Вероятно вече сте забравили как няколко седмици преди местните избори в края на миналата година действащият тогава кмет на Бургас и кандидат за нов кметски мандат Димитър Николов обяви, че води "напреднали преговори" със Софийския университет и УАСГ за разкриване на техни филиали в Бургас. Със сигурност oбщинските юристи и ръководствата на университетите са били наясно, че по това време в Народното събрание вече бяха внесени поправките на действащия Закон за висшето образование, които забраняват откриване в страната на нови университети и филиали. Законовите поправки бяха приети в началото на тази година, но това не доведе до нуждата да се дава обяснение защо филиалите на реномираните университети така и не бяха разкрити. Хората вече бяха забравили.
Припомняме ви тази бургаска история заради интересното предложение на Николов тогава за бъдеща университетска база. Според кмета едно от предимствата на града ни в опитите му да изгради по-висок академичен рейтинг е "предлагането на новия Конгресен център в пристанището като база за учебни занятия на студентите". Новината, че функциите на най-скъпата обществена сграда, изградена в Бургас през последните 20 години, ще бъдат преосмислени още преди построяването й ни се стори стряскаща. След като държава и община идентифицираха една от големите нужди на града - инфраструктура за конгреси, след като беше осигурено грандиозно за историята на града финансиране, за да бъде решен този сериозен недостиг и беше намерено прекрасно местоположение, внезапно се оказа, че вече полуизградената сграда ще се преквалифицира за университет, загърбвайки цялото планиране, проучване и проектиране. Със сигурност има варианти функциите да бъдат съвместявани, но е много трудно да си представи човек как графикът на трите проектирани многофункционални зали ще бъде пренареждан ефективно, за да може да отговаря на нуждите на ежедневните академични занятия на няколко университета и множество бъдещи конгреси.
Преосмислянето на нуждите от Конгресен и научен център е последната трансформация от множество предишни сградни функционални промени в Зоната за обществен достъп на Пристанище Бургас. Вероятно помните как в Магазия 1 трябваше да има музей и зала за културни събития. Вместо това сега там има база на НХА и заведения за хранене. Част от Морска гара пък в момента се преоборудва в детски научен център, а гаровите й функции остават на заден план. Новият бизнес център Марина Бургас трябваше да бъде офис сграда, а след завършването му се оказа наполовина хотел.
Усещането за липса на смислена цялостна концепция се подсилва от начина, по който се изгражда транспортната инфраструктура в тази зона. Построените пътища, паркинги и кръстовища са с мащаби като за градска магистрала. Трудно ни е да си представим какви са идеите за автомобилния трафик в този район. Улицата пред морска гара е с габарит по-голям от този на един от най-натоварените градски булеварди - "Струга". В същото време огромните площи за паркиране на автомобили пращат пешеходните зони и зелените пространства някъде съвсем свити встрани.
Това, което се случва на пристанището е плод на съвместното планиране между собственика ДП Пристанищна инфраструктура и Община Бургас. За съжаление, повечето проекти в зоната се стартират, проектират и реализират затворено, без публично информиране или обществена дискусия. Крайните впечатления са, че всичко това става и без някакъв сериозен анализ и концепция. Преди няколко дни станаха ясни резултатите от архитектурен конкурс, който трябва да изясни облика на следващата голяма част от пристанището, която ще стане обществено достъпна. Нашето запитване до ДП Пристанищна инфраструктура за резултатите от конкурса така и не получи отговор. Все още няма яснота за предложените проекти и победилата концепция, а изграденото досега продължава да се оказва ненужно и да се преправя и преосмисля.
Припомняме ви тази бургаска история заради интересното предложение на Николов тогава за бъдеща университетска база. Според кмета едно от предимствата на града ни в опитите му да изгради по-висок академичен рейтинг е "предлагането на новия Конгресен център в пристанището като база за учебни занятия на студентите". Новината, че функциите на най-скъпата обществена сграда, изградена в Бургас през последните 20 години, ще бъдат преосмислени още преди построяването й ни се стори стряскаща. След като държава и община идентифицираха една от големите нужди на града - инфраструктура за конгреси, след като беше осигурено грандиозно за историята на града финансиране, за да бъде решен този сериозен недостиг и беше намерено прекрасно местоположение, внезапно се оказа, че вече полуизградената сграда ще се преквалифицира за университет, загърбвайки цялото планиране, проучване и проектиране. Със сигурност има варианти функциите да бъдат съвместявани, но е много трудно да си представи човек как графикът на трите проектирани многофункционални зали ще бъде пренареждан ефективно, за да може да отговаря на нуждите на ежедневните академични занятия на няколко университета и множество бъдещи конгреси.
Преосмислянето на нуждите от Конгресен и научен център е последната трансформация от множество предишни сградни функционални промени в Зоната за обществен достъп на Пристанище Бургас. Вероятно помните как в Магазия 1 трябваше да има музей и зала за културни събития. Вместо това сега там има база на НХА и заведения за хранене. Част от Морска гара пък в момента се преоборудва в детски научен център, а гаровите й функции остават на заден план. Новият бизнес център Марина Бургас трябваше да бъде офис сграда, а след завършването му се оказа наполовина хотел.
Усещането за липса на смислена цялостна концепция се подсилва от начина, по който се изгражда транспортната инфраструктура в тази зона. Построените пътища, паркинги и кръстовища са с мащаби като за градска магистрала. Трудно ни е да си представим какви са идеите за автомобилния трафик в този район. Улицата пред морска гара е с габарит по-голям от този на един от най-натоварените градски булеварди - "Струга". В същото време огромните площи за паркиране на автомобили пращат пешеходните зони и зелените пространства някъде съвсем свити встрани.
Това, което се случва на пристанището е плод на съвместното планиране между собственика ДП Пристанищна инфраструктура и Община Бургас. За съжаление, повечето проекти в зоната се стартират, проектират и реализират затворено, без публично информиране или обществена дискусия. Крайните впечатления са, че всичко това става и без някакъв сериозен анализ и концепция. Преди няколко дни станаха ясни резултатите от архитектурен конкурс, който трябва да изясни облика на следващата голяма част от пристанището, която ще стане обществено достъпна. Нашето запитване до ДП Пристанищна инфраструктура за резултатите от конкурса така и не получи отговор. Все още няма яснота за предложените проекти и победилата концепция, а изграденото досега продължава да се оказва ненужно и да се преправя и преосмисля.
Галерия със снимки
