Форуми

burgas1.org :: Форуми :: Бургас :: Всичко за Бургас
 
<< Назад | Напред >>

Пристанище Бургас

Отиди на страница   <<        >>  
Редактори: ji, Elkisa
Автор Отговор
noemis
11 дек 2008: 12:14
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431

Държавата бави инвестиция за 23 млн. евро

Източник: в. "Черноморски фар"
09:25 / 11.12.2008


Инвестицията е за строителството на зърнения терминал на територията на КРЗ „Порт Бургас". Оценката на екологичното министерство се бави и по този начин спъва работата на транспортното ведомство е коментирал изпълнителният директор на частното предприятие инж.Веселин Статев. Всички законови срокове, в което ведомството е трябвало да се произнесе са изтекли. Процедурата по изграждането на зърнения терминал започна през есента на 2007 г. По предварителни разчети инвестицията в него е в размер на 23 милиона евро. Кредитите са уговорени, но на практика няма как да бъдат получени и усвоени заради бюрократичните спънки от страна на държавните институции. В същото време, заради липсата на специализирани пристанища със зърнени терминали, родните търговци изнасят продукцията през порта в Констанца, Румъния.


Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
noemis
12 дек 2008: 11:44
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431

Ще увеличават броя на фериботите по маршрута Новоросийск-Бургас-Поти

ЧЕТВЪРТЪК, 11 ДЕКЕМВРИ 2008
globusnews.net






Ще увеличават фериботите в направление Новоросийск - Бургас - Поти. Това стана ясно на заседание в столицата на арменско-българската междуправителствена комисия по търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. От арменска страна комисията бе оглавена от министъра на транспорта и комуникациите Гурген Саркисян, а от българска - от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, се посочва в съобщение на арменския кабинет, цитирано от агенция Регнум.
На съвещанието бяха обсъдени въпроси, свързани с арменско-българското сътрудничество в сферата на енергетиката, образованието, културата, туризма, инвестициите, малкия и среден бизнес и финансите. Арменската страна изрази загриженост във връзка с това, че българската компания, която се обслужва автомобилно-фериботната линия Новоросийск-Бургас-Поти, не се справя с натоварването. В тази връзка бе предложено да се увеличи броя на фериботите в това направление. В хода на заседанието арменската страна подчерта важността на откриването на пряко въздушно съобщение Ереван-София-Ереван. Българската страна от своя страна обеща да създаде всички условия за успешната реализация на този маршрут, който ще се осъществява от арменска авиокомпания.


[ Редактирано 12 дек 2008: 11:47 ]

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
ji
07 яну 2009: 18:29


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3821
Евентуалното спиране на металургичния комбинат "Промет", заради доставките на газ, ще се отрази пагубно на товарооборота на Пристанище-Бургас. Това обяви изпълнителният директор на порта Аргир Бояджиев.

Вчера стана ясно, че пещите в "Промет" трябва да заработят след ремонт в четвъртък, а те са пригодени единствено за работа с газ. Количеството, необходимо за пуска, е 70 куб.м., колкото комбинатът черпи на денонощие. След това са необходими количества, които да поддържат пещите, дори да няма добив. "Промет" АД потребява по 1,9-2 млн кубика природен газ за година. "До момента няма яснота по тазгодишните доставки", каза главният енергетик на дружеството Чавдар Томанов.

Голяма част от суровините и готовата продукция на заводите, които преработват метали, минава през пристанището в Бургас, което е пригодено да обслужва металургията и химията. "Спирането на работа на който и да е от тези заводи, носи тежки последствия. След "Кремиковци" спирането на "Промет" ще бъде пагубно за нас", коментира Бояджиев.

"Промет стийл" е основният клиент на пристанището и е реализирал през миналата година над 500 000 тона товари.
На този етап в порта се обработва скрап за "Стомана индъстри" и се изнася бетонно желязо. Обработват се и предварително договорени товари на "Промет". Част от въглищата, които "Кремиковци" не усвоява, се прибират от доставчиците на суловината от Южна Америка или с тях се погасяват дългове на комбината към банки, като обработката им се заплаща на пристанището. Бояджиев не уточни за какви количества става въпрос.

"Пристанище-Бургас" АД е завършило 2008 година с 4,5 млн тона товарооборот, което е далече под капацитетните възможности. Надеждите на пристанищното ръководство са до средата на месеца да стане ясна съдбата на "Кремиковци".
"Готови сме да търсим и игла в купа сено, стига да знаем, че тя е в купата", коментира Бояджиев по отношение на възможностите за нови товарообороти.

В края на декември миналата година правителството одобри две подзаемни споразумения, с които се гарантира реализацията на проектите "Изграждане на нови контейнерни терминали на пристанища Варна и Бургас" и "Разширение на пристанище-Бургас".
Подзаемните споразумения регламентират задълженията на изпълнителните агенции – Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД, условията за изплащане и получаване на сумите, отчитане на изпълнението за погасяване на заема и т. н. И двата проекта се финансират със заеми от Японската банка за международно сътрудничество. Сумата по първия е близо 37 млрд. японски йени, а по втория – малко над 14 млрд. йени.

Според Аргир Бояджиев изграждането на бъдещия терминал за обработката на контейнерни товари е нова възможност, но далечна. Първа копка е възможна през 2010 година, а строителството на бъдещия контейнерен терминал ще продължи до пет години. С откриването на новия терминал обаче обработката ще се увеличи на 500 000 броя годишно.

dnevnik.bg
Най-отгоре
ji
11 мар 2009: 13:30


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3821
Пристанище Бургас работи с 30 % от капацитета си

Кризата е засегна силно работата в Пристанище - Бургас, каза директорът на порта Аргир Бояджиев. По думите му, кризата в порта е функция на общата икономика в света и Европа. Пристанищата са предприятия в сферата на услугите и те обслужват съответната индустрия. Пристанище - Бургас е строено да обслужва основно Южна България и по-точно металургията - цветната и черната. И цветната металургия има спад, тъй като няма пазари за своята продукция, а за черната металургия в лицето на „Кремиковци" просто не ми се говори. Това разбира се отразява много зле на пристанището. Ние работим с 30 % от капацитета си. В момента реално „ Промет" работи що-годе на ниво. Всички останали предприятия по линия на химическа промишленост, на металургията имат спад в работата си надолу. Държим се над водата благодарение на „Промет" и в известен смисъл, благодарение на „Перник", макар че и те имат спад на своята продукция. Химическите заводи правиха внос на амониева селитра в малки количества, но това не може да замени големия износ, който правиха. Ако сме внесли примерно 20-30 хиляди тона амониева селитра, то миналата и по-миналата година те изнасяха такава продукция в порядъка на 100 - 120 000 тона. Разчитаме повече на транзитния поток. Това са кокс и въглища за Сърбия и Македония. Истината е, че металургичните комбинати и в Сърбия намалиха своите обеми, но цялата суровина премина през нашето пристанище, което ни беше в голяма помощ. Изобщо, транзитните товари са от голяма помощ за пристанище Бургас. Водим разговори с различни организации, за да се превърнем в един буферен склад, тъй като имаме много големи възможности за обработка на насипни товари. Имаме нов терминал, който стои ненатоварен. Януари и февруари са тежки месеци за пристанището -няма много продукция и това ще наложи най-вероятно свиване на социалните разходи, намаляване на работния ден на администрацията. Това са такива мерки, които без тях не може да минем. За сега не смятаме да правим съкращения с надеждата, че обемите ще се увеличат и ще бъде необходима квалифицирана работна ръка, каза изпълнителният директор на бургаския порт Аргир Бояджиев. Въпреки всичко, на фона на тежката ситуация, от порта поддържат инфраструктурата си и продължават да модернизират наземната техника. Наскоро е купена специализирана техника за обработка на контейнери, която е доста скъпа, но ще бъде изплащана постепенно.Не забравяме модернизацията на пристанището, въпреки тежката година. Често пъти работниците ме питат: "Кога ще свърши тази криза?. Това е интересен въпрос, но малко са хората по-света, които биха дали отговор. Очакваме догодина да започне разширението на контейнерния терминал. Опитваме се да инициираме срещи с контейнерните туроператори, с надеждата да увеличим товарооборота още преди изграждането на този модерен контейнерен терминал, тъй като и сега ние имаме известни възможности за обработка на контейнери. Трябва да ви кажа, че и в контейнерите имаме спад. Кризата може би най-осезаемо се усеща в портовете. Това са реалностите, допълни Аргир Бояджиев.

burgas24.bg
Най-отгоре
noemis
07 яну 2010: 15:52
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431

Местната власт иска спешна модернизация на пристанището

Източник: News.Burgas24.bg

Кметът Димитър Николов свика спешна среща на местни и пристанищни власти, депутати, синдикати и представители на морския бизнес. Целта й беше да се формулира единна позиция на Бургас за развитието на местния порт, който е в изключително тежко финансово-икономическо състояние заради икономическата криза.
„Ако не сме активни, нищо няма да се случва в града ни", заяви кметът Николов. Участниците в срещата подписаха декларация, която ще бъде представена на вниманието на министър-председателя, председателя на Народното събрание и министъра на транспорта.

