Форуми

burgas1.org :: Форуми :: Бургас :: Места в и край Бургас
 
<< Назад | Напред >>

Някъде до Крушевец

Редактори: ji, Elkisa
Автор Отговор
noemis
01 юни 2011: 00:29
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
15 май 2011

ЧАСТ I

Този излет беше като изстрел в тъмното - разглеждаш си Странджа с Гугъл Земя, харесаш си някое местенце и на следващия ден си там на нещо като проучвателна експедиция.

Мястото, което предизвика любопитството ми, беше средното течение на една от рекичките, вливащи се в язовир Ново Паничарево. Язовирът е изграден по поречието на река Ропотамо и се намира на водослива на Церовска и Староселска реки, след който всъщност продължава река Ропотамо.

Маршрутът е обозначен с червено - приблизително 8 км отиване и връщане.





Началото е от тази полянка край пътя, където оставихме колата.




Продължаваме около стотина метра по шосето в посока Малко Търново.






За да стигнем до тази отбивка вляво.




От която пътя почти веднага се разделя на две. Продължаваме направо.











По поляните са нацъфтели ягоди.




Срещаме и първите наистина големи дървета - прословутият странджански дъб.






Стигаме до първата просека в гората.






Където ни чака приятна изненада.






Продължаваме покрай два големи дъба все направо докато пътя ни не се свърже с този идващ отляво.








След известно време стигаме до втора просека от която започва голяма поляна.






В началото на поляната, макар и малко скрит от шубрака, се извисява поредният гигант.





Пътят завива покрай него и се изкачва леко по периферията на поляната...






...докато не ни се открие великолепна панорамна гледка към околните възвишения и върхове.














[ Редактирано 01 юни 2011: 02:40 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
noemis
01 юни 2011: 01:40
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
ЧАСТ II

Спускаме се надолу по поляната...






...където пътят се разделя на две - тук направихме първата си грешка, като решихме да тръгнем по десния път, който се спускаше право към коритото на реката. В последствие се оказа, че макар и двата пътя да водят до целта, този който продължава направо не след дълго завива плавно към рекичката, като в същото време е далеч по-удобен за предвижване от първоначалния ни избор.









Тук някъде очертанията на пътя започнаха да се губят, докато...




не изчезнаха напълно на тази полянка.




Поехме надолу по животински пътечки с надеждата, че скоро ще стигнем дъното на долината. Навсякъде из гората имаше следи от диви прасета, което трябваше да ни подсети, че срещите с тях не са изключени.









Колко точно разстояние изминахме не мога да кажа, но не след дълго се натъкнахме на пътя, по който всъщност трябваше да поемем.





Тръгнахме смело надолу.




Но както се казва очаквай неочакваното...
Веднага след този завой



се оказахме на няма и 15 метра от доста свирепо изглеждащ глиган с размерите (както ми се стори :) ) на малко теле. Животинката като че ли беше по-изненадана и от нас и преди да реагираме по какъвто и да е начин изгрухтя възмутено и побягна нагоре по склона като пътьом помля няколко сухи дървета.
Това беше първият и единствен път, в който видяхме глиган отблизо. Докато се върнем още на два пъти чувахме бягащи от идването ни диви прасета, но освен чупещите се клони и грухтенето друго така и не видяхме.

Малко след тази среща чухме ромона на рекичката и скоро бяхме при нея.








Само заради това си струваше ходенето - толкова чиста и прозрачна вода не се вижда често, а и мястото предразполага към пълно отпускане.
Всъщност съдете сами.






















[ Редактирано 01 юни 2011: 02:35 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
noemis
01 юни 2011: 02:24
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
ЧАСТ III

Наложи се да се събуем и да прецапаме до другия бряг. Веднага след него пътеката се разшири.




От дясната страна планината се издига стръмно нагоре...



а отляво реката продължава пътя си към язовира.









Постепенно пътят се разшири още повече, а дърветата станаха по-високи. Сякаш пристъпваш в горска катедрала.









Тук внезапно пътят се стесни и продължи нагоре.







Реката остана ниско долу...



а отдясно прииждат бързи поточета и бързат да се влеят във все по-буйните и води.










Това е мястото, където решихме да спрем и да се върнем с намерението някой ден да дойдем пак и да продължим по-нататък.



Обратния път го взехме почти два пъти по-бързо, още повече че на връщане минахме откъдето трябва.


















Ето ни пак на поляната...




където хващаме в крачка още една костенурка - този път видимо по-общителна от предишната.
















[ Редактирано 01 юни 2011: 02:38 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
noemis
07 май 2014: 20:25
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431
5 май 2014

Снимките са от Ропотамо в посока яз.Ясна Поляна приблизително в този район.
Ропотамо при брода.



След пресичането на реката (виж картата по-горе) следва доста стръмно изкачване.





Щом вали има и гъби.





От тук нататък пътят става много приятен и живописен - с многобройни плавни спускания и качвания.



Станджанско море.










Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
noemis
07 май 2014: 20:35
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431

Въпреки усилията ни до яз.Ясна Поляна така и не стигнахме. Навсякъде се преплитаха пътища и пътеки, повечето от тях запустели с години и дори GPS-a помагаше предимно за намиране на посоката, но не и кой е най-правилният път по който да се тръгне. Често се налагаше да се връщаме и да опитваме от друго място. Все пак 2/3 от разстоянието беше взето (общо около 15 км) и "картирано" - надявам се следващия път да имаме снимки и от язовира. :)
















Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре