Форуми

burgas1.org :: Форуми :: Бургас :: Всичко останало
 
<< Назад | Напред >>

Разни

Отиди на страница       >>  
Редактори: ji, WarKiller, Elkisa, simonkurt
Автор Отговор
valjoooo
23 окт 2008: 15:38
Гост

Нов рекорд - три училищни "бомби" за ден

Източник: News.Burgas24.bg
13:28 / 23.10.2008


Три сигнала за поставени взривни устройства в училища са получени вчера, съобщиха от пресцентъра на полицията. Това е нов рекорд за едни ден, като вече от началото на учебната година сигналите за бомби станаха десетина. Не е изненада, че при нито един от трите сигнали, съмнителни обекти не бяха открити.

Около 09.20 ч. вчера в Областна дирекция на МВР Бургас е получено анонимно телефонно обаждане за поставено взривно устройство в сградата на Професионалната гимназия по туризъм, разположена в к-с «Братя Миладинови». След отцепване на района и проведена щателна проверка съмнителни вещи или предмети не са открити. След подписване на декларация от страна на ръководството на учебното заведение за поемане на отговорност, учебните занятия са продължили с нормален ритъм.

Около 15.04 ч. в Четвърто РПУ Бургас е получено ново телефонно обаждане за поставено взривно устройство в сградата на ОУ «Петко Росен», разположена в к-с «Меден Рудник». След отцепване на района и проведена щателна проверка съмнителни вещи или предмети не са открити. След подписване на декларация от страна на ръководството на учебното заведение за поемане на отговорност, учебните занятия са продължили с нормален ритъм.

Около 15.44 ч. в Четвърто РПУ Бургас е получено трето по ред за деня анонимно телефонно обаждане за поставено взривно устройство в сградата на ОУ «Константин Петканов», намираща се в к-с «Меден Рудник». И там не са открити съмнителни предмети или вещи. Подписана е декларация от страна на директора на училището и учебните занятия не са преустановени. Работата по случаите продължава от служители на Второ и Четвърто РПУ Бургас

[ Редактирано 21 ное 2008: 12:54 ]
Най-отгоре
valjoooo
23 окт 2008: 15:39
Гост

Възрастна жена пострада с 6000 евро от телефонен измамник

Източник: News.Burgas24.bg
13:30 / 23.10.2008


Вчера около 17.00 ч. на домашния телефон на 77 годишна бургазлийка, живуща на ул. «Поп Грую» в Бургас, се обажда непознат мъж, който се представя за Началника на Второ РПУ Бургас, съобщиха от пресцентъра на полицията. Същият заявява, че синът на възрастната жена е допуснал тежка катастрофа, при която е блъснато дете. За освобождаването на арестувания мъж, непознатия поискал всички налични в дома на жената пари. Пенсионелката поради трудната си подвижност предала парите / в размер на 6 000 евро/ на ъгъла на улиците «Поп Грую» и «Цар Симеон І» на непознат мъж, на възраст между 30-40 години. Работата по установяване на извършителите на измамата продължава от служители на Първо РПУ Бургас.

[ Редактирано 21 ное 2008: 12:54 ]
Най-отгоре
valjoooo
23 окт 2008: 19:18
Гост

Неправилно паркирал се катери по паяк, опитва да освободи колата си

Източник: News.Burgas24.bg
17:17 / 23.10.2008


Около 14.30 часа на булевард „Стефан Стамболов" служители на общинска фирма „Спортни имоти, паркинги и гаражи" и дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в Община Бургас са започнали да вдигат от мястото му неправилно паркиран автомобил на 50-годишен бургазлия. Същият междувременно се появил на мястото и започнал да вика и буйства. Агресивният шофьор се опитал да нанесе удари на общинските служители, дори се качил върху паяка и пробвал сам да освободи автомобила си от него. Повиканите на мястото полицаи от Второ РПУ са го задържали и прибрали за 24 часа. Утре той ще бъде освободен и глобен.

[ Редактирано 21 ное 2008: 12:55 ]
Най-отгоре
valjoooo
27 окт 2008: 14:05
Гост

"Лада" престоя цяла седмица, паркирала неправилно на Струга и Стамболов

Източник: News.Burgas24.bg
13:05 / 27.10.2008


Автомобил "Лада" престоя цяла седмица, паркирал срещу движението на кръстовището на булеврадите "Струга" и "Стефан Стамболов", съобщи читател на Burgas24.bg. Автомобилът пречи и дори застрашава останалите участници в движението, както се вижда от снимката, направена в четвъртък. "Ладата" престоя там до тази сутрин, когато бе преместена, съобщиха за Burgas24.bg от КАТ. От там припомниха също, че сигнали за неправилно паркирали автомобили могат да се подават на телефони 84 25 25 и 84 15 60, като пречещите на движението ще бъдат премествани с "паяци".

