Форуми

burgas1.org :: Форуми :: Бургас :: Места в и край Бургас
 
<< Назад | Напред >>

Дядо Гьоргьово врисле - Резовска

Отиди на страница       >>  
Редактори: ji, Elkisa
Автор Отговор
noemis
02 мар 2011: 21:13
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
8 февруари 2011

Част I - Дядо Гьоргьово врисле

Дядо Гьоргьовото врисле е малка рекичка, която минава много близо до Малко Търново и се влива в Резовска няколко километра по-надолу. Безсмислено е да я търсите на картата - няма да я намерите, но ако попитате местните, успехът ви е почти гарантиран.

Снимките са от долното течение на рекичката и започват непосредствено зад граничния кльон, който в този участък е учудващо добре запазен.









Пътят зад кльона.







Който отвежда до мостчето с рекичката (Дядо Гьоргьово врисле), по течението на която ще се спуснем надолу.

















Малко по-надолу стигаме до стара изоставена мелница за брашно.









Пътят и околните възвишения са покрити с мъх и бръшлян. Пролетта и началото на лятото гледката вероятно ще е неописуемо красива.

















След известно време врислето се разширява и на места почти утроява размера си.















На усойните и сенчести места ледът и снегът не искат да си отидат въпреки топлото за сезона време.







И където се образуват красиви вирчета.





В ниското течението видимо се успокои.











Ето го и мястото, където двете реки се събират.
















[ Редактирано 02 мар 2011: 21:54 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
noemis
02 мар 2011: 21:39
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
Част II - Резовска

Тук в средното си течение Резовска е спокойна и ленива. В момента на пристигането си забелязахме семейство видри, но животинките бяха по-бързи и докато се наканим да ги снимаме, вече бяха изчезнали нагоре по течението на реката.









Спуснахме се надолу по течението.





























Влагата и не дотам студеното време изглежда добре се отразяват на някои видове дървесни гъби.

















Гората по течението на реката е ... ами, преценете сами.























На връщане до кльона заварихме стадо коне и един дядо, който успя да ни разкаже доста интересни истории за местността, докато сваляхме натежалите вече ботуши и дрехи.













[ Редактирано 02 мар 2011: 21:58 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
tobli
03 мар 2011: 00:19

Регистриран потребител #82
Регистриран: 17 юни 2010: 10:15

съобщения: 449
Много готина фото разходка. Направо ме пренесе там :) и си спомних за разходките с баща ми покрай реката на село ... жалко,че нямам и аз снимки. Но за в бъдеще ще :)

az
Най-отгоре
noemis
03 апр 2011: 16:47
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
25 март 2011

Част I

Почти месец и половина по-късно.
Пак по същия маршрут, но този път ще тръгнем нагоре по течението на Резовска.

Но първо се спускаме по течението на Дядо Гьоргьовото врисле.










На десния бляг (миналия път минахме по левия) на около 200 метра преди вливането на рекичката в Резовска попадаме на останките от старата Католическа воденица.

Каналът, по който е минавала водата.







Колелото не е оцеляло, но откриваме единият от воденичните камъни.







Макар, че все още не се е раззеленило, пролетта се усеща във всичко около нас - от неспирното жужене на насекомите, до почти опияняващия мирис на свежа пръст и шума.

Едва сме поели нагоре по течението на Резовска и срещаме първите предвестници на пролетта.







Стигаме до голям плосък камък, който местните наричат софрата (или трапезата). Наистина, доста подходящо място за хапване - достатъчно голямо за цял отбор юнаци :) .









Поредният гигант. Определено е грешка, че не съм го снимал с човек до него. Така, без сравнение, е трудно да се осъзнае истинският му размер.







По-нагоре се натъкваме на интересен ръкав, който върви успоредно на Резовска. Вървим между него и реката.







Бъдещи жабешки поколения.





Ръкавът продължава да се вие нагоре по пътеката и все така близо до реката. Интересно докъде ли ще ни отведе...





Ето го и отговора - оказва се, че това е малък приток, който се спуска от стръмното и образува красив водопад.






А около водопада...











