Разрушаването през миналата седмица на няколко сгради в центъра на Бургас беше повод за вяла обществена реакция. Комплексът от сградите на бившата мелница на Хаджипетрови е построен на площад "Тройката" преди 110 години, по времето когато площадът е бил извън границите на града. На него тогава са се правели големите пазари. Според сайта на Община Бургас една от сградите, в която в момента се помещава книжарница "Хеликон", е проектирана от италианеца Рикардо Тоскани, автор на много от значимите архитектурни паметници, построени в началото на 20-ти век в Бургас. Информация за бъдещото разрушаване на Хаджипетровата мелница, за да бъде построена нова сграда, беше представена за първи път от кандидат-кмета Живко Табаков преди местните избори тази година. Според различни източници някои от сградите на бившето дружество Големи Български Мелници, собственост на Хаджипетрови, са декларирани като недвижима културна ценност от местно значение.
30 години след падането на комунизма и последвалата приватизация, град Бургас все още е арена на остро противопоставяне между частния и обществен интерес. Една от големите битки се води на фронта на градското планиране и градската среда. Натрупаното през последните години гражданско недоволство се разви до няколко обществени инициативи, противопоставящи се на така нареченото презастрояване и на унищожаването на архитектурното наследство на стария Бургас.
Несъмнено голямата отговорност за това как изглежда и функционира нашият град се пада на общинската институция. Кметът и общинският съвет имат всички необходими инструменти, за да въздействат и насочват развитието на града, пространствата, улиците, сградите, парковете и площадите. Засиленият обществен натиск от последните години принуди общината да излезе от сянката на безгласното приемане на подробни устройствени планове (ПУП) и издаването на строителни разрешителни и да се сети за задължението си да осигурява на жителите си качествена градска среда.
Вероятно помните последната завръзка на сагата с легендарната "дупка" на площад "Тройката". Преди няколко месеца кметът Димитър Николов обяви, че Община Бургас ще промени ПУП на площада и ще отреди спорния терен за озеленяване. Така всякакъв инвеститорски интерес за изграждане на сгради върху частния имот ще бъде обезсмислен. След десетки години на скандали и спорове от общината се сетиха, че моделирането на градските пространства е точно тяхна задача и имат всички нужни правомощия, за да защитят обществения интерес. Подобно нещо се случи с градинката до блок 1б в ж.к. "Славейков", където детската площадка се оказа частен имот с план за строеж на сграда. Тогава Община Бургас промени ПУП и замени частния имот за общински такъв, за да може детската площадка да си остане детска площадка. Наскоро имаше още един подобен случай с терен на ъгъла на улиците "Фердинандова" и "Мария Луиза". Общинският съвет гласува против промяната на предназначението на терена и той си остана зелена площ, въпреки възстановената частна собственост върху него и декларираното намерение за строителство на жилищна сграда.
Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) приемането на ПУП се пада основно в правомощията на общинските съвети. В конкретния случай със сградите на Хаджипетровата мелница общината може да гарантира, че обликът на площада няма да бъде променен драстично с ПУП и определяне на съответните показатели за застрояване. Задачата да определят и пазят недвижимото културно наследство обаче се пада на една доста непрозрачна институция с име Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Едно от задълженията на НИНКН по Закона за културното наследство е да поддържа публичен Национален регистър на недвижимите културни ценности. Такъв регистър в момента няма действащ и проверката дали дадена сграда е декларирана като недвижима културна ценност е почти невъзможна.
Разбира се, зад тази фасада на външния вид на града ни стои неговата културна същност. Вълненията и нуждите на обществото са основната движеща сила на всичко, което се случва в Бургас. Може и да не сте се замисляли за наследството на Рикардо Тоскани и съвременните архитектурни тенденции в града ни. Коя от построените през последните 30 години сгради в Бургас бихте сложили след 100 години в един бъдещ списък на паметници на културата? Кои са съвременните Тоскани, Светослав Славов, Мария Досева? Защо този дух на красиво, творческо, новаторско, който е бил жив тук преди 100 години днес не се усеща. Защо големият бизнес от преди 100 години е целял да гради красота, а днес планира само разгъната застроена площ (РЗП). Истината е, че Бургас се интересува малко от миналото си и почти не цени постиженията на своите предци. Обликът на стария Бургас не е чак толкова важен за повечето хора и запазването на старото, красивото и специфично наше не е обществен приоритет. Всичко наоколо - институции, личности, голям бизнес - е отражение на обществените разбирания и нужди. Няма как виновникът за проблемите в този град да бъде посочен еднозначно. Процесът на развитие на Бургас разпределя отговорност върху всеки един от нас. Когато ние като общество повишим естетическите си критерии и оценим значимостта на историята, традициите, личностите от миналото, тогава и хората от големия бизнес и институциите ще бъдат адекватни.
