Туризмът е една от емблемите на бургаския регион. Бургас разчита много на приходите от туристи, но краткият сезон, спорните качества на предлаганата услуга, недостигът на кадри и липсата на синхрон между държава, общини и бизнес от много години трупат проблеми, напрежение и пречат на развитието. Бургас има огромен потенциал, който така и не успява да се реализира. Потърсихме за мнение Бургаската регионална туристическа камара (БРТК) относно силните и слабите страни, проблемите и перспективите пред туризма в бургаски регион. Получените отговори са позицията на УС на БРТК.
Доколко извънсезонният туризъм в Бургас и региона съществува и какви са тенденциите в това отношение?
От години тенденцията е към скъсяване на сезона, а в резултат на пандемията последните 2 години, извънсезонният туризъм на практика не съществува. Община Бургас полага усилия за привличане на туристи целогодишно, разработвайки различни тематични мероприятия и фестивали, но за съжаление това е само част от възможностите и маркетирането на дестинацията. Тази година през септември имаше само един круизен кораб, спирането на целогодишни самолетни линии също оказва негативно влияние.
Очевидно Бургас привлича туристи основно със слънце, топъл пясък и море. Има ли какво друго привлекателно и конкурентно да предложи регионът, когато тези фактори отсъстват?
Разбира се, че има - построиха се толкова спортни бази, конгресен център, модерно пристанище, всичко това е предпоставка за развитие на множество алтернативни форми на туризма като започнем от спортен /спартакиад/, конгресен и стигнем до специализираните /орнитоложки, спелео, кулинарен и др./. Организацията и провеждането на тези форми на туризъм изискват широк спектър на познание и квалифицирани кадри. Тук е мястото да отбележим, че за целта е наложително тясното сътрудничество между Общини и бизнес.
Много често туристическият бизнес отправя искания към държавата за по-голяма ангажираност с проблемите на сектора и отделяне на повече държавни средства за подпомагане на отрасъла. Какви са предприетите мерки и инвестираните средства, които бизнесът и браншовите организации в туризма са предприели сами организирано, за да повишат стандартите и имиджа на българския туристически продукт?
Въпросът би трябвало да е зададен какви мерки предприе държавата и какви средства инвестира, за да повиши имиджа на българския туристически продукт. Освен кампанията маркетинг с 0 средства, включващ множеството журналистически турове, за което разбира се можем само да ги приветстваме, нищо друго не е направено. Особено за стандартите като започнем от един некадърен закон по туризъм от 130 страници, който е овехтял и безполезен и стигнем до безумните щандове по туристическите борси. Така вече си отговаряме на въпроса какво направиха бизнесът и браншовите организации? Ами всичко изброено, особено в условията на пандемия имаше креативни предложения и от страна на БРТК заедно с НС Случаен превоз да се направят тематични маршрути към морето и към вътрешността на страната. Бяхме предложили да сформираме работни групи с представители от браншови организации, министерство на туризма и министерство на транспорта, където да се решават наболелите проблеми с ограничаване на сивия сектор в бранша, полагане на основите на туристическа полиция. Бяхме предложили като начало тази функция да се поеме от браншовите организации за сигнали и обществен ред за съдействие. За съжаление, не срещнахме подкрепа и всичко остана недовършено. Бизнесът инвестира постоянно в подобряване на материалната си база, създава туристически атракции, обучава кадрите си, рекламира собствения си продукт пред своите партньори и контрагенти в страната и чужбина.
Един от големите проблеми във вашия бранш е този с недостига на квалифицирани кадри. Все пак България е част от конкурентния европейски трудов пазар и вие като работодатели сте в конкуренция с работодатели от централна и западна Европа. Готов ли е българският работодател в сферата на туризма да се конкурира за привличането на кадри с по-добри условия на труд и по-високо ниво на заплащането?
Изключително наболяла тема, а и тепърва ще е все по-болезнена за бранша. Кой работодател не иска персоналът му да получава повече средства и да е със самочувствие на европеец, да не е притиснат от битови проблеми, за да работи качествено, да обича и да се гордее с професията си, да е удовлетворен от това, което прави. Само че тук стигаме до множество проблеми: неатрактивно заплащане поради кратката сезонна заетост, липса на квалифицирани (и не само) кадри, тежка бюрокрация и законови изисквания за наемане на работна ръка от трети страни и на непълнолетни лица, отлив на персонал поради несигурността за работа в нашия бранш последните две години. Туризмът е специфичен, защото освен физически и умствен труд, се изискват и много лични качества да притежава обслужващият персонал. Това е трудно, разбира се, когато си дошъл на работа само за да вземеш един надник. Тези качества се възпитават още в училищната среда в Професионалните гимназии по туризъм. Там е мястото, където трябва да се обясни що е то туризъм и как се работи, да се актуализират учебните програми спрямо съвременните изисквания от бранша. В по-горните курсове е належащо да се доразвива, стимулира и профелира, а не тепърва да се разясняват основи на туристическото обслужване. Ето защо е изключително важно бизнесът и академичните среди да работят плътно един с друг по проекти на образованието и реализацията на кадрите. Да работиш в сферата на туризма губи своята привлекателност и престиж.