В нея се настоява държавата да предприеме незабавни и ефективни действия за възстановяване и използване на съществуващия вече потенциал на пристанищните мощности.

В документа стоят подписите на кмета Димитър Николов, областният управител Константин Гребенаров, депутатите Димитър Бойчев и Иван Вълков, директорът на Пристанище Бургас Руслан Петков, Павел Маринов и Александър Александров от „Институт за регионални стратегии", Живко Петров - Морска администрация, Стефан Нейчев - Национална компания „Пристанищна инфраструктура", Красимир Стойчев - заместник-кмет на община Бургас и Тодор Янков - експерт по морска политика в Община Бургас.

През последните години над 200 млн. лева бяха инвестирани в бургаския порт за изграждане на Терминал за насипни товари 2А и дълбоководен канал. Поради драстичното намаляване в дела на тежката индустрия у нас това капиталовложение не можа да изпълни своите цели.

В тази връзка Бургас иска бърза инвестиция от около 10 млн. лв. за спешно преструктуриране на част от Терминал 2А, за да може там да се разтоварват и контейнеровози. Отделно от това градът очаква доста по-сериозни средства за строеж на новия контейнерен терминал 1А.

Депутатите Иван Вълков и Димитър Бойчев се ангажираха да организират среща с транспортния министър в началото на следващата седмица, на която ще присъстват кметът Николов и областният управител на Бургас Константин Гребенаров. Тогава на Александър Цветков ще бъде представен бизнес план за развитие на порта, точна сметка за средствата и времето, необходими за преустройството на терминал 2А.

В министерския кабинет бургазлии ще подкрепят исканията си със следните аргументи:

  • По данни от изследванията на световни консултантски фирми днес в Черно море се обработват около 2.3 млн. контейнери, а се очаква достигане на цифрата 23 млн.

  • Проучвания и анализи на известни научни експерти и консултанти в морския транспорт сочат, че привличането на 1000 контейнера води до откриването на 10 работни места по цялата логистична схема. Преустойването на 2А дава възможност за обработката на около 200 хил. контейнера годишно, което означава разкриването на 2000 нови работни места по транспортната верига. Много бързо ще се възстановят съпътстващите пристанищни услуги: авто и железопътен транспорт, спедиция и др. Това ще бъде една добра социална антикризисна мярка в тежък за страната период.

  • С най-дълбок подход от всички черноморски пристанища е Бургаското. В него могат да влязат и най-големите контейнеровози.

  • Бургас е само на 5 часа път от Босфора и е част от европейския транспортен коридор №8.

  • Метеорологичната обстановка в Бургас е отлична и пристанището му е отворено целогодишно.

  • Бургаският залив е добре защитен, навигацията в него е лесна.

  • До 2 години ще е готова магистрала „Тракия", която ще даде още по-добри перспективи на пристанището.

  • Пристанище Бургас има огромен потенциал и ако му се помогне, в близко бъдеще ще почне да налива в държавната хазна огромни средства.



Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
ji
29 юни 2010: 10:19


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3821
Тегленето на заеми не е занимание за всеки. Сложността идва оттам, че трябва да се съобразят една дузина "досадни подробности" като това дали ще можете да го изплащате или пък в каква степен имате нужда от това, за което теглите парите.

Това, разбира се, е в кръга на шегата. Не и за Министерството на транспорта и пристанищните му дружества обаче, които в момента умуват как да променят ангажиментите си към Японската банка за международно сътрудничество, от която преди две години вземат кредит. През 2008 г. държавата подписва договор за заем с японската финансова институция за около 37 млрд. японски йени (или около 226 млн. евро по тогавашен курс). С парите трябва да бъдат изградени контейнерни терминали в двете морски пристанища Варна и Бургас. Заемът е ратифициран от Народното събрание в края на 2008 г. и вече тече 7-годишният гратисен период, като връщането на парите трябва да започне през 2015 г. Дотук добре.