30 години след падането на комунизма и последвалата приватизация, град Бургас все още е арена на остро противопоставяне между частния и обществен интерес. Една от големите битки се води на фронта на градското планиране и градската среда. Натрупаното през последните години гражданско недоволство се разви до няколко обществени инициативи, противопоставящи се на така нареченото презастрояване и на унищожаването на архитектурното наследство на стария Бургас.
Несъмнено голямата отговорност за това как изглежда и функционира нашият град се пада на общинската институция. Кметът и общинският съвет имат всички необходими инструменти, за да въздействат и насочват развитието на града, пространствата, улиците, сградите, парковете и площадите. Засиленият обществен натиск от последните години принуди общината да излезе от сянката на безгласното приемане на подробни устройствени планове (ПУП) и издаването на строителни разрешителни и да се сети за задължението си да осигурява на жителите си качествена градска среда.
Вероятно помните последната завръзка на сагата с легендарната "дупка" на площад "Тройката". Преди няколко месеца кметът Димитър Николов обяви, че Община Бургас ще промени ПУП на площада и ще отреди спорния терен за озеленяване. Така всякакъв инвеститорски интерес за изграждане на сгради върху частния имот ще бъде обезсмислен. След десетки години на скандали и спорове от общината се сетиха, че моделирането на градските пространства е точно тяхна задача и имат всички нужни правомощия, за да защитят обществения интерес. Подобно нещо се случи с градинката до блок 1б в ж.к. "Славейков", където детската площадка се оказа частен имот с план за строеж на сграда. Тогава Община Бургас промени ПУП и замени частния имот за общински такъв, за да може детската площадка да си остане детска площадка. Наскоро имаше още един подобен случай с терен на ъгъла на улиците "Фердинандова" и "Мария Луиза". Общинският съвет гласува против промяната на предназначението на терена и той си остана зелена площ, въпреки възстановената частна собственост върху него и декларираното намерение за строителство на жилищна сграда.
Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) приемането на ПУП се пада основно в правомощията на общинските съвети. В конкретния случай със сградите на Хаджипетровата мелница общината може да гарантира, че обликът на площада няма да бъде променен драстично с ПУП и определяне на съответните показатели за застрояване. Задачата да определят и пазят недвижимото културно наследство обаче се пада на една доста непрозрачна институция с име Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Едно от задълженията на НИНКН по Закона за културното наследство е да поддържа публичен Национален регистър на недвижимите културни ценности. Такъв регистър в момента няма действащ и проверката дали дадена сграда е декларирана като недвижима културна ценност е почти невъзможна.
Разбира се, зад тази фасада на външния вид на града ни стои неговата културна същност. Вълненията и нуждите на обществото са основната движеща сила на всичко, което се случва в Бургас. Може и да не сте се замисляли за наследството на Рикардо Тоскани и съвременните архитектурни тенденции в града ни. Коя от построените през последните 30 години сгради в Бургас бихте сложили след 100 години в един бъдещ списък на паметници на културата? Кои са съвременните Тоскани, Светослав Славов, Мария Досева? Защо този дух на красиво, творческо, новаторско, който е бил жив тук преди 100 години днес не се усеща. Защо големият бизнес от преди 100 години е целял да гради красота, а днес планира само разгъната застроена площ (РЗП). Истината е, че Бургас се интересува малко от миналото си и почти не цени постиженията на своите предци. Обликът на стария Бургас не е чак толкова важен за повечето хора и запазването на старото, красивото и специфично наше не е обществен приоритет. Всичко наоколо - институции, личности, голям бизнес - е отражение на обществените разбирания и нужди. Няма как виновникът за проблемите в този град да бъде посочен еднозначно. Процесът на развитие на Бургас разпределя отговорност върху всеки един от нас. Когато ние като общество повишим естетическите си критерии и оценим значимостта на историята, традициите, личностите от миналото, тогава и хората от големия бизнес и институциите ще бъдат адекватни.