Бургаска регионална туристическа камара е член на новосформирания Алианс „Българско Черноморие“. В каква посока ще работи той?
Черноморието имаше нужда от собствено обединение и то бе положено със създаване на Алианс Българско Черноморие. Варна и Бургас обединиха своите усилия в лицето на Общините, двете регионални туристически камари, операторът на двете летища Фрапорт, курортните комплекси, туроператорите и хотелиерите, а също и университетите на двата града. Посоката в която ще работи Алианса е маркетиране на българското Черноморие, привличане на чуждестранния туристопоток, повишаване на конкурентоспособността на черноморския туристически продукт, подпомагане на членовете на Алианса особено в енергийния сектор. Не е необходимо да се делим на север и юг, защото "Нашето Черноморие е важно за всички, а заедно можем да постигнем всичко" това са двата обединени слогана на БРТК и ВТК.
Преди няколко години Общински съвет Бургас създаде фонд за подпомагане на целогодишните самолетни линии до Летище Бургас. Тогава надеждата беше, че във фонда ще се включат както останалите общини от Южното черноморие, така и туристическият бизнес в региона. Какви са вашите анализи за неуспехите в привличането на целогодишни полети? Готов ли е бизнесът да участва заедно с общините включително и финансово в стимулирането и рекламирането на туризма извън активния сезон?
Това беше по идея на Фрапорта, която Община Бургас прегърна и първа подпомогна създаването на такъв фонд. За съжаление, останалите Общини останаха встрани от идеята и това, разбира се, попречи да се развие този проект. Сега със създаването на Алианс Българско Черноморие и отправената покана към всички Черноморски Общини за участие има шанс този проект да се реализира, а от него би имало само ползи. Трябва да ни е ясно, че ако всички заедно не започнем да мислим в посока единна реклама на цялото Черноморие сме обречени на провал поединично. Трябва цялостна концепция за Черноморския регион, а не на парчета по Общини. Ние сме убедени, че целогодишните самолетни линии ще допренесат основно за развитието на туризма в Бургаска област, тъй като има много какво да предложим - от активна почивка, като походи в Странджа, наблюдение на птици, маунтънбайк маршрути, спортни, конгресни и фестивални събития, кулинарни, винени и стрийт фуд мероприятия, през лечебни, балнео процедури и др. Тук е моментът да отбележим, че за тези цели е необходимо и част от помощите от ЕС да бъдат насочени към реклама, не е моментът, а и не е в бизнеса да отдели средства за обща реклама на дестинацията Бургаска област.
Доколко извънсезонният туризъм в Бургас и региона съществува и какви са тенденциите в това отношение?
От години тенденцията е към скъсяване на сезона, а в резултат на пандемията последните 2 години, извънсезонният туризъм на практика не съществува. Община Бургас полага усилия за привличане на туристи целогодишно, разработвайки различни тематични мероприятия и фестивали, но за съжаление това е само част от възможностите и маркетирането на дестинацията. Тази година през септември имаше само един круизен кораб, спирането на целогодишни самолетни линии също оказва негативно влияние.
Очевидно Бургас привлича туристи основно със слънце, топъл пясък и море. Има ли какво друго привлекателно и конкурентно да предложи регионът, когато тези фактори отсъстват?
Разбира се, че има - построиха се толкова спортни бази, конгресен център, модерно пристанище, всичко това е предпоставка за развитие на множество алтернативни форми на туризма като започнем от спортен /спартакиад/, конгресен и стигнем до специализираните /орнитоложки, спелео, кулинарен и др./. Организацията и провеждането на тези форми на туризъм изискват широк спектър на познание и квалифицирани кадри. Тук е мястото да отбележим, че за целта е наложително тясното сътрудничество между Общини и бизнес.
Много често туристическият бизнес отправя искания към държавата за по-голяма ангажираност с проблемите на сектора и отделяне на повече държавни средства за подпомагане на отрасъла. Какви са предприетите мерки и инвестираните средства, които бизнесът и браншовите организации в туризма са предприели сами организирано, за да повишат стандартите и имиджа на българския туристически продукт?