На 13 май обаче на посещение в България пристига делегация от страна на японската финансова институция. Причината за визитата са индикациите от страна на българската държава, че иска да разтрогне заема или поне да намали размера му.

"Искаме да се актуализира обхватът на заема, тъй като разчетите са правени преди кризата", коментира Ивайло Мосовски, зам.-министър на транспорта. Едновременно с това обаче високопоставени източници от правителството изказаха по-крайни позиции, че заемът може да не бъде използван въобще. "През юни ще дойдат японски експерти, които съвместно с наши ще направят анализ на базата, на който ще се актуализират обхватът на проектите и размерът на заема", обяснява Московски.

Според бившия министър на транспорта Петър Мутафчиев би било жалко, ако се стигне до прекратяване на заема. "Това е последната възможност да ползваме кредит от тази институция, тъй като вече сме член на ЕС. През 2008 г. те направиха компромис, въпреки че вече бяхме член на съюза", обясни Мутафчиев. "Лихвата от 1.4% беше добра. Ясно е, че тези проекти са необходими. Нашите съседи не се скъпят за такива проекти", коментира още той.

Няма място за старите пристанища

Разнопосочните сигнали от страна на държавата намаляват шанса в скоро време да се намери частен инвеститор, който да стопанисва бъдещите контейнерни терминали и с концесионните си такси да гарантира плащането на заема. "Идеята беше паралелно със строителството на контейнерните терминали във Варна и Бургас (бел. ред. - предвиждаше се те да бъдат готови през 2014 - 2015 г.) да тече изборът на концесионери, които да ги оперират впоследствие, а концесионните такси да отиват за покриването на част от заема", обяснява бившият транспортен министър Петър Мутафчиев.

Същата тази идея между другото е залегна и в "новата" концесионна стратегия на новото ръководство на Министерство на транспорта, която ведомството представи официално преди седмици. Отказването от заема или промяната на параметрите му ще постави нови ключови въпроси по отношение на развитието на българските черноморски пристанища изобщо. Какъвто например е трябва ли да има модерни контейнерни терминали (категорично да) и кой ще ги плаща. Защо те да са два, а не един. И има ли адекватни разчети на приходите и разходите, защото инвестициите в инфраструктура без ясни сметки за бъдещи товаропотоци се наказват с неизползваема инфраструктура и затъване в дългове.

Нов заем на стар глас

Сегашните опасения, че държавата може и да не успее да си плаща вноските в бъдеще, са породени в голяма степен от друг аналогичен случай. Министерството на транспорта и в момента изпитва трудности при покриването на старите си задължения (които са в пъти по-малки) към същия този заемодател. Причината - отново закъсняла и днес ненужна инфраструктура.

През вече далечната 1998 г. държавата сключва договор за заем в размер 14.3 млрд. японски йени (или 188.3 млн. долара към тогавашния момент) за изграждането на нов терминал за насипни товари на пристанището в Бургас. Заемът отново е от Японската банка за международно сътрудничество. Старият терминал за насипни товари, като въглища, метали и т.н., съществува от 1974 г., намира се в близост до жилищните сгради на града и е технологично остарял. Строителството става бавно и работата му започва едва през тази година. Междувременно металургичният комбинат "Кремиковци", който осигуряваше над 50% на товарооборота на пристанището, фалира и пристанището започва да трупа загуби.

Резултатът най-общо казано е следният - терминалът стои почти празен, а министерството на транспорта покрива вноските на Пристанище Бургас към японската банка. То има ангажимент да плаща по 4 млн. лв. на година за новата техника, докато останалата по-голяма част от заема (12 млн. лв. на година) се покрива от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Т.нар. предприятие отговаря за състоянието на кейовете по Черно море и по Дунава, докато самите пристанища отговарят за обработването на стоките. Дружеството се финансира основно от различните държавни такси (кейови, пристанищни, тонажни, светлинни), които плащат корабите при акостиране.
Днес вноските по заема са сериозно перо в бюджета на "Пристанищна инфраструктура", който се свива допълнително и заради кризата. През 2009 г. дружеството има приходи от 27.4 млн. лв. (през 2008 г. те са били 35.6 млн. лв.). В момента се мисли и върху идеята вноската на Пристанище Бургас да се прехвърли върху "Пристанищна инфраструктура". Финансовите облаци ще се сгъстят над предприятието през 2015 г., когато то ще започне изплащането и по новия заем от 37 млрд. йени.

