Първите ми впечатления от Виена естествено бяха от летището, където самолета по редовната линия Варна-Виена ме изсипа заедно с тълпа други пътници от всякакви националности. Може и притеснението ми да е било причината, но в тези първи виенски минути на летището всичко наоколо ми се стори ужасно объркано и неясно. След като излязох от ръкава около минута се въртях с надежда да намеря някакво указание на къде трябва да се придвижа и след като така и не можах да се оправя просто последвах тълпата и скоро се измъкнах през вратите с надпис над тях "Пристигащи" с багажа си в ръка. Обикалянето и търсенето на някакви ясни табели, които да ме упътят към избрания от мен транспорт към града продължи още доста време преди някак си да успея да се добера до влака, който ме откара до центъра на Виена.
Всъщност Терминал 2 на летище Виена не е чак толкова огромен колкото ми се стори в началото и ако не си притеснен едва ли можеш да се загубиш там. Освен него летището има още един голям терминал - Терминал 1. Летище Виена е 17-тото най-използвано в Европа за 2010та година когато е обслужило около 19,6 милиона пътници. То разполага с 2 писти и се намира на югоизток от центъра на града. Табелите, означенията и изобщо ориентирането на него макар и относително свестни всъщност ми създадоха най-много проблеми за целия ми престой в Австрия. Може и да съм пропуснал нещо поради факта, че за първи път летях със самолет, но примерно въпреки всичкото ми оглеждане и четене на информация така и не можах да разбера от къде трябва да си взема багажа и успях да го намеря едва след като видях къде чакат познати лица от спътниците ми в самолета.
Има няколко варианта за транспорт от летището до центъра на Виена. Билета за бързите влакове CAT (City Airport Train), които изминават 19-те километра до Wien-Mitte за около 15 минути, струва 9 евро. По всяка от указателните табели на летището можеш да видиш знака на бързия влак и лесно да се ориентираш как да стигнеш до станцията, от която да хванеш зеленото влакче. Билетите за него не важат за останалите видове транспорт и могат да се купят от няколкото зелени автомата разположени по пътя към станцията. Градските влакове S-bahn също могат да бъдат ползвани за превоз до центъра. S7 (S-bahn номер 7), който пътува до летището, за разлика от зеления CAT има 10-тина спирки преди да стигне до Wien-Mitte и може да се ползва с обикновен билет за градския транспорт. Стори ми се много странно, че по информационните табелите на летището означенията за S-bahn липсват напълно. Всъщност подземната станция "Летище Виена" на CAT и S-bahn е една, като в последният момент коридора се разделя за отделните перони на двата влака.
Всички линии от схемата на градския транспорт на Виена се поддържат от един оператор и билетите за всички превозни средства са едни и същи (с някой изключения като CAT влака до летището). Цената на пътуването е според зоните, между които се придвижваш. Градът е разделена на части и при преминаване от една зона в друга пътникът трябва да таксува още един билет. Всъщност картата на зоните е малко объркваща на пръв поглед и създава впечатление, че човек непрекъснато ще пресича зони пътувайки из Виена. Нищо подобно. Централната зона Wien 100 обхваща голяма част от града и реално човек може да пътува до всяка точка на картата на Виена на цената на едно билетче. Повечето зони извън Wien 100 са всъщност отдалечени предградия в радиус до към 50 километра от центъра. Билет можеш да си купиш по магазинчетата за тютюневи изделия но много по-лесно е да използваш червените автомати, които ще намериш на всяка гара на S-bahn или станция на метрото- U-bahn. Цената на единичен билет е 1,80 евро, като освен такива билети автоматите отпечатват и еднодневни билети, билети за два дни, три дни, за седмица (от понеделник до понеделник), за осем дни, за месец или Виена карта, която важи за 72 часа и ти дава намаление в някой туристически обекти. Цената за седмичния билет е 14 евро, което е по-малко от цената на 10 единични билета, и на мен ми се стори изключително изгодно. Друг вариант е да избереш от менюто на автомата от коя до коя спирка ще пътуваш и той съответно да ти издаде билет, който примерно включва всички пресичания на зони без нужда да си купуваш няколко билета за този случай. В автобусите билет можеш да си купиш и от шофьора на по-висока цена (2,20 евро), а автомати за билети има и в трамваите. Таксуването на билетите става с машинки за самотаксуване, като билетите издадени от спирка до спирка както и тези за седмица няма нужда да бъдат маркирани и за това са по-широки и не влизат в автоматите. За 10 дни интензивно използване на градския транспорт във Виена нито веднъж не видях нито една проверка на билети.