[ Редактирано 21 ное 2008: 12:56 ]
Най-отгоре
Seaborn
07 яну 2011: 15:12
Регистриран потребител #29
Регистриран: 15 окт 2008: 12:32

съобщения: 160
Може ли да направите логото на сайта активно като връзка към началната страница? Мисля, че всички са свикнали така, на мен ми лиспва.
Най-отгоре
ji
07 яну 2011: 15:42


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3880
готово
Най-отгоре
Seaborn
07 яну 2011: 18:35
Регистриран потребител #29
Регистриран: 15 окт 2008: 12:32

съобщения: 160
екстра
Най-отгоре
noemis
07 мар 2011: 14:36
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431

Камал Миатъл - как да отглеждаш свой собствен свеж въздух
(от "View subtitles" изберете от падащото меню за субтитри "Bulgarien")



ВРЪЗКА
За по-любопитните: Доклад на НАСА по темата от 1989г.
Interior Landscape Plants For Indoor Air Pollution Abatement nps1adf.pdf

15 House Plants You Can Use As Air Purifiers plantsair.pdf


[ Редактирано 07 мар 2011: 15:08 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
ji
04 апр 2011: 15:18


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3880
Мартин Стоянов: Концертите са новият музикален бизнес


Концертите са новият музикален бизнес, твърди Мартин Стоянов от Loud Concerts
С Мартин Стоянов от Loud Concerts имаме уговорка да говорим само за бизнес. Времената за музикалния бранш са тежки, но интересни - или, ако предпочитате, обратното - и искаме да чуем хората, които си вадят хляба в този бранш, какво имат да кажат по въпроса.

Сигурно затова започваме първо с онова знаменателно събитие миналата есен, когато в София имаше пет различни концерта на чужди изпълнители в една вечер. И само един от тях беше разочароващо слабо посетен - този на Public Enemy. Успехът на останалите е приятна изненада, но защо точно този например не успя? Рекламата, мястото, организаторите, друго?

Мартин: Може би публиката. Хип хоп публиката е особена, непредвидима. Идват Метъд Мен и Редмен - 4000 човека. Идват Public Enemy - 400 човека. Ако рекламата ти не е добра и особено ако не е таргетирана точно към хората, които посещават такива концерти, тогава и много реклама да е, пак не се получава.

Може да изкараш 20 000 постера на улиците и 200 билборда и пак да не стане. И ние сме имали такъв опит в миналото. Просто не винаги можеш да прецениш какви канали за реклама да използваш. Хайде, при нас рокът е по-лесен за таргетиране. Знаем, че тази държава е рок държава и се знае къде се рекламира.

Радиостанциите и рока

По някое време бяхме останали без рок радиостанции. Имаше и сигурно 30 рок клуба преди 10-12 години и после всичко изчезна. Сега има няколко станции, но сякаш се справят по-добре икономически, отколкото програмно. Гледам статистики и се чудя. Не може ефирът да бълва 60% Metallica, тук-там Megadeth, 20% AC/DC, 3% Алис Купър, 15% Iron Maiden, Deep Purple, Scorpions - това не е рок музиката в момента. Има добри нови рок банди по света в момента, но много малко се въртят, пускат ги в 1-2 предавания. Кой върти Avenged Sevenfold у нас примерно? Z-Rock са ги врътнали 1-2 пъти. Кой пуска Tool? А колко още други яки банди има, които не се пускат... Ефирът ни е олдскуул.

Слушателите

Радиостанциите обаче не са виновни, те таргетират хората според музиката, която те слушат. Пускат Deep Purple, защото всеки рокаджия в България слуша Deep Purple. Всеки металист слуша Metallica и AC/DC. И те пускат тази музика, за да имат слушатели и да привличат рекламодатели.

Но за да се развиват, им трябва друга музика. Това слушаше моето поколение, аз съм към 40-те. Малките вече слушат съвсем друга музика. На 20-25 годишните им кажи Godsmack - и ще полудеят. Korn - това им говори нещо. Питай ги обаче кой знае за Роб Зомби - 2000 души в цяла България.

Всеки път ни питат: „Абе, няма ли да почнете да правите концерти на нови банди"? Но като си промоутър, не можеш да правиш нови банди, защото си обречен на финансов крах.

Медиите не са проблем, те винаги ще те подкрепят, ако имаш добри контакти с тях. Но проблемът е колко билети ще продадеш. Хората не я познават тази музика. И не говорим само за метъла, така е масово и в алтърнатива, и къде ли още не.

А в джаза?! Има такива имена - ето от 4 месеца ме натискат да правя Касандра Уилсън. Ама ще идат 300 билета, айде 500, те не те оправят при хонорарите, които тя иска.

Новата зала в София

Залата е направена така, че да поеме много големи концерти. За нашите условия тя е голям лукс. Не може да се издържа единствено от спортни прояви и е добре пресметната и правена да може да поема и концерти. От това, което сме видели като проекти и чертежи, залата наистина е добра. Отговаря на европейските стандарти отвсякъде. И от 1 август вече ще е готова.

