Ако живееш в 21ви век и опитваш да рекламираш едно културно събитие с думата "уникално", обикновено се налага да уточниш зоната му на уникалност. Ясно че днес всичко вече е измислено и правено някъде си, някога, но едно обикновено гугълско търсене показва, че в случая с новия музикален фестивал в Бургас уникалността е доста свита географски. Guitar festът Burgas Jam несъмнено беше уникален, изключителен и единствен по рода си и то не само за Морска гара, но и дори за цялата Магазия 1. Иначе извън Пристанище Бургас количеството на китарните музикални фестивали у нас и по света е достатъчно безбройно (около 643 000 резултата от Гугъл). Между тях са китарни фестове в Плевен, Пловдив, София, Велико Търново. Да, вероятно тук не сме напълно справедливи, защото нашият уникален guitar fest съвсем конкретно дефинира своята единственост с една поръсена с не малко патос цел - "в името на музиката и публиката, на една сцена да бъдат събрани възможно най-много от елитните български китаристи". Със сигурност тази идея е много далечна за загребския или нюйоркския китарен фестивал. Но нашето вълнение тук по-скоро е с въпроса защо ти е да проправяш нови пътеки в джунглата на хорското неведение и да създаваш нещо чак толкова ново и уникално, вместо да стъпиш на вече изграденото и утвърденото. Ето няколко възможни мотиви:
1. Искаш да докажеш на себе си и света, че съществуването ти е смислено - способността да раждаш идеи, които до момента не са хрумвали на никого е високо ценена в съвременния свят. Ако се чувстваш не на мястото си и усещаш на раменете си тежестта на вечния въпрос за смисъла на живота, създаването на нещо уникално може да ти помогне да откриеш своя път и да те накара да се чувстваш значим.
2. Искаш да привлечеш внимание - освен славата, която също е ценен капитал, повече любопитна местна публика и туристически интерес могат да бъдат осребрени от способния търговец в не лош финансов приход.
3. Изпитваш нуждата да предоставиш на света неоткрито до момента усещане - чувство, което според теб ще озари духовно твоите съграждани, сънародници и изобщо всички човешки същества, живели до момента в тежък сумрак.
Нашето предположение е, че причините да се появи този организиран от Община Бургас Burgas Jam са някаква комбинация от изброеното по-горе. Най-вероятно идеята е хрумнала на някой способен и добронамерен в същността си младеж, общински служител, който обича хубавата музика от 60-те и 70-те години на 20ти век, която носталгично слуша на касетки останали от баща му и прекарва свободното си от общински задължения време в мисли как да изпълни по-достойно основната задача на всеки бургаски общинар - да бъде непрекъснато, ежедневно, безапелационно доказвано, че Бургас е най-добър за живеене, номер едно, първи и единствен, най-оригинален, иновативен и неповторим. Идеята за китарен фестивал в неговите очи изглежда наистина уникална, нехрумвала на никого, тя ще събере освен много ценители на китарния sound и просто любопитни квартални зевзеци, ще заинтригува публика от цял свят (затова и името и описанието на фестивала се изписват само на чужд език), изобщо ще се превърне в знаково събитие. Гарантираният интерес ще донесе сериозни приходи и ще захрани общинския бюджет с нови, свежи средства, които да бъдат използвани за добруването на всички бургазлии. Доставянето на огромно удоволствие на публиката и неповторимото изживяване да слушаш музиката звучаща от много китари е само допълнение към първите и най-съществени ползи.
Тази начална част на текста може и да се стори на част от читателите ни пропита с горчива злоба и неблагодарност. Няма да отричаме собствената си хейтърска същност, но ще си позволим да отделим едно изречение за свое оправдание. Малко по-остро критичното ни отношение към този съвсем нов и напълно невинен фестивал идва от опита, който имаме с подобни събития в Бургас и от това, че ни боли за няколко наши толкова любими качествени, значими, наистина уникални ежегодни музикални събития, които този град успя да роди, да отгледа и възпита и в крайна сметка да загърби и забрави.
