За тъжните протести на Бургас

- четвъртък 11 януари 2018 от ji преглед на авторите в Бургас > Места и събития
От началото на тази седмица успях да присъствам на два граждански протеста. Първият се проведе във вторник и се наричаше "Обществено обсъждане на бюджета на Община Бургас за 2018 година в Меден Рудник". Вторият беше под надслов "Бургас в подкрепа на Пирин и законността". Ще ви разкажа за двата поотделно, въпреки че те бяха много подобни. Още тук ще обявя, че лично аз подкрепям и двата протеста и не ми е лесно да разгранича кой от тях е по-важен.

Общественото обсъждане се проведе с 10-15 граждани, живеещи в по-крайните квартали на град Бургас и още толкова журналисти. Най-общо казано, протестът беше срещу несправедливото разпределение на публични средства от общинската администрация. По-конкретно недоволството беше заради поредната година, в която общината харчи пари за лъскави проекти в центъра, като ремонта на ул. Богориди, вместо да даде някой лев да се построят елементарни улици, тротоари, канализация и осветление в Меден Рудник и Върли Бряг. В тази част на града има цели квартали със стотици жилища, които нямат изградена най-основна инфраструктура. Вярно е, че ораторите на този протест не използваха най-изтънчен език, че тонът често беше по-висок от приетото за културен диалог и някой от използваните думи не бяха подходящи за публична дискусия, но поставените проблеми на мен ми се сториха съвсем сериозни и обществено важни. Дискутираше се представителната демокрация и неспособността й да отговори на нуждите на хората в своя български вариант, говореше се за корупция и морал. Все теми, които би трябвало да вълнуват това нещо-като-гражданско-общество, което сме си отгледали.

Вторият ми протест за седмицата се проведе тази вечер, като част от националната протестна кампания "Да спасим Пирин". Основният оратор на главната улица, пред множеството от няколко десетки протестиращи, призова доста красноречиво и убедително хората да насочат недоволството си не просто срещу решението на правителството да направи промени в действащия план за управление на Национален парк “Пирин”, а да протестират срещу задкулисието, корупцията, беззаконието в България, които са благодатната почва, в която избуяват всички несправедливости. Присъстващите нямаха кой знае какво да коментират върху поставените теми за протест - това е обсъждано, очевидно, дори банално и ясно на всички. Затова разговорите се въртяха около малкия брой участници в протеста. Имах достатъчно време да огледам хората и да чуя какво говорят. Голяма част от присъстващите се оказаха мои познати. Хора, които бих определил като интелигентни, будни, с широк мироглед и модерно мислене. Те говореха помежду си с тъга за липсата на гражданско общество в Бургас, за отчайващата незаинтересованост на гражданите към проблемите, за това колко важни са поставените тук, на главната улица въпроси и как всеки би трябвало да има отношение и да бъде активен. Говореха с тъга, но и малко обвинително и сочещо с пръст. Говореха, като хора, които знаят по-добре и разбират по-добре.

На мен също ми беше малко тъжно, но ми беше и малко злобно и малко чуждо. Когато дойде и моят ред да коментирам броя на хората, опитах саркастично да обясня, че протестиращите не са много защото в същото време на други места текат много други протести на най-различни теми. Проблемите са много и протестите не смогват. Просто си мислех за общественото обсъждане два дни по-рано и ми беше трудно да преценя кой е по-активен и граждански обществен. Едните се борят за справедливо разпределение на общинския бюджет, но никога не са ходили в Пирин и битовият проблем как да излязат от дома им някак си надделява над мега националния въпрос дали изобщо да има или няма такава планина. Другите пък са будни, образовани и с прогресивен ум, но не ходят по обществени обсъждания за бюджета и нямат представа, че в Бургас има цели жилищни райони без улици и осветление, въпреки стотиците медийни публикации на тази тема. Дори да са запознати е почти сигурно, че никога не са си и помисляли да протестират срещу тази съвсем прозаична несправедливост. Та това не е кой знае колко значимо и спасяващо света. Мислех си за това, че истинското гражданско общество ще ни се получи, когато тези два протеста се слеят и хората станат съпричастни с темите и протестите на съседите си, защото дори калта от по-крайните квартали неизбежно достига до центъра, пренесена от гумите на автомобилите.


Обществено обсъждане в Бургас
Протести Бургас


Протест в Бургас
(снимка Георги Генов)
Протести Бургас