Въпросът би трябвало да е зададен какви мерки предприе държавата и какви средства инвестира, за да повиши имиджа на българския туристически продукт. Освен кампанията маркетинг с 0 средства, включващ множеството журналистически турове, за което разбира се можем само да ги приветстваме, нищо друго не е направено. Особено за стандартите като започнем от един некадърен закон по туризъм от 130 страници, който е овехтял и безполезен и стигнем до безумните щандове по туристическите борси. Така вече си отговаряме на въпроса какво направиха бизнесът и браншовите организации? Ами всичко изброено, особено в условията на пандемия имаше креативни предложения и от страна на БРТК заедно с НС Случаен превоз да се направят тематични маршрути към морето и към вътрешността на страната. Бяхме предложили да сформираме работни групи с представители от браншови организации, министерство на туризма и министерство на транспорта, където да се решават наболелите проблеми с ограничаване на сивия сектор в бранша, полагане на основите на туристическа полиция. Бяхме предложили като начало тази функция да се поеме от браншовите организации за сигнали и обществен ред за съдействие. За съжаление, не срещнахме подкрепа и всичко остана недовършено. Бизнесът инвестира постоянно в подобряване на материалната си база, създава туристически атракции, обучава кадрите си, рекламира собствения си продукт пред своите партньори и контрагенти в страната и чужбина.
Един от големите проблеми във вашия бранш е този с недостига на квалифицирани кадри. Все пак България е част от конкурентния европейски трудов пазар и вие като работодатели сте в конкуренция с работодатели от централна и западна Европа. Готов ли е българският работодател в сферата на туризма да се конкурира за привличането на кадри с по-добри условия на труд и по-високо ниво на заплащането?
Изключително наболяла тема, а и тепърва ще е все по-болезнена за бранша. Кой работодател не иска персоналът му да получава повече средства и да е със самочувствие на европеец, да не е притиснат от битови проблеми, за да работи качествено, да обича и да се гордее с професията си, да е удовлетворен от това, което прави. Само че тук стигаме до множество проблеми: неатрактивно заплащане поради кратката сезонна заетост, липса на квалифицирани (и не само) кадри, тежка бюрокрация и законови изисквания за наемане на работна ръка от трети страни и на непълнолетни лица, отлив на персонал поради несигурността за работа в нашия бранш последните две години. Туризмът е специфичен, защото освен физически и умствен труд, се изискват и много лични качества да притежава обслужващият персонал. Това е трудно, разбира се, когато си дошъл на работа само за да вземеш един надник. Тези качества се възпитават още в училищната среда в Професионалните гимназии по туризъм. Там е мястото, където трябва да се обясни що е то туризъм и как се работи, да се актуализират учебните програми спрямо съвременните изисквания от бранша. В по-горните курсове е належащо да се доразвива, стимулира и профелира, а не тепърва да се разясняват основи на туристическото обслужване. Ето защо е изключително важно бизнесът и академичните среди да работят плътно един с друг по проекти на образованието и реализацията на кадрите. Да работиш в сферата на туризма губи своята привлекателност и престиж.
Бургаска регионална туристическа камара е член на новосформирания Алианс „Българско Черноморие“. В каква посока ще работи той?
Черноморието имаше нужда от собствено обединение и то бе положено със създаване на Алианс Българско Черноморие. Варна и Бургас обединиха своите усилия в лицето на Общините, двете регионални туристически камари, операторът на двете летища Фрапорт, курортните комплекси, туроператорите и хотелиерите, а също и университетите на двата града. Посоката в която ще работи Алианса е маркетиране на българското Черноморие, привличане на чуждестранния туристопоток, повишаване на конкурентоспособността на черноморския туристически продукт, подпомагане на членовете на Алианса особено в енергийния сектор. Не е необходимо да се делим на север и юг, защото "Нашето Черноморие е важно за всички, а заедно можем да постигнем всичко" това са двата обединени слогана на БРТК и ВТК.
Преди няколко години Общински съвет Бургас създаде фонд за подпомагане на целогодишните самолетни линии до Летище Бургас. Тогава надеждата беше, че във фонда ще се включат както останалите общини от Южното черноморие, така и туристическият бизнес в региона. Какви са вашите анализи за неуспехите в привличането на целогодишни полети? Готов ли е бизнесът да участва заедно с общините включително и финансово в стимулирането и рекламирането на туризма извън активния сезон?
Това беше по идея на Фрапорта, която Община Бургас прегърна и първа подпомогна създаването на такъв фонд. За съжаление, останалите Общини останаха встрани от идеята и това, разбира се, попречи да се развие този проект. Сега със създаването на Алианс Българско Черноморие и отправената покана към всички Черноморски Общини за участие има шанс този проект да се реализира, а от него би имало само ползи. Трябва да ни е ясно, че ако всички заедно не започнем да мислим в посока единна реклама на цялото Черноморие сме обречени на провал поединично. Трябва цялостна концепция за Черноморския регион, а не на парчета по Общини. Ние сме убедени, че целогодишните самолетни линии ще допренесат основно за развитието на туризма в Бургаска област, тъй като има много какво да предложим - от активна почивка, като походи в Странджа, наблюдение на птици, маунтънбайк маршрути, спортни, конгресни и фестивални събития, кулинарни, винени и стрийт фуд мероприятия, през лечебни, балнео процедури и др. Тук е моментът да отбележим, че за тези цели е необходимо и част от помощите от ЕС да бъдат насочени към реклама, не е моментът, а и не е в бизнеса да отдели средства за обща реклама на дестинацията Бургаска област.