Мислим да планираме неща там, но на който ще е първи, ще му е много трудно. Докато научиш персонала там да работи по американските или германските стандарти, ще е много трудно. Персоналът на залите е много голям проблем в България. А в тази зала ще влизат изпълнители на много високо ниво - не можеш тук да пускаш Майкъл Болтън или Кени Джи. Тук е за Бионсе, Ерик Клептън, Шаде, Стинг, Елтън Джон - само първа класа, сериозни имена, които могат да напълнят 10-15 000 души. Иначе ще е нерентабилно.

А и билетите няма да са евтини. Защото хонорарите на тези хора са космически - поне за нашите условия. Така че за нас тази зала не е голяма новина.

Рискът

И рискът при такъв тип концерти е много голям. Нашият бизнес е най-рисковият, който мога да си представя. Има фирми в България, които могат да си го позволят, защото те имат подкрепата на чуждестранни конгломерати и не им се налага да плащат пълния хонорар. Иначе ако имаме шанс - правилното име, с правилния хонорар, за който сме направили правилния разчет - ние също бихме рискували.

Предварителните продажби на билети

Предварителните продажби в България са слаби, не като по света, където концерти се разпродават за минути. Но ако ги няма, то едно 45% от нашите промоутъри не биха съществували изобщо.

При нас напоследък вършат добра работа. Последните ни пет концерта имаха много сериозен предварителен резултат. На Helloween двата бяха разпродадени докрай, Vaya Con Dios - също, сега Ману Чао отива пак нататък. Та не разчитаме на продажби в последния ден. Случвало се е обаче - 500 преди концерта, а накрая излизат 3000 продадени общо. Публиката се учи, но не е това, което може да бъде. Просто имаше много лоши примери в миналото - хората купуват билет, после концерт няма.

Специализацията

Ако искаш да си сериозен промоутър и само с това да си изкарваш парите, не можеш да се специализираш в един стил или жанр. Ако можехме да избираме, сигурно щяхме да сме само метъл. Но да се ограничиш само до една аудитория, това в България не можем да си го позволим. Затова правим и Vaya Con Dios, и Buena Vista, метъл, най-различни неща.

Локални особености

Пък и българският фен е странен. Оня ден Epica събраха 800 човека в София! Това е три пъти повече, отколкото биха дошли на тях където и да е другаде на Балканите. Казваш - ама те са популярни у нас. Е, ние миналата година като ги доведохме в Каварна, концертът беше много слабо посетен. Тогава още не са били популярни, така ли? Явно има значение кога и къде... Покупателната способност е в София, никъде другаде, ако говорим за България.

Спонсорите

(При този въпрос Мартин първо искрено се разсмива, после казва „Ох!", а после дъъълго и страдалческо „Ооооооооооох!!!". Мъка, мъка...)

Положението е коренно различно отпреди 4 години. Спонсорите преди имаха пари, имаха бюджети и даваха пари за музикални прояви, и то не една и две фирми. При това даваха много (за нашите стандарти) пари - мобилните оператори, бирите, безалкохолни напитки, понякога банки... В момента всички са в нокаут. Мобилните оператори се изтеглиха напълно. Бирите бяха активни миналата година, тази обаче не са.

Конкуренцията

Въпреки това има повече концерти отвсякога. Не мога да си го обясня. От една страна има авантюристи, които идват в този бранш и мислят, че с един удар ще направят богатство. През 2006-2007-а имаше такъв скок на нови промоутъри и затихна, защото си счупиха главите финансово и изчезнаха.

Сега има втора вълна от такива, която е много по-сериозна, много по-активна. Не знам кой стои зад тях, но има концерти, които дори цялата зала да се продаде, промоутърът е вътре, като знаем какви цени е платил - това говори за пълен непрофесионализъм. Те пречат на хората, които се опитват да работят рационално в тази сфера. А пък надцакването непременно да направиш еди-коя си група вреди още повече. То вдига цените за всички. Ние сме едни от малкото, които умеят и успяват да казват „не".

Артистите и емоцията

Артистите са различни. Има някои, които много се пазят, но дават всичко от себе си на сцената. Примерно Ричард Маркс беше така - няма такъв концерт и такава емоция.

Има други, примерно металисти, които нe знаеш дали преди 5 дена не са се напили зверски, заспали някъде и после настинали така, че не могат да свирят. Финландците Korpiklaani например пиха и спаха на сцената, под сцената и около сцената. Е как ще са в кондиция за следващия си концерт? Няма да са.

Или Iron Maiden на стадион „Локомотив" - излязоха, изсвириха си парчетата като една машина, абсолютно бездушно, без грам емоция, хората викат „още", те станаха и се прибраха.

И на нас ни се е случвало. Последният WASP беше такъв - Блеки Лоулес излезе и като математика: прас-прас-прас час и 28 минути и довиждане! И хората с право почнаха да псуват и казват: „Пич, миналият път не беше така - свири 2 часа и се разкърти, а тоя път си спести емоцията!".

