Темата за екологията ми е наистина много любима. Особено обичам тази екология, която се случва по новините на телевизиите, вестниците и интернет изданията. Зрелищните приливи и отливи на екологията на социалните мрежи са наистина прекрасно забавление. Страхотно ме въодушевява екологията на гръмките площадни речи, наситени с патос и драматизъм. Екологията на апокалиптичните предсказания ме изпълва с гневно възмущение и твърда решимост. Наистина искам да спася планетата, а защо не и цялата вселена ако силите все пак ми стигнат.
Всъщност днес ми е малко тъжно. След мащабния протест в по-големите градове на България срещу проучванията за добив на шистов газ на територията на страната, всички наоколо са ентусиазирани и вярват, че българското общество се събужда. Някак си това днешно обществено разсънване не може да ме зарадва и да ме накара да погледна положително на цялата кампания "Анти шистов газ". Вероятно проблемът ми е, че паметта ми все пак не е чак толкова къса. Проблемът е, че помня протестите срещу петролопровода. Помня тогавашните искрени ентусиасти-еколози. Помня отговорните политици, които бяха готови да защитават природата с цената на всичко и които вдигаха референдуми в цялата страна. Помня експертите, които си противоречаха съвсем компетентно с техните напълно неоспорими доводи.
Днес повечето от тези хора ги нямаше. Еколозите анти-петролопроводчици отсъстваха. Отсъстваха толкова активните тогава политици, явно заети с други по-важни въпроси. Вероятно и точно сега не им се занимава с толкова важните някога екологични референдуми. Днес присъстваха други експерти, други политици, други еколози, които явно преди не са били чак толкова загрижени, но днес изпаднали в опозиция внезапно са осъзнали значимостта на всичко това и са се вдигнали на протести. За сметка на онези предишните, които пък превръщайки се в управляващи са разбрали, че екологията вече явно не е чак толкова важна.
Бих приел днешния протест, ако групата некомпетентни хорица, които са прочели по няколко страници от някой набързо скалъпен манипулативен сайт, вместо да иска прекратяване, забраняване и спасяване, беше поискала широко обществено обсъждане. Ако исканията днес бяха за независима международна експертиза, за проучване на общественото мнение или дори референдум, бих подкрепил. Подобни на днешната акции, които изглеждат финансирани и организирани от нечии политически или икономически интереси са глупави и ненужни. В страната ни има около 1000 0 00 истински сериозни екологични проблема и когато в някакъв момент някой от тези проблеми се раздуха и преекспонира първата дума за която се сещам е "манипулация".
Тъжното е, че всички тези хора по площадите днес съвсем искрено бяха готови да жертват много, за да спасят света спирайки някакъв си сондаж. Всички тези хора наистина си вярваха, че са екологично отговорни и правят най-правилното нещо на света, без да проумяват, че екологията не е по площадите, телевизиите и социалните мрежи. Истинската екология е във въглеродния двуокис, който произвеждаме с всяко вдишване, във всяка капка гориво която зареждаме в бензиностанцията, за да може да се движи автомобила ни вместо да повървим 20 минути пеша. Екологията която си заслужава е в ежедневния навик да оставяме включена лампата в банята или да поседим още 5 минути под душа. Екологията е в милионите удобства, без които в днешно време не можем, и от които дори най-ревностният еколог не е готов да се откаже. Удобствата, които наричаме "нормален живот" и създаването на които е основната неизбежна причина за унищожаването на околната среда.
Екология
|