В редица статии във вестник „Народен фар” от 1947 до 1950 г. Георги поп Аянов публикува откъси от подготвената за печат своя книга „Миналото на Бургас”. Тази книга така и не е издадена. В нея Георги поп Аянов, използвайки писмени свидетелства на стари граждани на Бургас, исторически документи и факти, описва увлекателно историята на Бургас от възникването на селището в средата на 17 век до превръщането му в околийски център в средата на 19 век. Предполагам, че книгата ще бъде интересна на приятелите на burgas1, затова ще ви предложим откъси от нея.
Миналото на Бургас от Георги поп Аянов (част 1)
Миналото на Бургас от Георги поп Аянов (част 2)
Миналото на Бургас от Георги поп Аянов (част 3)
III. Бургаски минерални бани
1. Археологически находки.
Бургаските минерални бани или известните в турско време „Айтоски лъджи”, това са често споменаваните Aquae Calidae на римляните. За тях пръв ни говори готският летописец Йорданес, съвременник на Юстиниян I (527-565 г.), който казва, че те са най-първите и най-добрите в цял свят бани за лекуване на болни. Друг съвременник на Юстинияна, неговият летописец Прокопи разказва, че по заповед на императора те били укрепени със стени за безопасност на гостите, които ги посещавали за лекуване.
В средните векове селището при тях се наричало Terme, Megali Therme или Thermopolis. Арабският историк Идризи също пише, че при баните имало градец, Megali Therme, укрепен със стени. Последен говори за тях военният писател на кръстоносците Ville Hardouin, който пише, че император Хенрих, при нападението срещу българите (1206 г.) достигнал до Анхиало (Поморие) и три дни останал на почивка при близкия градец “La Terme”, с най-хубави бани в цял свят, но когато си заминал, заповядал да разрушат и запалят хубавия бански градец, това което никой от варварските посетители преди него не направил.
Сегашната банска сграда е от времето на султан Сюлейман II (1520-1566 г.), според свидетелството на Хаджи Калфа, който видял тук големи развалини от разрушения град. Руските военни летописци от 1828-1829 г. споменават село Лъджехор при баните, навярно днешното село Лъджа (Лъджакьой). Ami Boue също е посетил баните през 1837 година и ги описва в крайно мизерно състояние.
Че Бургаските минерални бани имат многовековна и славна история, ни говорят днешните развалини край тях и хилядите археологически находки, намерени в миналото при каптирането на извора, при разораването на нивите и разкопаването на градините около тях или при копане основите на разни постройки. Ако всички тия находки биха били прибрани своевременно, би се създала само от тях цяла музейна сбирка. За жалост всичко по-ценно, особено голямото количество златни, сребърни и бронзови монети, както и други металически предмети и украшения, намерени при каптирането на извора наскоро след освобождението, са били разграбени и впоследствие изнесени в чужбина от разни гръцки, турски и италиански консули в Бургас.
И днес цялата околност на баните е изпъстрена с хиляди керамични фрагменти от глинени съдове, амфори, водопроводни тръби, римски ламбички, хромели тухли, големи глинени похлупаци на каменни гробове, но в най-голямо количество се намират антични монети и човешки кости от гробове. Изглежда че в ниската тераса, южно от баните, където са лозята на съседното село, е бил некропола (гробищата) на стария град. На север пък от баните е открита цяла костница от човешки скелети, най-безразборно разхвърляни. Откриват се основите на стари постройки и турски водопровод от по-ново време, по който се докарвала сладка вода от последните издънки на Айтоския балкан.
Около баните личат и основите на четириъгълната крепостна стена, за която ни говори византийския летописец Прокопи. Откъм южната страна са запазени части от крепостната стена и над земята.
Навярно тия топли лековити бани са били известни и на старите траки като природни извори, но по строеж изглежда да са от римско време. Основите им са зидани от недялани камъни, свързани помежду със здрав хоросан. Употребените тухли за свръзка са 35 на 35 см и дебели 4-5 см. На някои места в зидарията се забелязват поправки от по-късно византийско време, при които поправки пак е употребен бял хоросан с кълцани ситно червени тухли.
Освен множеството археологически находки и монети от миналото, които са прибрани в общинския музей, напоследък са намерени и следните находки:
1. В чифлика на Димитър Йовев Воденичаров, който се намира южно от крепостната стена е намерен четвъртит жертвеник, изработен от едър кафяв пясъчник, висок 90 см. и широк 40 см., на лицевата страна на който е издълбан надпис на гръцки език, който днес е силно повреден. Само първият ред от надписа ясно се чете и гласи: „Агати тихи” (на добър час!).
2. При копане основите на новия детски дом при баните, на 300-400 м. източно от тях са открити много стари гробове, в един от които е намерена глинена ламбичка и една римска бронзова монета от VI век след Христа от времето на Юстиниян I. На същото място е намерен глинен съд с фуниеобразна форма, приличащ много на устие на амфора.
3. Освен тия находки, в Бургаския общински музей са постъпили и следните монети, предадени от господин д-р Карамболов, кмета на града, намерени пак при баните:
а) една бронзова монета, сечена при Юлия Домна в Анхиало (Поморие) в III век след Христа;
б) една византийска бронзова монета от времето на Иван Цимисхи (X) век след Христа;
в) две бронзови монети от времето на Юстиниян I (VI век след Христа);
г) една римска монета (повредена) от IV век след Христа;
д) една римска монета (повредена) от II век след Христа.
Желателно е и дълг се налага на техническите лица при общината, при бъдещите строежи, които градската ни община ще предприема в изпълнение на двегодишния стопански план, зорко да следят работата при копане основите на новите постройки и при откриването на каквито и да са старини, да известяват уредника на музея и музейния комитет при него, за да се приберат и съхранят в градския ни музей.