Един ден преди Burgas Jam в Бургас се проведе още един музикален фестивал. Двудневният Локум фест 2017 беше третото поредно издание на това ежегодно събитие, за което информацията е съвсем оскъдна, но пък каузата му е благородна и всяка година събира средства за нуждаещи се. Този фестивал се проведе на Охлюва в Морската градина, а участие взеха доста на брой млади музикални групи. Всички тези групи имаха китари, китаристи и китарно звучене. На фестивала се предлагаше локум за публиката и нашето мнение е, че неговата уникалност беше не по-малка от тази на Burgas Jam. Подобно сравнение може да се направи и с броя на публиката на двата съседни във времето на провеждането си фестивала. На нас присъствалите над 1000 човека на Burgas Jam ни се струват съизмеримо количество с онези около 300 младежи, които посетиха Локум фест. И двете бройки са под 0,3% от населението на бургаската агломерация. Просто този малък локумен фестивал не се взема чак толкова насериозно и по тази причина изписва името си на кирилица и не чака фенове от цял свят. Едно от множеството подобни събития правени с минимални средства, без собствен сайт или реклама по радиото, които се появиха в Бургас през последните години, всяко със своята дребна неповторимост.
Вероятно голяма част от участниците и публиката на Локум фест 2017 дори не са чували за легендарния Бургас блус фест. Събитие, което дълги години се провеждаше в града и чиято значимост далеч надхвърля Морската градина и Бургас. Вероятно от него тръгна тази бургаска фестивална жажда, а прахът му наоколо подхранва фестивалната носталгия и този сремеж в Бургас да се правят нови и нови концерти, които да бъдат кръщавани с имена и след името да бъде добавяна думата "фестивал". Днес бургаският блус фестивал не съществува, а липсата на ентусиазъм за възобновяването му е истинска загадка. Едно такова уникално фестивално организационно нежелание открояващо се като черна лястовица сред стотиците бели лястовици на непрекъснато раждащите се нови фестивали в града.
Блус фестивалът не е единствената легенда, за която днес младите само са чували. Друго подобно събитие-легенда е Дет метъл фестивалът от края на 90те години на миналия век. Нямаме много данни за причините за нежеланието за ново стартиране на тези вече позабравени страхотни фестивали и затова ще се наложи да ви поговорим за Spirit of Burgas. Това е един такъв фестивал, който ние, може би малко смело, определяме като най-великото събитие случило се в Бургас за последните 30 години. Какво представлява Спирита и колко струва сме ви разказвали много пъти, затова сега ще опитаме да избегнем прекалено емоционалните отклонения пред опасността да прозвучат леко истерични нотки. Ето списък със заявените официално причини, поради които Spirit of Burgas не се провежда вече две години подред, а и преди това беше пропускал и издание през 2014 година:
- Заради намаленото общинско финансиране фестивалът беше съкратен като продължителност от три на два дни. Според Община Бургас това е причина за загуба на чара на събитието. Желанието е за организиране на фестивал в истинския смисъл на думата – с много сцени, с разнообразни жанрове. Ако това не може да се реализира, по-добре той да не се провежда, вместо да се правят компромиси. (Димитър Маджаров, директор на ОП "Летен театър, фестивали и концерти" в Община Бургас в интервю за радио Фокус 2014 г.)
- Община Бургас не може да организира сама толкова голямо събитие, а не се е появил промоутър с достатъчно добра концепция. Изискването на Община Бургас е след последното издание с Роби Уилямс и Късейбиън следващите издания да са с по-добри изпълнители или поне нивото да се запази. (Димитър Маджаров, директор на ОП "Летен театър, фестивали и концерти" в Община Бургас в интервю за агенция Фокус 2016 г.)
- Бургазлии не желаят шумен фестивал да смущава ежедневието им. Такова събитие трябва да се провежда с подкрепа и желание на хората. Ако всички са против, защо да го правим изобщо? (Димитър Николов, кмет на Община Бургас в интервю за БНР 2017 г.)
Неделният Burgas Jam беше организиран от Община Бургас и със сигурност не се е случил без пари. Сцената беше насочена в посока центъра на града, но силната музика не предизвика някакви особени протести или недоволство сред бургазлии. Достатъчно голямата сцена, озвучаването, видеоекранът върху озвучителната кула и пространството пред сцената спокойно можеха да приемат и десет-хилядна публика. Организационно Burgas Jam беше нещо като един малко по-малък Спирит или малко по-голям Блус фест. Чудно ни е защо е нужно да се хвърля такъв ресурс за създаване на нова марка вместо да се използва някое от вече утвърдените фестивални имена и идеи. Вероятно маркетинговите специалисти могат да отговорят лесно на въпроса, който ни се върти в тези няколко дни след Burgas Jam. Добра идея ли е една такава утвърдена марка като Spirit of Burgas, която е изградена с много средства и усилия да бъде оставена да умира, заличавана от минаващото време? Дори действително да няма възможност за организиране на чак толкова грандиозно събитие като първите издания на Спирита, не е ли по-добре да се продължи с по-малки мащаби и по-скромни изпълнители, но да се запази жива концепцията за многожанров музикален фествал на плажа, която винаги е гарантирала наистина уникалната за България Спирит-атмосфера? Една от сериозните критики за града ни през последните години е тази за липсата на последователност и грижа за новоизграденото. Този проблем изглежда съвсем реален и с фестивалната бургаска колебливост, която се вижда ясно в един цитат от интервю на кмета Димитър Николов за 24 часа от 2010 година, който с решителността си контрастира на малко тъжното кметско интервю от тази година цитирано по-горе: "Spirit ще го има поне докато аз съм кмет."
