Преди няколко дни служебният министър на икономиката Кирил Петков посети Бургас. Макар събитието да не беше отразено в националните медии, в местните такива то беше подробно проследено. Целта на посещението му беше да бъде запознат с развитието на индустриалните зони в Бургас и конкретно му беше представен проектът за зона Равнец. Ето какво разбрахме от визитата на министъра:
Кирил Петков е бил поканен в Бургас от кмета Димитър Николов. Тази проактивна общинска позиция е спомогнала за ангажирането на министъра с проблемите на бургаската индустрия. Според Кирил Петков подобна активност от общините е това, което се очаква да се случи на местно ниво. Според кмета на Бургас Димитър Николов Индустриална зона "Равнец" има изготвен ПУП за цялата територия от 3500 декара, както и работни проекти за изграждане на нужната инфраструктура. ПУП-ът осигурява запазване на пистата на някогашното военно летище, което дава възможност там да се извършва обслужване на карго полети. Определен е терен за пречиствателна станция, чийто капацитет осигурява и обслужването на бъдещо разширение на зоната, както и включването на самото село Равнец. Възможностите за разширение са за още 500 декара. Направени са геоложки проучвания, както и археологически проучвания на зоната. На територията й археологически обекти не са открити. Съгласувано е с АПИ изграждането на директна връзка с автомагистрала "Тракия". Нужните средства за инфраструктура са около 24 милиона.
Община Бургас е дефинирала два възможни сценария за развитие на зоната. Първият вариант е чрез апортирането й в „Индустриален логистичен парк – Бургас“. В тази общинско-държавна фирма държавата, представяна от Национална компания индустриални зони ЕАД, към днешна дата и след апортирането на новите терени в Южна промишлена зона притежава 70%, а 30% са собственост на Община Бургас. Това е компанията, която управлява Индустриална зона "Север" от създаването й , както и новоизградените терени в Южна промишлена зона.
Вторият вариант за развитие на зона Равнец е в сътрудничество с Тракия икономическа зона. Според Николов те подготвят предложение към общината, за да поемат под някаква форма управлението на зоната. Тракия икономическа зона е частна компания, която управлява най-големия и най-успешен проект за индустриални паркове в България с няколко зони край Пловдив.
Според министър Петков най-подходящият вариант за развитие на зона "Равнец" е чрез средствата, определени за индустриални зони в проектния българския Национален план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз. Според министъра досегашната практика с разпределяне на средства без ясни критерии и според това кой кого познава и с кого е приятел е порочна. По тази причина планът за възстановяване е бил променен от служебното правителство и предвидените в него само 4 индустриални зони, които да бъдат финансирани, са отпаднали. По новата схема 400 милиона лева ще бъдат разпределяни през Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), която ще получи парите от държавата. Тези 400 милиона ще бъдат използвани само за инфраструктура на индустриални зони. Кандидатстването за тези пари ще става пред банковите експерти, като кандидатурите трябва да са свързани и с конкретно предложение на инвеститор. Така парите от Европа за инфраструктура ще бъдат допълнени с пари от банката за реализиране на конкретни проекти и цялата програма ще удвои до 800 милиона средствата за инвестиране. Според министъра реализирането на действащо карго летище в Равнец зависи изцяло от намирането на карго оператор, който да поеме експлоатацията. Петков обеща съдействие при контактите с потенциални инвеститори и съставяне на работна група в министерството, която да помага процеса.
Големият въпрос, който стои пред Индустриална зона "Равнец" е този за избора на частно или държавно управление. Логичното решение тук е за сътрудничество с Тракия икономическа зона и управление на бъдещия индустриален парк от частната компания. Откакто развива индустриални зони Община Бургас го прави в сътрудничество с държавата и е очевидно, че търпи неуспехи в опитите си за привличане на стратегически инвеститор. А такъв инвеститор е необходим, за да може да се кандидатства за европейските средства за инфраструктура. Разбира се, привличането на голям инвеститор в случая е като темата за кокошката и яйцето. Дали някой би планирал голям проект в индустриален парк, който тепърва ще изгражда основна инфраструктура с неясни срокове?
