Няколко дни след като руската армия нахлу в Украйна в българските медии се появи интересна новина. Родни хотелиери, които са приютили украински бежанци на добра воля и от желание да помогнат, само няколко дни по-късно осъзнали, че не могат да смогнат финансово и се налага да помолят украинците да напуснат. Туристическият бизнес призовава държавата да помогне с финансирането на настаняването.
Проблемите за българския туризъм не са от вчера и новата криза в Европа едва ли го хваща съвсем неподготвен. За съжаление, туристическият бранш вече много години наред показва пълна неспособност да се настрои спрямо пазарните тенденции. Огромното мнозинство от хора, които претендират, че правят туристически бизнес го правят по модел от 80-те години на миналия век, чакайки "Балкантурист" да спре автобусите отпред и да напълни легловата база или местата в заведението. Ако разгледате сайта на "Бургаската регионална туристическа камара", която е най-голямата браншова туристическа организация, ще откриете множество анализи на проблемите, като основен виновник се оказва държавата, а най-голям враг на туризма са Airbnb и booking.com.
Туристическият бум преди пандемията в Европа се базира на индивидуалните пътувания, на малките места за настаняване, удобните самолетни връзки, културните забележителности и интересни събития, кулинарните особености на регионите, качествено обслужване. Вероятно помните как Община Бургас опита да стимулира самолетните линии до Бургас с инициатива, в която уж се включиха и другите морски общини и бизнесът. Реалността е такава, че освен Община Бургас, никой друг не пожела да подкрепи идеята с адекватна финансова вноска. Музеите ни са малки, създадени и непроменени от времето на комунизма, фестивалите се появяват и изчезват заедно с европейските програми, които ги финансират безвъзмездно. Доскоро в автобусите на Бургасбус, които спират на летището, нямаше информация на английски. Бизнесът продължава да пренебрегва значението на качеството на услугите и нормалните условия на труд на служителите си, често подготвените кадри предпочитат реализация в друга сфера.
Разбира се, възможността празните хотели да се използват за помощ на хора в беда, бягащи от война, е съвсем логична. Вероятно част от туристическия бизнес вижда в това шанс да компенсира очертаващия се пореден труден летен сезон и дори да наеме персонал, но това няма да спаси българския туристически бизнес от нуждата да се промени, да приеме и прегърне реалностите на 21 век и да започне да се възползва от огромните възможности, които са си тук, вместо вечно да се моли за пари и безвъзмездна подкрепа.
Проблемите за българския туризъм не са от вчера и новата криза в Европа едва ли го хваща съвсем неподготвен. За съжаление, туристическият бранш вече много години наред показва пълна неспособност да се настрои спрямо пазарните тенденции. Огромното мнозинство от хора, които претендират, че правят туристически бизнес го правят по модел от 80-те години на миналия век, чакайки "Балкантурист" да спре автобусите отпред и да напълни легловата база или местата в заведението. Ако разгледате сайта на "Бургаската регионална туристическа камара", която е най-голямата браншова туристическа организация, ще откриете множество анализи на проблемите, като основен виновник се оказва държавата, а най-голям враг на туризма са Airbnb и booking.com.
Туристическият бум преди пандемията в Европа се базира на индивидуалните пътувания, на малките места за настаняване, удобните самолетни връзки, културните забележителности и интересни събития, кулинарните особености на регионите, качествено обслужване. Вероятно помните как Община Бургас опита да стимулира самолетните линии до Бургас с инициатива, в която уж се включиха и другите морски общини и бизнесът. Реалността е такава, че освен Община Бургас, никой друг не пожела да подкрепи идеята с адекватна финансова вноска. Музеите ни са малки, създадени и непроменени от времето на комунизма, фестивалите се появяват и изчезват заедно с европейските програми, които ги финансират безвъзмездно. Доскоро в автобусите на Бургасбус, които спират на летището, нямаше информация на английски. Бизнесът продължава да пренебрегва значението на качеството на услугите и нормалните условия на труд на служителите си, често подготвените кадри предпочитат реализация в друга сфера.
Разбира се, възможността празните хотели да се използват за помощ на хора в беда, бягащи от война, е съвсем логична. Вероятно част от туристическия бизнес вижда в това шанс да компенсира очертаващия се пореден труден летен сезон и дори да наеме персонал, но това няма да спаси българския туристически бизнес от нуждата да се промени, да приеме и прегърне реалностите на 21 век и да започне да се възползва от огромните възможности, които са си тук, вместо вечно да се моли за пари и безвъзмездна подкрепа.
