Културни войни 2: Опит за летене

- четвъртък 22 март 2018 от ji преглед на авторите в Бургас > Анализи
Какво се случи до момента

Историята с инициативата за нови целогодишни самолетни линии от Летище Бургас започна като една от идеите в предизборната програма на бургаския общински съветник Константин Бачийски и продължи със сериозна работа и реални резултати. Общинският съвет на Бургас гласува през 2016 година 40 000 лева, а в началото на 2017 година 60 000 лева от бюджета си за финансова подкрепа при реализиране на идеята. Ключов момент беше срещата на областния управител Чолаков с кметовете на общините Бургас, Созопол, Несебър и Поморие и изпълнителния директор на "Фрапорт Туин Стар" - Улрих Хеппе. Тогава беше постигнато споразумение за обединяване на усилията за привличане на нови полети и общо финансиране за постигане на целта чрез средства, които всяка община трябваше да отдели от бюджета си. Беше решено създаденото вече през 2010 година от изброените общини сдружение с нестопанска цел „Асоциация Бургаски залив“ да управлява събраните средства и да се грижи за развитието на инициативата. След срещата настроенията бяха позитивни и се очакваше зад идеята да застанат още общини от областта, бизнес и браншови организации в сферата на туризма. Всички те би трябвало само да спечелят от целогодишно активно регионално летище. Община Бургас взе решение да упълномощи Фрапорт за преговори с авиокомпании и договаряне на условията за стартиране на нови полети.

Всичко това ви разказахме в първата част на тази история преди няколко месеца, когато нещата вече изглеждаха изненадващо сериозни и напреднали. Обикновено подобни идеи си минават под формата на много говорене и малко реални действия и след няколко години просто отшумяват и се забравят. Този път изглеждаше сякаш една от малкото общински инициативи, които имат потенциал да донесат някакъв значим прогрес за града, наистина ще бъде стартирана и ще проработи. Развитието беше по-бързо от това, на което се надявахме.

Първо действие - смелост и решителни действия

Явно преговорите с авиокомпаниите дадоха по-бърз резултат дори от очакванията на бургаската общинска администрация. Очевидно притиснат от бързия успех, в края на август 2017 година кметът на Община Бургас внесе за гласуване в Общинския съвет докладна записка, която информираше, че има реален интерес за откриване на две нови целогодишни самолетни линии. Беше разяснено, че за да се случи това е необходимо да бъдат осигурени средства за реклама на двете линии за период от 3 години, като общата необходима сума на година за двете линии е 400 000 лева. Докладната предлагаше да бъде проведена кампания за набиране на средства сред "местните бизнес организации, представителите на туристическия бранш, търговските центрове", а след приключването й Община Бургас все пак да осигури всички останали необходими средства, за да бъде гарантирано нормалното стартиране на новите самолетни полети. Докладната беше приета.

Това решение беше колкото бързо, толкова и смело. 400 000 лева са не малка сума за който и да е общински бюджет в България. Все пак сравнено с въздействието, което се очакваше да има инициативата и разделена тежестта на финансирането върху цялата Бургаска област сумата не би трябвало да е чак толкова проблемна за събиране. В региона са едни от най-богатите български общини и се развива огромен туристически бизнес.

Второ действие - много исках, ама нямах чак толкова желание

Ако тези 400 000 лева за рекламиране на двете нови самолетни линии бъдат разделени по равно между жителите на четирите официално заявили ангажимент общини, би се получило, че на жител се падат по 1,38 лева. Това би разпределило вноските приблизително така - Бургас - 302 000 лева, Несебър - 40 000, Поморие - 38 000, Созопол - 20 000. По подобна формула се изчисляват общинските вноски във фонда за развитие на полетите в пловдивския регион. Тук е важно да подчертаем, че за Несебър, Поморие и Созопол туризмът е от ключово значение за общинската икономика. Разчитайки основно на туризма, това са едни от най-богатите общини в страната.

Това кратко отклонение беше направено, за да обясни по-добре смисъла на развитието на историята. А то беше наистина страхотно - на 19 септември 2017 година, на специална пресконференция на Летище Бургас беше обявено, че една от най-големите европейски авиокомлании - Райънеър ще открие своя постоянна база в Бургас и ще започне полети до 10 европейски града. Две от линиите ще бъдат целогодишни, а останалите сезонни - от края на март до края на октомври. Само няколко месеца по-рано конкурентната Уизеър беше открила своя база във Варна, където летището също е управлявано от Фрапорт.

