Пряко свързана с въпроса за горивата е и друга изключително модерна през последните години тема - тази за опазването на околната среда и природосъобразения начин на живот. Естествено грижата за природата е основен приоритет само при развитите общества и икономики, където хората живеят спокоен, обществено-активен, задоволен и осигурен живот. Лесно е да мислиш за околната среда в страна където социалните помощи за безработни са по-високи от заплатите при високоплатените професии в повечето държави по света. Особено приятно, успокояващо и самодоволно е да влагаш милиарди в инсталации намаляващи вредните емисии, пречиствателни станции за отпадни води и заводи за преработка на битови отпадъци когато бюджета на страната ти е 10 пъти по-голям от сбора на бюджетите на всички страни в Африка. Никое правителство няма да отдели средства за екологични проекти когато няма пари да плати пенсиите. А и на никой пенсионер, който едва свързва двата края не му пука колко години ще се разгражда найлоновата торбичка, стига в нея да има достатъчно хляб и кисело мляко за да може да изкара още един ден.
Колкото и да сме изостанали в сравнение с другите в Европейския съюз и колкото и да сме отчяни всички ние в България от бедността и мизерията ни все пак страната ни не е за оплакване. В България се живее доста прилично сравнено с по-голямата част от света. Според индекса на човешко развитие на ООН страната ни се нарежда веднага след най-развитите държави в света и е много преди повечето страни в Азия, Южна Америка и Африка. Повечето от нас имат достатъчно сигурност и живеят достатъчно осигурен живот за да могат да си позволят да мислят за заобикалящата ги средата и начините по които самите ние можем да влияем за да бъде тя по-приятна и здравословна. Съвсем спокойно без каквито и да е сериозни усилия можем да избягваме използването на найлонови торбички, да събираме разделно отпадъците си и да използваме разумно питейната вода и електроенергията. Всъщност едва ли бихме усетили директно ефекта от такъв щадящ природата начин на живот. Един от начините чрез който можем не само да пазим природата изобщо, но и да подобрим чувствително живота и средата около нас е масовото използване на велосипеди като алтернатива на автомобилите и градския транспорт. Карането на колело не само за забавление, но и като средство за придвижване до работа или училище би имало силен ефект върху непосредствено заобикалящия ни свят. Ако всеки пети бургазлия се качи на колелото си сутрин вместо на колата това би означавало 20% по-малко автомобили по улиците и намаляване на паркиралите по тротоари и градинки. Влиянието върху качеството на въздуха, който дишаме би било сериозно след като основния замърсител са изгорелите автомобилни газове. Може би най-важния и истински осезаем ефект, който бихме почувствали е здравословното въздействие на чисто физическата активност. В днешно време, когато голяма част от професиите и навиците на хората предразполагат към заседнал начин на живот това е сериозен фактор за физическото ни здраве. Всяко движение и поддържане на добра физическа форма не само спомагат да се чувстваме по-добре но е и сериозна превенция срещу голям брой широкоразпространени болести. Към всичко това може да се добави и спестяването на средства необходими за автомобилен или градски транспорт.
За да може човек да ползва велосипеда си в градска среда, лесно и с удоволствие, имаме нужда от сериозни промени в пътната инфраструктура на градовете. Община Бургас от известно време целенасочено работи в тази посока. Въпреки че в момента в Бургас реално има изградени едва 10-тина километра велоалеи свършената вече работа, както и плановете за бъдещи пътища за велосипедисти поставят града ни на челно място в България. Няколкото съществуващи велоалеи са физически отделени от останалия пътен трафик и дават възможност велосипедистите да се движат необезпокоявани. Съвсем логично пътища за велосипеди, които да делят едно платно с автомобилите липсват. Просто културата на автомобилния транспорт в града в момента гарантира неефективността на подобна тактика за изграждане на вело-пътища. Със сигурност от общината нямат желание по този начин да създават още работа на и без това достатъчно ангажираните паяци и общински охранители. Всъщност вело-идеята в Бургас е на много начален етап от реализацията си в сравнение на крайния резултат, който се цели. Всички кръстовища с велоалеи са с неясни правила за пресичане на колоездачите. Няма светофари за велосипеди както и маркировка от къде ще минават те, така че да не пречат на пешеходците и в същото време да не са застрашени от пресичащите кръстовището автомобили. На много места високи бордюри пречат за нормалното движение по велоалеите и напълно липсват паркинги за велосипеди. На този етап е явно, че велосипедната инфраструктура е на такова ниво, че общинската администрация да може да показва статистики с километрите изградени велоалеи в своя реклама без реално да е осигурена свързана и изобщо използваема мрежа от велосипедни пътища. Все пак работата в тази посока в община Бургас продължава. Сериозна част от стартиралия вече реализация проект за интегриран градски транспорт включва изграждане на нови велоалеи в Бургас. Този сериозен и шорокоразискван проект би трябвало да даде конкретни отговори на въпросите за начина на придвижване на колоездачите от една точка на града до друга. Би трябвало да е разработена стратегията за развитието на вело-транспорта и да са определени типа на велоалеите, начините на пресичане на кръстовища и местата за паркингите за велосипеди.