Ние купуваме продукта, а какво ще реализира този продукт на пазара, си зависи единствено от него. Ние каквото можем, ще направим да го промотираме, това ни е точно работата, но всичко друго зависи от него. Дали сме религиозни в този смисъл? (смее се) Зависи... Имало е случаи и когато сме се молили, при това много сме се молили. А има групи, които си познават публиката и много работят за нея. Една такава са Helloween - колкото и пъти да дойдат, все ще пълнят залата. Те знаят как да работят с публиката на място.

Кризата

Кризата тепърва започва при нас. Миналата година всеки купуваше билети, докато тази година това не се случва. Нека всички други организатори на концерти да ме опровергаят - дано! - но аз очаквам много сериозен спад в продажбите на билети. Много събития, много голямо разнообразие, различни политики - и доста от тях никак не ми се струват адекватни.

Погледнете един юни месец - не можеш да отидеш едновременно на Mr. Big и Cinderella, Стинг, Джо Кокър, Roxette, Sonisphere... От 28 май до 8 юли има толкова концерти, че ти трябват между 800 и 1200 лв. само за билети! Българинът не може да си го позволи това. Трябва да храниш и семейство, ако си семеен, пък и да не си, всеки си има бюджет. И за съжаление и ние сме в кюпа с Mr. Big и Cinderella. Нашият риск е най-малък, сравнен с другите, но това е голяма глупост по принцип.

Колегите в бранша

Ние, промоутърите трябва да започнем да се учим един от друг. Да се пазим един друг, защото иначе ще се самоубием един друг без да искаме. Например на Мартин от „Строежа", който е много готин, му звъннах преди няколко месеца и му казах: „Може да имаш проблем с Public Enemy, понеже аз съм с WASP в същия ден и нямам как да ги откажа". Но понякога наистина няма как да откажеш.

По-големият проблем обаче все пак е комуникацията. И това, че има много его-та. Ние никога няма да сме приятели, разбира се, ние сме конкуренти. И такова сдружение, при което да си разделим календара и да не си пречим, няма как да стане. Никъде в Европа не е станало, и тук няма да стане. За съжаление. А иначе всички губят, включително публиката.

Българските изпълнители

Аз съм тръгнал с български изпълнител - с едно турне на Стефан Вълдобрев през 2000-а. И оттогава повече не искам да работя с БГ изпълнители. Не искам да обиждам Стефан, той е готин. Но българските изпълнители все още не са разбрали основни правила в този бизнес, които са измислени от хората на запад още преди 50-100 години.

Имаш агент, мениджър и PR. Ти ги избираш и наемаш. Агентът ти урежда участията, публицистът - рекламата, а мениджърът следи и двамата и за това прибира най-много. Но човекът, който решава кариерата и развитието на даден изпълнител, е мениджърът. В България това го няма. Мнозина са го пробвали, но не провървя.

Защото клуб Х вдига телефона и казва: „Пепи, ела да свириш довечера - 300 лв.". И Пепи казва: „Дадено!", отива да свири, мениджърът не знае и накрая Пепи отива при мениджъра и казва: „Как вървят финансово нещата?". Ами не вървят! Защото мениджърът или агентът му щяха да продадат Пепи не за 300, а за 800 лв. А Пепи гледа да си ги вземе така, може да са 300, ама са си негови и са чисти, защо трябва сега да отделя процент и за мениджъра? А ако агентът или мениджърът го бяха продали за 800 лв. - да, те щяха да му вземат примерно 200 лв., но Пепи пак щеше да вземе 600, двойно повече от сега!

Така е по света. А в България Пепи си е и мениджър, и PR, и агент, всичко сам. Затова и толкова постига.

Примерът

Защо например чалгата успява? Защото целият им процес е затворен - има си PR, мениджмънт, агентство и всичко работи в синхрон, нищо не излиза навън. Който излиза навън - чао, оправяй се тогава сам. Виждате ли какво ядро е направил там този човек? Това, ако го бяха направили поп и рок изпълнителите, и ако следваха тези правила, те също щяха да правят пари - сериозни, хубави пари, с които да се издържат, а не да мрънкат.

Музикалният бизнес в България

Извън чалгата? Според мен няма такъв. Излизат много малко стойностни неща като продукти. Последното, което харесах, например беше триото на Графа, Орлин и Любо. Парчето е много стойностно, клипът е чудесен, ето това е добър продукт. Те са стойностни хора, нормално е че се събират. Ето около нещо такова може да има бизнес.

Какво само го плюят Графа - той какво нещо погрешно е направил през последните 15 години? Свири нон стоп, записва нон стоп, прави песни и за други, работи! Какви пари прави и какъв бизнес е, това той си го знае. Но работи! Покажете ми кой в поп музиката е направил по-добра кариера от него.

Издателите и продуцентите

Лейбълите са голям проблем. Те са много важни като инвеститори, но инвестициите като за България са много сериозни. Едни 100 000 лв. са много пари. И като не можеш да ги избиеш от продажби на дискове - това и на Запад вече не съществува, камо ли тук, - като не можеш да ги избиеш от сериозни хонорари от концерти, тогава от какво? От авторски права? Не става.