Няколко седмици по-късно, в края на 2017 година, три от замесените общини трябваше да решат как ще подкрепят идеята във финансово изражение. Чрез своите общински съвети те определиха членските вноски в отговорната за развитието на целогодишните полети „Асоциация Бургаски залив“ за следващите три години. Това беше направено при ясна представа за необходимите средства и с ясното съзнание, че Община Бургас така или иначе вече е решила, че ще покрие разликата до нужното, каквато и да е тя. В Созопол и Поморие решиха да превеждат символичните по 5 000 лева на година, а в Несебър по 20 000. Тези решения всъщност извадиха картите на масата и показаха истинската воля за общи усилия. Стана ясно, че основната финансова тежест ще падне върху Община Бургас и обединението за общото благо е нещо, което всички желаят на думи, но е много трудно реализуемо реално, дори когато интересите са толкова близки. В началото на 2018 година Община Бургас прие бюджета си за годината и в него бяха предвидени нови 340 000 лева за попълване на необходимата сума за стимулиране на полетите.

Все пак общините не са единствените заинтересовани от целогодишните полети и тук ще разгледаме останалите участници в инициативата, които също би трябвало да допринасят. Летище Бургас беше един от най-ентусиазираните инициатори на идеята за стимулиране на целогодишната заетост. От летището ни обясниха, че имат програма, която стимулира полетите извън сезона до нови дестинации. В зависимост от дестинацията и пазара, на който ще оперират полетите, съществуват различни маркетингови пакети. От летището планират още срещи с потенциални нови партньори, като преговорите за разкриване на нови линии в много случай отнемат повече от година.

Един от най-мистериозните участници в целия този процес и същевременно участник, на който се възлагат много надежди е туристическият бизнес. Според НСИ за 2017 година приходите в туризма само от нощувки в Област Бургас са били 474 000 000 лева. Реалното изражение за бранша със сигурност се измерва в приходи за над милиард. В контраст с тази огромна икономическа значимост на бранша за областта, до момента приносът на бизнеса за идеята изглежда съвсем нулев. Нашият опит да се свържем с няколко туристически браншови организации от бургаски регион ни донесе много малко информация. Единствено Иван Иванов, председател на УС на Бургаска регионална туристическа камара отговори на нашето питане, насочвайки ни към вече изготвен от камарата анализ за ефекта от новите целогодишни полети. Отговор на въпроса ни за планирано финансово участие на бизнеса и браншовите организации в стимулирането на полетите така и не получихме. Изглежда сякаш бизнесът в момента следи процесите като пасивен наблюдател и не е готов да се ангажира с някакъв конкретен принос към общите усилия, а всъщност той би трябвало да е най-големият печеливш от извънсезонната туристическа активност.

Последните няколко месеца бяха доста отрезвяващи за големия ентусиазъм, който се появи с Райънеър. Всъщност тази история показва съвсем ясно как се случва развитието на всяка една сфера в страната ни. Усещането е сякаш много от наговорените думи и поети обещания ще си останат непотвърдени с реални действия. Положителният полъх от това нетипично обединение в името на обща, полезна за всички цел бързо изчезна и беше изместен от някакви нови вътрешни противоречия и пасивно изчакване за използване на позитивите, без да бъдат положени усилия. Успехът до момента се дължи основно на смелостта на Община Бургас и работата й съвместно с Летище Бургас, но със сигурност тези сили не са достатъчни за желаното бъдещо, още по-мащабно развитие на идеята. Ако наистина искаме добрите новини да продължат, останалите заинтересовани също трябва да заемат активна позиция и да проявят смелост и решителност.

Очаквайте в следващия епизод ...


Първият полет на Райънеър от Бургас ще бъде на 27 март. Денис Барабас, мениджър маркетинг и продажби за Централна и Източна Европа каза за burgas1.org, че като бъдеща база, в Бургас Райънеър ще разполага с базиран самолет и екипаж от края на март. От Летище Бургас ще започва и свършва летателният ден на въздухоплавателното средство. Това ще осигури 30 преки и 200 косвени работни места. Според Барабас бургаската база на компанията е резултат от глобалната нужда от децентрализация на туризма. "Важно е туризмът да разработи алтернативни дестинации. Успешен опит в тази посока вече имаме в Милано Бергамо, Малта и Ирландия. Райънеър ще спре по-малко въздухоплавателни средства през зимния сезон (октомври-март), тъй като стимулираме търсенето на извънсезонен туризъм. Отварянето на нови маршрути зависи от потребителското търсене, наличния капацитет на въздухоплавателните средства, конкретни договорености с летищата и необходимите оперативни нужди."

Готов ли е Бургас за истински активно, нормално летище? Готови ли са бургазлии да вдигнат глава и да видят колко лесно и достъпно е пътуването в Европа? Европа също е жадна за нови усещания и преживявания и вероятно ще полюбопитства да открие зимен Бургас. Готови ли са общините да направят престоя на неорганизирани туристи лесен? Готов ли е регионът да предложи забавления и занимания за чужденци през зимата?