„БМФ Порт Бургас“ планира разширение на пристанището - burgas1.org

„БМФ Порт Бургас“ планира разширение на пристанището

- понеделник 28 май 2018 от ji преглед на авторите в Бургас > Новини
Вероятно сте чували за Паневропейски транспортни коридори, Механизъм за свързване на Европа (Connecting Europe Facility - CEF), Трансевропейска транспортна мрежа (Trans-European Transport Networks - ТЕN-Т) и разни други подобни евросъюзни, транспортно насочени словосъчетания с мъглив смисъл и мистична сила да правят приказките на политиците по-сериозно звучащи. Вероятно ви е съвсем ясно, че това са много важни понятия, които едва ли не движат целия Европейски съюз, но точно как става това, някак си все ви остава недоизяснено. Може би знаете, че Бургас е основна точка в тази толкова важна европейска TEN-T мрежа и съответно сте наясно, че една купчина с милиарди евро от европейските фондове е приготвена за инвестиране в нашия град. Очакването, че всеки момент огромните суми ще потекат към пристанище, летище, околовръстни пътища и магистрали, фериботи и пасарелки все още не е избледняло съвсем.

Бургас наистина е част от основната транспортна TEN-T мрежа на Европейския съюз (за разлика от Варна) и може да разчита на европейска подкрепа за големи транспортни проекти, но за да получиш подкрепа, първо се изисква да измислиш за какво ти е нужна и второ - да я поискаш. Механизъм за свързване на Европа е инструментът, който се грижи за развитието на TEN-T мрежата и може да бъде използван за финансиране на транспортни инфраструктурни проекти. Общият му бюджет е 27 милиарда евро. България до момента не е използвала възможностите на CEF, както и тези на Оперативна програма "Транспорт" за нещо друго освен за автомобилна и железопътна инфраструктура. Сякаш водният транспорт не съществува за държавата. Несъмнено пристанищата ни са остарели и трудно се конкурират със съседните в Румъния, Гърция или Украйна, но това изглежда не притеснява управляващите. В същото време Румъния използва европейските фондове, за да финансира големи инфраструктурни морски проекти, например в Констанца (57мил евро) и Галац (21 мил. евро).

В Бургас нежеланието на държавата да развива пристанищата беше потвърдено първо с отказа от ангажиментите за изграждане на нови контейнерни терминали в Бургас и Варна през 2011 година и по-късно с отдаването на концесия на голяма част от Пристанище Бургас. Това концесиониране прехвърли отговорностите за развитие на пристанището към компанията концесионер и отново потвърди усещането за прекалено силна зависимост на цялата страна от волята на централната власт. Очевидно проблемите на водния транспорт, които са важни за една не малка част от страната, са далечни и не вълнуват настанената в София администрация, за сметка на метро линиите, околовръстните пътища, магистралите и пътните възли на няколко нива.

Пристанище Бургас генерален план от 1995 година
Вело Бургас


Големите пристанища в България се развиват по правила и планове, които все пак държавата одобрява. Устройствените планове на пристанищата се наричат "генерален план" и определят зоните и функциите на територията. Пристанище Бургас дълги години се развиваше по генерален план изработен през 1995 година, преди през 2014 и 2016 той да бъде актуализиран. Според плана от 1995-та беше изграден и новият терминал за насипни товари - 2А, който беше последната наистина голяма инвестиция в пристанищна инфраструктура в България на стойност 87 млн. щатски долара. От откриването му през 2005 година минаха вече 13 години без големи проекти за пристанищна инфраструктура. Инвестициите на „БМФ Порт Бургас“ в нов силозен комплекс, закрит склад за меден концентрат и терминал за сярна киселина бяха крачка напред, но не и скокът, който да промени чувствително ситуацията.

Сега изглежда сякаш времето за големи инвестиции е дошло и че европейските пари все пак ще помогнат и на пристанищата. В края на 2017 година „БМФ Порт Бургас“ ЕАД и ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ подписаха договор за европейска безвъзмездна финансова помощ за реализацията на проект на име „От Изток към Запад. Достъп до Коридор ОИС през централното пристанище на Бургас. Проучвания за доизграждане на пристанищната инфраструктура и железопътните връзки”. Проектът е с обща индикативна стойност 2 670 000 евро, като до 85 % от тази сума ще бъдат отпуснати по „Механизъм за свързване на Европа“. Срокът за изпълнение на проекта е до септември 2019 година. Вече преминаха процедурите за избор на изпълнител на няколко обществени поръчки свързани с този проект, като по-подробна информация за това има на сайта на „БМФ Порт Бургас“.

Част от инвестициите на „БМФ Порт Бургас“ през последните години
Вело Бургас


Най-общо дейностите по проекта могат да бъдат разделени на две части, които са реализирани с две отделни обществени поръчки. Частта, която определя бъдещото развитие на терминал „Бургас Изток – 2“ е насочена към проучването и планирането на доизграждане на корабно място 33 и свързаната с него инфраструктура. 33-то корабно място е с най-голяма дълбочина в момента (15,5м.) и с перспектива за използването му за обработване на големи кораби. Според заданието трябва да бъде проектирана 300 метрова кейова стена с възможност за обработка на кораби за генерални/контейнерни товари с дължина до 230 метра, широчина до 40 м., до 125 000 тона дедуейт и максимално газене до 14,6 м. кораби от такъв мащаб, поради липсата на условия за това, в момента не се обработват в българските пристанища.

Втората част на проекта е за развитието на терминал „Бургас Запад“, където също трябва да бъде изградена нова кейова стена и да бъде обособена площадка за обработка и съхранение на генерални товари и контейнери. Това трябва да се случи в източната част на терминала. Заданието изисква да бъде предвидено изграждане на две нови корабни места с обща дължина 488 метра и максимално допустимо газене 15,5 м. Анализите на „БМФ Порт Бургас“ показват, че вмомента обработката на контейнери е изключително неефективна и планираното разширение на пристанището ще му позволи да отговори адекватно на съвременните нужди на превозващите товари. Плановете са за достигане на товарооборот от 250 000 TEU, като последните данни, с които ние разполагаме са от 2016 година, когато са били обработени 65 000 TEU. След провеждането на всички процедури са сключени договори за изпълнение и на двете промени в генералния план с един и същ изпълнител - "Архитектурно-инженерен състав" ЕООД.

планове
Вело Бургас


Изработването на актуализация на генералния план е стъпка, която показва интерес на „БМФ Порт Бургас“ за развитието пристанището. Все пак новини за твърдо намерение да бъдат направени предвидените големите инвестиции все още липсват. Ако заложените планове бъдат действително реализирани, това ще бъде огромен скок в развитието на бургаското пристанище. Планираните съоръжения ще могат да обработват огромни за сегашната инфраструктура кораби и ще увеличат значително капацитета и възможностите на пристанището.