Концертите са новият музикален бизнес

В световния бизнес цялата тежест се измести към промоутърите. Напоследък рекърд лейбъли купуват промоутърски фирми - за да имат приходи и да контролират всичко. Това е - бизнесът на рекърд лейбълите приключи.

Ако днес имаш пари и искаш да си в бизнеса, стани промоутър. Защото всички музиканти искат да свирят, те няма откъде другаде да изкарат пари. Затова и хонорарите им се вдигнаха и отидоха в космоса. Нещата са напълно променени в сравнение с преди 10 години, когато аз например започвах.

Моята ниша

Бизнесът с евтини изпълнители... да, може и да успееш, но еднократно. Там хубавото обаче е, че рискът е малък, но пък лошото е, че и печалбата е малка. Докато в голямата игра - инвестираш огромни пари, може добре да спечелиш, но пък загубиш ли...

Аз не мога да си позволя да правя големите групи, не съм финансова институция, че да си позволя риск от 500 000 евро например. Ако опитам, проваля ли се дори само веднъж, на другия ден вече сигурно ще ми се налага да продавам билети на черно, за да се издържам.

Затова всеки си гледа според чергата. Моята черга няма как да се разпростре да направя например пет големи концерта годишно. Но от опита си съм научил, че ако регулярно правиш ивенти и добре си калкулираш нещата, можеш да се поддържаш добре и със среден тип събития.

Продуките на новото време

Хората в бранша отдавна са го измислили. Концертът е нещо еднократно. По-лесно се продава уникалността на един концерт на живо, отколкото да продадеш един диск на същия артист от рафтовете на „Шел" или „OMV".

И иновациите са пак в тази сфера, затова и промоутърите са толкова важни. Да запишеш концерт в 3D - това пак е концерт, да запишеш концерта на диск или DVD и да му го продадеш на клиента на изхода - това пак е продукт, мърчъндайзинг от ивента, състоял се на живо. Това е в основата на този бум в промоутърския бизнес в момента - че той продава емоция за два часа, които никой друг по никакъв друг начин не може да продаде, дори с ТВ или по интернет.

Тотален мърчъндайзинг - от презерватива, шапката, перцето... всичко, което може да се продава, всичко! Това е бизнесът в момента и никой друг не може да го направи, дори рекърд лейбълът. CD-то не носи тази емоция, то е за колата. И с iPod-а е същото. Само концертът може да акумулира такава емозция. Затова и аз не виждам скоро да се появи друг нов канал, който да продава емоции, в музикалния бизнес.

webcafe.bg

[ Редактирано 04 апр 2011: 15:46 ]
Най-отгоре
ji
04 апр 2011: 15:45


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3880
Оказва се, че събуждам Константин Кацарски от Bluba Lu, когато му се обаждам малко след 10 сутринта. Няколко часа по-късно отиваме на гости в дома му в Лозенец и тогава разбирам, че той е легнал някъде към 5 и половина или нещо такова и това е обичайно за него.

Вероятната причина се вижда лесно - в спалнята му има микрофон, компютър, фантастични мониторни колонки и още една-две джаджи. „Маркирам си тук в къщи разни неща и идеи, после ги оправям в студиото", казва той.

Пуска ни свой ремикс на „Празен кадър" на Остава, който ни оставя с увиснала уста. Стигаме до извода, че така трябва да звучат Остава. „Май и те така мислят, изглежда ще им направя няколко нови парчета", усмихва се Коцето.

После почва да ни пуска парчета от новия си проект Koka MassJazz - още сурови демо версии. На вратата на дома му се сблъскваме с поета Стефан Иванов, който е наминал да му остави нови свои текстове за въпросните парчета. Стефан прави и един пърформънс „Бавно: Изговорен Свят", в който поети четат стихове, а Bluba Lu миксират към това музика и видео на живо.

„Последният път над 100 човека платиха по 10 лв., за да слушат стихове", каза ми Стефан няколко дни по-рано. Сега правят ново издание. Паралелно Коцето се готви и за концерта на Bluba Lu тази седмица в „Строежа", както и за други работи.

„Абе, пълна лудница", както ни казва самият той в типичния си откровен стил. Нещо подобно се получава - тоест, не ни се получава изобщо - когато се опитваме да вкараме разговора с Коцето в рамките на някакво интервю и с някакви последователни въпроси. Той просто има много какво да каже и мисълта му с лекота скача от тема на тема. Но, разбира се, ние все пак опитахме и даже започнахме с въпроса, който ни интересува най-много.

Кога ще излезе новият албум на Bluba Lu?

Чакаме Еди (Стивънс - екс-Moloko, с когото записваха в София миналата година - бел.ред.), той имаше някакъв проблем с файловете, които му изпратихме. Преди седмица му се роди и дъщеря. Ние сме записали нашата част, остава той да направи клавишните и програминга. Ще го мастерираме вероятно в Амстердам - където са мастерирали също Zero 7 и Moloko.

Работата с него си беше по-скоро един месец школа по тонрежисура. Той ни показа толкова много и такива неща, които няма откъде да ги научиш.