А ако се върнем на сегашния заем и контейнерните терминали, хубаво е да погледнем ситуацията в Гърция и Румъния, които инвестираха масирано в своите пристанища. Контейнерите са считат за бъдещето в морските превози. Пристанищата, които не отговарят на тези изискавания, излизат от голямата игра. Навременното включване в играта обаче е ключово. А то няма да стане със забавяне на плащането по заеми и липса на стратегия и частни инвеститори в сектора.

<връзка>
Най-отгоре
ji
30 юни 2010: 10:16


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3821
„Строителството на два контейнерни терминала би донесло общо около 500 млн. лв. за целия 7-годишен период на проектиране и строителство, тъй като 90% от строителството, включително и доставката на строителни материали, ще се изпълняват от български фирми-подизпълнители, независимо кой ще спечели търговете за строителство”, посочва експертът.
„Ако проектът бъде отхвърлен, то бъдещите контейнерни потоци ще преминават през черноморските пристанища на съседните държави, където основният дял се пада на Констанца. А Варна и Бургас имат стратегическо значение в контейнерния трафик, тъй като са най-близо до Босфора спрямо пристанищата на останалите черноморски държави – Румъния, Русия и Украйна“, посочи още инж. Вълков.
Според разчетите на бизнеса предвижданият терминал за обработка на големи контейнеровози в Бургас (с вместимост до 10 000 TEU) би изиграл ролята на разпределителен порт, от който контейнерите да се трансферират към съседните чужди пристанища. Товаропотокът би могъл да продължи на влак или с автомобили до съседните балкански държави, осигурявайки свежи пари в икономиката ни.
При последната среща, посветена на Дунавската стратегия (която се проведе в Румъния), представители на Сърбия заявиха, че страната им ще инвестира за развитието на пристанището в Констанца. „Ако това се случи, България ще загуби геостратегическото си значение като най-пряк път до Централна Европа и това ще се отрази на икономиката ни“, посочи инж. Вълков.

klassa.bg
Най-отгоре
noemis
06 юли 2010: 12:42
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431

Бургас инициира спешни промени в Закона за морските пространства

Източник: News.Burgas24.bg

Конкретни предложения за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата бяха обсъдени на среща в Община Бургас между местната власт, ръководството на пристанището в морския град и бургаски депутати.
Предложенията ще бъдат насочени към спешна промяна на законодателната уредба с цел откриване на нови възможности за инвестиции в бургаския порт.

Решението за бързите мерки бе взето по време на среща, чиито домакин бе кметът на Бургас Димитър Николов. В нея взеха участие областният управител Константин Гребенаров, заместник-кметът Красимир Стойчев, изп. директор на "Пристанище - Бургас" ЕАД Диян Димов, ген. директор на ДП "Пристанищна инфраструктура" Евгений Москов, Павел Маринов от Института за регионални стратегии и депутатите Иван Вълков, Галина Милева, Стоян Гюзелев, Иван Алексиев, Стоян Иванов.

По време на срещата бургаските депутати бяха запознати с предложението за промяна в нормативната уредба. Тя касае възможността за отдаване под наем на пристанищната инфраструктура за срок от 10 години от страна на държавата на фирма-оператор, която да инвестира в развитието й. Това от своя страна ще увеличи допълнително товаропотока на бургаския порт. След изтичане на този срок реализираните инвестиции ще останат собственост на пристанището.

Предимството е, че процедурата е значително по-лека за реализиране от тази на публично-частните партньорства и е с по-кратък срок от отдаването на концесия.

Кметът Николов призова бургаските депутати за съдействие при бързото им разглеждане в парламентарната комисия по транспорт и гласуването им в Народното събрание, тъй като това ще позволи средствата от бъдещото отдаване под наем на терминалите да влизат директно в бургаския порт. Той допълни още, че промяната в закона няма да е напълно нова, тъй като старата нормативна уредба е предвиждала тази възмостност, но впоследствие е отпаднала.