Кирил Петков е бил поканен в Бургас от кмета Димитър Николов. Тази проактивна общинска позиция е спомогнала за ангажирането на министъра с проблемите на бургаската индустрия. Според Кирил Петков подобна активност от общините е това, което се очаква да се случи на местно ниво. Според кмета на Бургас Димитър Николов Индустриална зона "Равнец" има изготвен ПУП за цялата територия от 3500 декара, както и работни проекти за изграждане на нужната инфраструктура. ПУП-ът осигурява запазване на пистата на някогашното военно летище, което дава възможност там да се извършва обслужване на карго полети. Определен е терен за пречиствателна станция, чийто капацитет осигурява и обслужването на бъдещо разширение на зоната, както и включването на самото село Равнец. Възможностите за разширение са за още 500 декара. Направени са геоложки проучвания, както и археологически проучвания на зоната. На територията й археологически обекти не са открити. Съгласувано е с АПИ изграждането на директна връзка с автомагистрала "Тракия". Нужните средства за инфраструктура са около 24 милиона.
Община Бургас е дефинирала два възможни сценария за развитие на зоната. Първият вариант е чрез апортирането й в „Индустриален логистичен парк – Бургас“. В тази общинско-държавна фирма държавата, представяна от Национална компания индустриални зони ЕАД, към днешна дата и след апортирането на новите терени в Южна промишлена зона притежава 70%, а 30% са собственост на Община Бургас. Това е компанията, която управлява Индустриална зона "Север" от създаването й , както и новоизградените терени в Южна промишлена зона.
Вторият вариант за развитие на зона Равнец е в сътрудничество с Тракия икономическа зона. Според Николов те подготвят предложение към общината, за да поемат под някаква форма управлението на зоната. Тракия икономическа зона е частна компания, която управлява най-големия и най-успешен проект за индустриални паркове в България с няколко зони край Пловдив.
Според министър Петков най-подходящият вариант за развитие на зона "Равнец" е чрез средствата, определени за индустриални зони в проектния българския Национален план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз. Според министъра досегашната практика с разпределяне на средства без ясни критерии и според това кой кого познава и с кого е приятел е порочна. По тази причина планът за възстановяване е бил променен от служебното правителство и предвидените в него само 4 индустриални зони, които да бъдат финансирани, са отпаднали. По новата схема 400 милиона лева ще бъдат разпределяни през Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), която ще получи парите от държавата. Тези 400 милиона ще бъдат използвани само за инфраструктура на индустриални зони. Кандидатстването за тези пари ще става пред банковите експерти, като кандидатурите трябва да са свързани и с конкретно предложение на инвеститор. Така парите от Европа за инфраструктура ще бъдат допълнени с пари от банката за реализиране на конкретни проекти и цялата програма ще удвои до 800 милиона средствата за инвестиране. Според министъра реализирането на действащо карго летище в Равнец зависи изцяло от намирането на карго оператор, който да поеме експлоатацията. Петков обеща съдействие при контактите с потенциални инвеститори и съставяне на работна група в министерството, която да помага процеса.
Големият въпрос, който стои пред Индустриална зона "Равнец" е този за избора на частно или държавно управление. Логичното решение тук е за сътрудничество с Тракия икономическа зона и управление на бъдещия индустриален парк от частната компания. Откакто развива индустриални зони Община Бургас го прави в сътрудничество с държавата и е очевидно, че търпи неуспехи в опитите си за привличане на стратегически инвеститор. А такъв инвеститор е необходим, за да може да се кандидатства за европейските средства за инфраструктура. Разбира се, привличането на голям инвеститор в случая е като темата за кокошката и яйцето. Дали някой би планирал голям проект в индустриален парк, който тепърва ще изгражда основна инфраструктура с неясни срокове?