Идейка

Сега се боря да намеря спонсори да направим „10 години Жълта Музика" - 10 концерта в 10 града на България по повод юбилея. Да се съберем всичките групи от онова време и да направим наистина добър концерт. Хванал съм се да направя и ремикси на всички тези групи - Остава, Анимационерите, Уикеда - на парчета от първите им албуми.

Koka MassJazz

Отдавна исках да събера група, с която да се върна към един много любим мой стил през всичките тези години - есид джаз. Имам потребност да го направя. Всъщност навремето започнах с чист джаз. Първият ми албум беше с една група Green Orange Gloss, в която китарист беше сегашният директор на „БГ Радио" Ники Янчовичин, а басист ни беше Тома Марков, писателят. „Рива Саунд" ни издадоха на касета през 1995-та.

Koka MassJazz всъщност беше замислен като диджейски проект, но се превърна в група. А после направих и Koka MassBass, който вече си е само диджейски формат за парчета, които правя в стил хаус, техно, дъб степ и за такъв тип сетове. А Koka MassBass в един момент прерасна в Bluba Box.

Кой кой е в Bluba Lu

Bluba Lu сме си аз и Димитър Паскалев. И искаме това име да си остане за всичките неща, които сме правили през тези 10-12 години - експериментите, концертите, концептуалните албуми.

Нещо друго за деклариране, освен музика?

Не. Успявам да се издържам само с това. Понеже музиката има много страни - освен самото й правене, има и представяне на тази музика. Ако говорим само за продажбите на дискове - това е кауза пердута, забравяме за това.

От години вече след като направим някой албум следва рекламна кампания, при която правим договори с дистрибуции, например в чужбина. Не сме особено известни там, но заради наистина сериозната кампания, която правим - в десетки медии, радиостанции и другаде - продаваме.

Мениджмънт и реклама

В Англия например имаме двама души, които се занимават с това. С Мартин Бочит работим от близо 5 години. В началото всичко по промоциите си правехме сами, но в един момент осъзнахме, че не можем така, не ни стигат силите. Все пак маркетингът е една сфера, която на нас ни е абсолютно непонятна и няма да се оправим в нея. И потърсихме хора, които да се занимават конкретно с това. Ние правим музика, дизайн, оттук нататък трябва да поеме някой друг.

В България вече от 10 години зад нас стои Катя Атанасова. Когато се издава нещо или се прави концерт, тя поема кампанията. После намерихме и чужденците.

Резултатът от работата с тях беше, че успяхме да стигнем до радиостанциите в чужбина. Ако просто ей така пращаш дискове на радиостанция, не става. Успяхме да стигнем и до печатни медии, при това доста сериозни - дори „Таймс" писаха за последните ни два албума.

Първият пробив беше с Ел Ти Джей Букъм през 2004-та. Тогава пращахме наши неща на много лейбъли и получихме отговор от офиса му, че искат да включат две парчета. Никакъв личен контакт не сме имали, просто някакъв луд късмет, че са ги чули. Абсолютен късмет!

И точно тогава решихме, че ни трябват някакви хора, които да правят кампания, да чуе изобщо някой, че ни има и правим еди какво си. Ние просто постоянно сме мислили само как да стъпим навън, не в България. Никога не сме правили нещата си определено за България. Винаги сме смятали, че нашата музика не е за някое конкретно място, тя е част от някакъв световен контекст и винаги сме мислили само как да я изкараме извън България.

Разделение на труда

Разпределили сме си изцяло задълженията. Сега например Еди ще решава как точно ще се издава новия албум, дали ще има издател или само разпространители. Иначе ние сме си продуценти на всичко - сами записваме всичко, студиото е наше, плащаме на музикантите, които наемаме.

Мениджърите ни пък не се месят в творческия ни процес - те просто чакат да видят какъв е готовият продукт. Понеже вече са се научили, че всеки път е различно, а и очевидно е въпрос на доверие от тяхна страна, че каквото и да е, то ще бъде качествено.

Никой да не ни се бърка в творческия процес

Това беше основното нещо, което поставихме като искане от самото начало. Защото като отидохме в Англия, се срещнахме с много хора - PR-и, плъгери, какви ли не представители все на отделни звена в музикалната индустрия. На Бочит и баща му се е занимавал с това - издавал е дори The Rolling Stones навремето. А самият той издаваше биг бийт и други неща в тази сфера, имаше над 800 заглавия. Днес вече от година насам той си взе почивка, движи не повече от 3-4 проекта, останалите прехвърли на друг човек.

В Германия намерихме пък една жена, Илка Кюнен, която работи в подобна компания за PR и дистрибуция, но работи и външно подобна дейност към компанията. Тя пое печатни медии, радиа и такива неща.

При нас и при тях

От март миналата година насам 32 радиостанции ни въртят в Германия. Някои и в момента продължават. Един ден ми стана любопитно, викам си: дай да чуя като получавам тия сводки, и отворих една от тези радиостанции в iTunes, пуснах си я, докато се занимавам в къщи с нещо. И действително - за един ден чух два пъти „Mother", при това в ремикс варианта.