Най-бързият и удобен начин да се движиш из Виена естествено е метрото. Виенското метро има 5 линии - U1(червено), U2(лилаво), U3(оранжево), U4(зелено) и U6(кафяво). Някой ми спомена за някаква легенда защо U5 е пропуснато като номер на линия на метрото, но така и не направих усилие да проверя. Мога да кажа, че за мен придвижването с метрото на Виена беше изключително приятно преживяване. Линиите покриват почти напълно централните квартали на града, метростанциите са разположени особено удобно, навсякъде има обяснения, карти и обозначения на маршрута и спирките, а самото пътуване е бързо и лесно. Във виенското метро се влиза без да преминаваш през какъвто и да е контрол. Няма автомати, които да ти искат билета за да те пуснат да влезеш или каквато и да е друга проверка. Единственото, което може да те притесни при положение че съвестта ти не е чиста, са втренчените в преминаващите пътници малки машинки за самотаксуване на входовете на метростанциите. Цветовото разделяне на линиите също помага за по-ясното им различаване по картите и за това цялостното усещане да е много положително. На всяка станция получаваш информация колко минути остават до пристигането на метрото, както и пълно разписание за целия ден. Нито веднъж не ми се случи да пътувам в препълнен вагон в метрото или каквото и да е друго превозно средство от градския транспорт.
Влаковете S-bahn са също много удобен и бърз вариант. Те пресичат целия град и през по-голямата част от маршрута си преминават на едно ниво над улиците, макар че понякога влизат и под земята, което прави маршрутите им напълно независими от останалия пътен трафик. Те спират и на големите гари в града, които освен спирки за тези регионални общественотранспортни виенски S-bahn влакове са и спирки за всички австрийски и международни влакове. Малко трудно ми беше на мен, човек който почти не е излизал в чужбина да схвана концепцията, че всъщност след като тръгне влака от градския транспорт на Виена след него на същия перон спира влака за Прага. На всяка спирка на S-bahn-а има сини монитори показващи разписанието на пристигащите и заминаващи влакове през следващите минути.
Спирките на автобусите и трамваите във Виена не са еднакви. На места в центъра където има по-малко пространство заслони така и няма. Някъде има електронни информационни табла за оставащото време до следващия трамвай но съвсем не навсякъде. Все пак табела с информация за разписанието има на всяка спирка. За разлика от влаковете и метрото, където машинките за самотаксуване са извън превозните средства, при трамваите и автобусите те съвсем логично са вътре, след като имаш възможност да си купиш билет и от шофьора.
Цялостното впечатление от градския транспорт на Виена е изключително положително. Явно това е и разбирането на виенчани и те предпочитат градския си транспорт защото по улиците автомобилите не са кой знае колко и уличното движение общо взето не е особено натоварено. Моето възхищение на не особено компетентен човек без никакви познания за транспорта в развитите европейски страни се покриваше с мнението на хора, които са прекарали известно време в градове с модерен и сложен градски транспорт. Високи оценки в това отношение за Виена прочетох и доста в интернет, където определяха градския транспотр на града като един от най-удобните и приятни в цяла Европа.
