В петък закъснях за работа. Тръгнах от вкъщи в 8, а по това време вече трябваше да съм там. Пътят до работа е точно 4 километра и обикновено го изминавам за 15 минути. Трябва да поясня, че живея в Меден рудник и се придвижвам основно с колело. На работа, до хипермаркета, до центъра за бира с приятели. Кола нямам, а градски транспорт използвам по-рядко. Карам колело през цялата година. Пътят ми от вкъщи до работното ми място е почти изцяло по очертаното с жълта маркировка велотрасе в Меден рудник. Съвсем умишлено не го наричам велоалея, защото то е означено с пътен знак, който указва, че пространството е както за велосипедисти, така и за пешеходци - споделено.
В петък закъснявах и бързах. Улицата пред блока води до големия булевард. Зад мен се движеше автомобил, а водачът очевидно изнервен, че е принуден да се движи в тясната уличка зад велосипед и да изгуби 5 или 10 секунди ме изпревари опасно вътре в самото кръстовище. Това ми се случва почти всеки ден на това кръстовище. Повечето шофьори не приемат велосипеда като част от уличното движение. Надолнището до училище "Елин Пелин" дава възможност да се движиш доста бързо с колелото. Велотрасето минава по тротоара. Обикновено там карам с около 30 километра в час. Сега се засилих повече. Вече бях закъснял. Колелото ми не е бързо - планински модел с малки по размер гуми с голям грайфер. Имам познати, които се движат много по-бързо с колело в града. Пред мен внезапно към училището прибягаха две деца, хванати за ръка. Бяха излезли от спрял на платното автомобил. Опитах да намаля и да заобиколя, но макар и с малка скорост бутнах леко едното от децата. Спрях, а от колата излезе жена. След като стана ясно, че на детето му няма нищо всички продължихме по пътя си. Спомних си как преди три години на велотрасето на улица "Иван Вазов", там където то минава в тясното зад спирката на градския транспорт, от спирката внезапно изскочи пешеходец и в опита си да го предпазя паднах от колелото и счупих капачката на коляното си. След две операции ми бяха нужни 11 месеца, за да мога пак да се кача на колело.
По панорамния път над преливниците между Мандренско и Бургаско езеро велотрасето заема почти изцяло тротоара. Там всяка сутрин чакат група мъже и жени. Явно там спира транспортът им за работа. Имат навика да застават точно на мястото, където има уличен стълб за осветление и се налага да преминавам бавно в тясната пролука. В петък стигнах на работа с 15 минути закъснение.
Разбира се, карането на велосипед с висока скорост в споделени пространства е доста опасно начинание. В Бургас вече имаше достатъчно инциденти, повечето нерегистрирани. Нерегистрирано остана и моето ПТП от 2017-та година. Спомням си как на една среща по тази тема с кмета и представители на общината през 2015-та година беше обяснено, че велоалеите са върху тротоарите, защото от общината искали да предпазят децата от опасностите на уличното платно. Очевидно е, че велотрасетата са мислени от хора, които си ги представят като място за игра на децата след като си напишат домашните. Ако искаш да ги ползваш за транспорт си прецакан - няма как да се движиш бързо и няма как да се движиш безопасно по тях. Високите бордюри и ниските клони на дърветата носят още няколко нива на трудност за каращите според общинската концепция за велотранспорт. Може да караш и по улицата, но това не е позволено при налична велосипедна инфраструктура и автоматично ще ти донесе хейт от шофьорите и ще донесе допълнителен хаос кой къде трябва да се движи.
Далеч съм от мисълта, че велосипедистите сме някакви по-свестни и стриктни, сравнени с всички останали. Аз също, както и всички останали, съм нарушител и карам колело в пешеходните зони и Морска градина. Общо погледнато всички сме на едно ниво по отношение на отговорност на пътя, спазване на правилата, мисъл за другите участници в движението, независимо дали караме или се движим пеша. Колоездачите обаче сякаш са най-прецакани. Велоалеите не са никакви велоалеи, а ако решиш да отидеш до магазина с колело, в общия случай дори няма къде да го подпреш и заключиш докато пазаруваш.