А у нас те пускат само покрай някакво събитие. Отидеш например на някакво интервю покрай събитието и те завъртят. Оттам-нататък - мълчанието на агнетата. Само Z-Rock въртят наше парче, може би покрай Гурко и неговото предаване, където често си тече наша музика.

CD - слуховете за смъртта му са силно преувеличени

Покрай продажбите навън установихме, че физическата дистрибуция все още носи повече приходи от дигиталната. Всички мислехме, че с бума на дигиталните парчета дисковете ще умрат. Нищо подобно! Защото при дигиталните продажби е море от заглавия, сингли, парчета - милиони. И ако не си познато име, потребителят никога не стига до теб, абсолютно никога.

А когато дискът ти стои в магазина, колкото и много дискове да има, все пак виждаш някакви опаковки и понякога дизайнът ти прави впечатление и си казваш: а, я да го видя това. Дори в България продаваме повече дискове, отколкото дигитални файлове.

Друга идейка

На 28 и 29 април решихме да направим отново ембиънт фестивала, който правихме две поредни години през 2003-2004-а. Освен нас мислим да бъдат Ambient Anarchist, Трипъл Ей, Ивака от Gravity Co и още доста други, но искаме да поставим всички тези музиканти в различна звукова среда и обстановка, да ги накараме да направят нещо ново.

Работа, толкова много работа

Никога не спираме звукозаписа и експериментите в студиото, което е основното. Всеки ден отваряш един нов бял лист на екрана на компютъра и казваш „днес започвам наново".

От една страна винаги работим по нов албум.

После правя ремикси на някакви стари наши парчета. Става дума дори за неиздавани, защото са се натрупали вече сигурно над три терабайта музика, която сме създали през тези години. Сега ми харесват някакви неща от тези неиздадени тракове и работя по тях.

Друго - правя ремикси на стари парчета на групите от „Жълта Музика".

Направихме и диджейски проект - Bluba Box, той е DJ/VJ проект. Митака прави визиите и осветлението, аз ремиксирам наши неща специално за клубна обстановка - техно, хаус, дръм енд бейс, дъб степ.

Отделно се занимавам и с другата ми група Leepra De Luxe.

След това е Koka MassJazz - което е пък моята любов към джаза.

Правим и филмова музика - вече имаме поне 6 заглавия. Май всичките на Зорница София, „Лора от сутрин до вечер", който излиза сега.

Отделно правя рекламни спотове, концерти с всичките тези групи, абе намирам си работа. Никога не спирам да търся. Така откриваш различни свои страни, за които понякога и ти не си подозирал. И ги лансираш пред различни аудитории. По този начин представяме и някои наши неща пред хора, които иначе никога не биха ги чули.

Има ли музикален бизнес в България...

Ако си го направиш - има! И не съм правил компромиси. Издържам се само от музика, поне през последните четири години.

... и как се прави

Ами свиря от 6-годишен. Почнах с ударни при Добри Палиев и Искра Палиева, през 1986-та пък при Христо Йоцов - бях му първият ученик. Идвало ми е и да спра понякога.

И наистина спрях - през 1996-та до 1998-ма. Беше един мрачен период в живота ми, не е много за разправяне, увлякох се по наркотици и такива неща. Успях да се отскубна и слава Богу, не съм направил нищо лошо, освен на себе си.

Усетих, че нещата отиват на зле и направих една група, за да се измъкна. Свирехме абсолютни глупости, но поне да се съсредоточа в нещо, викам си, понеже съм в колапс в този момент. И полека успях да се измъкна. Но двама-трима приятели не можаха... Сега не ми се говори за този период. Чак 1998-ма поех наново и година по-късно се запознахме с Митака.

Бизнес

За нещо повече освен да свирим и да си правим кефа се замислихме след 2000-та. Тогава „Жълта музика" направихме клуба и сцената за авторска музика „О! Шипка". Това беше първият ни бизнес. Взехме едни пари от Сорос, направихме и офис.

Имахме студио, имахме лейбъл, групи и място, където те да свирят своята си музика, а не кавъри. Беше страхотно, идваше и по някой лев. Но после възникнаха вътрешни разногласия, издадохме 2-3 сингъла на групите от „Жълта музика", парите свършиха и това беше първият ни фалит. Всяка от групите пое по собствен път. Ние започнахме да правим собствено студио - на „Милин камък".

Плановете

Сега е друго. С Митака вече си правим планове поне за шестмесечие напред. Дали тези шест месеца ще записваме албум, ще купуваме нещо или ще работим по друго - както сега решихме, че този април например ще направим отново ембиънт фестивала и малка група за клубни участия.

Нататък чакаме Еди да довърши албума, да дойде да го репетираме, защото той ще участва и в промоциите на живо. Изобщо, имаме планове, които понякога леко се изместват във времето, защото се случват разни неща, но като цяло имаме основен план, по който работим.