Според австрийците времето през лятото в страната обикновено е горещо и слънчево. Тази година обаче в края на юни и началото на август във Виена температурите се движеха между 10 и 15 градуса и ежедневния ситен студен дъжд носеше по-скоро късно-есенно усещане. Въпреки уж неестественото за сезона време никой в Австрия не изглеждаше стреснат или изненадан. Хората си ходеха по улиците облечени с дебели якета сякаш дъждът е най-нормалното нещо за лятна Виена.
Не знам дали само неприятното време е причината, но велосипедисти във Виена почти не се виждат. Въпреки че не липсват съвсем, все пак хора с колела можеш да срещнеш много рядко и определено броят им не отговаря на нивото на велосипедната инфраструктура в града. Тук сравнението Бургас-Виена е немислимо. Дори всички усилия и обявени намерения на община Бургас да направи града "велосипеден" да се овенчаят с успех, просто няма начин в близките 100 години да стигнем нивото, на което се намира австрийската столица в това отношение. В центъра на града мрежата от велоалеи е навсякъде. Разделянето и от тротоарите и пътните платна в повечето случаи е само с маркировка, но това определено не е проблем и велосипедните пътища са винаги свободни от коли и пешеходци. Интересното е, че на повечето места маркировката е нанесена с нещо като гумирана настилка, която очевидно е изключително издържлива и оставя впечатление, че си стои неизтъркана много години откакто е поставена. Всички светофари в центъра на Виена имат светлини освен за пешеходци и автомобили, така и за велосипеди, както и маркировка от къде трябва велосипедистите да пресекат пътното платно. В по-отдалечените от центъра райони също има велопътища по по-важните улици. Определено живота на велосипедистите във Виена е много лесен и приятен независимо в коя част на града живеят. Стоянките за колела са навсякъде и въпреки оскъдния брой каращи, по велопаркингите почти винаги е пълно. Не е странно да видиш и изоставени велосипеди по тях. Виенските велосипедисти слизат от колелата си и ги бутат, когато се движат по пешеходната зона в града. Изключително интересна е системата за велосипеди под наем - Citybike. Тя се състои от 60-тина станции за колела в централния район на града, които се управляват единствено и само от електронни устройства. Без оператори, пазачи или какъвто и да е друг вид човешки контрол. Автоматите позволяват само с кредитна карта да се регистрираш в системата и да ползваш юзърнейма и паролата си, от която и да е велостанция. След като харесаш колелото, което искаш да наемеш от всички наредени и заключени свободни велосипеди, просто трябва да натиснеш няколко пъти сензорния екран на автомата за да отключиш системата и да извадиш избраното колелото. От този момент се засича времето, за което ползваш велосипеда. То спира да тече в момента, в който заключиш отново колелото в която и да е станция от системата. Първия един час можеш да караш колелото безплатно. Самите брошури рекламиращи услугата ти предлагат това обяснявайки, че след 1 час можеш да заключиш колелото в най-близката станция, да изчакаш 15 минути за да се нулира времето и отново да вземеш колело за нов един час безплатно каране. Така можеш да обиколиш Виена на колело бе за платиш и едно евро. Цената ако караш два часа без да връщаш колелото е 1 евро, за третия час трябва да добавиш още 3 евро, а за всеки следващ час ще ти струва по още 4 евро. Всичко това се таксува от кредитната ти карта, с която си се регистрирал. Системата е удобна и за туристите, които не желаят да използват кредитната си карта. В центъра на Виена има туристически център, от където всеки чужденец може да вземе туристическа карта за велосистемата, оставяйки депозит от 25 евро, от който после, след връщането на картата, се удържа дължимата сума за ползване на велосипедите.
