Истинските забележителности на Бургас

Остров Света Анастасия

Остров Света Анастасия


Остров Света Анастасия се намира в Бургаския залив, близо до брега на Парк Росенец. Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е основната сграда на острова. Най-ранното свидетелство за съществуването на манастира е от 1575 година. Той е опожаряван, разрушаван, възстановяван и реставриран няколко пъти. През 1784 година манастирът е посетен от френския офицер Лафит-Клаве, който заварва на острова турски войски дислоцирани там срещу евентуални нападения на руския флот. След Освобождението на България на острова е използван за риболовна база. Фарът на острова е открит през 1888 година. След 1923 година занемареният островен манастир се превръща в място за заточение на политически затворници. На 29 юли 1925 година 43-ма затворници успяват да избягат. Те достигат до нос Чукаля в Странджа планина и след това до Истанбул. Това бягство е причината след Втората световна война островът да бъде преименуван на "Болшевик". През 60-те години на 20-ти век там е има музейна експозиция за събитията от 1925 г. По това време остров Света Анастасия се превръща в любимо мяасто на бургаската артистична общност. Поетът Христо Фотев получава прозвището „губернатор на острова“. Островът връща името си Света Анастасия през 1991 година.

След резлизиран проект на Община Бургас през 2014 година сградите на острова са обновени. Сега там има Лекарна, предлагащи традиционни билки и отвари. Част от помещенията в манастира приемат гости, желаещи да нощуват на острова. В островния ресторант можете да опитате автентични бургаски ястия по стари рецепти. Малкият музей представя историята и природата на острова. До остров Света Анастасия можете да стигнете с общинския кораб "Анастасия", който тръгва от Магазия 1 на Пристанище Бургас.




View Larger Map




Галерия Бургас

Солниците


Атанасовското езеро е най-северното от Бургаските езера. Както и останалите езера на Бургас, част от него е разположена в самия град. Пътят от центъра на града към квартал Сарафово разделя езерото на две части. Общата площ на езерото е 1690 ха, дълго е близо 9 км, широко 4.3 км и дълбоко 0,8 – 0,9 м. От миналото езерото е известно като място за добиване на сол. Солниците съществуват от 1906 година и продължават да добиват сол до днес. Добивът на сол се извършва по традиционна технология чрез изпаряване на морската вода.

Различните зони на Атанасовското езеро се различават и по своя характер. Плитките и солени басейни, дигите и валовете между тях, малките сладководни басейни по периферията, мочурливите ливади. Всичко това предлага условия за живот на много животински и разстителни видове. В Атанасовското езеро можете да наблюдавате 315 вида птици от близо 450 вида, срещащи се в България. Езерото е от особено значение за орнитолозите и любителите на птици. Северната част на езерото е поддържан резерват, а южната – защитена местност.

В южната част на езерото има няколко плитки басейна с лечебна кал и луга, които всеки може да използва безплатно. Те са част от солниците. В тази зона лагуната е разделена от морето с тънка ивица пясъчна коса, а плажът е с черен пясък. В района на басейните с луга и кал има места за почивка, както и няколко малки ресторанта. Тук, в една от старите солничарски бараки, се намира и малкият музей, посветен на езерото "Симбиотично". Интерактивната изложба в него е посветена на езерото, неговата история, на птиците, хората и солта.


View Larger Map