За Бургас, новата спортна арена и европейското първенство по лека атлетика в зала през 2019та

Първите информации за нова спортна зала в Бургас се появиха след като миналата година Министерството на Отбраната прехвърли големия си имот със стари казарми в Изгрев на община Бургас. Димитър Николов тогава обяви намерението на мястото да бъде изграден административен център, който да улесни гражданите в контактите им с общинските органи. Заедно с това беше изразено и желанието на общината да построи върху част от терена нова мултифункционална спортна зала за около 3 000 зрители. Не е необходимо да си някакъв изключителен специалист за да разбереш, че подобен проект би бил пълна лудост. Сериозна мащабна инвестиция в нова зала за спорт с капацитет достатъчен за да приема само регионални спортни и културни събития би била изключително неоправдана. Съвсем скоро експертите в общината осъзнаха безумието на подобен проект и промениха идеята, като обявиха че залата ще бъде с капацитет над 6 000 така че да може да домакинства значими състезания и големи концерти. Съвсем подобаващо за значим европейски спортен и културен център като Бургас. По това време всичко това звучеше като някаква недообмислена идея за реализиране на някакъв неясен проект в някакъв съвсем далечен във времето момент (примерно следващия програмен период за еврофинансиране). В началото на тази година като шега прозвуча новината разпространена от медиите, че община Бургас има намерение да кандидатства за домакинство на европейско първенство по лека атлетика в зала с тази бъдеща спортна арена, която възнамерява да построи в Изгрев. От някой изказвания на заместник-кметове по-късно стана ясно, че поради невъзможността на общината да финансира сама такъв голям проект един от начините да се стигне до отпускането на държавни средства за реализирането му е градът ни да спечели домакинство на голям спортен форум или поне да кандидатства. Малко изненадващо всичко това придоби съвсем реални измерения когато на заседанието на Съвета на Европейската атлетика (ЕА) в София миналата седмица кметът на Бургас официално обяви, че градът кандидатства за домакин на Европейското първенство в зала през 2019та година. И покрай всичко това някак си съвсем незабелязан остана поредния рекорд, който поставиха Димитър Николов и неговата администрация. Рекорд, който излиза от националните рамки и поставя града ни на върха в целия континент. Явно леко шокиран шефа на европейската атлетика Хансйорг Вирц изрази възхитата си от факта, че Бургас е първия град в Европа заявяващ кандидатурата си цели 7 години преди самото първенство. Нещо много по-уникално и незабравимо от съвсем обикновената, безинтересна кандидатура на Стара Загора за домакин на европейско по атлетика през 2017та, обявена на същия този форум в София. Николов спечели сърцата на всички европейски атлетически ръководители споделяйки искрено в речта си че "Бургас е град, който обича леката атлетика и прави всичко възможно за развитието на този спорт".

Предполагам че огромната част от бургазлии са били малко изненадани от тази декларирана страст на града към леката атлетика. От доста време в Бургас няма действаща атлетическа писта. Тук поне откакто аз се интересувам от спорт не се е провеждало дори някакво квартално атлетическо състезание. Не знам в последните 20-тина години в Бургас да е израснал някой по-изявен поне на областно ниво атлет. В Бургас определено няма публика за лека атлетика изобщо. Още по-малко публика на ниво, която разбира, следи и се вълнува от атлетика. Това разбира се не означава, че до 2019та всичко това няма да е различно. Все пак става въпрос за период от време, за който почти ще се смени едно поколение. Период за два кметски мандата и два парламентарни избора. Нищо чудно през 2019та обикалянето на моловете да е атлетическа олимпийска дисциплина. Или пък до тогава на детската пистичка в спортния комплекс между блоковете в Славейков да се появи някоя Стефка Костадинова или Йорданка Донкова.

Всъщност леката атлетика е добра идея за нашия град. Няколко от последните европейски първенства в зала се проведоха в спортни съоръжения с капацитет между 5 000 и 10 000 зрители. Явно и желаещите страни да домакинстват такъв форум не са кой знае колко много. За първенството през 2015та градовете кандидати са били само два. Идеята да опитаме да вземем такова домакинство не е лоша и без глупавите изхвърлянки за велика любов между Бургас и леката атлетика. Естествено най-съществената част в цялата кампания е залата, нейното адекватно проектиране, реално финансиране и качествено изграждане. Хотелска база и транспортна инфраструктура и в момента си имаме на достатъчно добро ниво. Не съм сигурен всъщност дали логиката не е обратна. Шансовете ни да имаме хубава голяма и модерна зала е качественото ни кандидатстване за провеждане на голям форум.

Ако направим някакво сравнение за необходимите условия да се реализира проект за такава зала нещата сякаш изглеждат осъществими. Наскоро построената, специално за световното първенство през тази година, зала за лека атлетика в Истанбул Atak?y Athletics Arena (капацитет 7 500) е струвала колкото равностойността на около 25 милиона лева. В България тази сума може да бъде и още по-ниска. Ако сравним терена върху който е построена залата във Валенсия, която е домакин на европейското през 2008ма нещата също изглеждат сякаш че ще можем да съберем такава зала (капацитет 6 500) върху терена на "дивизията".

година	град	зала	капацитет
1992	Геноа	Palasport di Genova	10 000
1994	Париж	Palais omnisports de Paris-Bercy	8 500
1996	Стокхолм	Globen	13 850
1998	Валенсия	Palau Vel?drom Llu?s Puig	6 500
2000	Гент	Flanders Sports Arena	5 000
2002	Виена	Ferry-Dusika-Hallenstadion	7 700
2005	Мадрид	Palacio de los Deportes	14 000
2007	Бирмингам	National Indoor Arena	12 800
2009	Торино	Oval Lingotto	8 500
2011	Париж	Palais omnisports de Paris-Bercy	8 500
2013	Гьотеборг	Scandinavium	12 000
2015	Прага	O2 Arena	16 800