Всички кръстовища и изобщо тротоарите са маркирани със знаци за незрящи, като освен вече популярните и тук плочки във Виена са използвали и някакви машини за да издълбаят асфалта по тротоарите с нужните означения. Табелите по виенските улици са достатъчно на често и супер ясни. Градът е разделен на квартали и на всяка табела преди името на улицата стои числото с номера на квартала. Това е изключително удобно, като примерно номерата на велостанциите на Citybike започват с номера на квартала и така можеш да разбереш приблизително коя станция в коя част на града се намира. Централните квартали на Виена са зона за кратковременно платено паркиране. Началото на тази зона е означено с дебела синя линия върху уличното платно. В тези квартали спирането на улицата е ограничено до два часа и струва 1,2 евро на час. Билети за тази зона могат да се закупят от магазините за тютюневи изделия или бензиностанциите. В покрайнините на града има големи Park and Ride гаражи, които предлагат паркиране за 3 евро на ден и връзка с метрото на Виена.
Ако тръгнеш да се мотаеш из улиците на центъра на Виена съвсем скоро можеш да си помислиш "Какво пък толкова .... като въведем синята зона на 100% и пооправим малко тротоарите и бургаският център ще изглежда като виенския". Наистина ако се абстрахираш от архитектурата и мащабите на сградите, които Бургас със своята кратка история така или иначе няма как да има, обикновените улици на централна туристическа Виена не са особено впечатляващи. Тесните тротоарчета в огромната си част са покрити с асфалт и то доста пъти кърпен през годините. Спрените коли също както в Бургас са наблъскани на гъсто. Наистина не можеш да видиш автомобил паркиран и на сантиметър извън означените за паркинг места да не говорим за спрели коли върху тротоарите (освен на местата където част от самия тротоар е маркиран за паркиране), но в крайна сметка нашата синя зона доказа че и тук нещата могат да бъдат по същия начин. Контейнерите за отпадъци на много места са директно върху тротоара макар и да са малко по-малко гнусна гледка от тези по тротоарите в Бургас. Магазинчетата са също толкова мънички и също така изглеждащи не особено добре в шарените си бои и реклами. На доста места има грозни будки предлагащи точно както по българските улици пици на парче, дюнери и сандвичи, a около тях е мръсно и неприятно. Пешеходната зона също не изглежда кой знае колко по-различно от Александровска и Богориди, нито пък е по-голяма. Тесният и винаги наблъскан с туристи площад пред катедралата Свети Стефан е намален още по-неприятно от масичките на много кафенца наоколо а точно срещу древната катедрала се издига висока и лъскава стъклена сграда. Големите площи по пешеходната улица също както бургаските плочки по Александровска на места да доста неравни и с голямо разминавана на нивото им. Ако си български турист, стоварен от автобуса пред катедралата или операта и превозван отново до следващата забележителност в централната част на Виена много лесно можеш да се объркаш, че вида на Виена макар и определено по-добър от този на който и да е български град, все пак не е на стотици километри пред нас и с малко повече усилия и след още няколко години можем да успеем да накараме и нашите градове да изглеждат приблизително по същия начин.
Естествено каквато и да е мисъл в тази посока е голяма заблуда. Най-силно можеш да го осъзнаеш ако се разходиш из жилищните райони на Виена. Ако по централните улици един бургазлия може да направи съпоставка и да си представи и своя град изглеждащ подобно на Виена то по жилищните квартали поне за мен асоциация с Бургас беше напълно невъзможна. Просто не виждам начин, по който бургаските квартали в рамките на моя живот могат да се превърнат в толкова подредени, чисти, красиви и зелени места. Навсякъде спретнатия и красив вид и зеленината са неизменни, независимо дали става въпрос за райони с малки, едноетажни или двуетажни къщички с малки дворчета залепени една за друга или за по-български изглеждащи квартали с 6-7 етажни блокове. Местата за паркиране между блоковете явно са достатъчни за всички, зелените площи са поддържани и красиви, контейнерите за отпадъци са затворени в клетки. По някой от улиците на кварталите с къщички липсват тротоари, но това изобщо не изглежда странно или неудобно след като на една такава уличка живеят едва 10-тина семейства и автомобилите и пешеходците, които я ползват ежедневно са съвсем съвсем малко на брой. Никъде не видях неправилно паркирал автомобил. Особено характерно и различно от нещата в България е ясното желание на виенчани за зачита на личното им пространство и личната собственост. Всички дворове на къщичките са заобградени от високи огради от жива растителност и човек от улицата много трудно може да види какво се случва на зелените ливадки с люлки, масички и басейнчета само ня метър зад тях. Интересното е, че и в районите с блокове нещата изглеждат по подобен начин. Блоковете имат оформени вътрешни дворове, които са заобиколени от висока растителна стена, която ги предпазва от погледите на минувачите. На няколко места видях заключени детски площадки с ограда, които явно подобно на заключените казани за боклука могат да се ползват само от живеещите в дадена сграда или район.