След работа в петък ми се наложи да отида до центъра. Велотрасето минава през Комлука и преминава от източния на западния тротоар при най-популярната закусвалня в квартала. Там има голяма пешеходна пътека зебра и отдавна маркирана велосипедна пътека, която в момента е почни напълно изтрита. Явно не се обновява. Обикновено на велосипедни пътеки тактиката ми е да внимавам, но и да стъпя с колелото на платното, за да имам някакъв шанс да бъда пропуснат да премина изобщо. В правилника така и не е регламентирано кой е с предимство, когато велосипедна пътека пресича улица. За щастие, в петък минаваха и пешеходци и на улицата бяха спрели няколко коли и автобус от градския транспорт. Тръгнах да пресичам, карайки колелото, но точно пред мен автобусът бавно потегли и водачът подпрял лакът на отворения прозорец ме смъмри поучително - "Това да не ти е велоалея".
Преди време имаше доста сериозна кампания от МВР и общините за разясняване, че с колело по пешеходна пътека се пресича само бутайки. Това вкара в главите на всички каращи коли, че велосипедът трябва да се бута на всяко кръстовище. Няколко пъти ми се е случвало шофьори да спират да се карат с мен, заради това че пресичам, карайки по велопътеката. Всъщност всички мразят велосипедистите. Колите ги мразят, че им се пречкат на пътя. Пешеходците ги мразят, че ги застрашават по тротоарите. А не беше така преди в Бургас да бъде изградена настоящата инфраструктура, която донесе повече проблеми отколкото решения. Неслучайно хората, които ползват ежедневно колело за транспорт са толкова малко. По алеята от Меден рудник до центъра между 7:30 и 8:00 часа броят на редовните велосипедисти е по-малък от пръстите на едната ръка. Въпреки всички нови велоалеи, велопътеки и вело приказки хората не искат да карат колело за транспорт и лошата и дори опасна инфраструктура и нетолерантната пътна среда са сред главните причини.
В петък закъснявах и бързах. Улицата пред блока води до големия булевард. Зад мен се движеше автомобил, а водачът очевидно изнервен, че е принуден да се движи в тясната уличка зад велосипед и да изгуби 5 или 10 секунди ме изпревари опасно вътре в самото кръстовище. Това ми се случва почти всеки ден на това кръстовище. Повечето шофьори не приемат велосипеда като част от уличното движение. Надолнището до училище "Елин Пелин" дава възможност да се движиш доста бързо с колелото. Велотрасето минава по тротоара. Обикновено там карам с около 30 километра в час. Сега се засилих повече. Вече бях закъснял. Колелото ми не е бързо - планински модел с малки по размер гуми с голям грайфер. Имам познати, които се движат много по-бързо с колело в града. Пред мен внезапно към училището прибягаха две деца, хванати за ръка. Бяха излезли от спрял на платното автомобил. Опитах да намаля и да заобиколя, но макар и с малка скорост бутнах леко едното от децата. Спрях, а от колата излезе жена. След като стана ясно, че на детето му няма нищо всички продължихме по пътя си. Спомних си как преди три години на велотрасето на улица "Иван Вазов", там където то минава в тясното зад спирката на градския транспорт, от спирката внезапно изскочи пешеходец и в опита си да го предпазя паднах от колелото и счупих капачката на коляното си. След две операции ми бяха нужни 11 месеца, за да мога пак да се кача на колело.
Велосипедна инфраструктура в квартал "Победа"
По панорамния път над преливниците между Мандренско и Бургаско езеро велотрасето заема почти изцяло тротоара. Там всяка сутрин чакат група мъже и жени. Явно там спира транспортът им за работа. Имат навика да застават точно на мястото, където има уличен стълб за осветление и се налага да преминавам бавно в тясната пролука. В петък стигнах на работа с 15 минути закъснение.
