Описание на маршрута

Разстояние - 4км.
Варианти - пешеходен/велосипеден/автомобил

галерия със снимки от Древен некропол в местността Пропада
GPX трак

На 4 километра от Малко Търново в местността “Пропада” се намира древен некропол, състоящ се от десетки могили, различни по височина и размери. Разположен е на източния склон на хребет срещу затворения през 90-те години рудник “Пропада”, от лявата страна на река Сушица. Площта му е около 1 км. дължина и 50-60 м. ширина. Могилите са разположени от двете страни на стар тракийски път, ясно очертан нагоре по хребета. Някои от тях са обрасли с вековни дървета. Mогилите в некропола са около 70 могили, някой от тях разкопани от иманяри. Некрополът завършва в западния край с куполна гробница, разкопана и ограбена още в древността. През 1979 г. професор Александър Фол я разкопава отново. Може само да се гадае за произхода на некропола. Интересно е, че подобни некрополи има на много места в Странджа. В тях навярно са погребани или загинали в битка много хора или местни жители, живели наблизо. Една от възможните версии е следната. Река Сушица е поселена от много векове. Тя слиза от най-високия и мистичен връх на българска Странджа – връх “Градище”, който крие духовни тайни от хилядолетия. Интересно е, че рекичката разделя геологически местността – от дясната страна е рудодобивен район с гранити и пясъчници, а от лявата мраморно-варовит район. От древността там се е добивала медна и желязна руда, има множество древни галерии, в които почвата често е пропадала и от там е името на местността – “Пропада”. На около 500 м. надолу по рекичката, от лявата страна има залежи от мраморни плочници, а още 500 м. по-надолу е мраморната кариера, където също има следи от древността за добив на мрамор. Навярно част от местните хора са се занимавали с добив и обработка на мрамор. В некропола навярно са погребвани местните работници и рудари. Голяма част от гробниците са направени от по четири необработени, цепени мраморни плочи, покрити отгоре с пета плоча и всичко това покрито с могилен насип от пръст. Строени са по метода на долмените. Гробниците, както и могилите са с различни размери. От разкопаните от иманяри гробници има две с много малки размери (може би там са били погребани деца или животни). Може да се предположи, че са от римската епоха, когато рудодобива е бил в разцвета си. За това свидетелства и стелата, намерена вероятно пред някоя от гробниците, където навярно е бил погребан началника на рудниците – Стратон. Надписа на стелата гласи: “На добър час! На Аполона Авралиока, бог вслушващ се(изслушващ молбите на хората), (аз), Стратон Стратонов, стоейки на чело на железните рудници на елините, посветих олтара(жертвеника) в 18 година на царуването на Антонина, молейки се за спасението на самия себе си, на близките си и на работниците. Под Антонина тук се разбира император Каракала(211-217), 216 г. сл. Хр.” (надписа е взет от книгата на Г. попАянов “ Странджа”, стр. 129.) Според попАянов, камъка с надписа е намерен в Мишкова нива. Когато е писал книгата, в 1937 г. камъка се е намирал пред западния вход на църквата “Св. Богородица“ в М. Търново. Справка на римските императори от тази епоха показва, че от 138 до 161 година император е бил Антонин Пий. Има вероятност попАянов да бърка, надписа да е от времета на Антонин Пий, а не на Каракала, т.е. 156 година от Христа – 18 години след като Антонин става император. Каракала е бил император 8 години, а надписа ясно казва: „в 18 година на царуването на Антонина”. Ако се проследи стария тракийски път, той плавно се изкачва на седлото под връх “Градище”. Това е част от древнотракийския и римски път от Дебелт, край Крушевец, Калово, Заберново, Стоилово, Малко Търново за Константинопол. Този път е свързан и с древното светилище в местността “Мишкова нива”. По него са пренасяни мраморните блокове, колоните, коритата и всички останали елементи на свтилището, които са добивани и обработвани в мраморната кариера под „Пропада“. Целия масив “Градище” и съседния – “Могилата” са от гранит, там няма мрамор. Малко под некропола, на левия бряг на рекичката още личат терасите, където навярно са живеели работниците в рудниците и кариерите. Но това може да се докаже с едни по-сериозни проучвания.