Сигурен съм че няма бургазлия, който да не се гордее с Морската градина. Според мен това е най-хубавия и поддържан голям парк в цялата страна. Винаги съм смятал, че паркът е на достатъчно високо ниво за да се класира като приятно място навсякъде по света. Посещението ми във Виена доста посмачка гордостта ми с нашия парк. Няколкото големи парка, които видях в Австрия бяха зашеметяващи. Не мисля, че има смисъл да се прави кой знае какво разяснение на понятието "зашеметяващ парк". Просто човек трябва да си представи най-поддържаната част на нашата морска градина през пролетта, с искрящата свежа зеленина, ярките цветове на цъфналите цветя, хубавите нови алеи. Ако добавите мислено няколко езерца пълни с патки и лебеди, информационни табели и карти из парка, места за спорт и страхотни заградени детски площадки с най-разнообразни забавления за хлапета и увеличите това няколко пъти по площ ще добиете представа за виенските паркове. Не знам дали хладното и влажно време беше причината или поддръжката на парка осигурява това, но във Виена парковете бяха наистина свежи и ярко зелени посредата на лятото. След това нямаше как да не забележа колко са пожълтели, изсъхнали и оплешивели зелените площи в нашата морска градина. Най-странното е, че хората в тези страхотни паркове бяха съвсем оскъден брой независимо дали е делничен или почивен ден.
Точно както парковете във Виена не са особено посетени също така виенчани явно не са големи фенове и на футбола. С изключение на големия национален стадион Ернст Хапел, останалите стадиони на които се играе футбол в австрийската столица са малки и слабо посетени. Рапид Виена е най-популярният футболен клуб в града. Той играе на 18 000-дния стадион Герхард Ханапи, построен през 1977-ма година на място, на което е имало друг стадион преди това. Частичната реконструкция през 2001-ва година не прави стадиона да изглежда особено модерен, но въпреки всички минали години от изграждането на трибуните и поставянето на металните мрежести седалки всичко на стадиона е здраво, хубаво и приятно за ползване. Ако трябва да правим съпоставка с бургаския стадион Лазур, който е с подобен капацитет отново повечето фактори са в полза на виенския стадион. Трибуните му са съвсем близко до терена и доста стръмни, което дава прекрасен поглед върху всяка точка от игрището дори от най-високия ред на втория етаж на секторите А и В. Местата за зрители са по-широки, а стълбищата между блоковете по трибуните са повече на брой, което прави достъпа по-удобен. Стадион Герхард Ханапи е изцяло покрит. Най-големият стадион в страната - Ернст Хапел, който бе частично реновиран за провеждането на Евро 2008, също е строен доста отдавна и създава впечатление на излъскан но стар като архитектура и концепция стадион, който е много далеч от нивото на съвременните модерни спортни съоръжения.
Накрая на този дълъг текст ще спомена и за един много приятен начин човек да си прекарва времето във Виена особено ако е пригладнял и се е изморил от обикаляне на улиците. Щелце е много маняшко изпечено голямо парче свински крак с хрупкава коричка, което се сервира върху дървена дъска. Ако го комбинираш със студена бира, хрян и горчица можеш да прекараш много часове хапвайки и пийвайки с огромно удоволствие.
Галерии със снимки от Виена