Инвестицията

Инвестицията е голяма, години наред. И до голяма степен идва от Митака, който се занимава и с архитектура. Той ми е ударил такъв гръб, какъвто и най-близките ми не са правили.

Още като се запознахме навремето усетихме, че просто имаме общо мислене. Ние вече дори не си говорим, разбираме се само с погледи и знаем какво трябва да направим. Много сме близки, колкото и да сме различни като характери, темперамент и т.н. Нещо дълбоко ни свърза през всичките тези години.

Той е наложил нещата, по-събран е, умее да планира и се занимава повече с организацията. Аз съм малко по-хаотичен, повече по идеите, после той отсява - това да, това не. Той прави едно, аз - две. Допълваме се, няма конфликт.

За десет години с него нито сме се карали, нито дори сме повишавали тон. Имало е несъгласия и противоречия, ама като преспим и единият обикновено вижда, че не е бил прав. Хубавото е, че правим крачките последователно - единият с левия, другият с десния крак, няма преплитане, така да се каже.

Равносметката

Кое е важното от това, което сме направили за толкова години? Трудно е да се обобщи. 2002-ра направихме албума „Moogamood", поканихме хората на пресконференция в Художествената галерия и им го раздадохме. Не сме го продавали, раздадохме го. После качихме целия албум на mp3 и го пуснахме от сайта ни - много преди ФСБ.

Направихме концерт със симфоничен оркестър през 2007-ма - което си е лудница, да купиш цял симфоничен оркестър. Направихме и квадрофоничен концерт в зала 3 на НДК - истински квадрофоничен, с пет сцени и съраунд звук. Четири години го готвихме този концерт. Дори една немска фирма ни разработи оригинална технология, която разпръсква звука от източниците така, че да се получи истински съраунд, а не да са просто пет моно канала и да кажеш „ето бе, съраунд".

Издадохме за първи път албум на флашка - „Groоve Europe" (2008). Вътре парчетата са и на 320, и на wav. формат. Тъкмо пиратството беше на върха си, викаме си „дай поне да го качат с качество албума".

При нашия начин на нещата вечно имаш работа. Да ви кажа, аз през последните три години спя сигурно не повече от 4 часа на ден - без да ползвам наркотици.

Интернет

Според мен интернет не е точно убиецът на нашия бизнес. Според мен това, че в момента няма толкова свежи идеи - това уби бизнеса. В попа и рока има криза в световен мащаб. Поне аз не съм чул нищо, което да ми направи впечатление през последните пет години.

А интернет е помощник, не убиец. Ако нямаше интернет как да стигнем до Еди, как да стигнем до тези хора в Англия, как нашата музика да стигне до повече хора, как да имаме тези 3000 фена във Фейсбук.

България - мръсна приказка

Всъщност ние от продажбите на нашите дискове в България не печелим нищо. Дистрибуторите ги взеха и - край. Пари после не получихме. Това за онези, които си мислят, че като купят оригинален наш диск от магазина, подкрепят музикантите.

Затова и си направихме онлайн магазин на сайта ни - поръчваш си, цената е абсолютно същата дори с доставката, а и ти го докарват директно до вкъщи или до офиса.

Това, че музикантите печелели от дискове, това не просто вече не е вярно, то никога не е било дори и на запад, това е мит. Музикантите печелят от концерти. Зимата си седят в къщи, правят музика и албуми и като дойде лятото, тръгват - понякога всеки ден или през ден-два. Питали сме Еди, той 16-годишен още тръгва по турнета с Freak Power, Фетбой Слим тогава още им е басист.

Другото, от което печелят там, са авторските права. Просто защото техните дружества събират пари и отчисления отвсякъде, дори и от YouTube като цъкнеш, за всяко гледане някаква част от стотинката се плаща и всичко това се събира.

Ние затова станахме член на тамошното авторско дружество PRS, както и на PPL - за продуцентски права, а не на „Мюзикаутор". По една проста причина - аз и да се регистрирам в „Мюзикаутор", нас тук не ни въртят, какви пари тогава да получаваме?! (смее се)

В България има и друго, не е голяма държава. В София например една група повече от един концерт месечно не може да направи. И това даже е много. Като направиш още един следващата седмица, кой ще иде да те слуша пак? Никой! Донякъде затова и направих всичките тези странични проекти - така имам какво ново да кажа на хората всяка седмица.

...

Константин Кацарски има много още какво да каже, да ни покаже и да ни пусне - и го прави. Което превръща гостуването ни при него в дълги сладки приказки между меломани.

Заради присъщата му непосредственост и пълната липса на „звездеене" у него някак извън скобите остава фактът, че той е половинка от групата, която от години прави най-адекватната модерна поп/рок музика в България.

И когато някои казват, че Bluba Lu са българските Pink Floyd, не са прави. Не защото колосалната им музика не е съизмерима с Pink Floyd, а защото не е съизмерима с България. Тя има собствен, оригинален звук и концепция... и просто е в друго измерение, на друго ниво. Световно.

The World is my Oyster...

webcafe.bg
Най-отгоре
Отиди на страница       >>