Със сигурност ви се случва да чувате или самите вие да използвате фразата "като за Бургас" за отличаване на положителен бургаски пример на фона на неблагоприятната среда. Пример, който за други градове в страната би бил нещо съвсем ежедневно, но при нас е изключително събитие. Някъде някой получава висока за Бургас заплата, организира се интересно като за Бургас културно събитие, публиката на спортно състезание е многобройна като за Бургас. Това провинциално, леко обвинително и сякаш малко примиренческо "като за Бургас" вероятно показва вярата на бургазлии в по-големия потенциал на техния град, но и съдържа признанието, че реалността далеч изостава от този потенциал.
Защо Бургас не може да бъде както София? Преди няколко дни в центъра на града ни се проведе протестен митинг, част от национална протестна кампания, който беше описван като "многоброен като за Бургас". Това необичайно за града ни събитие беше пренебрегнато от повечето медии, които са сложили етикет "национална" до името си. Отразявайки протестите в страната в този ден - 11 юли - централната новинарска емисия на БНТ отдели повече от 5 минути за случващото се в София и едва 10 секунди за градовете Бургас, Варна и Русе. В същия ден в централните новини на друга национална медия - Нова телевизия - софийските протести заемаха една трета от емисията, а останалите български градове изобщо не бяха споменати. Същото се отнася и за новинарските сайтове. В Дневник проследиха хронологично и в детайли какво се случи в столицата на въпросния ден, а останалите градове присъстваха в информационния поток с едно единствено изречение. Това пренебрежително отношение към всичко извън София обезсърчава, кара хората да се чувстват незначителни, прави усилията им безсмислени.
Доста добро описание на начина, по който тече обществения, културен, икономически и политически живот в България даде един от протестиращите в София в ефира на една от националните телевизии - "Виждате ли какво става в София и по морето?". За държавните институции, националните медии, за повечето от вземащите решения в държавата и контролиращи потока информация около нас 9 месеца в годината България започва от ж.к. Люлин и свършва в ж.к. Дружба в столицата. За останалите 3 месеца към България се добавя още малко територия с парче земя, което се нарича "по морето". Ако потърсите новини за град Сливен в новинарския сайт Дневник, една от медиите ползващи се най-голямо доверие в България според доклад на Институт Ройтерс към Оксфордския университет, последната публикация, която ще откриете е от 6 май - случай на заразени от коронавирус медици. Сливен е един областен град в България, в който два месеца не се е случило абсолютно нищо. В същото време в същия сайт е отделено място за представяне на предстоящо събитие в София - работилница за изработка на лимонада от кактус. Неизвестна остава причината, поради която за два месеца в Сливен не се е правила дори и лимонада, че да си заслужава да бъдат отделени няколко реда и за този немалък български град.
Ясно е, че София изпреварва с много всеки друг град в България в почти всяка сфера, но тази концентрация не е повод за ничия гордост, а е проблем, който тепърва ще се задълбочава. Положението не би било драматично, ако конкуренцията между регионите и градовете е честна. Всъщност столицата се ползва от специални привилегии за сметка на останалата част от страната. Българската данъчна система е силно централизирана и областите и общините разчитат основно на централния бюджет, който разпределя събраните в цялата страна публични средства. От десетки години София е толерирана с мотива, че градът е по-специален. Същото се отнася и за парите от Европейския съюз. Примерът с изграждането на пътна инфраструктура в София, което беше финансирано със стотици милиони от държавния бюджет е достатъчно показателен. Докато Бургас чака своя северен обходен път вече 8 години, в София с държавни и европейски пари беше построено околовръстно шосе на стойност над 350 милиона лева. През настоящия програмен период само софийското метро ще получи допълнителни 1 милиард лева европейски пари за разширение. Това е около една четвърт от всички средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура". За сметка на това проектът за изграждане на модерни контейнерни терминали на пристанищата в Бургас и Варна на стойност около 600 милиона лева беше прекратен от държавата преди 10 години и остави страната ни да крета на опашката с най-неадекватната пристанищна инфраструктура в цяла Европа. Може да нямаме нормални пристанища, но виж за метрото пари винаги има.
Разбира се, градът с най-голяма подкрепа от държавата и с най-много вложени държавни средства е много по-развит, с по-големи възможности и по-привлекателен за инвестиции от всяко друго място. Масовата миграция към столицата е колкото логична и лесна за предвиждане, толкова и проблемна. Всеки иска да живее там, където са големите пари, големите възможности и светлите перспективи. Фразата "София изяжда България" не е измислена от нас. София мачка останалите градове и ги обрича на незначителност и упадък, независимо колко добре се управляват и колко потенциал имат. България вероятно е единствената страна в света, където всичко централно държавно и национално се намира единствено и само в столицата. Тук са националните музеи, националният стадион, националната библиотека, всички национални агенции, служби, центрове. Тук, на стотици километри от морето, са базирани дори офисите на Морската администрация и Пристанищна инфраструктура. Тук национално и софийско са синоними. Точно както София е равно на България.
Ако се чудите защо Летище София се развива толкова по-бързо от останалите български летища, част от отговора също е в тази посока. В наредбата, регламентираща летищните такси в България се определя такса за аеронавигационно обслужване на самолетите, като за София тя е почти двойно по-ниска, сравнено с останалите български летища. Това прави летенето до София по-изгодно за авиокомпаниите, отколкото до което и да е друго летище в страната. Ако се чудите защо София изпреварва с много в икономическото си развитие, част от причините отново са в държавното толериране. Държавната компания за развитие на индустриални зони инвестира публични средства в изграждането на няколко промишлени зони в България, но тази край София е в пъти по-голяма и развита от която и да е друга. Още един държавен реверанс, даващ предимство на най-развития български град, вместо да бъдат подпомогнати по-изостаналите региони. Ако все още се чудите какво не му е наред на Бургас, можете да добавите и всичко написано по-горе към останалите проблеми, които има градът ни. Както всеки друг български град, така и Бургас губи битката за човешки ресурси, инвестиции и дори популярност в не особено честно съревнование със София.