В края на срещата бе взето решение за внасяне на предложението за разглеждане в парламента максимално скоро, за да има действащ закон, който ще помогне за решаване проблемите на пристанището.

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
ji
10 юли 2010: 22:52


Регистриран потребител #1
Регистриран: 16 сеп 2008: 21:58

съобщения: 3821
Български терминал за втечнен газ е възможно да бъде изграден на пристанище Бургас. Алтернативите за неговото финансиране са две - или средствата да идват от европейските фондове, или да са от публично-частно партньорство, заяви министърът по управлението на европейските средства Томислав Дончев.

В контекста на дебатите около енергийната независимост на България обект на преговори с Европейската комисия е изграждането на български терминал за втечнен газ на пристанище Бургас. Това заяви за телевизия "Европа" министърът по управлението на европейските фондове Томислав Дончев. За това той ще води разговори с представители на Еврокомисията в Брюксел.

Според Дончев е напълно възможно този проект да се осъществи с помощта на европейско финансиране като част от общата стратегия на Европейския съюз за диверсифициране на енергийните източници. "Надявам се междинният доклад на Европейската комисия за България, който ще бъде оповестен през есента, да отчете постигнатите до момента резултати от страна на правителството" - каза още Томислав Дончев.

burgas24.bg
Най-отгоре
noemis
23 дек 2010: 00:44
noemis

Регистриран потребител #2
Регистриран: 17 сеп 2008: 11:22

съобщения: 3431

Порт Бургас вдигна 6 пъти печалбата си
Драстично намаляват разходите и привличат повече товари


Източник: <връзка>

Близо шест пъти е увеличена печалбата на пристанище Бургас за 2010 г. Основна заслуга за финансовите резултати има новото ръководство на порта. Според мениждърския екип тежката криза, в която бе изпаднало дружеството, вече е преодоляна със серия спешни антикризисни мерки. Увеличението на печалбата дойде, след като, от една страна, разходите бяха драстично намалени, а от друга - бяха привлечени доста товари с по-високи приходни ставки. Към днешна дата икономическият анализ сочи, че порт Бургас има ръст на печалба от 558%. През първите 11 месеца на 2010 г. реализираната печалба е близо 1,5 млн. лв. За сравнение през предходните няколко години пристанището отчиташе средно по 2-3 милиона лева загуби. Заради финансовия обрат дружеството бе отличено в тазгодишната класация "Гепард" на в. "Пари" в Бургаски регион за най-динамично развиващите се компании.
В края на годината шефовете на бургаския порт могат да се похвалят и с погасени стари дългове. Освен че дружеството се е разплатило с всички доставчици и контрагенти, вече са изплатени в срок и двете вноски по заема към Японската банка за развитие.
От началото на годината досега товаро-оборотът в порта е нараснал с 9,7% и е достигнал 3,1 млн. тона обработени товари.
Според икономистите вдигането на товарооборота в голяма степен се дължи на внедрената нова технологична система за обработка на зърнени храни. С нея денонощната норма на обработка достигна над 11 хил. тона, което представлява повече от два пъти повишаване на производителността. От началото на годината досега през порт Бургас са обработени 578 хил. тона зърнени храни, или с 6,25% повече в сравнение с миналата година. Значително увеличение е регистрирано и на обработените насипни торове, при които ръстът е цели 360%.
От мениджърския екип се похвалиха, че са успели да привлекат нови товарни потоци за шрегиран скрап и внос на цимент. Пристанището успя да сключи и договор за внос на елементи на ветрогенератори. Договорът е за близо 26 тона и има реални условия бургаският порт да се превърне в логистичен център за обработка и съхранение на подобен вид товари.
Вдигането на печалбата, според шефовете, ще създаде по-голяма конкуренция при бъдещото отдаване на терминалите на концесия. Сред стратегическите проекти, в които участва портът, е проектът "Супер Бургас", който предвижда градът да се отвори към морето. Амбициозното начинание предвижда върху 76 декара край морето да бъдат изградени две яхтени и пасажерски пристанища, учебен център за ветроходство, модерен развлекателен център и административни сгради. Общата стойност на проекта е 558 милиона лева. Планира се изграждането на зоната да започне през следващата година и да бъде завършена за четири години. "Супер Бургас" ще открие над 2000 работни места.

Велосипедът не само начин на придвижване - това е и начин на живот.
Най-отгоре
Отиди на страница   <<        >>