2. Къде е бил средновековният град при Бургаските минерални бани.
Пита се къде точно е бил разположен този бански град, от който днес не личат никакви видими следи.
Историкът на император Юстиниан (527 – 565 г.) Прокопи в VI в. ни дава най-ранни сведения за Бургаските минерални бани, като казва, че те били укрепени по заповед на императора за безопасност на посетителите, но не споменава, че при баните е имало някакво селище. Следва да приемем, че началото на банския град е било през по-късно византийско време. Това се потвърждава и от строежа на зидовете, открити напоследък, които не са нито от римско, нито от по-ранно византийско време.
Ако Идризи по-късно ни говори за същите стени, които ограждали баните според Прокопи, тогава ще трябва да търсим банския град между тия стени, следи от които личат и до днес и ограждат един четириъгълник от няколко декари пространство.
Трудно е обаче да се допусне, че на такова малко пространство би могло да се развие по-значително селище, както го наричат съвременните историци. Термополис или даже Megali Therme (Велика Терма), още повече, че в крепостните стени не личат никакви видими следи от изчезнало селище.
Има обаче известни указания, които ни дават основание да потърсим местонахождението на споменавания бански град пак в съседство с баните, но на югозапад от тях, а именно в ниската тераса, която се загражда от югоизток с шосето за баните и от северозапад с лозята на съседното село Ветрен.
Цялата тая местност при разравянето й от лозари и орачи се вижда, че е изпъстрена с множество керамични фрагменти, глинени съдове, амфори, пръстени ламбички, тухлени хромели и многобройни монети от римско и византийско време.
Освен тия видими следи от изчезнало селище на това място, напоследък при изкопи за основите на хотела, който Бургаският градски народен съвет строи на това място в изпълнение на своя двегодишен стопански план, са открити на 2 – 3 метра дълбочина и на няколко места напречни разрези на каменни зидове от разни постройки, явно от по-късно, средновековно време. Разбира се, че без систематически разкопки не може да се проследи какви постройки са очертавали тия зидове.
Освен това в изкопа са открити две цилиндрични мраморни колонки около 16 см в диаметър, твърде художествено изработени, но пречупени на две при ваденето им. Намерени са и други две четвъртити колони от сианитен камък с изображения на волски глави (букралион) на лицевата страна, каквито колони се поставят обикновено на фасадите на постройките. До мраморните колонки е открита пречупена на три части мраморна плоча, извънредно добре изгладена и с красив корниз околовръст. Трудно е да се разбере предназначението на тая плоча, поради обстоятелството, че не е извадена цялостно и някои части от нея се губят.
При напречния разрез на изкопа откъм северната страна личи на едно протежение от 1 – 2 метра и около 10 – 15 см дебел обгорял пояс от пепел и пръст – явна следа от пожар на това място. Този интересен факт иде да потвърди свидетелството на Вилхардуен, че банското селище е било наистина опожарено по заповед на император Хенрих. Второ потвърждение на това свидетелство виждаме в намереният тук обгорял издълбан камък, на който е стояла дървена колона изгоряла при пожара.
Към западната страна на същия изкоп, не много далеч един от друг, е имало четири кладенци за водоснабдяване на селището със сладка студена вода. До един от тях е изкопан четвъртит каменен отвор с около 80 см в диаметър. Тук са намерени няколко римски и византийски монети, които имахме случай да опишем, заедно с други открити находки около баните по-горе.
Към северния ъгъл на изкопа, по сведения на предприемача на постройката (хотела), е бил открит гроб или по-точно гробница с множество човешки кости на едно място.
В съседния изкоп, където ще се строи почивен дом, е открита огромна каменна колона, в долната половина четвъртита, а горната – цилиндрична.
Ако само при изкопа на една – две постройки са открити толкова следи от изчезнало селище, без да смятаме многото още подобни находки, не съгледани и разрушени от работниците при безразборното копане, смело може да се предположи, че по протежението на цялата тая тераса от баните, до към с. Ветрен, ще трябва да е бил разположен изчезналият бански град, който е просъществувал преди разрушението и опожаряването му от латинците през 1206 година.
От кога води началото си този град – трудно е да се каже. Идризи го намира в началото на XII в. като голям (Megali) и хубав град, а при Прокопи в VI в. той не е съществувал. Възникването му, при липса на други по-точни данни, ще трябва да поставим по средата на този период, навярно към VIII – IX в.
По сведение на селяни от с. Ветрен при по-дълбоко копане на селските лозя са били откривани множество човешки кости от гробове. Този факт ни говори, че тук ще да е бил некропола (гробницата) на Термополис. Ако на пръв поглед прави впечатление фактът, че тия гробове не са били на достатъчна дълбочина, това ще си обясним с обстоятелството, че тук терасата е доста наклонена на югоизток и с течение на вековете от дъждовете пръста се е свличала нанадолу и костите са останали близо до повърхността.
След всичко това, налага се въпроса как може да се приеме свидетелството на Идризи, който пише, че градът бил укрепен със стени, когато от свидетелството на Прокопи знаем, че само баните са били укрепени. Ще трябва да допуснем, че Идризи по-късно е видял същите стени, които споменава Прокопи. В такъв случай ще трябва да приемем, че градът първоначално е бил само между крепостните стени и в последствие, след нарастване на населението му, се е разпрострял и вън от тия стени, където днес намираме явни следи от изчезнало селище, но около което следи от крепостни стени не се забелязват. Така са се развивали и въздигали почти всички стари и средновековни градове. Крепостните стени при разширението на града са служили само за прибиране на населението във време на опасност.
В заключение ще кажем, че само след систематически разкопки на едното и другото място ще може да се установи с по-голяма положителност къде е бил разположен банският град Термополис, най-близкият предшественик на Бургас.