Защо Бургас не може да бъде както София? Преди няколко дни в центъра на града ни се проведе протестен митинг, част от национална протестна кампания, който беше описван като "многоброен като за Бургас". Това необичайно за града ни събитие беше пренебрегнато от повечето медии, които са сложили етикет "национална" до името си. Отразявайки протестите в страната в този ден - 11 юли - централната новинарска емисия на БНТ отдели повече от 5 минути за случващото се в София и едва 10 секунди за градовете Бургас, Варна и Русе. В същия ден в централните новини на друга национална медия - Нова телевизия - софийските протести заемаха една трета от емисията, а останалите български градове изобщо не бяха споменати. Същото се отнася и за новинарските сайтове. В Дневник проследиха хронологично и в детайли какво се случи в столицата на въпросния ден, а останалите градове присъстваха в информационния поток с едно единствено изречение. Това пренебрежително отношение към всичко извън София обезсърчава, кара хората да се чувстват незначителни, прави усилията им безсмислени.
Доста добро описание на начина, по който тече обществения, културен, икономически и политически живот в България даде един от протестиращите в София в ефира на една от националните телевизии - "Виждате ли какво става в София и по морето?". За държавните институции, националните медии, за повечето от вземащите решения в държавата и контролиращи потока информация около нас 9 месеца в годината България започва от ж.к. Люлин и свършва в ж.к. Дружба в столицата. За останалите 3 месеца към България се добавя още малко територия с парче земя, което се нарича "по морето". Ако потърсите новини за град Сливен в новинарския сайт Дневник, една от медиите ползващи се най-голямо доверие в България според доклад на Институт Ройтерс към Оксфордския университет, последната публикация, която ще откриете е от 6 май - случай на заразени от коронавирус медици. Сливен е един областен град в България, в който два месеца не се е случило абсолютно нищо. В същото време в същия сайт е отделено място за представяне на предстоящо събитие в София - работилница за изработка на лимонада от кактус. Неизвестна остава причината, поради която за два месеца в Сливен не се е правила дори и лимонада, че да си заслужава да бъдат отделени няколко реда и за този немалък български град.
Ясно е, че София изпреварва с много всеки друг град в България в почти всяка сфера, но тази концентрация не е повод за ничия гордост, а е проблем, който тепърва ще се задълбочава. Положението не би било драматично, ако конкуренцията между регионите и градовете е честна. Всъщност столицата се ползва от специални привилегии за сметка на останалата част от страната. Българската данъчна система е силно централизирана и областите и общините разчитат основно на централния бюджет, който разпределя събраните в цялата страна публични средства. От десетки години София е толерирана с мотива, че градът е по-специален. Същото се отнася и за парите от Европейския съюз. Примерът с изграждането на пътна инфраструктура в София, което беше финансирано със стотици милиони от държавния бюджет е достатъчно показателен. Докато Бургас чака своя северен обходен път вече 8 години, в София с държавни и европейски пари беше построено околовръстно шосе на стойност над 350 милиона лева. През настоящия програмен период само софийското метро ще получи допълнителни 1 милиард лева европейски пари за разширение. Това е около една четвърт от всички средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура". За сметка на това проектът за изграждане на модерни контейнерни терминали на пристанищата в Бургас и Варна на стойност около 600 милиона лева беше прекратен от държавата преди 10 години и остави страната ни да крета на опашката с най-неадекватната пристанищна инфраструктура в цяла Европа. Може да нямаме нормални пристанища, но виж за метрото пари винаги има.
Разбира се, градът с най-голяма подкрепа от държавата и с най-много вложени държавни средства е много по-развит, с по-големи възможности и по-привлекателен за инвестиции от всяко друго място. Масовата миграция към столицата е колкото логична и лесна за предвиждане, толкова и проблемна. Всеки иска да живее там, където са големите пари, големите възможности и светлите перспективи. Фразата "София изяжда България" не е измислена от нас. София мачка останалите градове и ги обрича на незначителност и упадък, независимо колко добре се управляват и колко потенциал имат. България вероятно е единствената страна в света, където всичко централно държавно и национално се намира единствено и само в столицата. Тук са националните музеи, националният стадион, националната библиотека, всички национални агенции, служби, центрове. Тук, на стотици километри от морето, са базирани дори офисите на Морската администрация и Пристанищна инфраструктура. Тук национално и софийско са синоними. Точно както София е равно на България.
Ако се чудите защо Летище София се развива толкова по-бързо от останалите български летища, част от отговора също е в тази посока. В наредбата, регламентираща летищните такси в България се определя такса за аеронавигационно обслужване на самолетите, като за София тя е почти двойно по-ниска, сравнено с останалите български летища. Това прави летенето до София по-изгодно за авиокомпаниите, отколкото до което и да е друго летище в страната. Ако се чудите защо София изпреварва с много в икономическото си развитие, част от причините отново са в държавното толериране. Държавната компания за развитие на индустриални зони инвестира публични средства в изграждането на няколко промишлени зони в България, но тази край София е в пъти по-голяма и развита от която и да е друга. Още един държавен реверанс, даващ предимство на най-развития български град, вместо да бъдат подпомогнати по-изостаналите региони. Ако все още се чудите какво не му е наред на Бургас, можете да добавите и всичко написано по-горе към останалите проблеми, които има градът ни. Както всеки друг български град, така и Бургас губи битката за човешки ресурси, инвестиции и дори популярност в не особено честно съревнование със София.