Въпреки сравнително добрите перспективи пред велосипедната инфраструктура в Бургас за да има всичко това смисъл е нужно много по-масово използване на велосипеди от гражданите. В момента вело-културата сериозно изостава от вело-инфраструктурата. Хората които използват колелото си за да отидат на работа са единици. Цялостното схващане сред гражданите е че велосипеда не е сериозно и истинско средство за придвижване а е единствено уред за спортуване и забавление. Както вече няколко пъти сме коментирали тук реконструкциите в съзнанието на хората се постигат много по-трудно и бавно от реконструкцията на пътищата и парковете ни.
Вело-ентусиасти все пак не липсват съвсем. Преди няколко дни в Бургас се проведе велопоход с цел да популяризира велосипеда като алтернативен вид транспортно средство в градска среда. Организатор на похода беше наскоро създаденото сдружение "Велоклуб Бургас", което обединява любители колоездачи. Целите на сдружението са освен разпространяването на вело-идеята сред хората също така и разработване на нови вело-маршрути и подобряването на условията за практикуване на велосипедизъм. Всеки любител на велосипеда може да се запише да участва в сдружението, което организира всяка седмица походи на различна дистанция и в различна посока. Това сдружение сякаш дава старт на съвмеснтните усилия на гражданите и общинската админситрация за вело-революционни промени по улиците и в главите ни.
Многократно вече в общинската администрация и общинския съвет на Бургас бяха правени сравнения между нашия град и София, като столицата беше давана за пример в различни аспекти. Сравняването и моделирането на Бургас според примера на София е ужасна идея. Най-големия град в България е все още прекалено неприятно място за живеене и едва ли някой иска града му да изглежда по подобен начин. В развитите европейски страни има градове подобни по мащаб на Бургас и ако трябва да копираме от някъде, определено трябва да гледаме доста по - на запад от София.
Не съм бил никога в Утрехт, но в интернет има достатъчно информация за този холандски град за да мога да събера данни за велосипедната култура и инфраструктура там. Холандия е страната на колоездачите. Около 99% от холандците имат колело и цели 27% от дневните пътувания в Холандия се правят с колело. Утрехт е с население 300 000 жители, като почти всеки от тях има колело. Около 33% от пътуванията в рамките на града се правят с велосипед. Използвайки силно развитата велоалейна мрежа може да се стигне до всяка точка в града. Уличната мрежа в центъра на Утрехт е изградена така, че е изключително неудобна за автомобили. Много от улиците са еднопосочни или разрешени единствено за автобуси. Множеството светофари и ужасно скъпите места за паркиране също спомагат за слабото автомобилно движение. За сметка на това удобствата за колоездачите са много и хиляди хора ежедневно се възползват от тях. Велоалеите обхващат целия град, кръстовищата са проектирани удобни за велосипедисти, със специална маркировка и велосипедни светофари, велопаркингите са в целия град. До централната железопътната гара има изграден паркинг за велосипеди със 6000 места. Там човек може лесно да наеме колело и да се придвижва с него из града или обратно - да паркира своя велосипед и да хване влак. Противно на скъпите паркоместа в центъра, в покрайнините на града има няколко големи паркинга, където доста по-евтино човек може да паркира автомобила си и с билета за паркиране да използва безплатно за до 5 човека градския транспорт за да стигне до центъра. Разбирането за велосипедите в Холандия е коренно различно от българското. В холандските градове е нормално да видиш хора с костюм и вратовръзка, които отиват на работа с колело, родители качили на велосипеда 4 деца, велосипеди пригодени за няколко човека или пренасяне на багаж. Разбира се вело-културата в Холандия е изграждана повече от 100 години и има своите исторически предпоставки. Едва ли тук можем да постигнем някакви значими промени в рамките на един човешки живот, но все пак всеки от нас може да опита да отиде на работа или на училище с колело. Удобствата за велосипедисти занапред ще стават все повече и нищо чудно скоро да открием, че колелото е по-бързо и приятно от автомобила, автобуса или тролея.
| страна | нас. | брой велос. | % на велосипед. |
| Китай | 1 342 700 000 | 500 000 000 | 37.2% |
| Белгия | 10 827 519 | 5 200 000 | 48% |
| Швейцария | 7 782 900 | 3 800 000 | 48.8 |
| Япония | 127 370 000 | 72 540 000 | 56.9% |
| Финландия | 5 380 200 | 3 250 000 | 60.4% |
| Норвегия | 4 943 000 | 3 000 000 | 60.7% |
| Швеция | 9 418 732 | 6 000 000 | 63.7% |
| Германия | 81 802 000 | 62 000 000 | 75.8% |
| Дания | 5 560 628 | 4 500 000 | 80.1% |
| Холандия | 16 652 800 | 16 500 000 | 99.1% |
Велоинфраструктура Бургас (май 2011)
-съществуващи велоалеи
-велоалеи предвидени в доклада по проекта за интегриран градски транспорт
-велоалеи според Общия устроисйтвен план
Галерия със снимки на велоинфраструктурата на Бургас (май 2011)
Утрехт - час пик:
Утрехт - с велосипед от центъра до жилищен квартал по второстепенен вело-път:
Утрехт - вело-паркинг с електронно отчитане:
Утрехт - с велосипед през града:
Утрехт - велипаркинг централна жп гара:
Дизайн на кръстовище удобно за велосипедисти:
Карта на централните велоалеи в Утрехт:
връзки:
http://hembrow.blogspot.com/