1. Искаш да докажеш на себе си и света, че съществуването ти е смислено - способността да раждаш идеи, които до момента не са хрумвали на никого е високо ценена в съвременния свят. Ако се чувстваш не на мястото си и усещаш на раменете си тежестта на вечния въпрос за смисъла на живота, създаването на нещо уникално може да ти помогне да откриеш своя път и да те накара да се чувстваш значим.
2. Искаш да привлечеш внимание - освен славата, която също е ценен капитал, повече любопитна местна публика и туристически интерес могат да бъдат осребрени от способния търговец в не лош финансов приход.
3. Изпитваш нуждата да предоставиш на света неоткрито до момента усещане - чувство, което според теб ще озари духовно твоите съграждани, сънародници и изобщо всички човешки същества, живели до момента в тежък сумрак.
Нашето предположение е, че причините да се появи този организиран от Община Бургас Burgas Jam са някаква комбинация от изброеното по-горе. Най-вероятно идеята е хрумнала на някой способен и добронамерен в същността си младеж, общински служител, който обича хубавата музика от 60-те и 70-те години на 20ти век, която носталгично слуша на касетки останали от баща му и прекарва свободното си от общински задължения време в мисли как да изпълни по-достойно основната задача на всеки бургаски общинар - да бъде непрекъснато, ежедневно, безапелационно доказвано, че Бургас е най-добър за живеене, номер едно, първи и единствен, най-оригинален, иновативен и неповторим. Идеята за китарен фестивал в неговите очи изглежда наистина уникална, нехрумвала на никого, тя ще събере освен много ценители на китарния sound и просто любопитни квартални зевзеци, ще заинтригува публика от цял свят (затова и името и описанието на фестивала се изписват само на чужд език), изобщо ще се превърне в знаково събитие. Гарантираният интерес ще донесе сериозни приходи и ще захрани общинския бюджет с нови, свежи средства, които да бъдат използвани за добруването на всички бургазлии. Доставянето на огромно удоволствие на публиката и неповторимото изживяване да слушаш музиката звучаща от много китари е само допълнение към първите и най-съществени ползи.
Тази начална част на текста може и да се стори на част от читателите ни пропита с горчива злоба и неблагодарност. Няма да отричаме собствената си хейтърска същност, но ще си позволим да отделим едно изречение за свое оправдание. Малко по-остро критичното ни отношение към този съвсем нов и напълно невинен фестивал идва от опита, който имаме с подобни събития в Бургас и от това, че ни боли за няколко наши толкова любими качествени, значими, наистина уникални ежегодни музикални събития, които този град успя да роди, да отгледа и възпита и в крайна сметка да загърби и забрави.
Един ден преди Burgas Jam в Бургас се проведе още един музикален фестивал. Двудневният Локум фест 2017 беше третото поредно издание на това ежегодно събитие, за което информацията е съвсем оскъдна, но пък каузата му е благородна и всяка година събира средства за нуждаещи се. Този фестивал се проведе на Охлюва в Морската градина, а участие взеха доста на брой млади музикални групи. Всички тези групи имаха китари, китаристи и китарно звучене. На фестивала се предлагаше локум за публиката и нашето мнение е, че неговата уникалност беше не по-малка от тази на Burgas Jam. Подобно сравнение може да се направи и с броя на публиката на двата съседни във времето на провеждането си фестивала. На нас присъствалите над 1000 човека на Burgas Jam ни се струват съизмеримо количество с онези около 300 младежи, които посетиха Локум фест. И двете бройки са под 0,3% от населението на бургаската агломерация. Просто този малък локумен фестивал не се взема чак толкова насериозно и по тази причина изписва името си на кирилица и не чака фенове от цял свят. Едно от множеството подобни събития правени с минимални средства, без собствен сайт или реклама по радиото, които се появиха в Бургас през последните години, всяко със своята дребна неповторимост.
