Културни войни 4: За бъдещето на конгресите и науката

- сряда 06 юни 2018 от ji преглед на авторите в Бургас > Инвестиции
Помните ли как стартира реконструкцията на Магазия 1 на пристанището? Идеята беше тя да се превърне в "морски културен и експозиционен център" с многофункционална зала, музейна площ, информационен център, гара за каботажни плавания, детски център. Впоследствие функцията на по-голямата част от площите в сградата беше променена и там в момента има няколко действащи заведения за хранене. Сега предстои строителството на още една голяма сграда в съседство с нея - нов Конгресен и научен център.

Вече сме ви разказвали няколко пъти за него и съвсем синтезирано ще изброим по-интересните характеристики на бъдещата сграда. Запомнящ се знаков силует. На входно ниво голяма многофункционална експозиционна зала. На горните нива две по-малки многофункционални зали, офиси за научна дейсност с минимум три кабинета, офис площи, кафе. На последното ниво панорамен ресторант. Покрит паркинг за 80-90 автомобила. В свободните открити площи около сградата места за външни експозиции, събития, отдих. Според заданието за проектиране от март 2016 година сградата трябваше да е готова за Европейския ден на морето в Бургас, който мина само преди няколко дни.

Припомняме ви, че главен изпълнител на проекта е „Щрабаг” ЕАД, с който бе сключен договор на стойност 13 603 638,30 лв. без ДДС. Проектът на сградата е изработен от архитектурно студио „АТМ“ ЕООД с главен архитект Ивайло Мишев, в качеството му на подизпълнител. Ръководител на екипа е архитект Женя Илиева. Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е 480 дни.

Конгресен и научен център

Конгресен и научен център


Въпросът за необходимостта от конгресната функционалност на сградата определено стои отворен. Бургас има поне още един много подобен проект - за реконструкция на Дома на нефтохимика, който чака своя ред за реализация. Въпросът дали е възможна някаква сериозна научна дейност в подобна многофункционална сграда, в определената по задание площ на три научни кабинета също е доста спорен. Всъщност най-любопитен за нас е въпросът за принципа на работа на държавата и за функционирането на гражданското общество. Целият процес за избор на изпълнител, подбор на архитектурен проект и подробности за разглежданите варианти остана изключително непрозрачен. Харченето на държавни пари за строителството на обществена сграда би трябвало да се случва открито и в контакт с гражданите, които ще ползват тази сграда. На нашето питане относно процедурата за избор на проект от ДП „Пристанищна инфраструктура“ отговориха, че са работили в тясно сътрудничество с Община Бургас и проектът е одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Ние очаквахме архитектурните предложения да бъдат представени пред обществото преди избора за реализация. Вярвахме, че информацията ще бъде изложена и дискутирана на няколко обществени обсъждания. Нищо подобно не се случи. Бургазлии също не проявиха достатъчно заинтересованост за това как се променя градът им и активен обществен интерес към този огромен за Бургас проект така и не се пробуди. Дали силуетът на бъдещата сграда наистина ще бъде запомнящ се и знаков е субективна оценка, но ако целият процес беше преминал според нашите очаквания, днес щяхме да имаме проект, който хората познават и който е обсъден и съобразен с нуждите.


Още по темата:
Сградата на десетилетието
Сграда за хората
Бургаският конгресен и научен център продължава да бъде загадка