Разбира се, карането на велосипед с висока скорост в споделени пространства е доста опасно начинание. В Бургас вече имаше достатъчно инциденти, повечето нерегистрирани. Нерегистрирано остана и моето ПТП от 2017-та година. Спомням си как на една среща по тази тема с кмета и представители на общината през 2015-та година беше обяснено, че велоалеите са върху тротоарите, защото от общината искали да предпазят децата от опасностите на уличното платно. Очевидно е, че велотрасетата са мислени от хора, които си ги представят като място за игра на децата след като си напишат домашните. Ако искаш да ги ползваш за транспорт си прецакан - няма как да се движиш бързо и няма как да се движиш безопасно по тях. Високите бордюри и ниските клони на дърветата носят още няколко нива на трудност за каращите според общинската концепция за велотранспорт. Може да караш и по улицата, но това не е позволено при налична велосипедна инфраструктура и автоматично ще ти донесе хейт от шофьорите и ще донесе допълнителен хаос кой къде трябва да се движи.
Далеч съм от мисълта, че велосипедистите сме някакви по-свестни и стриктни, сравнени с всички останали. Аз също, както и всички останали, съм нарушител и карам колело в пешеходните зони и Морска градина. Общо погледнато всички сме на едно ниво по отношение на отговорност на пътя, спазване на правилата, мисъл за другите участници в движението, независимо дали караме или се движим пеша. Колоездачите обаче сякаш са най-прецакани. Велоалеите не са никакви велоалеи, а ако решиш да отидеш до магазина с колело, в общия случай дори няма къде да го подпреш и заключиш докато пазаруваш.
Пригоден за велосипеди висок бордюр на велоалеята
След работа в петък ми се наложи да отида до центъра. Велотрасето минава през Комлука и преминава от източния на западния тротоар при най-популярната закусвалня в квартала. Там има голяма пешеходна пътека зебра и отдавна маркирана велосипедна пътека, която в момента е почни напълно изтрита. Явно не се обновява. Обикновено на велосипедни пътеки тактиката ми е да внимавам, но и да стъпя с колелото на платното, за да имам някакъв шанс да бъда пропуснат да премина изобщо. В правилника така и не е регламентирано кой е с предимство, когато велосипедна пътека пресича улица. За щастие, в петък минаваха и пешеходци и на улицата бяха спрели няколко коли и автобус от градския транспорт. Тръгнах да пресичам, карайки колелото, но точно пред мен автобусът бавно потегли и водачът подпрял лакът на отворения прозорец ме смъмри поучително - "Това да не ти е велоалея".
Изтрита велопътека в квартал "Акациите"
Преди време имаше доста сериозна кампания от МВР и общините за разясняване, че с колело по пешеходна пътека се пресича само бутайки. Това вкара в главите на всички каращи коли, че велосипедът трябва да се бута на всяко кръстовище. Няколко пъти ми се е случвало шофьори да спират да се карат с мен, заради това че пресичам, карайки по велопътеката. Всъщност всички мразят велосипедистите. Колите ги мразят, че им се пречкат на пътя. Пешеходците ги мразят, че ги застрашават по тротоарите. А не беше така преди в Бургас да бъде изградена настоящата инфраструктура, която донесе повече проблеми отколкото решения. Неслучайно хората, които ползват ежедневно колело за транспорт са толкова малко. По алеята от Меден рудник до центъра между 7:30 и 8:00 часа броят на редовните велосипедисти е по-малък от пръстите на едната ръка. Въпреки всички нови велоалеи, велопътеки и вело приказки хората не искат да карат колело за транспорт и лошата и дори опасна инфраструктура и нетолерантната пътна среда са сред главните причини.
Велосипедно трасе по бул "Захари Стоянов"
