за летище Бургас


Летище Краков

Редовни полети за летище Бургас


Офис на Cisco в Краков

Редовни полети за летище Бургас


Вероятно много четящи тук ще си кажат, че Бургас и Краков никога няма да бъдат в една лига, така че да бъдат сравнявани изобщо, но всъщност въпреки разликата в мащабите, принципите, които движат бизнеса, хората и самолетите са едни и същи. Бургаският опит да развива летището си целогодишно продължи след този начален бюджетен ангажимент на Община Бургас от началото на 2016 година. Последваха разговори с представители на морските общини Несебър, Поморие и Созопол, инициирани от бургаски общински съветници и дори самият кмет Димитър Николов. Идеята беше подкрепена от регионалната Туристическа камара, Съюза на собствениците в Слънчев бряг и концесионера на Летище Бургас - „Фрапорт“. Улрих Хеппе, изпълнителен директор на компанията изпрати писма до четирите общински администрации с предложение за активна подкрепа на инициативата, демонстрирайки по този начин и промяната в политиката и амбиции за целогодишната активност на летището. Така в края на 2016 година се състоя среща организирана от областния управител Вълчо Чолаков, на която представители на общините и Летище Бургас поеха ангажименти за реални действия.

На 20 декември 2016 година Общински Съвет Бургас прие решение по внесена докладна записка на кмета Димитър Николов, което дава право да бъде подписано споразумение с Фрапорт. Според това споразумение компанията оператор на Летище Бургас ще може да води преговори от името на общината със заинтересовани авиокомпании за откриване на целогодишни въздушни линии. Според текста на докладната основаното от четирите участващи общини сдружение "Асоциация Бургаски залив" трудно може да изпълнява ролята на връзка между общините и авиокомпаниите, поради утежняващи процедурите изисквания в Закона за обществените поръчки. Предложението, което е прието е за директни договорености на всяка община с авиокомпаниите с посредничеството на Фрапорт за реклама на общините в авиолиниите и други маркетингови схеми, които да подпомогнат целогодишните линии, използвайки до размера на заложените в бюджета за съответната година средства. Решено беше и през следващите 3 години Община Бургас да осигурява чрез бюджета си 60 000 за стимулиране на бургаските целогодишни полети. В началото на 2017 година Община Бургас прие своя бюджет, подписано беше и споразумението с "Фрапорт".

Стимулирането на редовни самолетни линии по подобен начин е практика в цял свят. Бургаският фонд не е уникален дори за България. Пловдив има подобна работеща схема от 2010 година, която доведе Райънеър на летище Пловдив и осигури две редовни линии - до Станстед (Лондон) И Бергамо (Милано). В пловдивския фонд участват десет общини, като финансовото участие е регламентирано и за всеки свой жител общините плащат по 0,5 лв. Годишната вноска на Община Пловдив е 172 000 лв. Още едно българско летище опитва да се развива в тази посока и това е Летище Варна. Преди няколко месеца Уизеър обявиха откриването на 27-мата своя база в българския град Варна, където ще бъде базиран един техен самолет Еърбъс A320. Той ще обслужва пет нови целогодишни линии. Почти по същото време Райънеър също обявиха старта на своя редовна линия от Варна до Брюксел в края на 2017 година.

Летище Бургас

Редовни полети за летище Бургас


Летищата във Варна и Бургас са достатъчно близко, за да бъдат реални конкуренти. Фактът че те се управляват от една и съща компания-оператор прави конкуренцията им малко странна. В свое интервю за БНР от преди няколко дни изпълнителният директор на "Фрапорт" Улрих Хеппе разказа как при всички свои срещи с представители на авиокомпании повдига въпроса за целогодишни линии от Бургас. Според него при повечето подобни разговори авиокомпаниите показват повече интерес и изместват фокуса към Варна. Според Хеппе във варненския регион зимната туристическа готовност и активност е по-висока. Там работят повече хотели, заведения, прави се повече реклама на зимните туристически продукт и с това регионът изпреварва бургаския и е по-желана целогодишна дестинация от авиокомпаниите.

Тази липса на достатъчно туристически живот в бургаския регион е един от проблемите. Наистина тази милионна база от потенциални уикенд туристи с раници на гърба искат да опитат местната кухня в добри ресторанти, да се забавляват в нощни заведения, дори да посещават културни събития. Колко са в Бургас работещите свестни ресторанти или нощни клубове през зимата, когато всичко от Равда до Синеморец е затворено и зазимено? Другият въпрос, който все още е малко неясен е за заделяните средства и ангажираността на останалите общини в региона към идеята. Нашият опит да получим информация от Община Поморие, Община Несебър и Община Созопол не беше много успешен. Единственият отговор от пресцентъра на Община Поморие обясняваше, че общината има готовност да участва в инициативата, но неяснотите около формата не позволяват на този етап това да се случи реално. Според едно интервю на подкрепящия идеята Живко Табаков - бургаски общински съветник от „Движение България на гражданите“, нужните средства за разкриване на една нова линия с четири полета седмично е между 200 000 и 300 000 лева на година. Тази сума е далеч от предвидените в бюджета на Община Бургас 60 000 лева. Въпреки това очевидно вече се водят активно разговори с авиокомпании и съществува единомислие и оптимизъм сред инициаторите от Община Бургас и Фрапорт, че скоро ще има реални резултати.