[ Редактирано 03 апр 2011: 18:05 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
noemis
03 апр 2011: 17:59
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
25 март 2011

Част II

Най-трудната част на този разказ в снимки, беше да успея да отделя най-хубавите и интересни от всичките измежду тях. Единственото, за което най-много съжалявам е, че не разполагах с по-хубав фотоапарат ***, който да успее да предаде цялата палитра от цветове, която виждахме.

На този външен завой Резовска неотдавна е излизала доста извън коритото си и доказателството е налице.







Противно на очакванията ни, реката по-нагоре се успокои и разшири коритото си.











Странджанската зеленика няма как да я подминем.





И тук попаднах на нещо, което буквално ме остави без дъх - имах чувството, че с мога да прекарам с часове на това място без да ми омръзне да го съзерцавам.











Сякаш си попаднал в приказка. Ако в този миг наблизо беше изтупуркал някой хобит или горски дух, нямаше да се учудя кой знае колко.
Представете си тези снимки с няколко степени по-наситено зелено и повече жълто в лъчите на слънцето и огрените места и ще получите по-пълна представа за това място.
Някои неща просто трябва да се изживеят и никакви снимки или думи не могат да опишат усещането от момента.


















След около половин километър брегът стана стръмен и се наложи да се провираме нагоре през дърветата и храстите.







После се натъкнахме на истинска плетеница от коренища.











Идеалното жилище за всяко уважаващо себе си водно духче.






Бууу!
Хммм, няма никой...




Поправям си грешката от предния път с любезното съдействие на водача ми из тези места.





На връщане минахме за по-напряко през възвишенията по пътеки, които вече не помня и с обещание да се върнем пак, когато вече всичко се е раззеленило.

Гората над реката.




*** снимките са правени с Canon PowerShot A550

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
valparaiso
03 апр 2011: 18:31
Регистриран потребител #49
Регистриран: 21 ное 2008: 17:57

съобщения: 62


апаратчето с което си снимал е супер добро. Аз снимах 4 години с почти същият апарат, А530. Неудобството при тях е че са с АА батерии, а не с Li-ion-ни. И общо взето почти всяка година инвестирах в нов комплект акумулаторни батерии.
За да не си представяме, колко наситени са били цветовете, просто си инсталирай някоя програма за обработване на снимки и се опитай да предадеш реалните цветове, преди да качиш снимките.

Най-отгоре
ji
03 апр 2011: 19:03


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3843
"врисле" принципно в този район наричат чешмите
специално Дядо Гьоргьово врисле е една малка чешмичка в района от който тръгва тази рекичка която пък хората наричат Църногоровска

Преглед на снимка в оригинални размери

влизането зад кльона пък не е много разрешено ако нямаш специално съгласие на граничарите
вие предполагам сте го имали

уточнението е за да е ясно че не всеки може ей така да реши и да отиде там да се разхожда



[ Редактирано 03 апр 2011: 19:11 ]
Най-отгоре
ji
03 апр 2011: 19:14


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3843
да
също и това че фотоапарата не показва нещата както изглеждат в действителност
не е виновна техниката
наистина този канон според мен също е доста добър фотоапарат
просто за такава комбинация светло слънчево небе и гъста гора трябват по-специални фотографски техники за да се доближи снимката до действителността
Най-отгоре
noemis
03 апр 2011: 19:21
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
Ами не е точно така.
Сега из цялата българска територия имаш пълното конституционно право да ходиш където си искаш. Хубаво е само да се обаждаш като отиваш натам от съображения за сигурност - в смисъл, че да знаят къде да те търсят ако стане нещо, но този риск си го има в която и да е част от Странджа или друга планина да ходиш.
Преди време се искаше разрешение, сега не е задължително.

Всъщност почти през целия път по Резовска вървяхме заедно с двама от гранична полиция (а и зад кльона срещнахме други местни хора), които бяха тръгнали нагоре така като нас...на разходка. Не направиха никакъв проблем, дори мога да кажа, че от тях научих много за реката и особеностите на тази част от течението и.

За следващия път сме предвидили да отидем до Вълчановия мост и крепостта наблизо.

[ Редактирано 03 апр 2011: 19:58 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
miriana86
03 апр 2011: 21:05
Регистриран потребител #166
Регистриран: 03 апр 2011: 21:03

Местоположение: Бургас
съобщения: 1
Страхотни снимки! Страхотна екскурзия!
Най-отгоре
Уебсайт
Отиди на страница       >>