Вероятно голяма част от участниците и публиката на Локум фест 2017 дори не са чували за легендарния Бургас блус фест. Събитие, което дълги години се провеждаше в града и чиято значимост далеч надхвърля Морската градина и Бургас. Вероятно от него тръгна тази бургаска фестивална жажда, а прахът му наоколо подхранва фестивалната носталгия и този сремеж в Бургас да се правят нови и нови концерти, които да бъдат кръщавани с имена и след името да бъде добавяна думата "фестивал". Днес бургаският блус фестивал не съществува, а липсата на ентусиазъм за възобновяването му е истинска загадка. Едно такова уникално фестивално организационно нежелание открояващо се като черна лястовица сред стотиците бели лястовици на непрекъснато раждащите се нови фестивали в града.
Блус фестивалът не е единствената легенда, за която днес младите само са чували. Друго подобно събитие-легенда е Дет метъл фестивалът от края на 90те години на миналия век. Нямаме много данни за причините за нежеланието за ново стартиране на тези вече позабравени страхотни фестивали и затова ще се наложи да ви поговорим за Spirit of Burgas. Това е един такъв фестивал, който ние, може би малко смело, определяме като най-великото събитие случило се в Бургас за последните 30 години. Какво представлява Спирита и колко струва сме ви разказвали много пъти, затова сега ще опитаме да избегнем прекалено емоционалните отклонения пред опасността да прозвучат леко истерични нотки. Ето списък със заявените официално причини, поради които Spirit of Burgas не се провежда вече две години подред, а и преди това беше пропускал и издание през 2014 година:
- Заради намаленото общинско финансиране фестивалът беше съкратен като продължителност от три на два дни. Според Община Бургас това е причина за загуба на чара на събитието. Желанието е за организиране на фестивал в истинския смисъл на думата – с много сцени, с разнообразни жанрове. Ако това не може да се реализира, по-добре той да не се провежда, вместо да се правят компромиси. (Димитър Маджаров, директор на ОП "Летен театър, фестивали и концерти" в Община Бургас в интервю за радио Фокус 2014 г.)
- Община Бургас не може да организира сама толкова голямо събитие, а не се е появил промоутър с достатъчно добра концепция. Изискването на Община Бургас е след последното издание с Роби Уилямс и Късейбиън следващите издания да са с по-добри изпълнители или поне нивото да се запази. (Димитър Маджаров, директор на ОП "Летен театър, фестивали и концерти" в Община Бургас в интервю за агенция Фокус 2016 г.)
- Бургазлии не желаят шумен фестивал да смущава ежедневието им. Такова събитие трябва да се провежда с подкрепа и желание на хората. Ако всички са против, защо да го правим изобщо? (Димитър Николов, кмет на Община Бургас в интервю за БНР 2017 г.)
Неделният Burgas Jam беше организиран от Община Бургас и със сигурност не се е случил без пари. Сцената беше насочена в посока центъра на града, но силната музика не предизвика някакви особени протести или недоволство сред бургазлии. Достатъчно голямата сцена, озвучаването, видеоекранът върху озвучителната кула и пространството пред сцената спокойно можеха да приемат и десет-хилядна публика. Организационно Burgas Jam беше нещо като един малко по-малък Спирит или малко по-голям Блус фест. Чудно ни е защо е нужно да се хвърля такъв ресурс за създаване на нова марка вместо да се използва някое от вече утвърдените фестивални имена и идеи. Вероятно маркетинговите специалисти могат да отговорят лесно на въпроса, който ни се върти в тези няколко дни след Burgas Jam. Добра идея ли е една такава утвърдена марка като Spirit of Burgas, която е изградена с много средства и усилия да бъде оставена да умира, заличавана от минаващото време? Дори действително да няма възможност за организиране на чак толкова грандиозно събитие като първите издания на Спирита, не е ли по-добре да се продължи с по-малки мащаби и по-скромни изпълнители, но да се запази жива концепцията за многожанров музикален фествал на плажа, която винаги е гарантирала наистина уникалната за България Спирит-атмосфера? Една от сериозните критики за града ни през последните години е тази за липсата на последователност и грижа за новоизграденото. Този проблем изглежда съвсем реален и с фестивалната бургаска колебливост, която се вижда ясно в един цитат от интервю на кмета Димитър Николов за 24 часа от 2010 година, който с решителността си контрастира на малко тъжното кметско интервю от тази година цитирано по-горе: "Spirit ще го има поне докато аз съм кмет."
